РЕШЕНИЕ
№ 591
гр. Велико Търново, 30.11.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на пети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря С. Ф., изслуша докладваното от
СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. 950 по описа за 2012 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 155, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба на И.Т.Б. ***,
срещу Решение №24169/31.08.2012г. на началника на РУ „Полиция” – Велико Търново,
с което на основание чл.155, ал.1 във вр. с чл.123, т.6 във вр. с чл.58, ал.1,
т.2 от ЗОБВВПИ е отнето разрешение за носене и употреба на ловно оръжие обр.
№2, серия ВТ 155481 и разрешение за съхранение обр. №4 с № 703, валидни до
31.03.2017г., и иззети числящите се оръжия и боеприпаси. Жалбоподателят счита,
че в нарушение на административнопроизводствени правила началника на РУП –
Велико Търново не е изпратил преписката по обжалване на решение
№20267/17.07.2012г. до по – горестоящият административен орган – директора на
ОД на МВР - Велико Търново. Сочи, че обжалваното решение е издадено без
основание. Освен това постановеното отнемане и изземване се явява в
противоречие с целта на закона, тъй като лицето притежава служебно огнестрелно
оръжие, което не е иззето. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира
за присъждане на разноски по производството.
Ответникът по жалбата – началникът
на РУ „Полиция” – редовно призован, не изпраща представител и не изразява
становище по същество на спора.
Съдът, като прецени
оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Решение №24169/31.08.2012г.
на началника на РУП – Велико Търново е връчена на оспорващия лично на 10.09.2012г.
Жалбата срещу него е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице, адресат
на оспорения акт, при наличие на правен интерес от оспорване и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
С решение №20267/17.07.2012г.,
връчено на 18.07.2012г., на И.Т.Б. е отнето разрешение за носене и употреба на
ловно оръжие обр. №2, серия ВТ ****** и разрешение за съхранение обр. №4 с №
703, валидни до 31.03.2017г., и иззети числящите се оръжия и боеприпаси. След обжалване
по административен ред, със Заповед № Я3-2784/15.08.2012г., издадена от ВНД директор
на ОДМВР – Велико Търново, решение №20267/17.07.2012г. е отменено, а преписката
върната на началника на РУП – Велико Търново за произнасяне съобразно дадените
в заповедта указания. За резултата от извършената проверка, по-горестоящият
административен орган е уведомил лицето, чрез връчване на екземпляр от писмо с
рег.№Я-23457/16.08.2012г. на 21.08.2012г. С обжалваното решение
№24169/31.08.2012г., издадено от началника на РУП – Велико Търново на основание
чл.155, ал.1 във вр. с чл.123, т.6 във вр. с чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ и в
изпълнение на дадените от по – горестоящият административен орган указания, е
отнето разрешение за носене и употреба на ловно оръжие обр. №2, серия ВТ 155481
и разрешение за съхранение обр. №4 с № 703, валидни до 31.03.2017г., и иззети
числящите се оръжия и боеприпаси. От писмо №S – 2/2012г. от 08.08.2012г.,
издадено от Зам. окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Велико Търново се
установява, че срещу И.Т. Б. се водят следните производства: ДП №13/2012г. по
описа на ОСлО – Велико Търново, образувано на 07.03.2012г. с постановление на
ОП – Велико Търново, за извършено престъпление по чл.255, ал.1, т.1 от НК, по
което Б. не е привлечен като обвиняем, и ДП № 28/2011г. по описа на ОСлО –
Велико Търново, образувано от ВТРП по преписка №2313/2010г. на 18.11.2011г.,
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.313, ал.1 от НК. От същото
писмо се установява, че на 22.06.2012г. ВТРП е внесла във ВТРС постановление с предложение
обвиняемият И.Б. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл.78а от НК. След като е сезиран с цитираното постановление, с решение № 832/27.09.2012г. на ВТРС, И.Б. е
признат за невиновен по повдигнатото обвинение.
Съгласно разпоредбата на чл. 168,
ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК. Оспореният акт е постановен в писмена
форма, от компетентен съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ орган – началника на РУП
при ОД на МВР.
Неоснователни са наведените с
жалбата доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с
неспазване на срока по чл.91, ал.1 от АПК, доколкото не се доказа, че издателят
на оспорвания административен акт не е изпълнил задължението си да изпрати
преписката, ведно с оспорения акт на компетентния орган. Липсват данни въз
основа на които съдът да може да приеме, че се касае за действия по преразглеждане на акта,
извършени от издателя на същия по смисъла на чл.91 от АПК. В настоящата
хипотеза приложение е намерила не разпоредбата на чл.91 от АПК, а тази на
чл.97, ал.2 от АПК, в изпълнение на която преписката е върната на компетентния
да се произнесе по - долустоящ административен орган.
По делото не са представени
доказателства удостоверяващи датата на получаване на преписката и в частност на
Заповед № Я3-2784/15.08.2012г. от началника на РУП-Велико Търново на дата
по-късна от тази посочена в акта, поради което съдът приема, че на 15.08.2012г.
по - долустоящият орган е получил административната преписка. В случая по
отношение на срока за издаване на акта, приложение следва да намери общият срок
визиран в чл.57, ал.1 от АПК, при спазването на който обжалваното решение е
следвало да бъде издадено до 30.08.2012г. Издаването на административния акт на 31.08.2012г., тоест след изтичане на
предвидения в чл. 57, ал. 1 АПК четиринадесет дневен срок не представлява съществено нарушение
на производствените правила. Срокът е инструктивен за административния орган,
така че с изтичането му не се погасява правомощието на органа да издаде акта,
който от своя страна е действителен и подлежи на обжалване на общо основание.
От доказателствата по делото е безспорно, че към датата на
издаване на оспорваното решение е било налице образувано срещу жалбоподателя наказателно
производство за престъпление от общ характер. Неоснователно е твърдението, че с
издаденото от наблюдаващият прокурор Постановление с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл.78а от НК, е отпаднало основанието за издаване на обжалваното
решение. Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание постановено на основание чл. 242, ал.1,
пр.3 от НПК, не установява по категоричен начин невиновността на
лицето, тъй като за разлика от актовете на съда, постановлението не се ползва
със сила на присъдено нещо. Лицето ще се освободи
от наказателна отговорност и този факт ще е противопоставим на всяко трето лице,
едва след като е налице влязло в законна сила решение. От приложеното по делото
съдебно решение на ВТРС, с което жалбоподателят е оправдан по повдигнатото
обвинение е видно, че подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд,
същото не е влязло в сила и по аргумент на чл.413 от НПК не установява по
задължителен за всички начин невиновността на лицето. С оглед изложеното следва
да се приеме, че към датата на издаване на обжалвания административен акт е
имало образувано спрямо жалбоподателя наказателно производство за престъпление
от общ характер, без да е настъпил релевантния факт – влязло в сила решение с
което лицето е оправдано по повдигнатото обвинение. В хипотезата на правната
норма регламентираща обществените отношения свързани с разрешителния режим за
притежаване на огнестрелни оръжия и боеприпаси законодателят е включил алтернативно
основание - образувано спрямо жалбоподателя наказателно производство за
престъпление от общ характер. Нормата на чл. 155, ал.
1 във вр. с чл. 58, ал.
1, т. 2 ЗОБВВПИ е императивна. Тя визира обективна пречка, при
наличието на която органът, при условията на обвързана компетентност, е длъжен
да отнеме издаденото разрешение.
Фактът, че след подаване на жалбата пред настоящата
инстанция е постановено съдебно решение /решение №832/27.09.2012г. на ВТРС/,
което признава И.Т.Б. за невиновен и го оправдава по повдигнатото обвинение, не
променя релевантните за законосъобразността на решението факти и оттам -
правилността на извода на административния орган. Следва да се отбележи, че законодателят
е предвидил като основание за отнемането не само осъждането за умишлено
престъпление от общ характер, а и самия факт на образуване на наказателно
производство.
Не на последно място следва да се отбележи, че за И.Б. е
налице възможност да сезира компетентния орган с искане за издаване на ново
разрешение за оръжие. В хода на новото административно производство органът ще
следва да цени и влязлото в сила съдебно решение, което евентуално ще установи
невиновността на лицето.
Ето защо, подадената
жалба се явява неоснователна и направеното с нея оспорване следва да бъде
отхвърлено.
При този изход на
делото няма правна възможност за присъждане на разноски на жалбоподателя, а
ответникът не е направил искане в тази насока.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на И.Т.Б. ***, срещу Решение
№24169/31.08.2012г. на началника на РУ „Полиция” – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: