Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 12.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публичното съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов
в. гр. дело № 16845 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение от 19.10.2018 г., постановено по гр. дело № 86091/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 169 с-в, е отхвърлен предявеният от З. „Б.В.И.Г.“ срещу ЗАД „ОЗК – З.“
АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за
сумата от 879 лв., представляваща регресно вземане по имуществена застраховка
за вредите, причинени на автомобил, марка „Тойота“, модел „Тундра“, с рег. № *******,
от настъпило на 07.03.2017 г. в с. Бели Осъм ПТП с товарен автомобил, марка
„ЗИЛ“, модел „131“, с рег. № *******.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца З. „Б.В.И.Г.“, чрез адв. К.. Жалбоподателят поддържа, че спорният
по делото въпрос е относно вината за настъпване на ПТП – дали вредите били в
резултат на противоправно поведение на водача на товарния автомобил или водачът
на лекия автомобил се самоувредил при разминаване с товарния автомобил.
Доколкото изводите на СРС за неоснователност на предявения иск се основавали
единствено на показанията на свид. М., то същите били неправилни, тъй като не
били подкрепени от останалия доказателствен материал. В протокола, документиращ
настъпилото ПТП, на три места недвусмислено било посочено, че виновен за
реализираното произшествие бил водачът на товарния автомобил, а именно свид. М..
Ето защо, показанията му, дадени пред СРС и оневиняващи го изцяло за настъпване
на произшествието, не следвало да бъдат кредитирани, тъй като били в
противоречие с извънсъдебното му признание на неизгодни за страната факти,
обективирани в двустранния протокол. Освен това показанията на свид. М.не
кореспондирали и с останалия доказателствен материал по делото. В изготвената и
приета по делото САТЕ бил установен механизмът на настъпване на произшествието,
който кореспондирал с данните от ДКП за ПТП. За обезщетяване на вредите по
застраховка „Каско“ било без значение вината за настъпването им, освен ако
същите не били причинени умишлено от застрахованото лице. Ето защо, за разлика
от свид. М., водачът В.нямала правен интерес да заяви пред застрахователя
обстоятелства, които не кореспондират с обективната истина. Предвид
гореизложеното моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – уважен.
Претендира и присъждането на направените разноски за първоинстанционното и за
въззивното производство.
Ответникът
по жалбата ЗАД „ОЗК – З.“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено. Правилно било приетото от първоинстанционния съд, че не било налице
противоправно поведение на водача на товарния автомобил „ЗИЛ 131“. В
производството пред СРС било доказано, че в конкретния случай действията на
водача на автомобила, марка „Тойота“, модел „Тундра“, били причина за
настъпване на процесното ПТП. Претендира и присъждането на направените разноски
по делото.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира
за установено следното:
Предявени
са за разглеждане искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но
е неправилно.
Встъпването
в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в
изпълнение на поети с договор за имуществено З. задължения, срещу
застрахователя на гражданската отговорност на деликвента – чл. 411, ал. 1 КЗ, се обуславя от
установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие
на валиден договор за имуществено З. с увредения и плащането по него на
обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото
определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – т. е., че вредите са причинени от деликвента,
с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на
настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка "гражданска
отговорност" между деликвента и ответника.
Спорният
по същество във въззивното производство въпрос е единствено относно обстоятелството
от чие противоправно поведение е настъпило процесното ПТП.
Съгласно
чл. 123, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, водачът на
пътно превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен, когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието. Когато между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП /чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. "б" ЗДвП/.
На
основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП е издадена Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите
и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Гаранционния фонд /Наредбата/. В този подзаконов нормативен акт са
регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП, а
именно: 1/ констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2/ протокол за ПТП с
материални щети и 3/ двустранен констативен протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/.
Съгласно
чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието са причинени само
материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и
между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за
ПТП /приложение № 3/ – бланката за този протокол е в два екземпляра /виж чл. 5,
ал. 2 от наредбата/.
В
конкретния случай съдът намира, че по делото е установено наличието на ПТП,
причинено виновно от водачът, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника. За установяване на този факт ищецът е представил двустранен
констативен протокол за ПТП от 07.03.2017 г., в който са вписани данни относно
превозните средства, участвали в ПТП, настъпило в с. Бели Осъм, ул. „Стоян
Българенчето", за техните водачи, за сключените застрахователни договори,
както и че водачът на товарния автомобил „ЗИЛ 131“ е
навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с насрещно движещия се
автомобил „Тойота Тундра“, на който били причинени описаните вреди. В цитирания
протокол, който е подписан от водачите на двата автомобила, в графа
„забележка“, водачът на товарния автомобил „ЗИЛ 131“ посочил следното: „На
здрачаване. При стеснен участък от пътя, при разминаване неумишлено ударих
предно ляво огледало“. Несъмнено е, че посоченото се отнася за предното ляво
огледало на другия автомобил, участвал в процесното ПТП, тъй като на товарния
автомобил „ЗИЛ 131“ не били причинени никакви вреди.
Установено
е, че автомобил "Тойота Тундра" е бил предоставен за оглед на
застрахователя /ищеца/ на 09.03.2017 г., като е видно от изготвения от същия
опис, че са били констатирани следните увредени детайли: 1/ странично огледало
– л. ел. отопляемо с вграден мигач в него.
Следва
да се отбележи, че съставеният двустранен констативен протокол няма характера
на официален документ – арг. чл. 179, ал. 1 ГПК и в този смисъл не се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила. Същият съставлява частен документ,
подписан от трети за спора лица и се ползва само с формална доказателствена
сила по чл. 180 ГПК, като не обвързва съда. Спрямо ответника, който е трето
лице, неучастващо в съставянето на протокола, той няма материална
доказателствена сила относно причините за настъпване на ПТП. Този протокол се
съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за
настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното
фактическо положение може да бъде проверявано от застрахователя, респективно
подлежи на доказване на общо основание в процеса. От друга страна обаче,
подписаният между участниците в ПТП двустранен констативен протокол
представлява доказателство за настъпване на застрахователното събитие - чл. 5,
ал. 1 от Наредбата.
Законодателят
е предвидил изготвянето на двустранния констативен протокол да става при
наличие на причинени само материални щети и наличие на съгласие между
участниците в ПТП относно обстоятелствата около него. Настоящият състав намира,
че при процесното ПТП не е била налице и някоя от хипотезите, установени в
разпоредбата чл. 125 от ЗДвП, при които службите за контрол на МВР задължително
посещават мястото на ПТП.
Изявлението
на един от водачите, че се смята за причинител на произшествието не обвързва
застрахователите, тъй като същият не може да се противопостави на субекти,
които не са участвали в съставянето му, като на доказване по делото с всички
доказателствени средства, включително свидетели и САТЕ, подлежи на установяване
механизмът на ПТП и противоправното поведение, съответно и причинна връзка
между ПТП и вредите. В тази връзка съвкупният анализ на доказателствата по
делото, в това число приетата пред първата инстанция САТЕ и показнията на
свидетеля И.В., дадени в качеството й на пряк участник в процесното ПТП, е
достатъчен да установи механизма на настъпването на ПТП, както и
обстоятелството, че същото е било реализирано вследствие на противоправното
поведение на Т.М., в качеството му на водач на МПС с рег. № *******. Съдът
приема, че механизмът на произшествието е установен и с останалите събрани по
делото писмени доказателства - описите на щетите от ищеца - застраховател,
които се подкрепят от заключението на САТЕ, която е неоспорена от ответника. В
подкрепа на описания в протокола механизъм на произшествието са и събраните
пред СГС свидетелски показания на участника в произшествието И.В., които
въззивният съд кредитира като логични, убедителни и последователни. Свид. В.описва
причинените вреди по управлявания от нея автомобил и посочва, че при
съставянето на протокола с водача на другия автомобил не са имали никакви
спорове относно вината. Настоящият съдебен състав намира, че
процесното ПТП е настъпило, тъй като, като е навлязъл в лентата за насрещно
движение, водачът на товарен автомобил „ЗИЛ 131“ с рег. № ******* Т.М.е нарушил
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която при разминаване водачите
на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват
достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства. От
доказателствата по делото не се установява категорично, че на пътя е имало
стеснение, което било разположено в платното за движение на автомобила „Тойота Тундра“,
както е приел първоинстанционният съд. Такова стеснение не е било посочено в
показанията на свид. В., нито е било отразено и в описания в протокола
механизъм на произшествието. Не се и установява, че водачът на автомобила „Тойота
Тундра“ е навлязъл в платното на насрещно движещия се товарен автомобил „ЗИЛ
131“. Напротив, в подписания от двамата водачи двустранен констативен протокол
изрично е отразено, че водачът на товарния автомобил „ЗИЛ 131“ навлязъл в
лентата за насрещно движение, вследствие на което било реализирано процесното
ПТП.
Въззивният
съд кредитира показанията на свид. Т.М.в частта относно годината и мястото на
настъпване на процесното ПТП, но показанията му в останалата им част не следва
да бъдат ценени, тъй като са неубедителни и са в противоречие с отразеното от
него в горецитирания двустранен констативен протокол, който е подписан от
свидетеля М.. В тази връзка въззивният съд акцентира и върху обстоятелството,
че констативният протокол е бил съставен в деня на реализиране на процесното
ПТП, докато показанията на свид. М.са депозирани около 1 година и 6 месеца по –
късно и е напълно възможно свидетелят да не помни в детайли обстоятелствата,
при които е възникнало пътно-транспортното произшествие.
При
така установения механизъм, следва да се приеме, че именно водачът на товарния
автомобил „ЗИЛ 131“ е действал противоправно. Въззивният съд намира, че по
делото са установени предпоставките за уважаване на иска - наличие на валидно
правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя -
ищец, настъпване на застрахователно събитие и заплащане на застрахователно
обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия. Установяват се
и предпоставките за ангажиране отговорността на прекия причинител на вредите -
делинквента по чл. 45 ЗЗД - деяние, вреда и причинната връзка между тях.
При
това и на основание чл. 411 КЗ, застрахователят е встъпил в правата на
застрахования срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на причинителя на вредата и има право чрез регресен иск да
търси връщане на изплатеното на пострадалия обезщетение.
Съгласно
императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване
на събитието. Следователно обезщетението обхваща средствата, необходими за
възстановяване на щетите, а тези средства съответстват на средните пазарни цени
на вложените нови части, материали и труд за ремонт на автомобила, без
прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Съдът
счита, че при съдебно заявена претенция дължимото обезщетение следва да се
определи по действителна стойност на вредата към момента на настъпването на
застрахователното събитие, вкл. като ползва заключение на вещо лице. От
приетото от първоинстанционния съд експертно заключение по назначената САТЕ,
което не е оспорено от страните и което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК въззивният съд намира, че следва да бъде
кредитирано, се установява, че стойността, необходима за възстановяване на
увредения автомобил „Тойота Тундра“, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП, е в размер на 855.20 лв. Ищецът претендира сума в по-нисък
размер – 854.09 лв. и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес и
събраните данни за направени от него обичайни разноски за определяне на
застрахователното обезщетение в размер на 25 лв., въззивният съд приема, че
релевираната главна претенция за сумата от 879.09 лв. се явява изцяло
основателна, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Неоснователно
е възражението на въззиваемата страна за съпричиняване, доколкото в
разглеждания случай съвкупната преценка на доказателствата по делото дава основание
за извода, че по делото не е установено виновно поведение на водача И.В., в
т.ч., че същата е извършила нарушение на чл. 44, ал. 2 от Закона за движение по
пътищата, тъй като по делото не се установява несъмнено, че на пътя е имало
стеснение, което да е било разположено в платното за движение на автомобила
„Тойота Тундра“, нито се установява водачът на цитирания автомобил да е
навлязъл в платното на насрещно движещия се товарен автомобил „ЗИЛ 131“.
По
отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
При
забава изпълнението на парично задължение на общо основание длъжникът дължи
обезщетение на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото
задължение от деня на забавата - чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В случаите, когато задължението
не е обвързано с уговорка за срок на изпълнение, длъжникът изпада в забава и
дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от момента на поканата за плащане,
съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
В
процесния случай вземането на ищеца към ответника по чл. 411 КЗ е възникнало в
момента на плащане на обезщетението по застраховката "Каско на МПС"
на увреденото лице, като плащането по регреса следва да бъде извършено от
застрахователя по застраховката "Гражданска отговорност" в срок от 30
дни от представянето на всички доказателства по реда на чл. 412, ал. 3 КЗ.
По
делото се установява и не е спорно, че регресната покана до ответника е
получена на 31.07.2017 г. Както се посочи и по – горе, ответникът ще изпадне в
забава в 30 дневен срок от получаване на окомплектованата преписка.
Въззиваемият
не е представил доказателства за извършено плащане в рамките на срока, поради
което искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен
за претендираната сума от 23.95 лв.
Тъй
като правните изводи, до които настоящата съдебна инстанция достига, не
съответстват на правните съждения на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да бъде отменено, а исковете – изцяло уважени.
По
отношение на разноските:
С
оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя /ищеца/ направените разноски
в първоинстанционното производство за държавна такса в размер на 100 лв., за
възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лв., за депозит за свидетел в
размер 60 лв. и сумата от 360 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, както и
направените разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на 50
лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС. Неоснователно е
възражението на насрещната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като претендираното такова е в минималния размер, изчислен
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
С
оглед на цената на исковете и съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решението от 19.10.2018 г., постановено по гр. дело № 86091/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 169 с-в, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
З. „О.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, по иск с правно основание чл. 411 КЗ сумата
от 854.09 лв., представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
риск „Каско” по щета № 470416171711892/2017 г. за имуществените вреди на лек
автомобил „Тойота Тундра” с рег. № *******, причинени при реализирането в с.
Бели Осъм пътнотранспортно произшествие и 25 лв. – обичайни
разноски за определяне на застрахователното обезщетение, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.12.2017
г. до окончателното й изплащане и сумата от 23.95 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.09.2017 г.
до 07.12.2017 г.
ОСЪЖДА
З. „О.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените
разноски в първоинстанционното производство за държавна такса в
размер на 100 лв., за възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лв., за
депозит за свидетел в размер 60 лв. и сумата от 360 лв. с ДДС за адвокатско
възнаграждение, както и направените разноски във въззивното производство за
държавна такса в размер на 50 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на
360 лв. с ДДС.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/