РЕШЕНИЕ
гр. София, 07.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 7549 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 29120 от 07.02.2017 г., постановено
по гр. дело № 42492/2013 г. по описа на СРС, ГО, 37 състав, частично са уважени
предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Е.В.Я.-Р. и Е.И.Р. положителни установителни комулативно
обективно и пасивно субективно съединени при условията на разделност искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на паричните задължения за 1/2 от всеки
един от Е.В.Я.-Р. и Е.И.Р. на сумата от
362,14 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. *******за периода м. 10.2010 г. - м. 04.2012 г., заедно
със законната лихва върху тази сума от 19.07.2013 г. до окончателното й
изплащане, както и на 1/2 от всеки един от тях на сумата от
62,22 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода
01.12.2010 г. - 03.07.2013 г., като предявените главен и акцесорен искове са
отхвърлени за главницата до пълния размер от общо 372,34 лв., а акцесорния иск до
пълния размер от общо 63,38 лв. Със същото
решение на основание чл. 78, ал.
1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищеца по половината от сумата 1
046,97 лв., представляваща разноски в исковото производство и от сумата от
121,74 лв., представляваща разноски в заповедното производство, а ищеца е
осъден да заплати на ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК общо сумата от 1,57
лв.
Решението в частта, с която предявените
главен и акцесорен искове са били
частично отхвърлени за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
не е било обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.
Срещу така постановеното решение, в
частта, с която исковете са били частично уважени, са постъпили въззивни жалби
от ответниците Е.В.Я.-Р. и Е.И.Р. с
оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения
и необоснованост. Изтъкват, че необосновано първоинстанционният съд е приел, че
между страните същества валидно облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия при ОУ, тъй като такива не били представени.
Изтъкват, че отговорност за заплащане стойността на топлинната енергия за
отопление на общите части е на етажната собственост, а не на абонатите, още
повече с отказа им за ползване на предоставяните от ищеца услуги следвало да се
прилагат разпоредбите на ЗЗП, а не на ЗЕ, поради което отоплението на общите
части на по-силно основание не било тяхно задължение. В жалбата на Е. Я.-Р. се поддържа , че липсва договор за
процесния период с дружеството за дялово разпределение. Молят съда да отмени
решението в обжалваната част и отхвърли предявените искове като присъди и
направените по делото разноски.
Въззиваемите - „Т.С.” ЕАД и „Т.с.“ ЕООД
- третото лице помагач на ищеца –не са подали отговор на въззивната жалба, не се
явява техен процесуален представител в съдебно заседание. С молба от 07.02.2019
г. процесуалния представител на ищеца оспорва жалбата и претендира разноски.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като жалбоподателите са заплатили
дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни
констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания,
съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия
и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от
посочените в жалбата пороци. Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС,
като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
По отношение на наведеното във
въззивната жалба на ответниците оплакване относно съществуването на между
страните на действително правоотношение по договор за продажба на топлоенергия
следва да се отбележи, че този договор за търговска продажба се счита за
сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката
(ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията
общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2
ЗЕ.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна
норма, регламентирана § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действаща през релевантния
период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо
лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач
(страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот
е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е
встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В конкретния
случай от представените по делото от ищеца и неоспорен от ответниците Договор
за замяна на недвижим имот от 28.10.2005 г., се установява, че Е.В.Я.-Р. и Е.И.Р.
са собственици на процесния недвижим имот, находящ се в гр. *******,
до който
ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия. С оглед изложеното по делото е
установено в съответствие с изискването на чл. 154, ал. 1 ГПК, че за процесния
период ответниците са потребители, респективно за тях като собственици е съществувало
задължение за заплащане поравно /арг. чл. 32, ал. 2 СК/ на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот.
По отношение на наведеното във
възивните жалби оплакване, че не дължат заплащане на топлинна енергия отдадена
от сградна инсталация, следва да се отбележи, че за възникването на такова
задължение е достатъчно ответниците да са собственици на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се считат за потребители. При това ответниците остават такива потребители дори и да е прекратено
топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището си, както е в конкретния случай, тъй като в тази хипотеза и съгласно
изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ ответниците остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
етажната собственост. В този смисъл са и събраженията
застъпени в РЕШЕНИЕ № 5 от 22.04.2010 г. на КС на РБ по к. д. № 15/2009 г., с
което е отхвърлено искането на омбудсмана за относно конституционносъобразността
на чл. 153, ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката). Следователно ответниците дължат заплащане на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация като в случая количеството на доставената в цялата сграда
топлинна енергия е отчетено от общия топломер, който според заключението на
приетата СТЕ и представените доказателства отговаря на метрологичните
изисквания. Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия
топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по
системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през
периода нормативна уредба, т.е. извършено е правилно и съобразно нормативните изисквания.
Неоснователно е и оплакването в жалбата, че в
конкретния случай приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 62 ЗЗП и чл.
147а ЗЗП, тъй като разпоредбите на ЗЕ, противно на поддържаното в жалбите са специални
по отношение ЗЗП, в който смисъл са и задължителните за органите на съдебната
власт указания дадени в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2/2016 г.
на ОСГК на ВКС.
Представени са и ОУ по смисъла на чл. 150, ал. 1 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), което топлопреносното предприятие е публикувало и
същите са били одобрените от комисията.
Доколкото
във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, включително и конкретно
за размера на уважените главен и а
кцесорен
иск, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не
дължи проверка за правилността на решението в тази му част и същото следва да се потвърди.
При този изход на спора на въззиваемият макар и да има право на
разноски, такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като същият не е
извършил същинско процесуално представителство пред въззивната инстанция.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 29120
от 07.02.2017 г., постановено по гр. дело № 42492/2013
г. по описа на СРС, ГО, 37 състав, в
обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО в частта, която не е било
обжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззивника – „ Т.с.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: