Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 10.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7
състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
18815 по описа за 2019година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от Д.М.Й., ЕГН ********** с адрес *** срещу ГД
„Гранична полиция” при МВР гр. София иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да бъде осъден ответникът да заплати сумата /след допуснато изменение в
размера на претенцията по чл. 214 ГПК с протоколно определение от о.с.з. от 01.06.2020г./
в размер на 1701,90лева, представляваща незаплатено
допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода 15.11.2016г.- 15.11.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 15.11.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
Исковата претенция се
основава на следните фактически твърдения: Ищцата полага труд по служебно
правоотношение възникнало с ответника, на длъжност мл.експерт- мл.оперативен
дежурен в РДГП- Бургас. В периода 15.11.2016г. до 15.11.2019г. е работила на
смени, при сумирано изчисляване на работното време и е отработила общо 1640часа
нощен труд посочен по отделни месеци. Счита, че така положеният труд следва да
бъде преизчислен с коефициент 1.143, което води до общо 234часа извънреден
труд, който не й е заплатен. Твърди, че доколкото е налице празнота в
специалния ЗМВР, то приложение следва да намерят специалните закони и в
частност КТ и чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ. Молбата
е за уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищцата за посочения период е полагала
труд при него по служебно правоотношение. Посочва, че ищцата е работила на
24часови смени, съгласно месечни графици и отработеното време е изчислявано
сумирано. В резултат на това, чрез прихващане на отрицателните с положителните
разлики на отработеното време за периода е формиран резултат, който при
надвишаване нормата работни часове е заплащан като извънреден на основание чл.
178, ал.1, т. 3 ЗМВР. Оспорва доводите, че в случая по отношение възможността
за преобразуване на положения нощен труд в дневен, следва да намерят приложение
разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Излагат се подробни доводи относно приложимост към възникналото с ищцата
служебно правоотношение единствено на разпоредбите на ЗМВР касателно дължимите
допълнителни възнаграждения на служителите. Твърди, че за периода са били
действащи Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба №
8121з-908/02.08.2018г. обн. ДВ № 67/14.08.2018г.
Съответно така действащите наредби изключват приложението на разпоредбите на
общото трудово законодателство. В чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР се сочи да са
разписани 8часова продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че
липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и положеният
извънреден и нощен такъв вече е бил заплатен. Искането е за отхвърляне на
претенциите и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба и
отговора се поддържат. Страните са ангажирали и писмени бележки.
След съвкупна преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове
с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Касае се за трудово
възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него
извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно
разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска,
ищецът е следвало да докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като в
периода 12.10.2016г.- 30.09.2019г. е полагал труд на смени; основанието, от
което произтича вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения
труд; падеж на задължението за плащане на допълнителното възнаграждение за
труда и размер на обезщетението за забава. Провеждане на това доказване възлага
на ответника доказателствена тежест по установяване изпълнение на задължението
за заплащане на положения по правоотношението труд.
Между страните е нямало
спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са били
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по следните факти:
- че между страните е съществувало служебно правоотношение в периода
12.10.2016г.- 30.09.2019г., по който ищецът е заемал длъжност ст.полицай в ГПУ-
Варна към РДГП- Аерогари;
- че в периода 12.10.2016г.- 30.09.2019г. ищецът е работил на 12-часови смени
Спор между страните по фактите,
няма.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен
труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението
да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187,
ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон работата
извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на
работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени. Съгласно чл. 187,
ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните
служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за
едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция
предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или
24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. За исковия период 12.10.2016г.
до 30.09.2019г. отчитането се извършва на тримесечие /чл. 187, ал. 3 изр. 1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за
извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа.
До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със Заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с Наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179
е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено,
че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Така, за
процесния период от 12.10.2016г. до 30.09.2019г. действаща е била Наредба №
8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр.
60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г.
по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче
Наредбата, като подзаконов нормативен акт се счита за отменена от деня на влизане в сила на съдебното
решение, т.е от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Текста на чл. 3, ал. 3 предвижда,
че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа
и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г.
няма изрично предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен
труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.
40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да
се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения
въпрос следва да намери общото трудово законодателство. Приемането на обратното
би означавало служителите на МВР да бъдат поставени в това отношение в по-
неравностойно положение спрямо останалите работниците полагащи труд по трудови
правоотношения по КТ. Не може да се приеме като аргумент това да не е така и
обстоятелството, че на служителите от МВР им се следват пък допълнителни
привилегии от специалния ЗМВР, доколкото те се следват именно от специфичните
условия на полагания от тях труд. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1.
143. В заключение налага се извод, че
исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът
съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него се установява, че след приравняване на
нощните часове отработени от ищцата в дневни и след отчитане на ползван отпуск
за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на
допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд след преизчисляване с
коефициент 1,143 от 238часа възлиза на сумата от 1701,90лв., което не е заплатено на ищцата. Размерът е определен при отчитане на
ползвани отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск от
ищеца, съобразно разрешението дадено с ТР 8/2013г. на ОСГК на ВКС. По отделните периоди същото е, както следва: 66,99лева за периода 15.11-31.12.2016г.;
136,10лева за периода 01.01-31.03.2017г.; 111,36лева за периода 01.04-30.06.2017г.;
129,91лева за периода 01.07-30.09.2017г.; 136,10лева за периода 01.10-30.12.2017г.;
155,22лева за периода 01.01-31.03.2018г.; 66,52лева за периода 01.04-30.06.2018г.;
133,05лева за периода 01.07-30.09.2018г.; 140,44лева за периода 01.10-31.12.2018г.;
170,78лева за периода 01.01- 31.03.2019г.; 178,92лева за периода 01.04- 30.06.2019г.,
178,92лева за периода 01.07- 30.09.2019г. и 97,59лева за периода
01.10-15.11.2019г. Следователно исковата претенция е доказана и в размера, в
който е била заявена.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните
доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в
дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца, поради което
претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 15.11.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, така както е било поискано.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК,
ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността на
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС
направените в производството разноски за ДТ от 68,08лева и 200депозит за вещо
лице, общо в размер от 268,08лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който реализираните такива в настоящото производство са 350лева платено адв.
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.11.2020г.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция”
при МВР гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Й.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1701,90лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 15.11.2016г.- 15.11.2019г. от 238часа, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент
1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 15.11.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, формирана по отчетни периоди, както следва: 66,99лева за периода 15.11-31.12.2016г.; 136,10лева за периода
01.01-31.03.2017г.; 111,36лева за периода 01.04-30.06.2017г.; 129,91лева за
периода 01.07-30.09.2017г.; 136,10лева за периода 01.10-30.12.2017г.;
155,22лева за периода 01.01-31.03.2018г.; 66,52лева за периода
01.04-30.06.2018г.; 133,05лева за периода 01.07-30.09.2018г.; 140,44лева за
периода 01.10-31.12.2018г.; 170,78лева за периода 01.01- 31.03.2019г.;
178,92лева за периода 01.04- 30.06.2019г., 178,92лева за периода 01.07-
30.09.2019г. и 97,59лева за периода 01.10-15.11.2019г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА
ГД „Гранична полиция” при МВР гр. София ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на
съдебната власт сумата в размер на 260,38лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и
депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция”
при МВР гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Й.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 350лева,
представляваща съдебно- деловодни разноски направени в първоинстанционното
производство за платено адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: