Решение по дело №474/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 297
Дата: 4 август 2023 г. (в сила от 23 август 2023 г.)
Съдия: Райна Димова Тодорова
Дело: 20237240700474
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  297               04.08.2023г.           град Стара Загора

 

 

              В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                           

 

                                                                                  СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар  Пенка Маринова                                                                    и с участието  на прокурор                                                                                                               като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 474 по описа за 2023г., за да се произнесе съобрази следното:                                                        

 

 

Производството е с правно основание чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

 

Образувано е по жалба, подадена от Г.С.С., с адрес ЗОЗТ „Черна гора“, против Заповед № Л-3777 от 27.07.2023г., издадена от Началника на Затвора - Стара Загора, с която на лишения от свобода Г.С. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 10 денонощия. Жалбоподателят оспорва описаната в заповедта фактическа обстановка като поддържа, че не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, като основание за налагане на дисциплинарна санкция. Твърди, че е бил наклеветен, като не е имало конфликт между него и л.св Д. П. Д.. Направено е искане обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отменена, като незаконосъобразна.

 

Ответникът по жалбата - Началник на Затвора - Стара Загора, в представеното по делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че при издаването на заповедта са спазени всички нормативно регламентирани формални и процесуални изисквания. С подробно изложени съображения обосновава, че от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, вкл. от обясненията, дадени от лишени от свобода лица – очевидци на случилото се, по несъмнен начин се установява извършеното от Г.С. дисциплинарно нарушение, като в съответствие и при правилно приложение на закона за това нарушение му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 10 денонощия.

 

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представените и приети като доказателства - Докладна записка вх. № ИЗ-4103/ 10.07.2023г. от мл. инспектор И.Й.Р., дадените писмени обяснения от л.св. А.С.И., л.св. А.С.М.и л.св. Д. П. Д., както и от изготвения от Комисията, определена със Заповед № Л-3435/ 12.07.2023г. на Началник сектор ЗОЗТ „Черна гора“, Протокол за извършен преглед на видеозапис от системата за видеонаблюдение в ЗОЗТ „Черна гора“ от 09.07.2023г., се установява, че на 09.07.2023г., около 17.35 часа, след вечеря при прибирането на лишените от свобода от столовата, л.св. Г.С. без причина е ударил по лицето два шамара на л.св. Д. П. Д., след което се намесва л.св. А.С.И. и прекратява конфликта. При постовия надзирател мл. инспектор И.Р. е отишъл л.св. Д. П. Д., който заявил, че има нанесени удари в областта на лицето от л.св. Г.С., като Д. отказал да му бъде оказана медицинска помощ.

 

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № Л-3777 от 27.07.2023г., издадена от Началника на Затвора - Стара Загора, на основание чл.101, т.7 във вр. с чл.102, ал.2, т.7 от ЗИНЗС, на лишения от свобода Г.С. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 10 денонощия. От фактическа страна издадената заповед и наложеното с нея дисциплинарно наказание се основават на извършено от лишения от свобода Г.С. нарушение по см. на чл.100, ал.2, т.7 – на 09.07.2023г., около 17.35 часа, л.св. Г.С. без причина е ударил по лицето два шамара на л.св. Д. П. Д..

 

            Съгласно заявеното от жалбоподателя в съдебно заседание, жалбата е написал на 28.07.2023г. (т.е в деня на връчването на заповедта) и тъй като в събота и неделя нямало как да подаде жалбата, в понеделник (31.07.2023г.), пуснал плика с жалбата в пощенската кутия в ЗОЗТ „Черна гора“, за изпращането й по пощата до АС – Стара Загора.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед, намира за установено следното:

 

Жалбата, като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.111, ал.1 от ЗИНЗС (пусната в пощенската кутия на ЗОЗТ „Черна гора“ и изпратена чрез пощенски оператор на 01.08.2023г.) и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустима.

 

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентния административен орган по чл.104, ал.1 от ЗИНЗС – Началникът на Затвора - Стара Загора. Постановена е в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за наложеното на лишения от свобода Г.С. дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия”. Съдът не констатира допуснати процесуални нарушения при провеждането на дисциплинарното производство и издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Спазени са сроковете по чл.106, ал.1 от ЗИНЗС, като преди налагането на дисциплинарното наказание нарушителят е изслушан, а на 19.07.2023г. са приети дадените от лишения от свобода писмени обяснения.

 

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на лишения от свобода Г.С. е издадена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установена и доказана описаната в заповедта фактическа обстановка и съотв. извършеното от Г.С. дисциплинарно нарушение по см. на чл.100, ал.1 във вр. с чл.100, ал.2, т.7 във вр. с чл.97, т.4 от ЗИНЗС. Противно на твърденията на жалбоподателя, извършването на противоправното деяние при посочената в оспорената заповед фактическа обстановка, еднозначно се установява от всички събрани по делото писмени доказателства – изготвена докладни записки от служител от НОС на ЗОЗТ „Черна гора“ и дадени обяснения от други лишени от свобода – очевидци на допуснатото от Г.С. нарушение, вкл. от изготвения от Комисията, определена със заповед на Началник сектор ЗОЗТ „Черна гора“, Протокол за извършен преглед на видеозапис от системата за видеонаблюдение в ЗОЗТ „Черна гора“ от 09.07.2023г. Съгласно посочения протокол, от видеозаписа се установява, че в 17.38.35 часа лишеният от свобода Г.С. удря един шамар с дясната ръка по лявата буза на л.св. Д.Д., а в 17.38.39 часа С. удря втори шамар с лявата ръка по дясната буза на Д., след което л.св. А.С.И. бута С. и прекратява конфликта. Следователно доказано се явява наличието на извършени от л.св. Г.С., нарушаващи законово установената забрана в чл.97, т.4 от ЗИНЗС, неправомерни действия по упражняване на физически насилие спрямо друг лишен от свобода. Липсват каквито и да е било данни в подкрепа на твърдяното от жалбоподателя, че с лишения от свобода Д. само „се закачали“, като удостовереното с Протокол за извършен преглед на видеозапис от системата за видеонаблюдение в ЗОЗТ „Черна гора“ сочи за физическа саморазправа при възникнал конфликт. Ето защо съдът приема за безспорно установено, че Г.С. виновно е осъществил състава на дисциплинарното нарушение по чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС – лишеният от свобода Г. С. е ударил по лицето два шамара на л.св. Д.Д.. Това поведение на лишения от свобода, обосновано и правилно е възприето от дисциплинарно-наказващия орган като материалноправно основание за налагане на най-тежката дисциплинарна мярка - „изолиране в наказателна килия”, при прилагането на чл.102, ал.2 във вр. с чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС.  

 

Наложеното наказание правилно е определено по вид съобразно разпоредбата на чл. 102, ал.2 от ЗИНЗС и при индивидуализацията му в съответствие с изискването по чл. 102, ал.1 от ЗИНЗС, са взети предвид характера и тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, отношението на л.св. към него, досегашното му поведение, изразяващо се в системно нарушаване на ЗИНЗС. По делото са представени и приети като доказателства 4 заповеди за налагане на дисциплинарни наказания на л.св. С. през 2023г., като последната – Заповед № Л-3239 от 03.07.2023г. на Началника на Затвора – Стара Загора (с която на л.св. С. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от пет денонощия за извършено нарушение по чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС), е издадена само шест дни преди извършването на санкционираното с обжалваната заповед ново дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС. Следователно налице е системност на извършваните от лишения от свобода противоправни прояви, квалифицирани като дисциплинарни нарушения по чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС. Очевидно предходно налаганите на лишения от свобода по леки дисциплинарни наказания, не постигат целите на личната превенция, поради което за поправяне и превъзпитаване на С. към спазване на установеният ред и дисциплина в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, обосновано при прилагането на чл.102, ал.2 във вр. с чл.101, т.7 от ЗИНЗС е наложено дисциплинарното наказание „изолиране в наказателна килия“, при определянето на срок на наказанието над средния размер – 10 денонощия.

 

С оглед на изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание на лишения от свобода Г.С.С., като издадена от компетентен орган и в изискуемата се форма; постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон; при спазване на административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

Съдът констатира, че по делото оспорващият с подаване на жалбата и въпреки дадените указания, не е внесъл държавната такса, дължима се в съдебното производство съгласно т.2б, б. „а” от Тарифа №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. Ето защо жалбоподателят Г.С. следва да бъде осъден да внесе по сметка на Административен съд – Стара Загора държавна такса в размер на 10 лева.

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.111, ал.5 и ал.6, т.1 от ЗИНЗС, Старозагорският административен съд 

 

                                       

                                                 Р     Е     Ш     И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № Л-3777 от 27.07.2023г., издадена от Началника на Затвора - Стара Загора, с която на лишения от свобода Г.С.С. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 10 денонощия.

 

ОСЪЖДА Г.С.С., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ „Черна гора“, да заплати по сметка на Административен съд – Стара Загора държавна такса за разглеждането на делото в размер на 10 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от неговото обявяване пред тричленен състав на Административен съд – Стара Загора.

 

 

 

СЪДИЯ: