Р
А З П
О Р Е
Ж Д А
Н Е
Номер
………/ …….… Година 2019 Град Варна
Варненският
районен съд двадесет и седми състав
На девети декември Година
две хиляди и деветнадесета
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина
Христова-Желева
като разгледа
докладваното от съдията НЧХД № 5487
по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано
на 29.11.2019г., по подадена на 21.11.2019г. частна тъжба вх.№86311/2019г. от К.Н.Р.
с ЕГН **********, депозирана чрез пълномощник –адв.А.С., срещу С.Г.Д. с ЕГН ********** и непълнолетния С.А.П. ЕГН **********.
На 29.11.2019г. по делото е бил
определен съдия –докладчик – съдия М.Николова.
На 04.12.2019г., докладчикът по делото
е поискал по делото да се определи нов докладчик, на основание Заповед
№54/2019г. и Заповед №206/2015г., двете на Председателя на ВРС, тъй е
установено, че един от подсъдимите по делото е непълнолетно лице, на 17г..
На 05.12.2019г. с протокол за
преразпределение на съдия-докладчик, по делото е определен нов докладчик-
настоящият, като основание за преразпределянето е вписана Заповед №206/2015г.,
касаеща разпределяне на дела с непълнолетни подсъдими на специализирани състави
на ВРС.
Съдът, след като се запозна с депозираната
в съда частна тъжба от К.Н.Р. и с материалите приложени към нея, намери
следното:
С
частната тъжба е повдигнато обвинение срещу горепосочените две лица -С.Г.Д. с
ЕГН ********** и непълнолетния С.А.П. ЕГН **********, за това, че на 06.06.2019г., около 13.30
ч. в гр.Варна, на плажа в кв.Аспарухово,
са причинили на тъжителя К.Н.Р. травматични увреждания, изпълващи
медикобиологичните характеристики на лека телесна повреда по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК. С диспозитива на тъжбата се иска образуване на наказателно
производство срещу Д. и П. за това , че на 06.06.2019г. в гр.Варна са причинили
на Р.
лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК, в съучастие, при общност на
умисъла.
След служебно изготвена справка в деловодната
система на ВРС, съдът констатира, че по идентична тъжба на същия тъжител срещу
същите подсъдими е налице образувано в Районен съд Варна НЧХД № 4605/2019год.
Последното е образувано на 11.10.2019г. по подадена на 10.10.2019г. частна
тъжба вх.№73727/2019г. на К.Н.Р. с ЕГН **********, депозирана чрез пълномощник
–адв.А.С., срещу С.Г.Д. с ЕГН **********
и непълнолетния С.А.П. ЕГН **********.
С частната тъжба по НЧХ№ № 4605/2019г. по описа на ВРС се е претендирало
причиняването на травматични увреждания на тъжителя от горепосочените две лица.
С диспозитива на тъжбата се е искало образуване на наказателно производство
срещу Д. и П. за това , че на 06.06.2019г. са причинили на Р.
лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК.
С разпореждане от 11.10.2019г., след
запознаване със съдържанието на депозираната частна тъжба по НЧХД №4605/2019г.
на ВРС и приложените към нея доказателства, съдията- докладчик е преценил, че
не са налице предпоставките за разглеждане на делото в съдебно заседание, тъй
като частната тъжба не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, понеже не
съдържа данни за начина на извършване на деянието от всеки един от лицата,
срещу които е подадена тъжбата. Даден е
срок за отстраняване на нередностите в тъжбата.
На 05.11.2019г. по НЧХД №4605/2019г. по
описа на ВРС е постъпило уточнение вх.№81220/2019г., с оглед дадените от съда
указания. След запознаване с
уточнението, с разпореждане от 11.11.2019г., е преценено, че и след уточнението
тъжбата не е приведена в съответствие с разпоредбата на чл.81 от НПК, поради
което е даден нов 7-дневен срок за отстраняване на нередностите.
На 14.11.2019год. във ВРС е депозирана
молба входящ №84466/14.11.2019г. от частния тъжител К.Н.Р., депозирана чрез
пълномощника му –адв.А.С., в която е направено „искане за оттегляне на частната
тъжба по НЧХД №4605/2019г. на ВРС, с произтичащите от това последици“. При
горните констатации съдът е преценил, че са налице основанията на чл.24, ал.5, т.4 от НПК за прекратяване на наказателното
производство по делото, образувано по тъжба на К.Н.Р. срещу обвиняемите С.Г.Д. и С.А.П. за престъпление от частен характер, а именно такова по 130, ал.1 от НК, извършено в гр.Варна, поради
наличието на хипотезата на чл. 24, ал. 5, т. 4 от НПК, тъй като е налице
оттегляне на частната тъжба от частния тъжител. Поради това
и основание
чл. 250, ал.1, т.1 вр. чл.
24, ал.5, т.4 от НПК, с Разпореждане №7141/15.11.2019г. постановено по НЧХД
№4605/2019г. на ВРС съдът е прекратил наказателното производството по НЧХД 4605/2019год. по описа на
ВРС,
ХХVІІ-ми
състав, образувано по тъжба на К.Н.Р. с ЕГН ********** срещу
обвиняемите С.Г.Д. с ЕГН ********** и С.А.П. ЕГН ********** с оглед извършено
престъпление наказуемо по чл.130, ал.1 от НК. Препис от
разпореждането за прекратяване на производството на основание чл.250, ал.3 от НПК е разпоредено да се връчи на частния тъжител К.Н.Р., чрез пълномощника му
–адв.А.С. и на обвиняемите С.Г.Д. и С.А.П., с указание, че разпореждането
подлежи на обжалване в 15-дневен срок от съобщаването му пред ВОС, по реда на
глава 21 от НПК. Видно от приложените по НЧХД №4605/2019г. на ВРС книжа, препис
от разпореждането за прекратяване на наказателното производство е връчен още на
18.11.2019г. на тъжителя Р. чрез пълномощника му адв.С., като в законовия
15-дневен срок /изтекъл на 03.12.2019г.- вторник работен ден/ жалба срещу
разпореждането не е постъпила. Препис от разпореждането е връчен на
26.11.2019г. и на един от обвиняемите- Св.Д.. До настоящия момент препис от разпореждането
за прекратяване на НЧХД №4605/2019г. не е бил връчен на обв.С.П.. Следователно
с оглед обстоятелството, че срокът за обжалване на разпореждането не е изтекъл
спрямо обв.Д. / доколкото същото му е връчено на 26.11.2019г/, а спрямо обв.П.
въобще не е започнал да тече, доколкото същият не е открит и не му е връчено, е налице незавършило наказателно
производство по НЧХД №4605/2019г. на ВРС, тъй като разпореждането за
неговото прекратяване на практика все още не е влязло в сила.
При наличие на незавършило наказателно
производство по НЧХД №4605/2019г. на ВРС, на 21.11.2019г. във ВРС е входирана
нова частна тъжба вх.№86311/2019г. от К.Н.Р. с ЕГН **********, депозирана чрез
пълномощник –адв.А.С., срещу С.Г.Д. с ЕГН ********** и непълнолетния С.А.П. ЕГН **********.
Съпоставяйки
фактите, на които се основават
обвиненията в тъжбите на Р., депозирани
чрез неговия адвокат- С., срещу
обвиняемите С.Г.Д. и С.А.П. по всяко от двете производства, съдия-докладчикът констатира пълна идентичност помежду им.
Визираното и претендирано престъпление –лека телесна повреда по см. на чл.130,
ал.1 от НК и обстоятелствата на извършването му – време -06.06.2019г.; място-
гр.Варна, плаж Аспарухово; начин- посочен конкретно за всеки от обвиняемите се
припокриват във всяка своя част и мотивират еднозначен извод за това, че
частният тъжител е възбудил повторно
производство спрямо същите лица и по
отношение на същите факти, за които вече е имало образувано
наказателно производство срещу същите
две лица, в нарушение на императивната
забрана, закрепена в нормата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.
Забраната
по-горе е израз на принципа “nе bis in idem”, който не допуска провеждане на
повторен процес, когато вече при посочената хипотеза за същото престъпление има незавършено наказателно производство.
В
случая, както се посочи, фактите, включени в обвиненията по всяко от двете
наказателни производства, са идентични. В същото време факт е, че
производството по първото дело е незавършено, тъй като макар същото да е прекратено
поради оттегляне на тъжбата, прекратителното разпореждане не е влязло в сила
понеже не е изтекъл срокът за обжалване уреден законодателно в полза на двамата
обвиняеми. Безспорен факт е, че същата
тъжба / с уточненията които са били изискани по НЧХД №4605/2019г./ срещу същите двама обвиняеми отново е внесена за
разглеждане в съда със същото обвинение- причиняване на лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
При тези обстоятелства докладчикът
приема, че са налице предпоставките за
приложение на препятстващата развитието на процеса по такова обвинение норма на
чл. 24, ал. 1, т. 6 , пр.1 от НПК.
Разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК е нормативен израз на принципа за недопустимост на повторното наказателно
преследване на обвинените лица след като по отношение на тях е налице
незавършило наказателно производство за същото деяние. Именно защото се касае
за забрана за повторно наказателно преследване законодателят е предвидил като
едно от основанията за прекратяване на по-късно образувания наказателен процес наличието на незавършило наказателно
производство за същото престъпление, като е ирелевантно, че е налице
разпореждане за прекратяване на наказателното производство и какви са
основанията за постановяване на този съдебен акт, тъй като така или иначе той
не е влязъл в сила към настоящия момент.
За прецизност следва да се отбележи, че законодателят
не прави разграничение какво е било
правното основание за прекратяване на предходното
наказателно производство. Това, че в процесния случай то е било чисто
процесуално- оттегляне на тъжбата /без произнасяне по съществото на делото/, не
изключва приложимостта на нормата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК, тъй като
законодателят не прави разграничение в този смисъл, а и такова
тълкуване не следва от нейното съдържание. От изричния текст на разпоредбата е
видно, че принципът “nе bis in idem” е приложим включително, когато е
постановено влязло в сила разпореждане за прекратяване на делото, а то не е
съдебен акт по съществото на обвинението.
Следва да се отбележи още, че нормата на
чл.24, ал.1, т.6 НПК не прави разграничение не само за основанието, послужило
като основание за прекратяване на производството, но и за характера на
последното /общ или частен/. Поради това, в случая е без значение и
обстоятелството, че частната тъжба по второто производство е подадена в срока
по чл. 81, ал. 3
от НПК (В този смисъл са:
Решение №250/22.11.2016 по дело №1041/2016 на ВКС, НК, III н.о.Решение № 575 от
3.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2064/2012 г., III н. о., НК, Решение № 228 от 4.05.2010 г. на ВКС по
н. д. № 112/2010 г., I н. о., НК).
Ето защо за приложимост на императивната
разпоредба на чл.24, ал.1, т.6 от НПК е достатъчно да се установи, че
съществува идентичност между субектите и предмета на двете наказателни
производства, т. е., че те касаят едни и същи лица и се отнасят до едни и същи
факти, характеризиращи инкриминираното деяние. А настоящия случай е именно
такъв, тъй като е налице пълна идентичност между субектите и предмета на
инкриминираното деяние.
Към настоящия момент Разпореждане №7141
от 15.11.2019г. постановено по НЧХД №4605/2019г. на ВРС, с което на основание
чл. 250, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.5, т.4 от НПК съдът е прекратил наказателното
производството по НЧХД 4605/2019год. по описа на ВРС, ХХVІІ-ми състав между същите
страни и за същото деяние, не е влязло в
сила. Поради това и е налице основание по чл. 24, ал. 1, т. 6, предл. 1 -
во НПК за прекратяване на наказателното производство по настоящото дело
образувано по частна тъжба вх.№86311/21.11.2019г. от К.Н.Р. с ЕГН **********,
депозирана чрез пълномощник –адв.А.С., срещу С.Г.Д. с ЕГН ********** и непълнолетния С.А.П. ЕГН **********, като по – късно образувано, доколкото
спрямо същите лица има незавършено наказателно производство за същото
престъпление.
Мотивиран
така, и на основание чл. 250,
ал.1, т. 1, вр. чл. 24, ал.
1, т. 6 от НПК, съдът
Р
А З П
О Р Е
Д И :
ПРЕКРАТЯВА
наказателното производството по НЧХД 5487/2019год. по
описа на ВРС,
ХХVІІ-ми
състав, образувано по частна тъжба вх.№86311/21.11.2019г. от К.Н.Р. с ЕГН **********,
депозирана чрез пълномощник –адв.А.С., срещу С.Г.Д. с ЕГН ********** и С.А.П. ЕГН ********** с оглед извършено на 06.06.2019г., около 13.30ч., в гр.Варна, на плаж в кв.Аспарухово,
престъпление
наказуемо по чл.130, ал.1 от НК.
Разпореждането подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Варна, по реда на гл.ХХІ от НПК, в
15-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис
от настоящото разпореждане, на основание чл.250, ал.3 от НПК да се връчи на
частния тъжител К.Н.Р., чрез пълномощника му –адв.А.С. и на обвиняемите С.Г.Д.
/на адреса посочен в тъжбата/ и С.А.П. /след справка НБД за постоянни и
настоящи адреси на негови родственици- майка, баща, брат, до колкото са налични
данни, че посоченият в частната тъжба адрес е некоректен/.
СЪДИЯ при ВРС: