№ 141
гр. Разград, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Х.
Петър М. Милев
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Х. Въззивно гражданско дело №
20223300500172 по описа за 2022 година
С Решение № 265 от 25.04.2022 г. постановено по гражданско дело №
20213330102093 по описа за 2021 година на РС – Разград, съдът е постановил
следното:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Р. Р., ЕГН
********** с адрес гр.Разград, ул.“Перистър“, №37А, че същият дължи на
„Бък“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Бургас, адрес на управление
ул.“Поп Грую“,№11 сумата 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/ ведно със
законната лихва от 08.07.2021 г., за което задължение е издадена заповед за
изпълнение №940/09.07.2021 г. по ч.гр.д.№1509/2021 г. по описа на Районен
съд – Разград и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за установяване на задължението в
останалата му част до първоначално предявения размер от 5500 лв.
ОСЪЖДА „Бък“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Бургас, адрес
на управление ул.“Поп Грую“,№11 да заплати на Г. Р. Р., ЕГН ********** с
адрес гр.Разград, ул.“Перистър“, №37А сумата 278,55 лв. /двеста
седемдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки./ дължимо и
неизплатено трудово възнаграждение като брутна сума за периода
28.02.2021 г. – 31.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
15.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и ОТХВЪРЛЯ
предявения частичен иск в останалата му част до предявения размер от 500
лв.
ОСЪЖДА „Бък“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Бургас, адрес
1
на управление ул.“Поп Грую“,№11 да заплати на Г. Р. Р., ЕГН ********** с
адрес гр.Разград, ул.“Перистър“, №37А сумата 369,65 лв. /триста
шестдесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки/командировъчни пари
за периода 28.02.2021 г. – 31.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано
от 15.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в останалата му част до предявения размер от 2 665 евро.
ОСЪЖДА „Бък“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Бургас, адрес
на управление ул.“Поп Грую“,№11 да заплати на Г. Р. Р., ЕГН ********** с
адрес гр.Разград, ул.“Перистър“, №37А сумата 33,50 лв. /тридесет и три
лева и петдесет стотинки./ дължимо и неизплатено трудово
възнаграждение за нощен труд за периода 28.02.2021 г. – 31.05.2021 г. ведно
със законната лихва, считано от 15.06.2021 г. до окончателното изплащане
на сумата и ОТХВЪРЛЯ предявения частичен иск в останалата му част до
предявения размер от 100 лв.
ОСЪЖДА „Бък“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Бургас, адрес
на управление ул.“Поп Грую“,№11 да заплати на Г. Р. Р., ЕГН ********** с
адрес гр.Разград, ул.“Перистър“, №37А сумата 100 лв. /сто лева./ част от
дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 28.02.2021 г. – 31.05.2021 г. ведно със законната лихва,
считано от 15.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА „Бък“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Бургас, адрес
на управление ул.“Поп Грую“,№11 да заплати на Г. Р. Р., ЕГН ********** с
адрес гр.Разград, ул.“Перистър“, №37А сумата 50 лв. /петдесет лева/ част
от дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за положен труд през
официални празнични дни за периода 28.02.2021 г. – 31.05.2021 г. ведно със
законната лихва, считано от 15.06.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че представената по делото молба за
платен отпуск на Г. Р. Р. с дата 10.04.2021 г. е неистински документ.
ОСЪЖДА Г. Р. Р., ЕГН ********** с адрес гр.Разград, ул.“Перистър“,
№37А ДА ЗАПЛАТИ на „Бък“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Бургас,
адрес на управление ул.“Поп Грую“,№11 сумата 63,81 лв./шестдесет и три
лева и осемдесет и една стотинки/ за разноски по ч.гр.д. №1509/2021 г. по
описа на Районен съд – Разград, сумата 13 лв. /тринадесет лева/ за разноски
и 82,72 лв. /осемдесет и два лева и седемдесет и две стотинки/ за
адвокатско възнаграждение по първоначалния иск, както и сумата 325 лв.
/триста двадесет и пет лева/ разноски за адвокатско възнаграждение по
насрещните искове.
ОСЪЖДА „Бък“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Бургас, адрес
на управление ул.“Поп Грую“,№11 ДА ЗАПЛАТИ на Г. Р. Р., ЕГН **********
с адрес гр.Разград, ул.“Перистър“, №37А сумата 158,72 лв. /сто петдесет и
осем лева и седемдесет и две стотинки/ за адвокатско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от първоначалния иск и 90 лв.
2
/деветдесет лева/ адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената
част от насрещните искове.
ОСЪЖДА „Бък“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Бургас, адрес
на управление ул.“Поп Грую“,№11 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд -
Разград сумата 289,50 лв. /двеста осемдесет и девет лева и петдесет
стотинки/ за направените по делото разноски и сумата 250 лв. /двеста и
петдесет лева/ държавна такса върху уважените искове/.
Недоволен от това решение, в ЧАСТТА с която:
първоначалния установителния иск е отхвърлен,
насрещните осъдителните искове са уважени,
относно неприсъдените в пълен размер разноски на жалбоподателя, тъй
като е прието за основателно възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал.5 ГПК,
останал ищецът по пъроначалния иск "БЪК" ЕООД, ЕИК *********,
който го обжалва, чрез пълномощника си адвокат Р.С. С. от АК - Бургас.
Намира решението в обжалваната част за неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон. Моли обжалваното решение
да бъде отменено в обжалваните части и вместо него бъде постановено
решение, с което исковите претенции на жалбоподателя бъдат уважени, а
исковите претенции по насрещните искове бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Относно предявения от жалбоподателя
установителен иск, квалифициран от съда като такъв по чл. 203 КТ, сочи, че
съдът неправилно е определи правната му квалификация. Твърди, че съдът не
се е произнесъл събразно ищцовата претенция. Съгласно чл. 203 КТ
работодателят може да предяви имушествени претенции за вредата, която
служителят му е причинил по небрежност при или по повод изпълнение на
трудовите си задължения, но в случая работодателят не е предявявал по
настоящото дело такива претенции. Твърди, че с иска по настоящото дело
жалбоподателят не претендира обезщетение за причинени му вреди от
ответника при и по повод на трудовата му дейност, а иска връщане в пълен
размер на получени и невърнати от ответника средства предоставени му за
„лични нужди“. Акцентира, че в документите за превода на процесните суми
никъде в основанието не е заявено, че се изпращат или получават заради
качествата на лицата на работодател и служител, за това и прилагането на
нормите на КТ е неправилно и необосновано. Основанието което е било
посочено за превода на процесните суми е „лични глоби“, т.е. сумите са му
били предоставени за лични задължения.
Относно уважените части на насрещните осъдителни искове – твърди,
че не дължи сумите които е осъден да заплати. Относно присъдените суми за
иск с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ - за заплащане командировъчни
пари, сочи че не дължи командировъчни пари за следните дати: 28.02.2021г.,
06.04.2021г., 23.04.2021г., 28.05.2021г., 29.05.2021г., 30.05.2021г. и
31.05.2021г. Това е така, тъй като видно от представените извадки от
3
системата за електронно проследяване на местоположението на товарната
машина управлявана от работника, то на тези дати машината е била
управлявана на територията на РБ. Тъй като за горепосочените 7 дни
работодателят не дължал командировъчни, то неправилно е бил осъден да
заплати сумата от 369.65 лв. Относно присъдените суми за иск с правно
основание чл. 261, ал. 1 КТ - за заплащане на извънреден труд, сочи че
работникът неосноватено и умишлено не е спазвал определеното с Регламент
/ЕО/ 561/2006, Директива 2002/15 ЕО и с трудовия договор максимална
продължителност на работното време. Сочи, че никой не може да черпи права
от собственото си неправомерно поведение, поради и което иска за
извънреден труд се явява неоснователен. Сочи, че неправилно съдът е приел,
че не следва да се компенсират дължимите суми за трудово възнаграждение и
командъривъчни с получените в повече от служителя. Излага подробни
съображения и претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната стана по жалбата - Г. Р. Р.,
чрез пълномощника си адвокат М.Р. М. от АК – Разград, депозира отговор.
Намира жалбата за допустима, но неоснователна. Моли в обжалваните части
решението да бъде потвърдено. Излага подробни съображения. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна по чл. 78, ал.5 ГПК и пред двете инстанции. Претендира разноски.
Първоинстанционното решение, с което е уважен първоначалния иск
за сумата 650 лв., ведно със законната лихва от 08.07.2021г., квалифициран по
чл. 203, ал. 1 КТ от първоинстанционния съд, както и в частта с която са
отхвърлени насрещните искове и в частта с която е прието, че представената
по делото молба за платен отпуск на Г. Р. Р. с дата 10.04.2021г. е неистински
документ, е влязло в сила като необжалвано, поради което е извън предмета
на настоящия въззивен контрол.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
въззивника "БЪК" ЕООД се явява пълномощника му адвокат Р.С. С. от АК –
Бургас. Поддържа жалбата и излага подробни съображения. Акцентира, че с
обжалваното решение неправомерно е изменена правната квалификация на
предявения главен иск противно на искоата молба и приетия доклад по
делото.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззиваемия Г. Р. Р. не се явява. Явявя се пълномощника му адвокат М.Р. М.
от АК – Разград, който поддържа отговора на жалбата и излага подробни
съображения. Сочи че не претендира разноски пред въззивната инстанция.
Окръжен съд Разград, след като обсъди събрания по делото
доказателствен материал поотделно и в съвкупност, като съобрази
процесуалната им годност и взе предвид доводите и възраженията на
страните, и след като в съответствие с чл. 269 от ГПК провери изцяло
валидността на обжалваното решение и частично допустимостта и
правилността на същото съгласно обжалваната част, намира следното:
4
Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния
двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Въззивната жалба съдържа
изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити. Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение.
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на този подлежащ на
обжалване акт. Съдът е приел, че въззивното производството е допустимо.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Решението е частично недопустимо, а разгледана по същество
въззивната жалба е частично основателна. Аргументите за това са следните:
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл. 235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори, че ответникът Г. Р. Р. е работил по трудово
правоотношение при ищеца „Бък“ ЕООД въз основа на трудов договор от
26.02.2021 г. /л.7 РС/ на длъжност шофьор товарен автомобил /международни
превози/. В договора е уговорена основна месечна работна заплата от 650 лв.
В т.3 от договора е уговорено заплащането на допълнително месечно трудово
възнаграждение за индивидуално трудово представяне, което се определя
ежемесечно в размер и по преценка на работодателя. Срокът на заплащане на
основното и на допълнителните трудови възнаграждения е края на текущия
месец и до 15-то число на следващия. Размерът на платения годишен отпуск е
25 работни дни за всяка календарна година. На работника – ищец по делото, е
представена за подпис длъжностна характеристика на длъжността. В
последната /л.8 РС/ е посочено 9 часово време за управление на МПС
обвързано с минимум 500 км. дневен пробег в зависимост на първото от двете
условия, както и това, че е задължително ищецът да получи пътен лист и
разписание от прекия си ръководител. В длъжностната характеристика /стр.2/
е записано и задължението ищецът да носи със себе си документите, посочени
във Заповед №16/14.10.2008 г. Видно от същата заповед /л.10 РС/ тези
документи включват и ЧМР/Товарителница, надлежно попълнени и
подпечатани, съпътстващи транспортни документи на товара и документи и
сертификати на транспортното средство.
Според представения протокол №7000014486220 /л.14 и сл. РС/ е
извършено нарушение от Г. Р. Р.. В същия протокол като солидарно
отговорно лице е посочен работодателя „Бък“ ЕООД. Конкретно е посочено,
че е констатирана липса на печат, поставен от водача на транспортната
компания в документите. Съответно е допуснато плащане в намален размер, а
5
именно 2000 евро.
На 14.05.2021 г. „Бък“ ЕООД е превел на Г. Р. Р. сумата 4 200 лв., като
основание за това е посочил: за лична глоба нарушение /л.12 РС/.
На 17.05.2021 г. „Бък“ ЕООД е превел на Г. Р. Р. сумата 1300 лв. със
същото основание /л.11 РС/.
За сумата 5500 лв. „Бък“ ЕООД е депозирал заявление за издаване на
заповед, такава е издадена по ч.гр.д.№1509/2021 г. Срещу същата е
депозирано възражение от длъжника, поради което на заявителя са дадени
указания по чл.415 от ГПК и в законовия едномесечен срок той е подал
установителен иск за вземането.
В представените заповеди за командировка /л.199, л.200 РС/ е посочен
размер на дневни пари 27 евро. Командировките са съответно за периода
01.03.2021 г. – 05.04.2021 г., 23.04.2021 г. – 28.05.2021 г.
Представени са две молба /л.225 и 226 РС/ от ищеца за ползване на
платен годишен отпуск съответно 4 работни дни за периода 06.04.2021 г. –
09.04.2021 г. и неплатен годишен отпуск от 9 дни за периода 12.04.2021 г. –
22.04.2021 г.
По отношение на двете молби е открито производство по чл. 193 от
ГПК за оспорване на тяхната истинност. Според заключението на назначената
графологична експертиза саморъчният подпис в молбата за ползване на
платен годишен отпуск е на ответника, но в молбата за неплатен отпуск не е
изпълнен от него.
Трудовото правоотношение на ответника е прекратено считано от
02.06.2021 г. /л.13 РС/ по взаимно съгласие.
Разпечатките от дигиталната карта на водача и представените по
делото платежни документи са били предмет на изследване от назначената
съдебносчетоводна експертиза с цел установяване на отработеното време. В
заключението на същата е записано, че начисленото брутно трудово
възнаграждение на ищеца е в размер на 1700,98 лв., съответно чиста сума за
получаване – 1 319,92 лв., която е изплатена. Сумата 1944 евро е сбора от
дневните пари за дните на командировка, респ. като левова равностойност 3
802,14 лв. Съгласно подписания между страните трудов договор трудовото
възнаграждение е 1 319,92 лв. при 6 р. дни платени и 9 р. дни неплатен
отпуск.
Начислената за дневни пари за командировки сума от 1944 евро е при
27 евро на ден, колкото е нормативно определения размер през процесния
период, а при 65 евро /колкото работникът твърди, че са договорили/ – 4 680
евро.
Пред въззивния съд работникът не оспорва приетото от
първоинстанционнния съд, че дължимите командировъчни пари са в размер
на 27 евро на ден, а не първоначално претендираните от работника – 65 евро.
По картата на водача в.л. е установила положен извънреден труд от
6
174 часа, възнаграждението за които е 997,02 лв. Съответно е установила 33
часа и 30 минути положен нощен труд, за който възнаграждението е 33,50 лв.
На 03.03., 06.05. и 24.05.2021 г. /официални празници според КТ/ е полаган
труд – общо 30 часа, за което възнаграждението е 114,60 лв. Сумите, които са
платени от ищеца на ответника като трудово възнаграждение и командировки
са 5 865,00 лв. В отговор на въпроси, зададени в о.с.з. пред
първоинстанционния съд в.л. е пояснила, че периодите от двете молби за
отпуск на ответника са осчетоводени като отпуск, че 79-те работни дни са
отчетени в тахографската карта на ответника.
Според показанията на свид. Х., който е работил по трудово
правоотношение с ищцовото дружество като шофьор в периода април – май
2021 г., ответникът Р. му е разказал, че е имал проблем с полицията в Италия,
че е била наложена глоба за печат на ЧМР, която не е била платена незабавно,
поради което камионът бил на наказателен паркинг, а Р. престоял в хотел.
Относно отхвърления размер на първоначалния иск, квалифициран от
първоинстанционния съд по чл. 203, ал.1 КТ.
В частта, с която установителния иск по чл. 422 ГПК е уважен
решението е влязло в сила, като необжалвано. Предмет на настоящото
производство е само отхвърлителната част на установителния иск.
Ищецът е квалифицирал този си иск по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, като
същата квалификация е дал и пръвоинстанционния съд както в проекта за
доклад /л. 231 РС/ така и в окончателния доклад /л. 318 РС/, но с решението си
съдът е приел, че иска е по чл. 203, ал.1 КТ.
Ищецът е длъжен в исковата молба да посочи фактическите
обстоятелства, на които се основава иска и които позволяват да се
индивидуализира твърдяното от него субективно право или правоотношение,
чиято защита претендира. Право и задължение на съда е да определи
правното основание на иска, въз основа на изложените с исковата молба
фактически основания и петитум /в този смисъл ППВС № 6/21.02.1979 г.,
решение № 51/7.04.2009 г. по т. д. № 623/2008 г. ВКС, ТК, II т. о., решение №
176/3.11.2010 г. по т. д. № 118/2008 г. ВКС, ТК, II т. о. и др./. Така и
Определение № 27 от 12.01.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 3613/2015 г., II т. о.,
ТК.
Съдът е длъжен да даде квалификация на спорното право именно въз
основа на твърденията на страната, която се позовава на него, а не въз основа
на събраните по делото доказателства. Последните се преценяват, за са се
установят действителните правоотношения между страните, а оттук след
съпоставка с твърдяното като краен резултат да се направи извод дали е
основателна претенцията. Вж. и Определение № 206 от 6.04.2017 г. на ВКС по
т. д. № 171/2017 г., I т. о., ТК
Въззивният съд, като съд по съществото на спора, следва да определи
правната квалификация на иска въз основа на заявените фактически
основания. В решението си съдът разглежда спорното материално субективно
7
право - претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от
основанието и петитума на иска.
Според настоящия състав правното основание на иска, въз основа на
изложените с исковата молба фактически основания и петитум следва да се
определи по чл. 59, ал.1 ЗЗД. За да стигне до този извод, съдът взе в предвид,
че в исковата молба се сочи обедняване на работодателя с процесната сума от
5 500 лв., обогатяване на работника в размер на тази сума, при наличие на
връзка между обедняването и обогатяването и липса на основание за
имущественото разместване. Ишецът не е претендирал обезщетение за
причинени му вреди от ответника при и по повод на трудовата му дейност.
Поради гореизложеното, в решението си районният съд е разгледал
непредявен иск. Ето защо, в тази част първоинстанционният съдебен акт е
недопустим и следва да се обезсили в отхвърлителната част на
установителния иск /в другата част – с която искът е уважен решенито по
този иск е влязло в сила като необжалвано/, а делото се върне на същия съд
за разглеждане от друг състав на предявения иск.
По насрещния иск с правно основание чл. 128, т.2 КТ.
В отхвърлителната част решението по този иск е влязло в сила, като
необжалвано.
Настоящия съдебен състав изцяло споделя мотивите на
първоинстанционния съд в частта му относно този иск, поради което на осн.
чл. 272 ГПК препраща към тях. За пълнота на изложението и по възраженията
в жалбата следва да се посочи и следното:
В частта, с която е съдът е приел за установено, че представената по
делото молба за платен отпуск на Г. Р. Р. с дата 10.04.2021 г. е неистински
документ, решението е влязло в сила като необжалбано. Ето защо, настоящия
състав споделя извода на първата инстанция, че за процесните 9 дни неплатен
отпуск в тази молба работодателя дължи възнаграждение в общ размер на
278.55 лв., ведно със законната лихва считано от 15.06.2021г.
По насрещния иск с правно основание чл. 215 вр. с чл. 127, ал. 4, т. 3
от КТ вр. с Приложение № 3 към чл. 31. ал. 1 от Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина.
В отхвърлителната част решението по този иск е влязло в сила, като
необжалвано.
Пред настоящата инстанция страните не оспорват приетото от
първоинстанциононния съд, че дължимите от работодателя
командировъчните пари на ден са били в размер на 27 евро. Не се оспорва и
твърдението на жалбоподателя, че за да присъди сумата в размер на 369.65
лв., първоинстанционния съд е приел че работникът е бил в командровка 79
дни, а работодателя му е излатил командировъчни пари само за 72 дни.
Оплакванията на работодателя - жалбоподател, са че през 7 – те дни, за които
съдът е присъдил командировъчни пари, ответникът действително е
8
управлявал процесното МПС, но това е ставало на територията на РБ, а не в
чужбина, поради и което работодателят не му дължи претендираните
командировъчни пари съгласно Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина.
Съдът намира, в тази му част решението за частично недустимо. С
насрещната си искова молба, работникът е претендирал командировъчни
пари за 41 дни за периода 21.04.2021г. – 31.05.2021г. /л..31 РС/, Съдът обаче е
осъдил работодателя да заплати командировъчни пари за по – дълъг период, а
именно – за периода 28.02.2021г. – 31.05.2021г., поради което се е произнесъл
свръх петитум. Ето защо, за периода 28.02.2021г. – 20.04.2021г. включително,
решението в тази му част следва да се обезсили, а производството следва да
се прекрати като недопустимо.
По оплакването на жалбоподателя за неправилно присъдени
командировъчни пари за датати: 28.02.2021г., 06.04.2021г., 23.04.2021г.,
28.05.2021г., 29.05.2021г., 30.05.2021г. и 31.05.2021г., тъй като на тези дати
работникът е управлявал процесната машина в РБ, а не в чужбина.
Настоящия състав намира, че датите 28.02.2021г. и 06.04.2021г., както
вече се посочи, съдът не е бил надлежно сезиран и недопустимо се е
произнесъл като е присъдил сумата от 105.62 лв. /2 дни х 27 евро/. Поради
това решението му в тази част е недопустимо и не се дължи произнасяне по
същество за тези дати.
Относно останалите 5 дати, за които е оплакването на жалбоподателя:
Настоящия състав намира за основателно оплакването на жалбоподателя, че
първоинстанционния съд е присъдил командировъчни пари и за тези дати,
като е взел предвид активността на работника според разпечатката от
картатата на водача, като не е съобразил дали за тези дни работника е бил на
територията на РБ или в чужбина. Видно от представените пред РС от
работодателя и неоспорени от работника разпечатки от проследяващи
система на товарната машина с която работника е бил командирован /л. 331-
360 РС/, е че за датите: 28.05.2021г., 29.05.2021г., 30.05.2021г. и 31.05.2021г.
машината се е движила само на територията на РБ. Ето защо, за тези дати на
работника не му се дължат командировъчни пари съгласно Наредба за
служебните командировки и специализации в чужбина, поради което
решението с което са присъдени командировъчни за тези дати следва да се
отмени и искът в тази част отхвърли като неоснователен и недоказан. За
23.04.2021г. обаче, видно от представената от работодателя разпечатка, в
16.43 часа машината е влязла в Димитровград, Сърбия, като в 22.11 часа на
същата дата е изключено запалването отново в Димитровград, Сърбия /л.352
РС/. Ето защо, за 23.04.2021г. работодателят дължи командировъчни пари на
работника. Поради гореизложеното решението следва да се потвърди за
сумата до размера на 52.81 лв.
По оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционния съд
неправилно е приел, че не следва да се компенсират дължимите суми за
9
трудово възнаграждение и командировки с получените в повече от
работника.
Настоящия съдебен състав изцяло споделя мотивите на
първоинстанционния съд в частта му в която е приел че не следва да извърши
претендираното компенсиране, поради което на осн. чл. 272 ГПК препраща
към тях. За пълнота на изложението следва да се посочи, че: В срока за
отговор тези възражения не са направени от ответника, поради което на
основание чл. 133 ГПК той е загубил правото да ги направи в по-късен
период от развитието на процеса. Не е твърдяно и установено наличие на
особени непредвидени обстоятелства за да бъде преодоляна тази забрана.
По насрещния иск за заплащане на извънреден труд, на осн. чл. 262
КТ.
Настоящия съдебен състав изцяло споделя мотивите на
първоинстанционния съд в частта му относно този иск, поради което на осн.
чл. 272 ГПК препраща към тях. За пълнота на изложението и по възраженията
в жалбата следва да се посочи и следното:
Спорът по делото, пренесен пред настоящата инстанция, е
концентриран относно въпроса за това, дължи ли работодателят заплащането
на извънреден труд на осн. чл. 262, ал. 1 КТ, при положен труд с
продължителност над уговорената в трудовия договор и нормативните актове
регламентиращи международните превози.
Съдът намира, че извършените от работника административни
нарушения в процеса на изпълнение на възложената работа нямат отношение
към въпроса за заплащане на положения извънреден труд. Международните
превози се извършват при спазване на определени изисквания относно
организацията на времето за управление, залегнали в Европейска спогодба за
работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни
автомобилни превози (AETR) и Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския
парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на
Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета. Техните
правила са транспонирани в българското законодателство чрез разпоредбата
на чл. 78 от Закона за автомобилните превози. Когато превозът попада в
хипотезите, уредени от въпросните актове, дневната му продължителност не
може да надхвърля 9 часа (с възможност да бъде удължена не повече от два
пъти седмично до 10 часа), като след управление от 4 часа и половина
водачът ползва непрекъсната почивка от минимум 45 минути. Водачът ползва
също дневни и седмични почивки, като дневната почивка е 11 часа, а по
изключение - 9 часа, което следва да се компенсира с равностоен период на
почивка. Водачът регистрира времето за управление, както и всяка "друга
работа" по смисъла на цитираните международноправни актове и при
нарушение на разпоредбите относно организацията на работното време,
10
подлежи на санкция. Предприятието превозвач, обаче, също има задължение
да организира автомобилните превози и надлежно да инструктира членовете
на екипажите по такъв начин, че да бъдат в състояние да спазват
разпоредбите на спогодбата и регламента. Нему е възложен контролът върху
периодите на кормуване от водачите, часовете за друга работа, както и
часовете за почивка (чл. 11 от Европейската спогодба, чл. 10 от Регламент
(ЕО) 561/2006 г). Ако установи нарушения от водачите, предприятието трябва
да вземе мерки, за да ги прекрати и избегне повторението им, като то също
подлежи на санкция. От изложеното следва, че организацията на времето за
управление и почивките при извършване на международни автомобилни
превози трябва да се осъществи от предприятието, възложило превоза, а
водачът е длъжен да се съобрази с тази организация и да не допуска
нарушения. Целта на нормативната уредба е хармонизиране на условията за
извършване на транспорта, осигуряване на безопасността на движението и
осигуряване на по-добри условия на труд на водача. Тази уредба очевидно не
цели дерогиране на защитата на други трудови права на водача, включително
заплащането на труда, който е положен в нарушение на правилата за
организация на работното време. Поради това следва да се приеме, че дори
водачът да е допуснал такива нарушения, ако времето за управление
съставлява извънреден труд по смисъла на КТ, работодателят е длъжен
да го възмезди. Така и Решение № 53 от 20.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5406/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 279 от 27.07.2021 г. на ОС - Пловдив по
в. гр. д. № 1531/2021 г., Решение № 493 от 30.11.2018 г. на ОС - Русе по в. гр.
д. № 595/2018 г., Решение № 222 от 11.11.2016 г. на ОС - Шумен по в. гр. д. №
418/2016 г.
В жалбата липсват оплаквания относно размера на приетия от РС
извънреден труд /оплакванията са само за недължимост поради
горепосочените нарушения на трудовия договор и нормативните изисквания
за максимална продължителност на превозите/. Следва да се изтъкне, че
видно от представените от работодателя разпечатки от проследяваща система
на товарната машина /л.331-360 РС/, работодателят е имал информация за
времето през което работникът е управлявал същата. По делото липсват
доказателства, а дори и твърдения работодателят да се е противопоставил на
полагането на този извънреден труд. Ето защо, решението, с което искът е
уважен, следва да се потвърди.
В частта, с която са уважени насрещните исковете за заплащане на
положеният нощен труд, на осн. чл. 261 КТ и заплащане на работа през
дните на официалните празници, на осн. чл. 264 КТ.
Настоящия съдебен състав изцяло споделя мотивите на
първоинстанционния съд в частта му относно тези искове, поради което на
осн. чл. 272 ГПК препраща към тях. Следва да се изтъкне, че в жалбата
липсват конкретни оплаквания относно уважените размери на тези искове.
Относно присъдените разноски от първоинстанционния съд.
11
При отмяна на решението горната инстанция е длъжна служебно да
разпредели отговорността за разноските и за предходното /предходните/
производства, тъй като тази отговорност е обусловена от изхода на спора пред
съда, осъществяващ инстанционния контрол. Така и Определение № 235 от
18.05.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1063/2017 г., I т. о., ТК. Счита се, че щом се
обжалва решението по иска, обжалват се и разноските, като акцесорна
последица по чл. 78 от ГПК. Промяна на изхода на спора по иска обуславя
същото и в частта за разноските - решението за разноски не може да влезе в
сила, след като се обжалва това по спора /иска/, във връзка с който са
присъдени. Така и Определение № 96 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1450/2012 г., III г. о., ГК и Определение № 29 от 21.01.2022 г. на ВКС по ч. т.
д. № 691/2021 г., II т. о., ТК.
По разноските по заповедното производство и за първоначалния иск.
Първоинстанционния съд е присъдил в полза на ищеца по
първоначалния иск следните суми: 63.81 лв. за разноски по ч.гр.д. №
1509/2021г. на РРС и 13 лв. за заплатена ДТ и 82.72 лв.за адвокатско
възнаграждение. В полза на ответника по първоначалния иск е присъдена
сумата 158.72 лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част
от иска /страните не се възразили, срещу това, че съдът е разпределил
платеното възнаграждение от ответинка в общ размер от 360 лв. по равно
за първоначалния иск и за исковете, предявени с насрещната искова молба/.
Тъй като решението по първоначалния иск се обезсилва и делото се
връща на първоинстанционния съд за ново разглеждане, то решението следва
да бъде отменено в частта му за разноските направени по заповедното
производство и в исковото производство относно иска по чл. 422 ГПК. По
тези разноски следва да се произнесе съда при новото разглеждане с оглед
изхода на спора.
По разноските за насрещните искове:
По направеното оплакване от жалбоподателя, че неправилно
първоинстанционния съд е приел за основателно възражението за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78,
ал. 5 ГПК.
Когато се обжалва решението по съществото на спора, то може да се
обжалва и в частта му за разноските. Вж. Определение № 799 от 19.12.2014 г.
на ВКС по ч. т. д. № 2098/2014 г., II т. о., ТК.
Настоящия съдебен състав намира, че размерът на заплатеното от
ответника по насрещните искове адвокатско възнаграждение не е прекомерно
завишен съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и
извършените от пълномощника процесуални действия.
Съобразно изхода на спора по насрещните искове, съдът намира, че
дължимите разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в полза на
„БЪК“ ЕООД, са в размер на 926.30 лв. съразмерно с отхвърлената част на
исковате, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК. Тъй като първоинстанционния съд е
12
присъдил само 325 лв., то настоящата инстанция следва да присъди още
601.30 лв. За разликата до пълния претендиран размер от 1 800 лв., искането
за разноски за заплатено адвокатско възнаграждение следва да се отхвърли,
като неоснователно.
С оглед изхода на делото първоинстанционното решение следва да
бъде ревизирано и в частта за разноските присъдени на ищеца по насрещните
искове. Същото следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата над 15.58 лв. до присъдения размер от 90
лв. До размера на 15.58 лв. решението следва се потвърди, на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК. Вж. и Определение № 29 от 21.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 691/2021
г., II т. о., ТК.
Първоинстанционното решение следва да се потвърди в частта, с която
„БЪК“ ЕООД е осъден да заплати по сметка на РРС сумата от 289.50 лв. за
направени по делото разноски от бюджета на съда, както и сумата от 250 лв.
представляваща държавна такса за насрещните искове, на осн. чл. 78, ал.6 във
вр. чл. 83, ал.1, т.1 ГПК.
По разноските пред въззивната инстанция.
В открито съдебно заседание пълномощникът на въззиваемата стана
заяви, че не претендира разноски за въззивното производство.
Тъй като решението по първоначалния иск се обезсилва и делото се
връща на първоинстанционния съд за ново разглеждане, по направените в
хода на въззивното производство разноските по заповедното производство и в
исковото производство относно иска по чл. 422 ГПК следва да се произнесе
съда при новото разглеждане с оглед изхода на спора.
Настоящия състав следва да присъди в полза на жалбоподателя
разноски направени във въззивното производство само относно насрещните
искове. По всеки един от петте насрещни искове жалбоподателят претендира
по 300 лв. за разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, т.е. общо
1 500 лв. Настоящия съдебен състав намира, че размерът на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение не е прекомерно завишен
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и
извършените от пълномощника процесуални действия. Ето защо,
възражението по чл. 78, ал.5 ГПК на въззиваемата страна се явява
неоснователно. С оглед изхода на спора по насрещните искове, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски зазаплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 257.14 лв., като за разликата до пълния
претендиран размер на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение от
1 500 лв. се явява неоснователно, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК. В полза на
жалбопадателя следва да се присъдят и разноски за заплатена държавна такса
за въззивната жалба в размер на 21.43 лв., като за разликата до пълния размер
на платената държавна такса за въззвината жалба по насрещните искове от
125 лв. /5 иска х 25 лв. ДТ/, искането за разноски се явява неоснователно, на
осн. чл. 78, ал.3 ГПК. Така в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
13
разноски за въззивната инстанция в общ размер на 278.57 лв., като за
разликата до пълния претендиран размер от 1 625 лв. искането следва да се
отхвърли като неоснователно, на осн. чл. 78, ал. 3 вр. чл. 81, вр. чл. 273 ГПК.
Относно допусната очевидна фактическа грешка по чл. 247 ГПК в
обжалваното решение.
Настоящата инстанция констатира, че в оспореното решение е
допусната очевидна фактическа грешка относно иска за заплащане на
възнаграждение на извънреден труд и иска за заплащане на трудово
възнаграждение за положен труд през официални празници – в мотивите си
съдът правилно е приел, че е сезиран с частичен иск /100 лв. от общо 500 лв.,
респективвно 50 лв. от общо 200 лв/, но в диспозитива липсва отразяване, че
исковете са предявени като частични.
Съдът приема, че грешката е от такова естество, че не се отразява на
валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение, поради
което настоящия състав може да се произнесе по подадената въззивна жалба
и без да се инициира предварително провеждане на процедурата по чл. 247
ГПК по нейното отстраняване. Така и Решение № 125 от 12.03.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 612/2020 г., I г. о., ГК. Предвид горното и след връщане на делото
в първоинстанционният съд, същият следва да упражни правомощията си и
проведе процедурата по чл. 247 от ГПК. Така и Решение № 4932 от
27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1793/2020 г., V о.
Воден от горното, съдът,на осн. чл. 270, ал.3 и чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 265 от 25.04.2022 г. постановено по
гражданско дело № 20213330102093 по описа за 2021 година на РС – Разград
в частта, в която е разгледан иск по чл. 203 КТ и същият е отхвърлен за
разликата над сумата 650 лв., за което задължение е издадена заповед за
изпълнение №940/09.07.2021 г. по ч.гр.д.№1509/2021 г. по описа на Районен
съд – Разград, до първоначално предявения размер от 5500 лв., като
НЕДОПУСТИМО. В частта, с която е разгледан иск по чл. 203 КТ и същият е
уважен за сумата 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/ ведно със законната
лихва от 08.07.2021 г., решението е влязло в сила като необжалвано.
ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане от друг състав на иск с
правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 265 от 25.04.2022 г. постановено по
гражданско дело № 20213330102093 по описа за 2021 година на РС – Разград
в частта, в която е разгледан иск на основание чл. 215 вр. с чл. 127, ал. 4, т. 3
от КТ вр. с Приложение № 3 към чл. 31. ал. 1 от Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина, само за периода от 28.02.2021г. до
20.04.2021г. включително , като прекратява производството в тази му част,
като НЕДОПУСТИМО.
14
ОТМЕНЯ Решение № 265 от 25.04.2022 г. постановено по гражданско
дело № 20213330102093 по описа за 2021 година на РС – Разград, в следните
части:
- в частта, в която е уважен иск по чл. 215 вр. с чл. 127, ал. 4, т. 3 от КТ
вр. с Приложение № 3 към чл. 31. ал. 1 от Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина, за горницата над 52.81 лв. до
размера от 369.65 лв.,
- в частта, в която е осъден Г. Р. Р., ЕГН ********** с адрес гр.Разград,
ул.“Перистър“, №37А ДА ЗАПЛАТИ на „Бък“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище гр.Бургас, адрес на управление ул.“Поп Грую“,№11 сумата 63,81
лв./шестдесет и три лева и осемдесет и една стотинки/ за разноски по ч.гр.д.
№1509/2021 г. по описа на Районен съд – Разград, сумата 13 лв. /тринадесет
лева/ за разноски и 82,72 лв. /осемдесет и два лева и седемдесет и две
стотинки/ за адвокатско възнаграждение по първоначалния иск,
- в частта, в която е осъден „Бък“ЕООД, ЕИК ********* със седалище
гр.Бургас, адрес на управление ул.“Поп Грую“,№11 ДА ЗАПЛАТИ на Г. Р. Р.,
ЕГН ********** с адрес гр.Разград, ул.“Перистър“, №37А сумата 158,72 лв.
/сто петдесет и осем лева и седемдесет и две стотинки/ за адвокатско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от първоначалния иск,
- в частта, в която е осъден „Бък“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
гр.Бургас, адрес на управление ул.“Поп Грую“,№11 ДА ЗАПЛАТИ на Г. Р. Р.,
ЕГН ********** с адрес гр.Разград, ул.“Перистър“, №37А за горницата над
15.58 лв. до присъдения размер от 90 лв. адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част от насрещните искове
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен Г. Р. Р., ЕГН ********** срещу „БЪК“
ЕООД, ЕИК ********* с правно основание чл. 215 вр. с чл. 127, ал. 4, т.
3 от КТ вр. с Приложение № 3 към чл. 31. ал. 1 от Наредба за
служебните командировки и специализации в чужбина за заплащане на
командировъчни пари, за разликата над 52.81 лв. до присъдения размер
от 369.65 лв. за периода 21.04.2021г. – 31.05.2021г., като неоснователен,
ОТХВЪРЛЯ искането на Г. Р. Р., ЕГН ********** с адрес гр.Разград,
ул.“Перистър“, №37А присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение пред първоинстанционния съд за горницата над 15.58
лв. до присъдения размер от 90 лв. съразмерно на уважената част от
насрещните искове, като неоснователно на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 265 от 25.04.2022 г. постановено по
гражданско дело № 20213330102093 по описа за 2021 година на РС – Разград,
в следните части:
- в частта, в която е осъден „Бък“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище гр.Бургас, адрес на управление ул.“Поп Грую“,№11 да заплати на Г.
Р. Р., ЕГН ********** с адрес гр.Разград, ул.“Перистър“, №37А сумата 278,55
лв. /двеста седемдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/ дължимо и
15
неизплатено трудово възнаграждение като брутна сума за периода 28.02.2021
г. – 31.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 15.06.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата,
- в частта, в която е осъден „Бък“ЕООД, ЕИК ********* със
седалище гр.Бургас, адрес на управление ул.“Поп Грую“,№11 да заплати на Г.
Р. Р., ЕГН ********** с адрес гр.Разград, ул.“Перистър“, №37А до размера на
сумата 52.81 лв. /петдесет и два лева и осемдесет и една стотинки/
командировъчни пари за дата 23.04.2021г., което е в периода 21.04.2021г. –
31.05.2021г., ведно със законната лихва, считано от 15.06.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата,
- в частта, в която е осъден „Бък“ЕООД, ЕИК ********* със седалище
гр.Бургас, адрес на управление ул.“Поп Грую“,№11 да заплати на Г. Р. Р.,
ЕГН ********** с адрес гр.Разград, ул.“Перистър“, №37А сумата 33,50 лв.
/тридесет и три лева и петдесет стотинки./ дължимо и неизплатено трудово
възнаграждение за нощен труд за периода 28.02.2021 г. – 31.05.2021 г. ведно
със законната лихва, считано от 15.06.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата,
- в частта, в която е осъден „Бък“ЕООД, ЕИК ********* със седалище
гр.Бургас, адрес на управление ул.“Поп Грую“,№11 да заплати на Г. Р. Р.,
ЕГН ********** с адрес гр.Разград, ул.“Перистър“, №37А сумата 100 лв. /сто
лева./ част от дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 28.02.2021 г. – 31.05.2021 г. ведно със законната
лихва, считано от 15.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
- в частта, в която е осъден „Бък“ЕООД, ЕИК ********* със седалище
гр.Бургас, адрес на управление ул.“Поп Грую“,№11 да заплати на Г. Р. Р.,
ЕГН ********** с адрес гр.Разград, ул.“Перистър“, №37А сумата 50 лв.
/петдесет лева/ част от дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за
положен труд през официални празнични дни за периода 28.02.2021 г. –
31.05.2021 г. ведно със законната лихва, считано от 15.06.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата,
- в частта, в която е осъден Г. Р. Р., ЕГН ********** с адрес гр.Разград,
ул.“Перистър“, №37А ДА ЗАПЛАТИ на „Бък“ЕООД, ЕИК ********* със
седалище гр.Бургас, адрес на управление ул.“Поп Грую“,№11 сумата 325 лв.
/триста двадесет и пет лева/ разноски за адвокатско възнаграждение по
насрещните искове,
- в частта, в която е осъден „Бък“ЕООД, ЕИК ********* със седалище
гр.Бургас, адрес на управление ул.“Поп Грую“,№11 ДА ЗАПЛАТИ на Г. Р. Р.,
ЕГН ********** с адрес гр.Разград, ул.“Перистър“, №37А сумата до размера
на сумата 15.58 лева адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената
част от насрещните искове,
- в частта, в която е осъден „Бък“ЕООД, ЕИК ********* със седалище
гр.Бургас, адрес на управление ул.“Поп Грую“,№11 ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Районен съд - Разград сумата 289,50 лв. /двеста осемдесет и девет лева и
16
петдесет стотинки/ за направените по делото разноски за изплатени от
бюджета на съда възнаграждения на вещите лица и сумата 250 лв. /двеста и
петдесет лева/ държавна такса върху уважения размер на насрещни искове/.
Решение № 265 от 25.04.2022 г. постановено по гражданско дело №
20213330102093 по описа за 2021 година на РС – Разград е влязло в сила като
небжалвано в частта, с която съдът е приел за установено, че ответникът Г. Р.
Р., ЕГН ********** дължи на ищеца „Бък“ЕООД, ЕИК ********* сумата 650
лв. /шестстотин и петдесет лева/ ведно със законната лихва от 08.07.2021 г.; в
частта с която е прието за установено, че представената по делото молба за
платен отпуск на Г. Р. Р. с дата 10.04.2021 г. е неистински документ, както и в
частта с която насрещните искове са частично отхвърлени.
ОСЪДЖДА Г. Р. Р., ЕГН ********** с адрес гр.Разград,
ул.“Перистър“, №37А ДА ЗАПЛАТИ на „БЪК“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Поп Грую“, №11,
представлявано от управителя Петър Андонов Бакалов следните суми:
сумата 601.30 лв. /шестстотин и един лева и тридесет стотинки/ -
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по насрещните искове
пред първоинстанционния съд, която сума е доплащане към присъдените
от първоинстанционния съд 325 лв., като отхвърля искането за разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение по насрещните искове пред
първоинстанционния съд за разликата до пълния претендиран размер от
1 800 лв., като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК,
сумата 278.57 лв. /двеста седемдесет и осем лева и петдесет и седем
стотинки/ - разноски направени във въззивното производство по
насрещните искове, като отхвърля искането за разноски до пълния
претендиран размер от 1 625 лв. като неоснователно, на осн. чл. 78, ал. 3
вр. чл. 81, вр. чл. 273 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
В частта, с която решението е обезсилено и делото е върнато за ново
разглеждане /цена първоначалния иск 5 500 лв./, както и в частта относно
насрещния иск по чл. 215 КТ за командировъчни пари /цена на иска 5 212.29
лв. – левова равностойност на 2 665 евро /, решението подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
В останалата му решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, с оглед нормата на чл. 280, ал.3, т.1 ГПК / всеки един от
останалите 4 насрещни иска е с цена до 5 000 лв./.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
17
2._______________________
18