№ 13742
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1..... СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110134481 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Б. С. А., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ул. „С“ № ....., вх. „А”, ап. 9 чрез пълномощника си: адв. Ю. О. Г.-САК,
със съдебен адрес: гр. София, ул. „И“ № ..., против „Т“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № ........, представлявано от ......
Твърди се, че ответното дружество многократно и недвусмислено е формулирало
извънсъдебно претенциите си към ищеца за сумата в размер на 188,74 /сто осемдесет и осем
и 0,74ст./ лева, представляващи според „Т“ ЕАД, ЕИК ......... цена за предоставена топлинна
енергия, ведно е начислените за последните лихви, и дължими за период считано от месец
октомври на 2011 г. до месец декември на 2011г. включително. Исканията били отправени
чрез многобройни писма и фактури, в които са посочени стари задължения за процесния
период, което по своята същност представлява покана за плащане. Твърди, че само по себе
си обстоятелството, че процесиите вземания съществуват при ответното дружество като
парично притезание за топлинна енергия, със задължено лице - ищецът Б. А., дава
възможност на ответното дружество да потърси същите. Ищецът твърди, че той и Б са
собственици на топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „С“ №....., вх. А,
ап. 9., и са абонати на „Т“ ЕАД, ЕИК ......... с абонатен №370510. Сочи, че от справка в
публичния сайт на ответното дружество се установявало, че претендираните от ответника
вземания са:
1. за месец октомври 2011 г. - сумата от 14,54 за топлинна енергия, представляваща 1/2
от общо задължение в размер на 29,08 /двадесет и девет и 0,08ст./ лева и сумата от 12,08,
представляваща 1/2 от общо задължение за лихва за забава в размел на 24,16 лева.
2. за месец ноември 2011г. - сумата от 39,75 за топлинна енергия, представляваща 1/2 от
общо задължение в размер на 79,51 лева и сумата в размер на 32,64, представляваща 1/2 от
общо задължение за лихва за забава в размер на 65, лева.
3. за месец декември 2011г. - сумата от 49,48 лева за топлинна енергия, представляваща
1
1/2 от общо задължение в размер на 98,96 лева и сумата в размер на 40, лева,
представляваща 1/2 от общо задължение за лихва за забава в размер на 28,15 лева.
Твърди, че претендираната от ответника сума е била погасена по давност.
С оглед гореизложеното, моли съдът да постанови решение, признае за установено по
отношение на „Т“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“
№......., представлявано от ....., че Б. С. А., ЕГН ********** не дължи сумата в размер на
188,74 /сто осемдесет и осем и 0,74ст./ лева, от която 103,77 /сто и три и 0,77cm./,
представляваща У от дължимата цена за предоставена топлинна енергия за период от месец
октомври 2011г. до месец декември 2011г., включително, както и сума в размер на 84,97
/осемдесет и четири и 0,97ст./лева, представляваща 1/2 от начислена лихва за забава за
период от месец октомври 2011г. до месец декември 2011г., включително, по отношение на
недвижим имот, находящ се гр. София, ул. „С“ №....., вх. A, ап. 9. и с абонатен №370510,
поради настъпила погасителна давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска като
недопустим. Счита, че искът е недопустим поради липса на правен интерес. Твърди, че
ищецът е завел множество претенции срещу ищеца, като всяко дело било за вземания по
няколко фактури. Твърди, че не е предприемал действия срещу ответника, като не спорел, че
вземанията са погасени по давност. Счита, че предявеният иск е основателен. Претендира
разноски.
В съдебно заседание на 10.05.2023 г., в което е приключено съдебното дирене –
ищецът, редовно призован – не се явява лично, не се представлява.
В съдебното заседание – ответникът, редовно призован, представлява се от
процесуален представител.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто
анализ поотделно и в тяхната съвкупност и при приложението на чл.12 от ГПК, съдът е
мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
Безспорно между страните в настоящото производство е обстоятелството, че ищецът е
собственик на 1/2 /една втора/ ид. ч. топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „С“ №
....., вх. „А“, ап. 9, с абонатен № 370510, за който е начислена сума в размер на 103,77 лева,
представляваща 1/2 част от общо дължима сума за доставена и потребена топлинна енергия
за периода от месец октомври 2011 г. до декември 2011 г., както и сума в размер на 84,97
лева, представляваща 1/2 /една втора/ част от общо дължима сума, представляваща лихва за
забава за същия период.
По делото е представено Заявление от Б. С. А. до „Т“ ЕАД, с което ищецът заявява, че е
заплатил просрочени задължения към ответника за периода месец май 2014 г. – месец април
2016 г.
Представено е и писмо с изх. № Г-27360/08/11/2019 г. от „Т“ ЕАД до Б. С. А., с което
ответникът уведомява ищеца, че са налице просрочени задължения за периода месец
ноември 2006 г. – месец януари 2014 г. и месец юли 2016 г. – месец септември 2019 г., както
и че при неизпълнение на същите ответникът ще предприеме съдебни действия по събиране
на вземанията.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори
следните правни изводи
В настоящето производство е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
сума в общ размер на 188,07 лв., за периода м.10.2011 г. - м.12.2011 г., от които: 103,77 лв.,
2
представляващи 1/2 /една втора/ от цена на доставена от „Т“ ЕАД топлинна енергия и 84,97
лв. – 1/2 /една втора/ от начислена лихва за забава, по отношение на топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ул. „С“ № ....., вх. „А“, ап. 9.
По допустимостта:
Ищецът предявява отрицателен установителен иск, като твърди, че процесните
вземания са погасени по давност. Съгласно константната съдебна практика, институтът на
погасителната давност води до погасяване на възможността едно задължение да подлежи на
принудително изпълнение. Обстоятелството, че погасителната давност е изтекла не е
основание за погасяване на самото задължение, което се трансформира в естествено вземане
на кредитора. С предявяване на отрицателен установителен иск се търси съдебна защита, с
която да бъде установено, че задължението е недължимо поради изтичане на погасителната
давност, което има за правен резултат погасяване именно на възможността за
принудителното му изпълнение. В този смисъл за ищеца е налице правен интерес да
установи недължимост на вземането претендирано от ответника спрямо него, доколкото по
производство не е спорно, че процесните суми не са отписани и съществуват като дължими
в счетоводството на ответника.
По основателността:
При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че
претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват. Доколкото в исковата
молба се иска установяване на недължимост на сумите поради изтичане на погасителната
давност за същите, ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
В настоящото производство е приложима 3-годишната погасителна давност, доколкото
се касае за периодично главно вземане и мораторна лихва върху него.
Безспорно се явява обстоятелството, че ищецът е собственик на 1/2 /една втора/ ид. ч.
от процесния имот, находящ се в гр. София, ул. „С“ № ....., вх. „А“, ап. 9, за който са
начислена сума в размер на 103,77 лева, представляваща 1/2 част от общо дължима сума за
доставена и потребена топлинна енергия за периода от месец октомври 2011 г. до декември
2011 г., както и сума в размер на 84,97 лева, представляваща 1/2 /една втора/ част от общо
дължима сума, представляваща лихва за забава за същия период. Ищецът признава, че
процесният имот е топлоснабден и има абонатен № 370510.
С отговора на исковата молба ответникът признава всички заявени от ищеца
обстоятелства, включително, че претендираното от ответника и оспорено от ищеца
задължение за заплащане на претендираната сума е погасено по давност, тъй като не са
настъпили обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Поради изложеното, съдът намира, че ищецът не дължи на ответника претендираната
от втория сума и предявения отрицателен установителен иск се явява изцяло основателен.
По разноските:
При този изход на делото, разноски биха се дължали на ищеца – по аргумент от чл.78,
ал.1 от ГПК. Следва да се има предвид обаче, че ответникът не е дал повод за завеждане на
делото, поради което съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК и
разноските в процеса следва да бъдат възложени върху ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 2 ГПК, следва да са налице две кумулативни предпоставки за възлагане на разноските
върху ищеца, а именно: ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на
делото и ако е признал иска.
В настоящото производство ответникът прави признание на иска в срока за отговор на
исковата молба и с оглед на обстоятелствата по делото, съдът не може да приеме, че с
поведението си е дал повод за завеждане на иска.
3
Също така настоящият състав приема, че с поведението си ответникът не е дал повод за
завеждане на иска. Съгласно константната съдебна практика, извънсъдебната покана
отправена до длъжника за заплащане на паричното задължение, дори и със заплаха да бъдат
предприети действия по принудително удовлетворяване на вземането не е повод за
предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски
при признание на иска до изтичане на срока за отговора на исковата молба, като същото е
прието и с Определение № 95/22.02.2018 година по ч. гр. д. № 510/2018 г. по описа на ВКС,
IV ГО.
Доколкото в настоящото производство са налице и двете предвидени в чл. 78, ал. 2
ГПК предпоставки, следва разноските да се възложат върху ищеца и същият да бъде осъден
да заплати направените от ответника в настоящото производство съдебни разноски.
Дружеството ответник е представлявано от юрисконсулт, с оглед на което
възнаграждението за процесуално представителство следва бъде определено съобразно
правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, което съдът, след като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалния представител на ответника, както и липсата на фактическа и
правна сложност на делото, приключило в рамките на едно открито съдебно заседание,
определи в размер на 100 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 100,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 124, ал. 1 ГПК и на основание чл. 78, ал. 2,
ал.3 и ал.8 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между Б. С. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. С и „Т“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. С,
представлявано от ....., по предявения от Б. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С против
„Т“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано от .....
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на
установено, че Б. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С не дължи на „Т“ ЕАД, ЕИК .........,
със седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано от ..... сума в размер на 103,77
лева, представляваща 1/2 част от общо дължима сума за доставена и потребена топлинна
енергия за периода от месец октомври 2011 г. до месец декември 2011 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ул. „С“ № ....., вх. „А“, ап. 9, както и сума в размер на 84,97
лева, представляваща 1/2 /една втора/ част от общо дължима сума, представляваща лихва за
забава за периода месец октомври 2011 г. до месец декември 2011 година.
ОСЪЖДА Б. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК на „Т“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. С,
представлявано от ..... сумата в размер на 100,00 лв., представляваща общо сторените
разноски в производство по гр. д. № 34481/2022 г. по описа на Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5