№ 16133
гр. С., 07.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:*********
при участието на секретаря **********
като разгледа докладваното от ********* Гражданско дело №
20231110110585 по описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано е въз основа
на Искова молба, вх. № 55062/28.02.2023г. на СРС, подадена във връзка със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 30.09.2022г. по ч.гр.д. №
49421/2022г. на СРС.
Ищецът „*************“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу А. Д. Б. искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на „*************“
ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к.
"***********", бл. 449, вх. А, ап. 11, аб. № ***********, както следва:
750,20 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2018г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (12.09.2022г.) до
окончателното им изплащане;
112,76 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-22.08.2022г.;
21,88 лева за главница за дялово разпределение за периода м.08.2019г.-
м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (12.09.2022г.) до окончателното им изплащане;
4,60 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.10.2019г.-22.08.2022г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на
тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била
заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
1
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите
условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насрочените по
делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Катрин Симеонова /
юрк. Пламена Николова. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните
състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. Д. Б. чрез адв. Н. К. е подал Отговор, вх.
№ 120153/02.05.2023г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Заявява, че не оспорва размера на претендираните от ищеца суми, а само наличието на
основание да се претендират спрямо него. Оспорва да е собственик или титуляр на право на
ползване върху топлоснабдения имот, съответно, че не е в облигационно отношение за
доставка на топлинна енергия до него. Обосновава недължимост на сумите за дялово
разпределение и лихви. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност. За
насрочените по делото публични съдебни заседания не се явява и не изпраща представител.
Третото лице – помагач „**********" АД е депозирало молба, вх. №
145653/25.05.2023г. на СРС, в становище към която изразява позиция, че разпределението на
топлинната енергия за имота е извършено съобразно установените правила. За насрочените
по делото публични съдебни заседания не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и възраженията на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
С Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти (отм.) от 10.12.1970г. Д. А.ов Б. и М. А.ова Б.а са закупили от Софийския
градски народен съвет – Коларовски районен народен съвет недвижим имот – апартамент в
град С., ж.к. „***************“, бл. 23, вх. А, ет. 4, ап. 11, ведно с припадащите се площи,
права и помещения. С Определение от 23.03.1990г. по гр.д. № 500/1990г. на II районен съд –
град С., 1 състав, е одобрена спогодба по дело за съдебна делба, като в дял и изключителна
собственост на съделителя А. Д. Б. е поставен следният недвижим имот – апартамент,
находящ се в град С., ж.к. „***********“ IV, бл. 449 /бивш бл. 23 на ж.к.
„***************“/, вх. А, ет. 4, ап. 11, идентичен с топлоснабдения имот. Съделителите
*********** Д.а Г. и Н. Д.а Г. са заявили, че са съгласни и не желаят парично уравняване на
дяловете. Видно от представеното Удостоверение за родствени връзки, изх. № РНД23-
2
УФ01-832/3/03.07.2023г. на Столичната община – Район „***********“, Д. А.ов Б. и М.
А.ова Б.а са родители на ответника А. Д. Б., като са починали през 1989г., съответно 1987г.,
а Н. Д.а Г. и *********** Д.а Г. са негови сестри. С оглед изложеното може да се приеме,
доколкото не са налице доказателства за противното, че за процесния период ответникът А.
Д. Б. е собственик на топлоснабдения имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42
(обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем
отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране
на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно
винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о.). Доколкото ответникът е собственик на
топлоснабдения имот, то същият през процесния по делото период е имал качеството на
клиент на топлинна енергия, която закупува от "*************" ЕАД по силата на
съществуващо между тях облигационно отношение, съответно носи отговорност за
заплащането на потребената в топлоснабдения имот топлинна енергия.
Ответникът не оспорва претендираните от ищеца суми по размер, но заявява
възражение за погасяване по давност на задълженията за заплащане на същите.
Действително, доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 12.09.2022г., то погасени по давност (тригодишна по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, ТР
3/2011-2012-ОСГТК) са вземанията за главница за топлинна енергия (141,86 лева) попадащи
в периода м.05.2018г.-м.06.2019г. При това положение остава дължима главница за
топлинна енергия от 608,34 лева за целия имот. За тази сума предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен. За горницата над 608,34 лева до пълния му
предявен размер от 750,20 лева искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Представените по делото общи условия сочат, че задълженията за дялово
разпределение се заплащат по определен от топлоснабдителното предприятие и
извършващите услугата лица ред, обявен по подходящ начин на клиентите. Какъв е този ред
не е доказано. При това положение съдът приема по аналогия с чл. 33, ал. 1 от ОУ, че
клиентът дължи заплащането на задълженията си за дялово разпределение до 45 дни след
изтичането на периода, за който се отнасят. Ответникът не оспорва начислената сума от
21,88 лева като размер, но формиращите го периодични платежи към датата на подаване на
заявлението (12.09.2022г.) не са били погасени по давност и се дължат. Искът е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
3
Вземайки предвид стойността на потребената топлинна енергия и отчитайки
погасените по давност суми, на основание чл. 162 ГПК и с оглед наличието на неплатени на
падежа суми съдът приема, че дължимата лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия възлиза на 91,44 лева, за която сума предявеният иск е основателен и следва да се
уважи. За горницата над тази сума до пълния му предявен размер от 112,76 лева искът е
неоснователен и подлежи на отхвърляне. Искът за лихви върху главницата за дялово
разпределение е изцяло основателен в предявения си размер от 4,60 лева и следва да бъде
уважен.
Останалите доводи в насока на недължимост на посочените суми, съдържащи се в
отговора на исковата молба, са неоснователни. Следва да се изтъкне, че не е налице
нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на ответника в качеството му на потребител (арг. ТР
2/2016-2017-ОСГК).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ищецът. Съдът следва да се произнесе и относно разноските в заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят 61,26 лева за
разноски в заповедното производство, в които е включена пропорционална част от
юрисконсултско възнаграждение, изчислено въз основа на пълен размер от 50,00 лева.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по делото
(исковото производство на първа инстанция) в размер на 224,55 лева, в които е включена
пропорционална част от юрисконсултско възнаграждение, изчислено от пълен размер от
100,00 лева.
Доколкото ответникът-длъжник е представляван безплатно по реда на чл. 38, ал. 1
ЗАдв от адв. Н. К., в полза на същата следва, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв да се присъди
адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете за заповедното и
исковото производства. Процесуалното представителство за подаване на възражение от
длъжника по реда на чл. 414 ГПК не е изрично предвидено в НМРАВ, поради което и на
основание §1 НМРАВ то следва да се определи по аналогия. Възражението се подава по
утвърден образец, не представлява каквато и да е фактическа, процесуална и професионална
сложност и като цяло е бланкетно – достатъчно е подаването му със съдържащо се в него
изявление за недължимост/оспорване на претендираните суми, при това без каквито и да
било мотиви и доводи. Излагането на мотиви и съображения защо вземането не се дължи и
представянето на доказателства към възражението е без значение за хода на и изхода от
заповедното производство. Затова и най-близката хипотеза е тази, уредена в чл. 6, т. 5
НМРАВ – изготвяне на други молби. Чл. 7, ал. 7 НМРАВ се отнася единствено до защитата
и правното съдействие, оказани на заявителя. В този смисъл е и практиката на съдилищата:
опр.9443/19.06.2020г.-ч.гр.д.4348/2020г.-СГС, опр.3262/10.10.2017г.-в.гр.д.3474/2017г.-АпС-
С., опр.255/09.07.2018г.-в.ч.гр.д.315/2018г.-АпС-Велико Търново, опр.872/22.03.2017г.-
в.ч.т.д.199/2017г.-ОС-Варна, опр.431/02.07.2019г.-в.ч.гр.д.219/2019г.-ОС-Шумен, и др.
Оттук и възнаграждението на адв. К. за заповедното производство следва да се определи на
базата на чл. 6, т. 5 НМРАВ /200,00 лева/, като съобразно изхода от спора в нейна полза
следва да се присъдят 36,69 лева. За исковото производство възнаграждението ù следва да
се определи на базата на чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ /400,00 лева/, като в нейна полза следва да
се присъди хонорар от 73,39 лев, съобразно отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. Д. Б., ЕГН **********, от град С., дължи
на „*************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. "***********", бл. 449,
вх. А, ет. 4, ап. 11, аб. № ***********, както следва:
608,34 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.07.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (12.09.2022г.) до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над
608,34 лева до пълния му предявен размер от 750,20 лева и за периода м.05.2018г.-
м.06.2019г.;
91,44 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-22.08.2022г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над 91,44 лева до пълния му предявен размер от 112,76 лева;
21,88 лева за главница за дялово разпределение за периода м.08.2019г.-
м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (12.09.2022г.) до окончателното им изплащане;
4,60 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.10.2019г.-22.08.2022г.
ОСЪЖДА А. Д. Б., ЕГН **********, от град С., да заплати на „*************“
ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
61,26 лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 49421/2022г. на
СРС).
ОСЪЖДА А. Д. Б., ЕГН **********, от град С., да заплати на „*************“
ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С.,на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
224,55 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д.
№ 10585/2023г. на СРС).
ОСЪЖДА „*************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., да
заплати на адв. Н. К. – АК-С., л.№ **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от
36,69 лева, представляваща възнаграждение за оказана на длъжника А. Д. Б. безплатна
адвокатска помощ в заповедното производство (ч.гр.д. № 49421/2022г. на СРС).
ОСЪЖДА „*************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., да
заплати на адв. Н. К. – АК-С., л.№ **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от
73,39 лева, представляваща възнаграждение за оказана на длъжника А. Д. Б. безплатна
адвокатска помощ в първоинстанционното исково производство (гр.д. № 40585/2023г. на
СРС).
Решението е постановено при участието на „**********“ АД в качеството му на
трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5