Р
Е Ш Е
Н И Е
№559
27.10.2021 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на дванадесети
октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря
Ангелина Латунова,
като разгледа докладваното от
съдия А.Митрушева
адм.д. № 704/2021 г. по описа на
Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 124,
ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на К.В.Й., ЕГН: **********,***, срещу Заповед № 1656
от 06.07.2021 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”
гр.София.
Жалбоподателят твърди, че с
оспорената заповед на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл било
прекратено, считано от 07.07.2021 г., служебното му правоотношение за заеманата
от него длъжност: началник на отдел „Регионален технически инспекторат” с ранг
I младши, длъжностно ниво 7А по Класификатора на длъжностите в администрацията
в Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие” гр.Хасково. Тази заповед била
незаконосъобразна, като постановена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила (чл. 146, т. 3 АПК), при несъобразяване
с материалния закон (чл. 146, т. 4 АПК) и в противоречие с целта на закона (чл.
146, т. 5 АПК).
Същата била издадена в нарушение
на действащите и утвърдени на 01.03.2021 г. от изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие” правила за освобождаване на държавни служители на ДФ „Земеделие”,
наречени „Процедура за назначаване, преназначаване и освобождаване на
служителите в Държавен фонд „Земеделие”.
Не били налице фактическите
условия на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за издаване на оспорената заповед,
която се явявала издадена при неправилно прилагане на материалния закон и
следвало да бъде отменена.
В заповедта не били посочени
конкретно и ясно фактическите обстоятелства, обуславящи обективна невъзможност
за изпълнение на служебните задължения, като основание за прекратяване на
служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от
ЗДСл. Това изискване относно формата на заповедта, което административният
орган не спазил, произтичало от
изричната разпоредба на чл. 108, ал. 1, изр. второ от ЗДСл. Посоченото в
заповедта, като причини за издаването й, не съдържало конкретни фактически
обстоятелства, обуславящи обективна невъзможност за изпълнение на вменените на
жалбоподателя служебни функции. Не било посочено кога, на какво основание и при
какви обстоятелства била утвърдена длъжностна характеристика за длъжността
началник на отдел „Регионален технически инспекторат” в Областна дирекция на
Държавен фонд „Земеделие” гр. Хасково, с която било въведено изискване за
образователна степен - магистър по икономика, професионална област - стопански
науки, професионално направление - икономика. Длъжностна характеристика с
такива изисквания за образователна степен за заемане на длъжността не била
връчвана на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл. 107, ал. 1,
т. 5 от ЗДСл предоставяла право на органа по назначаването да прекрати без
предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност
държавният служител да изпълнява задълженията си, извън случаите по чл. 103,
ал. 1, т. 3 от същия закон. Разпоредбата, на която се позовавал органът по
назначаването, изисквала промяна в обстоятелствата, каквато възниквала въпреки
и независимо от волята на всяка от страните по правоотношението и която водела
до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. При
липса на конкретни факти и изложени съображения, обуславящи обективната
невъзможност за изпълнение на служебните функции, заповедта се явявала
незаконосъобразна, поради неспазване на предписаната в закона форма. Този порок
на заповедта водел и до нарушаване на административнопроизводствените правила,
тъй като непосочването на фактическите обстоятелства в конкретност и пълнота,
обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения,
нарушавала правото на защита на жалбоподателя като държавен служител, както и
не позволявала на съда да извърши следващия се съдебен контрол относно
материалната законосъобразност на акта. Посоченото нарушение при издаване на
заповедта било основание за отмяна на същата.
Жалбоподателят твърди още, че
при назначаването му със Заповед № 1706 от 28.08.2020 г. на длъжността, от
която бил уволнен с оспорваната заповед - началник на отдел „Регионален
технически инспекторат” в Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие”
гр.Хасково били изпълнени изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл и същият отговарял
на изискванията за заемане на длъжността, регламентирани в утвърдената
длъжностна характеристика. Към момента на назначаването му изискването за
образователна степен било - висше бакалавър, професионална област: социални,
стопански и правни науки, аграрни науки и ветеринарна медицина, технически
науки. Жалбоподателят имал завършено висше образование с
образователно-квалификационна степен „бакалавър” по специалност „Публична
администрация” и професионална квалификация „Публична администрация” и
образователна степен „магистър” по специалност „зоо инженерство”.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона
за администрацията, държавните служители и лицата, работещи по трудово
правоотношение, заемат длъжности, чиито наименования се определят в Класификатора
на длъжностите в администрацията. В класификатора се посочвали и
разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за
степен на завършено образование и ранг или професионален опит, необходими за
заемането на всяка длъжност, както и видът на правоотношението, по което тя се
заема. В нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗА било предвидено, че за заемане на
определена длъжност в администрацията са необходими задължителна минимална
степен на завършено образование и професионален опит или ранг. Според чл. 14,
ал. 2 от ЗА, основните изисквания за заемане на длъжност в администрацията,
каквото е образованието, се определят със закон. Според т. 196 от Класификатора
на длъжностите в администрацията, минималните изисквания за заемане на длъжността
началник на отдел в териториалните звена на Държавен фонд „Земеделие“ били образователна
степен "бакалавър", без конкретизация на специалността, ранг - III
младши и професионален опит четири години. С оглед на това, променените
изисквания за длъжността, ако такива действително били налице, тъй като не били
настъпили по силата на нормативен акт, очевидно не стояли извън волята на
органа по назначаването, поради което не било налице основанието на чл. 107,
ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение.
Жалбоподателят твърди още, че не
били налице законови основания за изменение на длъжностната характеристика на
длъжността началник на отдел „Регионален технически инспекторат” в Областна
дирекция на Държавен фонд „Земеделие” гр. Хасково.
Оспорва и материалноправното
основание за издаване на заповедта, като твърди, че не била налице обективна
невъзможност да изпълнява задълженията и функциите си на длъжността началник на
отдел „Регионален технически инспекторат” в Областна дирекция на Държавен фонд
„Земеделие” гр. Хасково.
Предвид изложеното моли съдът да
приеме, че оспорената Заповед № 1656 от 06.07.2021 г. на Изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие” гр.София е незаконосъобразна, съответно да я отмени и да му присъди
направените по делото разноски.
Ответната страна - Изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител в
съдебно заседание, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като
неоснователна. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. При условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на разноските на жалбоподателя.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери
за установено от фактическа страна следното:
Със
Заповед № 1706/28.08.2020 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ оспорващият К.В.Й. е преназначен от заеманата дотогава длъжност
главен експерт с ранг I младши,
длъжностно ниво 9 по Класификатора на длъжностите в администрацията в Областна
дирекция на Държавен фонд „Земеделие” гр.Хасково, отдел „Регионален технически
инспекторат“, на длъжността началник на отдел „Регионален технически
инспекторат” с ранг I младши, длъжностно ниво 7 по Класификатора на длъжностите
в администрацията в Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие” гр.Хасково,
считано от 28.08.2020 г.
В т. X от длъжностната
характеристика за длъжността началник на отдел в ДФ "Земеделие",
отдел "Регионален технически инспекторат", Дирекция Областна дирекция – гр.Хасково, утвърдена на 01.04.2020 г. от главния секретар на ДФ "Земеделие", са предвидени
следните изисквания за заемане на посочената длъжност: минимална образователна
степен – висше бакалавър; професионална
област: социални,
стопански и правни науки, аграрни науки и ветеринарна медицина, технически науки; професионален опит: 4 години; допълнителна квалификация/обучение:
шофьорска книжка. Длъжностната
характеристика е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 28.08.2020 г.
На 07.07.2021 г. от главния секретар на
ДФ "Земеделие" е утвърдена изменена длъжностна характеристика за длъжността началник
на отдел в ДФ "Земеделие", отдел "Регионален технически
инспекторат", Дирекция Областна
дирекция – гр.Хасково,
съгласно която изискванията за заемане на длъжността вече са следните: образователна степен: висше бакалавър; професионална област: стопански науки – професионално
направление - икономика; професионален
опит: 4 години; допълнителна квалификация/обучение: отлична компютърна грамотност, добро владеене на английски език, шофьорска
книжка.
Със
Заповед № 1656/06.07.2021 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния
служител, служебното правоотношение с К.В.Й., на длъжност началник на отдел
„Регионален технически инспекторат“, с ранг I младши, длъжностно ниво 7А по
Класификатора на длъжностите в администрацията в Областна дирекции на Държавен
фонд „Земеделие“ гр. Хасково, е прекратено, считано от 07.07.2021 г. Като
причини за прекратяване на служебното правоотношение в заповедта са изложени
следните мотиви: съгласно утвърдена длъжностна характеристика за длъжността
началник на отдел „Регионален технически инспекторат“ в Областна дирекция на
Държавен фонд „Земеделие“ гр. Хасково е въведено изискване за образователна
степен - магистър по икономика, професионална област стопански науки,
професионално направление - икономика. В резултат на това възникна обективна
невъзможност г-н К.В.Й. да изпълнява служебните си задължения на началник на
отдел „Регионален технически инспекторат“ в Областна дирекция на Държавен фонд
„Земеделие“ гр. Хасково, тъй като престава да отговаря на изискванията за
заемане на длъжността, регламентирани в длъжностната характеристика за
длъжността началник на отдел „Регионален технически инспекторат“ в Областна
дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр. Хасково.
Заповедта
е връчена на оспорващия на дата 06.07.2021 г. Жалбата срещу същата е подадена
пред Административен съд – Хасково на 15.07.2021 г., видно от поставения й входящ
номер.
По
делото са приложени всички събрани в хода на административното производство
доказателства, както и заверено копие на личното служебно досие на оспорващия.
С оглед
на така установената фактическа обстановка, съдът намира предявената жалба за
процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК,
от легитимирана страна и при наличие на правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, същата се явява основателна. Съображенията за това са
следните:
Оспорената
Заповед № 1656/06.07.2021 г., с която Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие"
е прекратил служебното правоотношение на К.В.Й. на основание чл. 107, ал. 1, т.
5 и чл. 108 от ЗДСл, е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК, вр. чл. 154, ал. 2, т. 1 от АПК и като такъв подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
В случая
оспорената заповед е издадена от органа по назначаването - Изпълнителен
директор на ДФ "Земеделие", на когото изрично нормата на чл. 10, т. 9
от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" е предоставила правото
да упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните
служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово
правоотношение, в администрацията на фонда. От доказателствата по делото е
установено, а и не се спори, че към датата на издаване на процесната заповед лицето
Борис Михайлов е заемал длъжността Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие".
При
издаването на заповедта, органът по назначаването е спазил изискването за
писмена форма, посочил е и правното основание за издаването й - чл. 107, ал. 1,
т. 5 и чл. 108 от ЗДСл.
Разпоредбата
на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл постановява, че органът по назначаването може
да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител,
когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява
служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 (при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му
работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни
противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска
комисия; прекратяването в този случай не се допуска, ако има друга подходяща за
здравното състояние на държавния служител длъжност в същата администрация и той
е съгласен да я заеме).
Легално
определение на понятието "държавен служител" е дадено в разпоредбата
на чл. 2, ал. 1 от ЗДСл, според която държавен служител е лице, което по силата
на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната
администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на
неговите правомощия. Държавни служители са и лицата, на които специален закон
предоставя статут на държавен служител при спазване изискванията на този закон.
Съгласно чл. 6 от ЗДСл, държавният служител изпълнява държавната служба въз
основа на назначаване от компетентен орган на държавна власт. Длъжностите,
които се заемат от държавните служители, се определят в Единен класификатор на
длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се
обнародва в „Държавен вестник“. Легална дефиниция на понятието "длъжност в
администрацията" е дадено в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на
Класификатора на длъжностите в администрацията, според която "длъжност в
администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по
служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение,
възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, на
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на Закона за
изпълнение на наказанията или на Закона за дипломатическата служба, въз основа
на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на
лицето, което я заема и се изразява в система от функции, задължения и
изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. От своя страна, ЗДСл не дава
определение на понятието "държавна служба". Такова определение няма и
в действащото българско законодателство и то се извежда от теорията, според
която държавната служба е трайно изградена институция, осигуряваща постоянното
и непрекъснато функциониране на държавния апарат за реализиране на държавни
цели и задачи.
Разпоредбата
на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл постановява, че задълженията на държавния служител се
определят в неговата длъжностна характеристика, а по силата на чл. 2 от
Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители, за всяка
длъжност от длъжностните разписания се разработва и утвърждава длъжностна
характеристика по установените в наредбата ред и начин.
В
нормата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСЛ е предоставено право на органа по
назначаването да прекрати едностранно служебното правоотношение на служител,
който е в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си извън случаите по
чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл.
В
конкретния случай, оспорващият е заемал длъжността началник на отдел
„Регионален технически инспекторат” в Областна дирекция на Държавен фонд
„Земеделие” гр.Хасково, считано от 28.08.2020 г. Със Заповед № 1656/06.07.2021
г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" служебното му
правоотношение е прекратено, считано от 07.07.2021 г., тъй като служителят е престанал
да отговаря на изискванията за заемане на длъжността – в заповедта е посочено,
че е въведено изискване за образователна степен - магистър по икономика,
професионална област стопански науки, професионално направление - икономика, каквито
оспорващият не притежава (макар и
на практика изискване за образователна степен магистър да няма въведено и по
новоутвърдената длъжностна характеристика, според която изискването отново е за
образователна степен бакалавър). В тази
връзка следва да бъде отбелязано, че в разпоредбите на ЗДСл не се съдържа
нормативно определение на понятието "обективна невъзможност", прието
като материалноправна предпоставка за упражненото от органа субективно право. В
съдебната практика константно се приема, че за да е налице обективна
невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, е необходимо да са
изпълнени три кумулативни условия: да е създадена нова фактическа обстановка,
същата да води до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си по
длъжностна характеристика и причините за тази невъзможност да не зависят от
волята на страните в правоотношението. В случая обаче посочените от органа по
назначаването фактически основания за издаване на заповедта не обосновават
извод за наличие на обективна невъзможност служителят да изпълнява задълженията
си. Касае се за утвърдена нова длъжностна характеристика от Главния секретар на
Държавен фонд" Земеделие", при което сочената обективна невъзможност
на служителя да изпълнява задълженията си не е налице.
Както
вече бе посочено, за да е законосъобразно прекратяването на служебно
правоотношение на това правно основание, "обективната невъзможност"
следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните
по правоотношението не съдейства в една или друга степен, а в конкретната
хипотеза не може да се приеме, че промяната на изискванията за заемане на
длъжността е обстоятелство извън волята на органа по назначаването. Новите
изисквания за заемане на длъжността са въведени с длъжностна характеристика,
утвърдена от Главния секретар на ДФ "Земеделие", и промяната във
фактическото положение не се дължи на обективна причина, а е изцяло от
компетентността на органа по назначаването. Измененията в длъжностната
характеристика не са свързани с обективен фактор, а са предприети по
разпореждане на органа по назначаването и не могат да обосноват обективна
невъзможност за служителя да изпълнява задълженията си. При липсата на
доказателства, установяващи настъпила извън волята на страните по правоотношението
промяна на обстоятелствата, водещи до невъзможност служителят да изпълнява
задълженията си, както и с оглед представената нова длъжностна характеристика -
доказателства, които сочат, че всички промени в изискванията за заемане на
длъжността са предприети единствено по волята на органа по назначаването, няма
как да е налице обективна невъзможност. Изискванията на чл. 107, ал. 1, т. 5 от
ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение със служителя не са
осъществени. Промяната в изискванията за заемане на длъжността на държавния
служител, вписана единствено в длъжностната характеристика и обоснована само
въз основа на нея, не поражда обективна невъзможност за изпълнение на
служебните задължения по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.
Съгласно
чл. 8, ал. 1 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните
служители изменение на длъжностната характеристика може да се извърши само при
наличие на следните предпоставки: 1. настъпили промени в характера и
организацията на работата; 2. изменение във функциите на звеното,
регламентирани с устройствения правилник на администрацията; 3. въвеждане на
нови стандарти, модели и/или технологии за осъществяване на определена
административни дейности или работни процеси; 4. предписания от контролни органи.
В едномесечен срок от настъпилите промени се разработва и утвърждава проект на
изменената длъжностна характеристика и екземпляр от утвърдената длъжностна
характеристика се връчва на служителя, заемащ длъжността, и се подписва от него
(чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от
Наредбата). В
конкретния случай не е изпълнено нито едно от посочените условия, с чието
настъпване е обвързана обективната необходимост от промяна в длъжностната
характеристика. Следователно служебното правоотношение на оспорващия е
прекратено, без да е налице обективна невъзможност да изпълнява функциите
поради липсата на нормативно установени предпоставки за промяна в изискванията
за заемане на длъжността.
Следва
да се отбележи, че Законът за държавния служител прави разграничение между
обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения, липсата на
качества за ефективно изпълнение на задълженията и липсата на необходимо
образование и професионална квалификация за изпълняваната работа, като три
самостоятелни (различни основания) за прекратяване на служебното
правоотношение.
Обективната
невъзможност за изпълнение на служебните задължения поради заболяване, като
основание за прекратяване на служебното правоотношение е предвидена в чл. 103,
ал. 1, т. 3 от ЗДС, липсата на качества за ефективно изпълнение на служебните
задължения е регламентирана като основание за прекратяване на служебните
задължения в чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Липсата на необходимото образование и
професионална квалификация би следвало да се обхванат от разпоредбата на чл.
107, ал. 1, т. 5 от ЗДС, но не безусловно, а само и единствено при условие, че
водят до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията по съответната
длъжност, каквито обстоятелства не се доказаха в производството пред настоящата
инстанция. Или обективната невъзможност по принцип следва да е породена от
причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не
съдейства в една или друга степен. В длъжностната характеристика могат да бъдат
възпроизведени нормативно установените изисквания, както и да залегнат
специфични за конкретната длъжност - такива, въведени по преценка на органа по
назначаването, ако това обективно се е наложило в интерес на оптималното
функциониране на администрацията. Промяната в изискванията за заемане на
длъжността на държавния служител, вписана единствено в длъжностната
характеристика и обоснована само въз основа на нея, не поражда обективна
невъзможност за изпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 107, ал.
1, т. 5 от ЗДСл. Фактът на въвеждането на нови изисквания за длъжността
очевидно не стои извън волята на органа по назначаването, напротив - това е
извършено по негово изрично волеизявление, материализирано в утвърдената
длъжностната характеристика.
С оглед
на така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед не
отговаря на изискванията за редовно действие на административните актове и
подлежи на отмяна.
С оглед
изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на разноски следва да
бъде уважена. В тази връзка се установява, че същият е заплатил държавна такса
в размер на 10 лева (в
обхвата на разноските, съдът счита, че не следва да се включат таксите за
банков превод) и 700
лева – адвокатско възнаграждение. По този повод следва да бъде обсъдено направеното
от страна на процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. В съдебното производство оспорващият е
представляван от адв.К., която е взела участие в производството и видно от
представения Договор за правна защита и съдействие от 15.07.2021 г.,
договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 700 лева, платено в брой
при подписване на договора. Нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК сочи, че при
прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и
фактическа сложност на делото съдът може по искане на страната да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В конкретния
случай минималното възнаграждение на адвоката, съгласно чл. 8, ал. 3 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, е в размер на 500 лева,
поради което и с оглед реалната фактическа и правна сложност на делото,
платеното такова в размер на 700 лв. не се явява прекомерно.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл.
143, ал. 1 от АПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 1656/06.07.2021 г. на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която на основание чл.
107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния служител, е прекратено служебното
правоотношение с К.В.Й., на длъжност началник на отдел „Регионален технически
инспекторат“, с ранг I младши, длъжностно ниво 7А по Класификатора на
длъжностите в администрацията в Областна дирекции на Държавен фонд „Земеделие“
гр. Хасково, считано от 07.07.2021 г.
ОСЪЖДА Държавен фонд
"Земеделие", гр. София да заплати на К.В.Й., ЕГН: **********,***,
сумата от 710 (седемстотин
и десет) лева –
разноски по делото.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния Административен Съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ: