Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………24.08.2020 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав
На………тридесет
и първи юли……………….…..…...……..……..Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Димитрова..……………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 1145..…по описа за………….….…………2020 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е иск за установяване на вземане с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за вземанията си към М.П.Г..
В резултат на това било образувано ч. гр. дело 6333/2019 г. по описа на
Старозагорски районен съд и издадена заповед за изпълнение, връчването на която
станало при условията на чл. 47, ал.5 ГПК.
Ищецът сочи в исковата молба, че на името на
ответницата била открита партида във „ВиК“ ЕООД гр. Стара Загора, с № 20295 за
имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Верея“ №3, апартамент-таван. През
периода 05.06.2018 г. – 10.10.2019 г. ищецът доставил на потребителката питейна
вода на обща стойност 223,99 лв. Съгласно чл. 44 от ОУ ответницата дължала и
обезщетение за забава в размер на 10,71 лв.
За този период ответницата дължала на дружеството сума
в размер на 223,99 лв., представляваща изконсумирана от домакинството й вода за
горепосочения период от време, за което задължение били издадени 11 броя
квитанции. За закъснялото плащане от 28.07.2018 г. до 28.11.2019 г.
ответникцата дължала и лихва в размер на 10,71 лв.
Ищецът моли съда да признае за установено, че
ответницата М.П.Г. дължи на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД сума в размер
на 223,99 лв., представляваща изконсумирана питейна вода по партида № 20295 за
имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Верея“ №3, апартамент-таван, за
периода от 05.06.2018 г. – 10.10.2019 г., както и законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до РС – Ст. Загора по ч. гр. д. №
6333/2019 г. - 03.12.2019 г. - до окончателното плащане. Претендира се също
така обезщетение за забавено плащане в размер на 10,71 лв. за периода от
28.07.2018 г. до 28.11.2019 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е подала
отговор на исковата молба, като в о.с.з. проведено на 31.07.2020 г. признава
иска.
Ищецът с оглед признанието на ответницата поиска да
бъде постановено решение при признание на иска, като претендира, да бъдат
заплатени исковите суми, както и сумата от 50,00 лв., представляваща платена
ДТ, от които 25 лв. за заповедното производство и 25,00 лв. за исковото
производство, заедно с 240 лв., представляващи адв. възнаграждение относно
заповедното производство. Отказа се от искането си за присъждане на адвокатското
възнаграждение по исковото производство, което е в размер на 240,00 лв. Моли
съда да постанови решение при признание на иска.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните намира, че са налице
процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на
иска, визирани в чл. 237 ГПК. Направеното
признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което
същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и
заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение,
т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадане на насрещните
позиции на двете страни. Ответникът признава изцяло иска както в отговора на
исковата молба, така и в открито съдебно заседание. Налице е искане от ищеца за
постановяване на решение при признание на иска. Предявеният иск, с оглед и на
представените доказателства с исковата молба, не противоречи на закона и
добрите нрави, предявеният иск не е
брачен, нито такъв по гражданско състояние или за поставяне под запрещение,
нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда, поради
което и срещу ответника ще следва да се постанови решение за уважаване на иска
съобразно извършеното признание, без съдът да се мотивира по същество по
аргумент на чл. 237, ал. 2 ГПК. Това е
така, защото признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в
закона изключение.
По отношение на разноските съгласно чл.
78, ал. 2 ГПК разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Тълкувайки
цитираната разпоредба съдът стига до извода, че за да се възложат разноските
върху ищеца е необходимо едновременното наличие на две предпоставки: признание
на ответника, такова поведение на ответника преди завеждане на иска, което не
дава повод на ищеца да смята, че няма да получи търсената с иска сума. В случая
ответникът признава иска. Следва да се има предвид обаче, че това признание е
направено едва в проведеното открито съдебно заседание. Поради горното съдът
намира, че не е налице втората предпоставка – поведение, което не дава повод на
ищеца да предяви иск. Ето защо на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца и направените разноски за държавна такса в размер на
25,00 лв. за исковото производство, както и тези, направени в заповедното
производство – 25,00 лв. за държавна такса и 240,00 лв. за адвокатско
възнаграждение /така т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по
тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК/ или общо сумата от 290,00 лв. разноски за двете
производства. Ищецът се отказа от претенцията си за адв. възнаграждение за
исковото производство и такава няма да бъде присъждана.
Така мотивиран и на основание чл. 237 ГПК, Старозагорски районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД /при
условията на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска/, по
отношение на М.П.Г. и адрес: ***, ЕГН: **********, съществуването на вземането на
„ВиК“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Стара
Загора, ул. „Христо Ботев“ № 62, за сумата от 223,99 лв. /двеста и двадесет и три лева и деветдесет и девет
стотинки/ представляваща главница за потребени ВиК услуги за периода 05.06.2018
г. – 10.10.2019 г. по квитанции с
номера: **********/28.07.2018 г. /13,62 лв./, **********/28.08.2018 г. /10,90
лв./, **********/28.09.2018 г. /10,90 лв./, **********/28.10.2019 г. /10,90
лв./, **********/15.11.2018 г. /10,90 лв./, **********/15.12.2018
г. /13,62 лв./, **********/15.01.2019 г.
/13,62 лв./, **********/15.02.2019 г. /10,90 лв./, **********/15.03.2019 г.
/10,90 лв./, **********/15.09.2019 г. /13,91 лв./ и 10000539602/15.10.2019 г.
/103,82 лв./, за имот находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Верея“ № 3,
апартамент-таван, партида № 020295 и за сумата от 10,71 лв. /десет лева и седемдесет и една стотинки/ лихва за забава
за периода 28.07.2018 г. – 28.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 03.12.2019 г. до
окончателното плащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №
3371/06.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 6333/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.П.Г. и адрес: ***,
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ВиК“
ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Стара Загора,
ул. „Христо Ботев“ № 62 сумата от общо 290,00 лв. /двеста и деветдесет лева/,
представляваща направените разноски за платената държавна такса по исковото
дело и по заповедното производство /по 25 лв. за всяко производство или общо 50
лв./ и за адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на
240,00 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: