Р Е Ш
Е Н И Е
град
София, 10.09.2020 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№8149 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №96364 от 17.04.2019г., постановено по гр.дело №7113/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, е признато за установено по
предявените от „Т.С.”
ЕАД срещу „И.Т.” ООД искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1253.97 лв., представляваща стойността на доставена от топлофикационното
дружество топлинна енергия за имот – магазин №2, находящ се в град София, ул.„********, с код на платеца: Т404773, за периода от 01.11.2013г.
до 30.04.2015г., с която сума ответникът се е обогатил без основание за сметка
на обедняването на ищеца, ведно със законна лихва, считано от 20.11.2015г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 135.73 лв., лихва за забава за
периода от 30.09.2013г. до 10.11.2015г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №71050/2015г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти
състав. С
решението е осъден „И.Т.”
ООД да
заплати на „Т.С.”
ЕАД на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 77.79 лв., представляваща направени разноски в заповедното
производство, както и сумата от 197.37 лв., представляваща направени разноски в
исковото производство.
Постъпила е въззивната жалба от ответника - „И.Т.” ООД, представлявано от управителя А.А.,
чрез адв.П.И., с която се обжалва изцяло решение №96364 от 17.04.2019г., постановено по гр.дело №7113/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, с което
са уважени предявените искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и са присъдени в полза на топлофикационното дружество сторени
разноски в заповедното и исковото производство. Инвокирани са доводи
за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение на СРС, като
постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че след като между страните не са
възникналите договорни отношения за доставка на топлинна енергия относно
процесния имот – такава констатация се съдържа в мотивите на обжалваното
решение, предвид на което неправилно СРС е обосновал извода за основателност на
предявения иск. На следващо място се оспорват
констатациите на съда досежно установяване на реалното количество на доставена
топлинна енергия в процесния топлоснабден имот. Оспорват се изводите на
изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ относно дължимостта на претендираните от ищеца
суми, като недоказващи реално потребление. Предвид изложеното моли съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение на СРС и да
постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира
присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна - „Т.С.” ЕАД,
депозира писмен отговор, в който взема
становище за неоснователност на подадената въззивна жалба на ответника. Изложени са аргументи, че правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора
факти и доказателства като е приел, че предявените искове за установяване на
вземания за главница и лихва за забава са основателни и доказани по размер,
предвид на което са уважени изцяло заявените искови претенции. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да
потвърди обжалваното решение на СРС като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция. Прави възражение за прекомерност по отношение на претендирани от
въззивника разноски за адвокатско възнаграждение.
Трето лице-помагач - „Т. с.” ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу „И.Т.” ООД при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.59 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от
които се установяват факти и обстоятелства относими към конкретния правен спор.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните
искови суми видно от приложеното ч.гр.д. №71050/2015г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав, въззиваемия-ищец -
„Т.С.” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 20.11.2015г.
и е постановена на 25.11.2015г. заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК срещу „И.Т.” ООД. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от
длъжника - „И.Т.”
ООД възражение, поради което
дължимите от него суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на
предявените в настоящото производство установителни искове.
С
оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, на основание на които е обоснован окончателен извод
за основателност на предявените от „Т.С.” ЕАД срещу „И.Т.” ООД при условията на обективно съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.59 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което съдът
следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с правилността на
оспорения съдебен акт. Настоящата
въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното
решение решаващи изводи за основателност на предявените искове, като на
основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации /чл.272 ГПК/. Доводите във
въззивната жалба са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната
жалба доводи, следва да се добави и следното:
По иска с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД:
В конкретната хипотеза ищецът основава исковата претенция на
твърденията за липса на сключен писмен договор между страните за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от
страна на ответника. Съставът
на чл.59, ал.1 от ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго,
наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно
основание за това имуществено разместване в отношенията между субектите.
Тежестта за доказване на посочените факти е за ищеца.
В настоящия случай при правилно разпределена от
първостепенния съд доказателствена тежест между страните е указано, че в тежест на ищеца е да докаже, че е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която
ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител на енергия в
процесия имот и за процесния период. При установяване
на тези обстоятелства в тежест на ответника е
да докаже, че е погасил
задълженията си към ищеца.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че процесната
сграда е била топлофицирана, че ищецът е доставил в абонатната станция на
сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер,
както и че ответникът - „И.Т.” ООД е собственик на
процесния топлоснабден имот - магазин №2, находящ се в град София, ул.„******** /нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот №160, том І, рег.№3997, дело №129/21.05.2012г./
и е потребявал топлинна енергия за стопански нужди. Съгласно
разпоредбите на §1, т.33а от ДР на ЗЕ /в сила от
17.07.2012г. –
действаща за процесния период/
потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов
клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя - арг. чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ.
В настоящия случай претенцията на ищеца се
основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и
наличието на неоснователно обогатяване от ответника.
Не се спори, че между страните не е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за периода,
за който е предявен иска.
Установява се от събраните по делото доказателства, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот през исковия период. Обстоятелството, че ответникът е ползвал имота не
се оспорва, следователно ответникът е
ползвал и доставеното в него количество топлинна
енергия.
На следващо
място по делото е доказан и размерът на реално потребеното
количество топлоенергия за процесния период, съгласно кредитираното от съда
заключение на СТЕ. Експертът изрично е отразил в изготвеното от него заключение, че ищецът
е начислявал суми за доставена топлинна енергия съобразно нормативните
изисквания на действащата през периода нормативна уредба. Общата стойност на доставената в
имота през
процесния период топлинна енергия възлиза на 1253.97 лв. в т.ч. и стойност на услугата дялово разпределение, в която
сума не се включват предишни просрочени и неплатени сметки, без изравнявания за
периоди извън процесния и без лихви. При това положение, доколкото ответникът е фактически
ползвател на имота, респ. на доставената в него топлинна енергия, следва да се приеме, че същият се е обогатил,
чрез спестяване на разходи, които е следвало да направи за заплащане на цената
на доставената от ищеца топлинна енергия, а последният се е обеднил, тъй като
не е получил цената на доставената топлинна енергия, т.е. налице е обогатяване без
основание за чужда сметка, като обогатяването на ответника и обедняването на
ищеца произтичат от един и същ факт. По отношение на размера, за който е уважен
иска за главница, правилно СРС е кредитирал като неоспорено и компетентно
изготвено заключение на СТЕ, в което е
изчислена общата стойност на доставената в имота топлинна енергия за исковия
период, с която сума ответникът се е обогатил без основание, а съответно ищецът
е обеднял, тъй като не е получил цената на доставената топлинна енергия. Следователно
предявеният установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.59 от ЗЗД се явява основателен и доказан за сумата, за която е предявен - 1253.97 лв., представляваща стойност
на доставената от топлофикационното дружество топлинна енергия за имот –
магазин №2, находящ се в град София, ул.„********, с код
на платеца: Т404773, за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2015г., с която сума ответникът се е обогатил
без основание за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законна лихва,
считано от 20.11.2015г. до окончателното изплащане на вземането. Постановеното решение
в частта, в която е уважен предявеният установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК
във връзка с чл.59 от ЗЗД като правилно и законосъобразно,
постановено в пълно съответствие със събраните по делото доказателства и при
правилно приложение на материалния закон, следва да се потвърди.
По иска с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Във въззивната жалба на ответника не се съдържат конкретни
оплаквания досежно порочността на съдебен акт в частта, в която е уважен предявения установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК
във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, предвид на което съдът споделя мотивите на първоинстанционния
съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях като счита, че решението в тази част за законосъобразно, постановено при
правилно приложение на материалния закон, като няма допуснати процесуални
нарушения в хода на съдебното производство. Следователно постановеното
съдебно решение в частта, в която е уважен предявения установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.86,
ал.1 от ЗЗД за сумата от 135.73 лв., лихва за забава за периода от 30.09.2013г. до
10.11.2015г., се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на
разноски има въззиваемата страна. На основание чл.78, ал.1 вр. с ал.8 ГПК (изм. и
доп.,бр.8/24.01.2017г.)
въззивният съд определя юрисконсултско възнаграждение за ищеца – въззиваем в
размер на 100 лв., съгласно чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, чийто размер се определя с
оглед фактическата и правна сложност на спора и при съобразяване с извършените
от процесуалния представител правни действия, без явяване в съдебно заседание.
Въззивникът - „И.Т.” ООД следва да
бъде осъден да плати на въззиваемия - „Т.С.” ЕАД разноски във въззивното
производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв..
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№96364 от 17.04.2019г., постановено по гр.дело №7113/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 50-ти състав.
ОСЪЖДА „И.Т.” ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, магазин
№4; да заплати на „Т.С.” ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***; на основание чл.78, ал.1 вр. с ал.8 ГПК сумата от 100.00 лв. /сто лева/, юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./