Определение по дело №1341/2018 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 1245
Дата: 19 октомври 2018 г.
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20181510101341
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2018 г.

Съдържание на акта

             О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2018

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

  ГО, V-ти

 
 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

19.10.

 

            2018

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

    Мирослав Саневски

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

            1341

 

2018

 
 


                                      дело №                                        по описа за                                 година, за да се произнесе взе предвид следното:  

Производството е образувано по искова молба, подадена от С.Н. Гогова, ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу В.Й.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която искова молба е предявен иск с правно основание чл.127а от СК.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът по първоначалния иск-В.Й.Г., е депозирал насрещен иск със същото правно основание срещу ищцата по първоначалния иск С.Н. Гогова.

Процедурата по размяна на книжа по първоначалната и насрещната искови молби е спазен. В срока по чл.131 от ГПК са постъпили отговори от ответниците по първоначалния, съответно по насрещния иск.

           Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:

           1. Обстоятелства, от които  произтичат претендираните права и направените възражения:

           Ищцата по първоначалния иск твърди, че с ответника имали сключен граждански брак от 05.06.2013г,, като в момента е висящо между тях дело за развод. От съвместното брачно съжителство страните имат две малолетни деца: Д.В.Г., с ЕГН: ********** и Н.В.Г., с ЕГН: **********, които ищцата отглежда в дома на родителите си, находящ се на ул."Мальовица"№10, в гр.Дупница, с помощта на родителите си, на баба си и на дядо си. Ответникът по първоначалния иск е с постоянен адрес в Канада, а в България идва рядко, но само за да създава проблеми, като тази година пристигнал, но след като били заведени дело за домашно насилие и бракоразводно дело, в края на месец май напуснал страната и до настоящия момент е в неизвестност, крие се, обажда се от време на време от телефони със скрити номера, но ищцата не е наясно къде се намира и какво прави. Родителите на ищцата по първоначалния иск от близо 15 години са в Испания, в гр. Ехея, там имат постоянна работа, получават прилични доходи, помагат й финансово. В Испания под наем родителите й ползват добре обзаведено, удобно, четиристайно жилище, в което ищцата е ходила заедно с децата. Ищцата по първоначалния иск не може да води децата на гости, екскурзии и почивки в чужбина, тъй като за пътуване извън страната съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗБДС се изисква съгласието на двамата родители за издаване на паспорт и пътуване в чужбина, но ищцата не може да намери ответника за да даде съгласие.

Предвид изложеното, ищцата по първоначалния иск моли съда да постанови решение, с което да замести съгласието на ответника малолетните деца на страните Д.В.Г., с ЕГН: ********** и Н.В.Г., с ЕГН: **********, да напускат пределите на Република България и да пътуват до Испания и обратно, неограничен брой пъти, придружавани от майка си С.Н.Г., ЕГН: ********** или техните баба или дядо по майчина линия: Милка Иванова Гогова, ЕГН: ********** и Николай Симеонов Гогов, ЕГН: **********, както и за снабдяване с необходимите лични документи за това.  

           В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника по първоначалния иск, с който същият оспорва изцяло изложените в първоначалната искова молба факти и обстоятелства. Твърди, че всяка седмица звъни на ищцата по първоначалния иск, в удобно за нея време, за да говори и види децата си, но контактите им зависят изцяло от нейната воля, защото често се случва тя да отказва. Твърди, че ищцата по първоначалния иск отлично знае адреса му в Канада, защото тя самата е живяла по време на брака им на същия адрес и той е вписан в канадските й документи. Ответникът по първоначалния иск никога не е препятствал общуването на децата с техните баба и дядо по майчина линия. В миналото е давал декларация за сина си Д.Г. да пътува в Гърция. Не е съгласен обаче децата да пътуват в Кралство Испания, тъй като счита, че това би затруднило възможността му да упражнява установения от съда режим на виждане с тях. Ищцата не е записала малолетния Д.Г. в детска градина или предучилищна занималия, нито има данни, че децата ще продължат престоя си в България. Липсата на доказателства за трайното установяване на децата на територията на страната засилва съмненията му, породени от коментарите на роднини, че желанието на ищцата по първоначалния иск е да се премести за постоянно с тях в Кралство Испания. Оспорва твърдението на ищцата по първоначалния иск, че родителите й разполагат с просторно жилище под наем в гр.Ехея Де Лос Кабайерос, както и че и двамата имат постоянна работа там. Последните години майката на ищцата по първоначалния иск не работи и пребивава в Република България, а заплатата на бащата е крайно недостатъчна за издръжката на двама души, камо ли за да осигурят условия за живот на малолетните деца. Също така, в Испания децата не са здравно осигурени и ответникът по първоначалния иск се тревожи какво би се случило, ако някое от тях се разболее. От друга страна сочи, че техните баба и дядо по майчина линия се прибират често в България и имат възможност да поддържат контакт с внуците си. Ответникът по първоначалния иск също желае децата да прекарат част от полагащия му се режим през лятото при него в Канада, където живеят неговите родители и сестра му със своето семейство, като предпочита това да стане в периода от 01.06. до 30.06., като заявява готовност да организира и заплати пътуването им с придружител.

            От своя страна ответникът по първоначалния иск е предявил насрещен иск, с който иска съдът да постанови решение, с което да замести съгласието на майката (ищцата по първоначалния иск) малолетните деца на страните Д.В.Г., с ЕГН: ********** и Н.В.Г., с ЕГН: **********, да напускат пределите на Република България и да пътуват до Канада и обратно, в периода от 01.06. до 30.06. всяка година, както и три дни през великденските празници през нечетните години и три дни през коледните празници (25.12, 26.12 и 27.12) през четните години, придружавани от баща си В.Й.Г., ЕГН: **********, или техните баба или дядо по бащина линия: Веска Драганова Г., ЕГН: ********** и Йордан Бориславов Г., както и за снабдяване с необходимите лични документи за това. 

            Ищецът по насрещния иск сочи, че с решение от 15.06.2018г. по гр.д. № 704/2018г. на РС-гр.Дупница е прекратен бракът между страните. Родителските права на родените от брака деца Д.В.Г. и Н.В.Г. са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя с преспиване, по един месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на майката, в четните години по три дни през коледно-новогодишните празници, а в нечетните години по три дни през великденските празници.

Твърди, че живее в Канада и единствения контакт, който има с децата е посредством телефонни разговори и видео-връзка от чужбина. Тези разговори са контролирани от майката и провеждането им зависи от нейното настроение в момента. След постановяването на бракоразводното решение, което е влязло в сила в частта за режима на лични контакти, с ответницата по насрещния иск не могат да постигнат съгласие относно възможността децата да го посещават в Канада. На няколко пъти е опитвал да организира пътуването им, но майката не е разрешила. Ищецът по насрещния иск твърди, че за лятото на 2018г. заплатил екскурзия до Доминиканската Република за децата, заедно с неговото семейство, на която била поканена и ответницата по насрещния иск, но понеже тя не позволила децата да пътуват, плановете пропаднали. На 26.07.2018г. изпратил до ответницата по насрещния иск покана да посочи период, в който ищецът по насрещния иск може да пътува до България, за да се възползва от правото си да прекара един месец с децата, както и да посочи банкова сметка, ***, но не получил отговор. При възможност купува дрехи и обувки за децата и ги изпраща по свои приятели, които пътуват към България. Ищецът по насрещния иск не отрича грижите, които ответницата по насрещния иск полага за децата, но той е изключително привързан към тях и желае да му гостуват през лятото, както и за коледните и великденските празници. Той и семейството му имат възможност да придружават децата по време на пътуването на отиване и връщане, както и да покрият разходите за това. Също така смята, че престоят на децата в Канада ще ги зарадва и ще имат възможност да прекарат време с него, семейството му и своите братовчеди. Дъщерята на страните е родена в Канада, а синът им е живял там в период от девет месеца, поради което пътуването няма да е в чужда или непозната за тях среда. Ищецът живее в триетажна къща, собственост на родителите му, находяща се в гр. Брантън (на 30 км. От Торонто). Той обитава самостоятелен етаж, състоящ се от три спални, баня и тоалетна. Всяко от децата разполага със собствена стая, децата имат канадски здравни карти, валидни до 2021г. Ищецът по насрещния иск има желание и възможност да се грижи за децата през време на престоя им в Канада, като може да разчита на помощ от родителите си и сестра си.

Ищцата по първоначарния иск и ответница по насрещния иск С. Гогова е подала отговор на насрещния иск в срока по чл.131 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на същия. Оспорва твърденията на ищеца по насрещния иск, като излага пространни съображения относно тяхната невярност. Излага и многобройни ирелевантни за спора твърдения, които не следва да бъдат обсъждани.

            2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:           

           Предявен е иск с правно основание чл.127а, ал. 2 от СК.

            Ответникът по първоначалния иск е предявил насрещен иск със същото правно основание срещу ищцата по първоначалния иск.

            3. Права и обстоятелства, които се признават: На основание чл.146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът обявява за безспорни между страните обстоятелствата, че са родители на Д.В.Г., с ЕГН: ********** и Н.В.Г., с ЕГН: **********.

4. Общоизвестни и служебно известни на съда факти,  свързани с предмета на доказване на делото, които не следва да се доказват: На основание чл.146, ал. 1, т. 4 от ГПК, съдът обявява на страните, че му е служебно известно обстоятелството, че с решение № 310 от 15.06.2018г., постановено по гр.д. № 704/2018г. по описа на РС-гр.Дупница, е прекратен бракът между страните. Със същото решение родителските права на родените от брака деца Д.В.Г. и Н.В.Г. са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя (с преспиване); по един месец през лятото, който да не съвпада с годишния платен отпуск на майката; в четните години-по три дни през коледно-новогодишните празници, а в нечетните години-по три дни през великденските празници, както и да осъществява допълнителни контакти с децата по всяко време, при съгласие на майката.

5. Разпределение на доказателствената тежест:

Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищцата по първоначалния иск следва да установи, че малолетните деца на страните имат нужда и интерес от пътуване в Кралство Испания, както и от издаване на свързаните с това лични документи.          Ответникът по първоначалния иск от своя страна следва да докаже онези свои възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Ищецът по насрещния иск следва да установи, че малолетните деца на страните имат нужда и интерес от пътуване в Канада, както и от издаване на свързаните с това лични документи. Ответницата по насрещния иск от своя страна следва да докаже онези свои възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение, съдът обявява на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на страните, че не са налице обстоятелства, за които не сочат доказателства.

Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба, насрещната искова молба и отговора на насрещната искова молба документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, да се изиска за прилагане гр.д.№ 822/2018г. по описа на РС-Дупница, както и да се допуснат по двама свидетели на страните, в режим на довеждане в първото по делото открито съдебно заседание, чрез разпита на които желаят да установят изложените в исковата молба, насрещното искова молба и отговора на насрещната искова молба обстоятелства.

Исканията на ответника по първоначалния иск и ищец по насрещния иск да бъде задължена ищцата по първоначалния иск и ответница по насрещния иск да представи договор за наем на жилище в Кралство Испания и удостоверение от детска градина или учебно заведение, са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. По реда на чл. 190 от ГПК може да се задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, когато по делото са налице данни, че този документ съществува и се намира у другата страна, което в случая не е налице. Освен това, сочените документи са свързани с твърдения, за които ищцата по първоначалния иск носи доказателствена тежест и тя решава какви и колко доказателства следва да представи в подкрепа на твърденията си. Следва да се остави без уважение и искането му да се задължи другата страна да представи и да му предаде канадски здравни карти за двете деца. Не съществува процесуален способ, по който съдът да задължи една от страните по делото да предаде на другата страна намиращи се у нея документи.

Следва да се задължи ищцата по първоначалния иск, в срок най-късно до първото съдебно заседание да уточни иска си, като посочи конкретни дати или периоди от годината, за които иска да бъде заместено съгласието на бащата за пътуване на малолетните деца на страните до Кралство Испания.

Доколкото в настоящото производство се засягат правата и законните интереси на непълнолетно лице, съгласно чл.15, ал.6 от ЗЗДет. следва да бъде уведомена АСП – ДСП-Дупница, като й се възложи след проучване да  изготви писмен социален доклад, респ. изрази устно становище чрез свой представител в съдебно заседание.

На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

          

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.11.2018г. от 11:00 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на ответника по главния иск и ищец по насрещния иск се изпрати препис от отговора на насрещния иск, депозиран от ответницата по него.

ЗАДЪЛЖАВА ищцата по първоначалния иск, в срок най-късно до първото съдебно заседание да уточни иска си, като посочи конкретни дати и/или периоди от годината, за които иска да бъде заместено съгласието на бащата за пътуване на малолетните деца на страните до Кралство Испания.

ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба, насрещната искова молба и отговора на насрещната искова молба документи като доказателства по делото.

           ДОПУСКА до разпит по двама свидетели на страните в режим на довеждане за първото по делото открито съдебно заседание.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника по първоначалния иск и ищец по насрещния иск да се задължи насрещната страна да представи договор за наем на жилище в Кралство Испания и удостоверение от детска градина или учебно заведение, както и да представи и да му предаде канадски здравни карти за двете деца.

УКАЗВА АСП - Дирекция „Социално подпомагане”-гр.Дупница, след проучване, да  изготви писмен социален доклад, респ. да изрази устно становище чрез свой представител в съдебно заседание във връзка с отправените до съда искания от родителите на малолетните деца Д.В.Г., с ЕГН: ********** и Н.В.Г., с ЕГН: ********** за пътуване до Кралство Испания, съответно до Канада.

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от исковата молба, насрещната искова молба и отговорите на АСП-ДСП-Дупница.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение  на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

Определението не подлежи на обжалване.

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: