Р Е Ш Е Н И Е
№ 83, т.І
гр. Троян, 23.03.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд,
четвърти състав, в публичното заседание на втори март две хиляди и десета
година в състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА
ЮТЕРОВА
Съдебни заседатели:.....................................
Членове:.....................................
при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора
...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията
– Ютерова гр. дело № 249 по описа на
ТРС за 2009 год., за да се произнесе - съобрази:
“Райфайзенбанк България” ЕАД – гр. София,
представлявано от Евелина Георгиева и Михаил Петков е предявило срещу М.М.П., Н.Н.П.
и Н.М.П.,*** установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422
от ГПК общо за сумата 10 359,73 лева, представляващи просрочена главница и
просрочена наказателна лихва по договор за банков кредит № 82000012 от
02.03.2006 г. В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени
доказателства, в с. з. се явява пълномощника адв. С.Д. от ЛАК, която моли съда да
уважи предявения иск, както и да бъдат присъдени разноските по делото.
По реда
на чл. 131 от ГПК на ответниците е изпратено копие от ИМ и доказателствата,
същите са представил писмен отговор в предвидения месечен срок, изразено е
становище, че предявения иск е неоснователен и недоказан. В процеса ответниците
се представляват от адв. Венелин Ангелов от ЛАК, не е изразено становище по същество.
От приложените към делото писмени доказателства: у-ние за актуално
състояние от 12.01.2009 г., разпореждане от 21.01.2009 г. по гр. дело № 516/2008 г. на ТРС, изпълнителен
лист от 15.09.2008 г., договор за банков кредит № 82000012 от 02.03.2006 г.,
погасителен план към договора, общи условия, 3 бр. писма - покани от 11.07.2008
г. с обратни разписки, копие от партида на ответниците по договор за банков
кредит от 02.03.2006 г., ч. гр. дело № 516/2008 г. на ТРС, както и от
заключението на допуснатата и изслушана съдебно-икономическа експертиза с вещо
лице С.Ц., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Първия ответник М.П. е сключил с “Райфайзенбанк България” ЕАД договор за
банков кредит на 02.03.2006 г., по силата на който му е отпуснат кредит в
размер на 12 000 лева. Като неразделна част от договора е съставен
погасителен план. Установява се от описаните документи, приложени като
доказателства, че крайния срок на погасяване на всички дължими по договора суми
– главница, лихва, комисионни, евентуално наказателна лихва и разноски, е
15.03.2011 г. Кредитополучателя П. се е задължил да погасява кредита на 60
равни вноски, всяко от които по 272,42 лева, вносима на 15-то число от
съответния месец. Като солидарни длъжници по договора са се задължили
останалите ответници по делото Н.П. и Н.П..
П. преустановил да заплаща погасителната вноска и с писмо от 11.07.2008 г.,
отправено до него и до останалите длъжници, ищцовата банка ги е уведомила, че
на датите на падеж 15.04.2008 г., 15.05.2008 г. и 16.06.2008 г. договорените
вноски не са платени, с което вземането е станало предсрочно изискуемо и
незабавно платимо.
Ответниците не са заплатили доброволно дължимата сума, което принудило
ищцовата банка да подаде пред съда заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК. В ТРС е образувано ч. гр. дело № 516/2008 г., по което е
издадена заповед, разпореждане и съответно изпълнителен лист от 15.09.2008 г.
срещу ответниците, които са осъдени да заплатят на кредитора по процесния
договор просрочена главница в размер на 8 482,44 лева, просрочена
наказателна лихва за периода 15.03.2008 г. – 09.09.2008 г. в размер на
1 877,29 лева, както и съдебно-деловодните разноски по делото.
Длъжниците по заповедното производство в законовия срок са представили
възражение, че не дължат вземането. Предвид разпоредбата на чл. 415 от ГПК съда
е дал указания.
В предвидения месечен срок кредитора е предявил настоящата искова претенция
за установяване на процесното вземане.
В отговора си ответниците твърдят, че не дължат процесната сума, без да
излагат конкретни аргументи или да навеждат доказателства в този смисъл. По
тяхно искане съда е изискал разпечатка на партидата на кредитополучателя, от
която е видно какви погасителни вноски е заплащал и кога е преустановил
това.
По делото е изслушана и приета икономическа експертиза, по която вещото
лице С.Ц. след като се е запознала и е изследвала наличната документация е
констатирала и изчислила дължимите суми към различни дати, а именно: към датата
на подаване на заявление по чл. 417 от ГПК – 10.09.2008 г. вземанията са общо в
размер на 10 566,92 лева, включващи усвоена и непогасена главница,
начислена редовна лихва, начислена наказателна лихва и комисионни и разноски;
към датата на подаването на исковата молба – 04.03.2009 г. общия размер на
вземанията е
- 2 -
11 555,31
лева. За периода 10.09.2008 г. до 04.03.2009 г. няма извършени плащания. Броя
на дните в просрочие към 18.07.2008 г. са 125.
С оглед на изложените обстоятелства по делото, настоящата инстанция намира,
че ответниците М.П., Н.П. и Н.П. се явява неизправна страна в качеството си на
кредитополучател и солидарни длъжници по договора за банков кредит от
02.03.2006 г. Безспорно се установи, че длъжника е спрял плащанията и съобразно
договорните клаузи вземането е станало предсрочно изискуемо. В тази връзка съда
е назначил експертиза, тъй като не притежава специални знания в тази област, по
която вещото лице е установило наличието на процесното вземане. Правилно са
изложени аргументите от пълномощника на ищеца адв. Д. – не съществува законова
дефиниция относно вида и начина на съставяне на извлечението от счетоводните
книги. Представеното такова по настоящето дело е редовно от външна страна, а
преценено с другите обстоятелства по делото, съда намира, че доказва
съществуването на вземането, предвид разпоредбата на чл. 182 от ГПК.
Ответниците единствено оспорват, че дължат процесната сума без да сочат
аргументи и доказателства, което е породило за ищеца правния интерес да предяви
искова претенция пред ТРС по реда на чл. 422 от ГПК за доказване на вземането
си, която ще следва изцяло да бъде уважена.
На
основание чл. 78 ал. І от ГПК ще следва ответниците да заплатят солидарно на
ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в общо размер на 987,19 лева
Водим
от изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА съществуване на вземането на “Райфазенбанк /България/” АД, ЕИК
*********, Адрес: гр.София, ул. Н. В. Гогол № 18-20, ЕИК *********,
Представител: Евелина Милтенова Великова – Изп. директор и Михаил Танев Петков
- Прокурист, а именно, че М.М.П., ЕГН **********, Н.Н.П., ЕГН ********** и Н.М.П.,
ЕГН **********,***, първия от тях в качеството си на кредитополучател, втория и
третия като солидарни длъжници по договор за банков кредит № 82000012 от
02.03.2006 г. дължат солидарно сумата 8 482,44 - осем хиляди четиристотин осемдесет
и два лева и 44 стотинки, представляваща просрочена главница по описания
договор, 1 877,29 – хиляда осемстотин седемдесет и седем лева и 29
стотинки, наказателна лихва за периода 15.03.2008 г. – 09.09.2008 г. и 207,19 –
двеста и седем лева и 19 стотинки разноски по заповедното производство
ОСЪЖДА М.М.П.,
ЕГН **********, Н.Н.П., ЕГН ********** и Н.М.П., ЕГН **********,*** да заплатят
солидарно на “Райфазенбанк /България/” АД, ЕИК *********, Адрес: гр.София, ул. Н. В.
Гогол № 18-20, ЕИК *********, Представител: Евелина Милтенова Великова – Изп.
директор и Михаил Танев Петков - Прокурист сумата 987,19 – деветстотин осемдесет
и седем лева и 19 стотинки, сторени съдебно деловодни разноски по настоящето
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението
пред Ловешки окръжен съд.
Районен съдия: