Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр.София, 19.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIІ-ми въззивен състав на
двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА
СТАВРЕВА
2. П. ПАНОВ
при участието на секретаря Красимира Динева и в присъствието на
прокурора Н.Кирилова, като разгледа
докладваното от съдията СТАВРЕВА В.Н.О.Х.Д№859/2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.21 от
НПК.
С присъда от 28.09.2017г. по НОХД №13524/2016г.,
СРС, НО, 133-ти с-в е признал подсъдимата М.Д.Б.
за невиновна в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.„б“, пр.1,
вр. чл.342, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал
изцяло по повдигнатото й обвинение за това на 20.06.2015г. около 06.45 часа в
гр.София при управляване на моторно превозно средство лек автомобил марка
„Опел“, модел „Зафира“ с peг. №*******по бул.“Г.М.Д.“, с посока на движение от
бул.„Цариградско шосе“, към бул.„Симеоновско шосе“ в района на кръстовището с
бул.„Драган Цанков“, да е нарушила правилата за движение по пътищата, както
следва:
чл.12. (1) от ЗДвП: За регулиране
движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки,
стеснени и други участъци от пътя се използват пътни светофари, които подават
сигнали с немигащи и мигащи светлини с червен, жълт и зелен цвят; чл. 21. (1)
от ЗДвП (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002г.) При избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности
на скоростта в км/ч - 50 км.ч в населено място;
чл.31. (1) от ППЗДвП: За регулиране
движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени
и други участъци от пътя се използват светофари с по 3 светещи полета, с които
се подават немигащи светлинни сигнали с червен, жълт и зелен цвят на
светлината. (2) Светещите полета са подредени вертикално, като полето за
червената светлина е отгоре, за жълтата - в средата, а за зелената - отдолу.
(6) Последователността на подаване на светлинните сигнали от един светофар е
следната: червена светлина - едновременно светещи червена и жълта светлина - зелена
светлина - жълта светлина. (7) Светлинните сигнали имат следното значение: 1.
червена светлина - означава "Преминаването е забранено". Водачите на
пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп- линията" или,
ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато
светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат
в кръстовището или на пешеходната пътека; 3. зелена светлина - означава
"Преминаването е разрешено". Но когато този сигнал е подаден на
кръстовище, той не разрешава на водачите да навлизат в кръстовището, ако, след
като навлязат, те не ще могат да го напуснат до следващата смяна на сигнала;
Чл.102. от ППЗДвП: При приближаване
към кръстовище водачът на пътното превозно средство е длъжен да проявява
необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта или да спре, за да
пропусне пътните превозни средства и пешеходците, които имат предимство за
преминаване: - като навлязла в кръстовището с превишена скорост от 90 км/ч на
забранителен „червен на цвят“ сигнал на светофарната уредба, регулираща
преминаването през кръстовището в нейната посока на движение, без да осигури предимство
на движещият се по бул.Драган Цанков лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“ с рег.№ *******с посока на движение от ул.“Лъчезар Станчев“ към
бул.“Кл.Охридски“ преминаващ през кръстовището при разрешителен „зелен на цвят“
сигнал на светофарната уредба за посоката му на движение, да е реализирала с
него пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост да е причинила на
водача на автомобила А.К.Х., ЕГН:********** две тежки телесни повреди, както
следва:
- гръдно-коремна контузия с данни за
контузия /ателектаза/ на ляв бял дроб и малък преврален излив, контузия и
разкъсване на далака, десерозация на напречното дебело черво и масивен излив на
кръв в коремната кухина като описаната травма е причинила на пострадалия /постоянно
общо разстройство на здравето опасно за живота/-тежка телесна повреда по
смисъла на чл.128 от НК - загуба на слезка- поради липса на възможност за
органосъхраняваща интервенция при коремна операция , като единствена
алтернатива за спиране на животозастрашаващото кървене -тежка телесна повреда
по смисъла на чл.128 от НК. С оглед изхода на делото, направените по делото
разноски са възложени на държавата.
Въззивният съд е сезиран с постъпил
въззивен протест от прокурор при СРП, в който се претендира неправилност на
постановения съдебен акт, тъй като категорично от събрания доказателствен
материал се потвърждава въведената в обвинителния акт фактология. В подкрепа на
обвинението се приемат показанията на св.П., вкл. приобщени от досъдебното
производство, тези на св.З., приложената по делото циклограма и заключението на
АвТЕ, също удостоверяващо, че ПТП е настъпило при преминаване на подсъдимата на
червен сигнал на светофарната уредба. Като противоречиви се определят
показанията на св.К., не само поради близките й приятелски отношения с
подсъдимата, но и доколкото, предвид заявеното от нея да е стояла зад
подсъдимата, трудно може да се приеме, че е видяла цвета на светофара в момента
на преминаването на Б.. Поради това се предлага на въззивния съд да
отмени първоинстанционната оправдателна присъда и постанови нова – осъдителна.
Не се посочват претендирани размери на наказания.
По делото е постъпила и бланкетна въззивна
жалба от частния обвинител чрез повереника му – адв.Й., който също моли за
постановяване на нов съдебен акт с противоположно съдържание. Приема се, че СРС
неправилно е преценил поведението на подсъдимата, не е обсъдил доказателствата
по делото съобразно указанията в чл.305, ал.3 от НПК. Набляга се на
тенденциозното пренебрегване показанията на св.П. и св.З., кореспондиращи със
заключението на вещото лице.
След
изготвяне на мотивите, близо година и половина след постановяване на присъдата,
е постъпило и допълнително писмено изложение от адв.Й., в което въззивният съд
се насочва първата инстанция да е допуснала нарушение на закона и съществено
нарушение на процесуалните правила. Акцентира се само на формалното
изброяване на имената на свидетелите,
без показанията им да са детайлно анализирани, подобно на изготвените
заключения на няколко експертизи по делото. Констатират се противоречия между
заявеното от подсъдимата и св.К. от една страна и заключенията на АвТЕ относно
скоростта на движение на Б..
Подчертава се достоверността на показанията на св.П. и св.З., които не само са
видели преминаването на лекия автомобил на виновния според СРП водач, но и че
ударът е бил толкова силен, че превозното средство на пострадалия се е
завъртяло няколко пъти.
В
разпоредително заседание на 21.04.2020г. въззивният съдебен състав по реда на
чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на релевантните по делото факти и
обстоятелствата не се налага повторен разпит на подсъдимата, но е необходим
такъв на св.Е.П. и св.Л.К..
В
рамките на проведеното пред въззината инстанция съдебно следствие са изслушани
показанията на цитираните лица, като с оглед изясняване на делото от фактическа
страна и правилното му решаване, съдебният състав прецени за необходимо да бъде
назначена допълнителна АвТЕ с конкретно поставен на същото вещо лице въпрос.
В хода на съдените прения пред
настоящия съд, представителят
на СГП
застъпва становището, че ПТП-то е реализирано на червен сигнал на светофарната
уредба, като в тази насока се позовава на показанията на св.П. и св.З., както и
на данните от циклограмата. Намира, че показанията на св.К. не следва да бъдат
кредитирани от въззивният съд, тъй като бележат непоследователност по отношение
на обстоятелството наблюдавала ли е тази свидетелка движението или не е. На
тази основа се желае присъдата на първостепенния съд
да бъде отменена и да бъде постановена такава с противоположно съдържание, с
която подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение, за
което е предадена на съд.
Повереникът на частния обвинител А.Х.
в лицето на адв.Й. пледира за осъдителна присъда, като на първо място подчертава,
че показанията на св.П. неоснователно са били пренебрегнати от СРС. Твърди, че
от последните се установява факта на преминаването на подсъдимата на червен
светофар, който не може да бъде поставен под съмнение за това, защото се доказва
още и от показанията на св.З., както и от заключенията на назначените и
изготвени по делото автотехнически експертизи. Определя като странен извода на
първостепенният съд, че сериозно превишената скорост, с която е карала
подсъдимата няма никакво отношение към възникналото ПТП. Подчертава, че това
становище не може да бъде възприето, предвид категоричното заключение на вещите
лица, че ударът не би настъпил ако подсъдимата се е движела със съобразена
скорост. Обръща внимание на показанията на св.К., на които е гласувано доверие
от страна на районния съд. Твърди, че същите влизат в сериозно противоречие с
останалия събран по делото доказателствен материал. В тази насока отбелязва, че
последната е дала показания, в които е заявила, че неговия доверител е бил
пиян, което обаче се опровергава от медицинската документация. Изтъква, че
установената посредством заключението на АвТЕ скорост на движение на
подсъдимата е 90 км/ч., за разлика от твърдяната от св. К. 50-60 км/ч. Позовава
се и на заключението на СМЕ, от което според повереника е видно, че тежките
увреждания на пострадалия са били резултат от удар с изключително голяма
кинетична сила.
Фиксира
вниманието на съда върху твърденията на св.К. за преминаване на зелен сигнал на
светофара и аргументира тезата, че предвид позицията на свидетелката към
момента на инцидента, тя или не е видяла светофара или е гледала към секцията
за десен завой. Това според повереника е така, защото към момента, в който
пострадалият е тръгнал с неговия автомобил, светофарната уредба е подавала
зелен сигнал за движещите се направо и наляво, респ. зелен сигнал за завиващите
надясно съобразно посоката на движение на подсъдимата. Специално отбелязва, че
долустоящият съд е пренебрегнал показанията на К. в частта, в която последната
е заявила, че много хора са обиждали нея и подсъдимата и са ги карали да
избягат, за да не ги задържат. В случая според адв.Й. е налице косвено
доказателство, което съпоставено с всички останали доказателства по делото и
преценено в светлината на елементарната житейска логика е показателно, че
околните са възприели като виновник за произшествието именно подсъдимата. В
заключение моли въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда и на свой
ред да постанови нова, с която да осъди подсъдимата по въззведеното й
обвинение.
Частният обвинител А.Х. се присъединява към развитите от адв.Й. доводи, без да
излага своя самостоятелна аргументация.
Упълномощеният защитник на
подсъдимата – адв.Б. моли въззивния съд да потвърди присъдата на СРС като
правилна и законосъобразна. Споделя изцяло съображенията и анализа на доказателствения
материал на първостепенния съд, които са му дали основание да приеме, че
подзащитната му не може да бъде призната за виновна, тъй като вината й не е
доказана по безспорен и несъмнен начин. Възразява срещу позицията застъпена от
прокуратурата и частното обвинение, че от показанията на св.З. и св.П. се
установява навлизането на подсъдимата в кръстовището на червен сигнал на
светофара. Счита, че от показанията на св.З. не може да се направи извод за
това какъв е бил светофара в посоката на движение на подсъдимата, тъй като за
времето, през което този свидетел е стоял на червено, светофарната уредба от
страната на подсъдимата е подавала и червен, и зелен сигнал. В този смисъл
настоява, че само въз основа на обстоятелството, че подсъдимата е навлязла в
кръстовището във време, в което светофара е подавал червен сигнал за св.З., не
би могло да се установи какъв в този момент е бил сигнала на светофара за
подсъдимата. Това обстоятелство, според защитникът не се установява и от св. П.,
за когото и след обстоен анализ на неговите показания, депозирани на различните
фази от наказателното производство, се настоява той да не е възприел самото
ПТП, а единствено резултатите от него. Твърди, че св.П. не е имал възприятия за
цвета на светофара непосредствено преди удара, а е придобил такива едва при
навлизането си в кръстовището. Завършва тази група аргументи с отбелязване, че
по делото не са налични други доказателства в подкрепа на обвинителната теза,
че подсъдимата е навлязла в кръстовището на червен сигнал. Следващата част от пледоарията на адв. Б. е посветена
върху допуснатото нарушение на правилата за движение, касателно превишаването
на скоростта от подсъдимата и липсата на причинно следствена връзка между
соченото нарушение и настъпилия престъпен резултат. Позовава се на заключението
на допълнителната АвТЕ, което според защитата установява, че дори подсъдимата
да се е движела със скорост от 50 км/ч., то удара е бил непредотвратим, тъй
като пострадалия е навлязъл в опасната й зона за спиране. Отделно отбелязва, че
СМЕ не е способ, чрез който се определя скоростта на движение, както и че въз
основа на уврежданията на пострадалия не могат да бъдат правени изводи в тази
насока. В края на пледоарията си защитникът подчертава, че сочената от
експертите скорост от 90 км/ч. е изчислена от компютърна програма, която не е
лицензирана и следователно няма официален характер. Освен това, твърди че
самата програма дава приблизителни резултати, тъй като винаги при ПТП остават
фактори, които не могат да бъдат предмет на изчисление. Сочи, че скоростта на
движение на подсъдимата не може да бъде определена и посредством показанията на
свидетелите З. и Х.. Според защитата, при това положение остават единствено
обясненията на подсъдимата и показанията на св.К., която под страх от
наказателна отговорност е заявила, че подсъдимата се е движела със скорост от
около 50-60 км/ч. и е навлязла в кръстовището на зелен сигнал. Оспорва като
несъстоятелно твърдението на частното обвинение, че реакцията на случайните
минувачи може да се счита за косвена улика за виновността на подсъдимата. Твърди,
че е нормално гражданите да са настроени срещу другия участник в ПТП, предвид
тежкото състояние на пострадалия.
В заключение моли въззивния съд да потвърди
присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна.
Подсъдимата М.Б., в правото си на лична защита и на последната си дума
поддържа изложеното от адвоката си. Заявява, че не е преминала на червен сигнал
на светофарната уредба. Моли оправдателната първоинстанционна присъда да бъде
потвърдена.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми
въззивен състав след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея,
както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в
съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното
решение, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им. Настоящият въззивен състав намира основания за частично допълване на фактологията, приета от районния съд на база на събрания допълнителен доказателствен материал посредстввом разпита на свидетелите и заключението на АвТЕ:
Подсъдимата
М.Д.Б. е родена на ***г***, българка, българска гражданка, омъжена, със
средно образование, работи на граждански договор в „Изи кредит“ като кредитен
консултант, с пост. адрес: гр. София, ул. *********с ЕГН:**********, неосъждана.
На
20.06.2015г. около 06.45 часа подсъдимата Б. управлявала моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с per. № *********,
в гр.София по бул.„Г. М. Д.“*** към бул.„Симеоновско шосе“. Времето било ясно,
видимостта добра, а асфалтовата настилка на пътя - суха, без неравности и с
наклон за спускане.
В
същото време по бул. „Драган Цанков“ се движел лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с per. № *********, управляван от А.К.Х.,*** към
бул.„Св. Климент Охридски“, отдясно наляво спрямо посоката на движение на
управлявания от Б. лек автомобил.
В
района на кръстовището между бул.„Г. М. Д.“*** настъпило пътнотранспортно
произшествие, при което лекият автомобил „Опел Зафира“ с ДК № ********* ударил
лявата странична част на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с per. № *********.
При
сблъсъка на първия автомобил била деформирана предната му част, счупено челното
стъкло, отворени два аербеци, подбита предна лява врата, ожулена лява странична
част, а на втория била причинена тотална щета, изразяваща се в деформирана лява
странична част, счупен ляв фар, леви странични стъкла, счупено челно стъкло,
деформиран таван и деформиран под, счупено арматурно табло и др.
С
допълнителна автотехническа експертиза се стига до извода, че произшествието е
станало в момент, в който за посоката на движение на лек автомобил „Опел
Зафира“ е светел червен сигнал на светофарна уредба. Според в.л. Д. при
сравняване на опасната зона за спиране на автомобил „Опел Зафира“ при скорост
на движение 50км/ч – 34 метра с определеното отстояние от мястото на удара в
момента на възприемане навлизането на лек автомобил „Фолксфаген Голф“ в
кръстовището на пътното платно – 25 метра, ударът е бил непредотвратим чрез
аварийно спиране.
С
поредно автотехническо изследване било установено, че когато автомобила на подсъдимата
се намира на около 50 метра от кръстовището, в този момент автомобила се е
намирал на около 100 метра преди кръстовището – автомобила на подсъдимата
достига до мястото на удара при 60 км/ч. за 3,8 секунди. За това време
автомобила на св.П. изминава разстоянието от 73 до 84 метра или би се намирал
на около 27 до 16 метра преди кръстовището.
В
резултат на пътнотранспортното произшествие на водача на лекия автомобил
„Фолксваген Голф“ с per. №*******А.К.Х., били причинени две тежки телесни
повреди по смисъла на чл. 128, ал. 1 от НК, а именно: гръдно-коремна контузия с
данни за контузия /ателектаза/ на ляв бял дроб и малък преврален излив,
контузия и разкъсване на далака, десерозация на напречното дебело черво и
масивен излив на кръв в коремната кухина, като описаната травма е причинила на
пострадалия постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота; загуба
на слезка - поради липса на възможност за органосъхраняваща интервенция при
коремна операция, като единствена алтернатива за спиране на
животозастрашаващото кървене.
На
подсъдимата Б. вследствие на ПТП били причинени мекотъканни увреждания -
контузия и хематом в областта на лява ключица, които са реализирали временно
разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд прие за установена след
собствен анализ на събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
обясненията на подсъдимата Б. (л.80
гръб-л.81 от съдебното производство), показанията
на пострадалия Х., дадени в хода на
съдебното производство пред първия съд (л.4-л.6), както и депозираните в хода
на досъдебното производство и частично приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 2 от НПК (л. 62 – л. 65 от досъдебното
производство), показанията на св.С.З., дадени
в хода на съдебното производство пред първия съд (л. 54 от съдебното
производство), както и депозираните в хода
на досъдебното производство и частично приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.1 от НПК (л. 94 от досъдебното производство),
показанията на св.П.С., дадени в хода на
съдебното производство пред първия съд (л.54 гръб-л.55), както и депозираните в
хода на досъдебното производство и приобщени в цялост по реда на чл. 281, ал.
5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК (л.74 – л.75
от досъдебното производство), показанията
на св.И.И., дадени в съдебното производство
пред първия съд (л.79 гръб-л.80 от
съдебното производство), както и депозираните в хода на досъдебното
производство и приобщени в цялост по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК (л.76-л.77 от досъдебното
производство), показанията на св.Е.П., депозирани в хода на въззивното
съдебно следствие (л.41 гръб – л.42) и показанията на св.Л.К., също от
въззивното съдебно следствие (л.46 гръб –л.47), както и дадените в хода на досъдебното производство и приобщени в цялост
по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1
и т. 2, пр.2 от НПК (л.16-л.18 от досъдебното производство); констативен
протокол (л.6 от досъдебното производство), протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно със скица и фотоалбум към него (л.7-л.15 от досъдебното
производство), копия на документи относно работата на СУ на кръстовището на бул.
„Г.М. Д.“*** (л. 47- л. 51 от досъдебното производство), протокол за химическа
експертиза (л.72 от досъдебното производство), протокол за медицинско
изследване (л. 73 от досъдебното производство), справка за съдимост (л.113 от досъдебното
производство) и др; както и способите на доказване: заключенията на оценителни
автотехнически експертизи (л.32-36 от досъдебното производство); заключенията
на изготвените по делото съдебно-медицински експертизи за подсъдимата Б. (л.46 от досъдебното производство) и
за пострадалия (л.79-л.81 от досъдебното производство), заключенията на
автотехническата (л.86-л.93 от досъдебното производство), допълнителните
автотехнически експертизи (л. 99 – 101 от досъдебното производство и л. 74 – 77
от съдебното производство), както и заключението на назначената и приета от
въззивният съд допълнителна автотехническа експертиза (л.52-53 въззивното
производство).
При все, че са наведени доводи за допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на надлежен доказателствен
анализ, настоящият съдебен състав най-напред дължи произнасяне по този въпрос,
преди да пристъпи към ревизия на атакувания съдебен акт.
След внимателен и задълбочен прочит на първоинстанционните мотиви се съзира, че при обсъждането на наличната доказателствена съвкупност, съдията-докладчик се е фокусирал върху явните противоречия в ключовите свидетелски показания, като изрично е посочил, че същите не са преодолени, за да се направят категорични изводи досежно отговорността на подсъдимата. Действително правната естетика и прецизност позволява по-детайлен преглед на обективните находки по делото, но императива на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК поставя изискване единствено за конкретни съображения при разногласие на доказателствените материали. В случая волята на районния съд е ясна и разбираема, като пестеливостта на доказателствените изводи и акцентирането върху спорните моменти не може да се приравни на липса на мотиви. Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съдия по съставомерните факти е формирано въз основата на коректна аргументация на събраните по делото доказателства, като на тяхната база е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав.
Възприетите от първата инстанция фактически
отношения относно основните обстоятелства, интересуващи процеса са правилно
установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не
са допуснати логически грешки. Районният съдия прецизно и в съответствие с
изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници,
като е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от
тях и не е кредитирал други. Липсват основания, които да мотивират въззивният
съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт
фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото
доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази
връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е
длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата и протеста /р.№181/2012г. на ВКС, І н.о., р.№372/01.10.2012г. по н.д.
№1158/2012г. на ВКС, н.к., ІІІ н.о., р.№513/2013г. на ВКС, І н.о.,
р.№371/2016г. на ВКС, ІІІ н. о./.
При това положение и в съответствие със законово
вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в
цялост, настоящият въззивен състав има намерение да постави акцент само върху
събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателства:
Безспорно основна роля в процесния казус имат
показанията на св.П., чийто преразпит въззивният съд намери за наложителен. В
съзнанието на свидетеля трайно се е запечатило как една ранна сутрин докато се
е движел по бул.„Г.М. Д.“ е станал очевидец на ПТП между два леки автомобила, в
резултат на което е позвънил на тел.112. Касателно механизма на катастрофата
обаче същият излага контрастни версии, като едновременно сочи, че микробусът се
е движел пред него и на разстояние от 150 метра. Подобни са сведенията му и във
връзка със светофарната уредба. От една страна твърди, че не си спомня на каква
светлинна сигнализация е пресякъл автомобила на подсъдимата, а от друга че над
него е светел червен светофар. По-напред в показанията си уточнява, че е
трябвало да спре на кръстовището, т.к за него светофарът е бил червен, но
ПТП-то вече е било настъпило. При кратък паралел с казаното от него в хода на
съдебното следствие пред първата инстанция може да се заключи, че св.П. се е
намирал на около 100-150 метра от кръстовището при реализиране на инцидента,
като първоначално е чул силен трясък, след което видял, че колата пред него не
се движи и е погледнал светофара едва, когато се е наложило той да пресече
кръстовището. С последния си разказ свидетелят дори пояснява, че автомобилът на
пострадалия е блъснал колата на подсъдимата. Тези колеблеви декларации не
спомагат за неутрализиране на конфликта, кой от пострадалия и подсъдимата
всъщност е минал на забранителен светофарен режим. Изготвената в хода на
въззивното съдебно следствие АТЕ също не способства за разсейване на съмненията
в този аспект, като в заключението си
вещото лице отразява, че няма синхронизация между предходния и процесния
светофар.
Релевантни са данните му за това, че подсъдимата
се е движела с по-малко скорост от неговата, която е била в порядъка на 70-80
км/ч., което корелира напълно с показанията на св.К. и заявените от нея около 60
км/ч и опровергава първоначалните констатации на АТЕ за движение със скорост от
90 км/ч. В тази връзка не може да бъде споделена лансираната от адв.Й. теза за
сериозно превишаване на скоростта базирано преимуществено на телесните
увреждания причинени на пострадалия.
Голямата кинетична сила е мислима и в хипотеза
на шофиране на подсъдимата със скорост около 55 км/ч., незадействане на
спирачен механизъм поради разрешителна зелена светлина и неправомерно потегляне
на пострадалия на червен светофар. Резонни са и доводите на защитата за това,
че резултатите на цитираната експертиза
са изведени посредством нелицензирана компютърна програма, чиито изчисления
имат ориентировъчен характер без да са взети предвид всички фактори, които
влияят на разположението на колите. Още по-малко като косвено доказателство могат да бъдат
кредитирани реакциите на трети лица случайно присъстващи на местопроизшествието.
В епилог съдът в този му състав цени коментирания гласен източник като
достоверен, житейски издържан, незаинтересован, но вътрешно противоречив, което
парира възможността въз основа на него да бъдат правени изводи във вреда на
подсъдимата.
Значително по-последователни и спомагащи за
разкриване на обективната истина са показанията на св.К., която упорито
поддържа, че подсъдимата се е движела със скорост в диапазона на 50-60км/ч. и
на процесното кръстовище светофарната уредба е била със зелен цвят. При
съпоставка на показанията от различните етапи на производството не се констатират
сериозни амплитуди, нито прозират нотки на заинтересованост. Свидетелката
непринудено и хронологично пресъздава собствените си възприятия за възникналата
ситуация, като красноречиво отбелязва, че Б.
изобщо не си е направила труда да спре на кръстовището, именно поради
факта, че светофарът е бил зелен. Липсата на спирачен път се удостоверява и от
отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие. Пред първия съд К.
категорично е изнесла информация за „три светофара един до друг“, като този
занапред е светел в зелено и е бил позициониран в средата. Идентични са
заявките й и пред въззивната инстанция, където отново се говори за отделни
секции на светофара с уточнението, че те са се движили в зоната на средния
светлинен апарат.
Неподкрепени
са твъденията на повереника Й. за недостоверност на показанията тази свидетелка
основани на твърденията й за липсата на друг автомобил. Безспорно бе
установено, че същата е седяла на задната седалка на л.а.„Опел Зафира“, както й
че св.П. се е намирал на едно значително разстояние зад тях. К. не е имала
задължението обстойно да следи заобикалящото я движение най-малко поради факта,
че не тя е шофирала, нито е имала причина да се обръща назад. Внезапността на
инцидента, емоционалната превъзбуденост и уплаха логично обясняват
невъзможността за обръщане внимание на всички детайли от конкретната фактическа
обстановка. Този съд не може да се съгласи с позицията за предубеденост в
свидетелските показания и по причина, че самата К. също е могла физически да
пострада от евентуалните несъобразени действия на подсъдимата. Въззивната
инстанция намира обсъжданото устно доказателствено средство за правдоподобно и вътрешнобалансирано,
което обосновава неговото кредитиране.
Настоящият състав не остана в страни и от
приложените по делото писмените доказателства и доказателствени средства: констативен
протокол, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със скица и фотоалбум
към него, копия на документи относно работата на СУ на кръстовището на
бул.„Г.М. Д.“***, протокол за химическа експертиза и протокол за медицинско
изследване. При служебната проверка на изброените по-горе, този съд не откри да
са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането им, които да
обосноват изключването им от доказателствения материал по делото. Същите,
преценени в съвкупност с гласните доказателствени средства и заключенията на
експертизите, са изцяло в подкрепа на описаната по-горе фактическа обстановка.
Като обосновани и обективни изготвени следва да
бъдат възприети заключенията на извършените в производството АТЕ, ОАТЕ и СМЕ. И
настоящата инстанция няма основание да се дистанцира от изводите на СРС да се
довери с превес на допълнителната автотехническа експертиза, с която става
ясно, че дори подсъдимата да се е
движела точно с 50 км/ч., ударът е непредотвратим, т.к пострадалият Х. е
навлязъл в опасната зона за спиране. Експертните становища на вещите лица са
пунктуални, пълни, изготвени въз основа на научен подход и отговарящи с нужната
яснота и категоричност на поставените им задачи.
Констатацията за необремененото съдебно минало
на Б., съдът вярно е направил въз
основа на приложените и приети по делото като писмени доказателства - справки
за съдимост.
В заключение въззивният съд намира, че при
извеждане на релевантната фактическа обстановка от предходната инстанция не са
допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на неотстранимите при
формиране на вътрешното му убеждение, т.к са обсъдени доказателствените
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на
други, без логически грешки при обсъждането им или извращаване на техния
смисъл.
Въз основа на така посочените противоречия, първостепенният съд правилно е
приел, че осъществената от подсъдимата деятелност не може да се подведе под
състава на чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, поради
което въззивната инстанция намира от правна
страна следното:
Визираното престъпление засяга
обществените отношения свързани с транспортната безопасност. Тя е единство от
нормално функциониране на механичния транспорт и неприкосновеността на човешкия
живот, здраве и собственост.
От обективна страна спецификата на
разисквания състав инкорпорира в себе си няколко предмета. На първо място това
е моторното превозно средство. Според §6, т.11 от ДР на ЗдВП „моторно превозно
средство“ е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с
изключение на релсовите превозни средства. Вече беше уточнено, че подсъдимата Б. се е движела с л.а „Опел Зафира",
който по своята същност е МПС. Законът дава изрична дефиниция и на понятието
автомобил, като съгласно §6, т.12 от ДР на ЗдВП „автомобил“ е недвуколесно безрелсово
моторно превозно средство, което се използва за превозване на пътници и товари
или за теглене на други пътни превозни средства. Б.„а“ на същата норма
пояснява, че леките автомобили служат за превозване на пътници, в които броят
на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8. Сред предметите на
престъплението е и автомобила на пострадалия Х.. Предмет е и самото пострадало
лице, заради реализираните телесни увреждания. На последно място такива са и
правилата за безопасност, чието нарушаване е основна предпоставка за
консумирането на състава. Изпълнителното деяние се изразява в нарушаването на
правилата за движение, които са установени в нормативните актове свързани с
транспортната безопасност. Терминът „управление на моторно превозно средство“ е
дейност извършвана по време на движение, преди или след него, която се
осъществява както при пряк контакт на дееца с МПС, така и при даване указание
на друго лице. Престъплението е резултатно под формата на реално увреждане. В
случая общественоопасните последици са настъпилата тежка телесна повреда на
пострадалия Х..
Изложените по-горе теоретични
разсъждения, пренесени в конкретиката на казуса сочат, че правилно
контролираният съд е достигнал до логичното заключение, че подсъдимата Б. не е осъществила повдигнатото й
обвинение на база на събрания доказателствен материал. Акуратно в мотивите е
разяснено, че неспазването на нормативните предписания на ЗДвП, регулиращи
скоростта на движение в населени места от страна на подсъдимата не стоят в
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, но е неточен
извода му за това, че скоростта й е била 90км/ч. След въззивното съдебно
следствие се тушираха всякакви съмнения досежно значителното превишаване на
допустимите 50 км/ч., като с категоричност се установи, че в момента на удара
лекият автомобил „Опел Зафира“ се е движел с около 55 км/ч. Верни са и
аргументите за недоказаност на нарушението на чл.102 от ППЗДВП във връзка със
светлинната сигнализация на процесното кръстовище.
Липсата на обективни признаци от
състава на престъплението прави безпредметно обсъждането на субективните
такива.
Обобщено погледнато, проверяваният
съдебен състав е упражнил суверенното си право да прецени обективността и
достатъчността на доказателствата и доказателствените средства и след
задълбочен и цялостен анализ на доказателствената съвкупност резонно е
постановил, че не са събрани достатъчно данни за виновността на подсъдимата. Не
се е стигнало до конфронтиране с принципните правила на чл.102, чл.104, чл.105,
чл.106 и чл.107 от НПК. В случая не се доказа безспорно, че травматичните
увреждания на частния обвинител са вследствие на неправомерното поведение на Б..
След преценка на резултатите от
извършената на основание чл.314 от НПК служебна проверка на присъдата,
въззивната инстанция не констатира основания за нейното изменение или за
отмяна, поради което и прие, че същата следва да бъде изцяло потвърдена, а
подадените срещу нея жалба и протест оставени без уважение.
С оглед горното и на осн. чл.334‚
т.6 и чл.338 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда от 28.09.2017г. по
Н.О.Х.Д.№13524/2016г., СРС, НО, 133-ти с-в.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
.....................................
ЧЛЕНОВЕ:
1....................................
2....................................