Решение по дело №439/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 192
Дата: 21 октомври 2021 г.
Съдия: Мартин Цветанов Сандулов
Дело: 20212200500439
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. С., 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов

Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20212200500439 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260405/12.07.2021 г. по гр. дело № 6/2021 г. по
описа на Районен съд С., с което е признато за установено, че Д. Д. М. ЕГН
**********, гр. С., ул. „Ал. С.“ №1 , вх. В, ет. 8 ап. 23 дължи на АН. Р. К. с
ЕГН ********** от гр. С., ул. „М.“ № 13, вх.Б, ет.2, ап.3 на основание чл.
422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата от 6150,00 лв. /шест хиляди
сто и петдесет лева/, представляваща главница - неизпълнено задължение по
Договор за заем с нотариална заверка на подписите от 03.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 04.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение № 260690 от 19.11.2020 г. по ч. гр. д.
№ 3975/2020 г. по описа на СлРС, като е отхвърлена претенцията за законна
лихва върху главницата за периода от 12.11.2020 г. до 04.01.2021 г. като
неоснователна и е осъдена ответницата да заплати разноските в исковото и
заповедно производство.
1
Подадена е въззивна жалба от ответницата, в която се твърди, че
решението е неправилно. Договорът за заем има сложен фактически състав,
който освен съглашение на страните по него, изисква и реално предаване на
сумите. С допълнителните уговорки, че се дължи и сумата от 1150 лева,
описани на гърба на договора, не отговаряло на истината. С депозираният
отговор пред първоинстанциното производство е оспорен представеният към
исковата молба лист, на който е обективирана договорка, че ищцата е дала тези
пари, но същата не ги е предала поради което страните не са изготвили и
разписка за предаване на сумите. Не на последно място на един лист има
изписани две договорки от две дати и не става тава ясно на коя дата е
направено волеизявлението. Същото не удостоверява предаването на
уговорените суми. Твърди се, че в случая не е бил сключен договор за заем. В
обобщение се иска да се отмени решението и да се постанови ново, с което да
се отхвърли претенцията като неоснователна и недоказана.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор, чрез
представител по пълномощие, в който се твърди, че жалбата е неоснователна.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че не е установено
предаването в заем на претендираната сума. В хода на производството се
установило по безспорен начин, че ищцата е дала в заем посочената сума по
силата на валидно сключен договор за заем на определена парична сума, която
сума ответницата се е задължила да върне в определен в договора срок. Не се
установило ответницата да е върнала заетата сума. При така установеното от
фактическа страна, първоинстанционното решение се явява правилно и
законосъобразно и се иска да бъде потвърдено.
В с.з. за въззивницата се явява представител по пълномощие, който
поддържа въззивната жалба.
В с.з. за въззиваемата се явява представител по пълномощие, който
оспорва основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
2
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
За да се уважи иска за реално изпълнение на задължението на заемателя
по договор за заем за потребление на парична сума, следва да се установи
безспорно наличието на сключен валиден договор, обективиращо се в
предаване от страна на заемодателя на уговорената сума и неизпълнението на
основното насрещно задължение на заемателя – да я върне в уговорения срок.
Като се има предвид естеството на предмета на договора за заем за
потребление – парична сума, то в действителност не може да се говори за
пълно неизпълнение, а само за забава на изпълнението, но този въпрос е
второстепенен спрямо главния правнорелевантен факт – сключването на
договора.
Този вид договор по правната си характеристика е едностранен,
неформален, безвъзмезден и реален. Действително, по него задължения
възникват само за заемателя и за валидността му не е необходима писмена
форма, но от същността му на реален договор имплементарно следва, че той
се счита сключен в момента на фактическото предаване в собственост на
заемателя на паричната сума. Тоест единствено доказването на този
положителен факт от страна на заемодателя-ищец може непререкаемо да
потвърди съществуването в правния мир на такъв договор – доказването на
юридическия факт на сключването му се състои в доказването на предаването
на сумата.
Такива еднозначни, преки и категорични доказателства ищецът е
посочил и представил по делото. Съгласно чл. 2 от договора за заем същият
служи като разписка за предадената в заем сума. Така правилно и приетото за
установено от изписаните два текста, отбелязани с номера 1 и 2 на втората
страница от договора, че на 18.03.2019 г. заемодателката е предала на
заемателката още 500 лв., като срокът за връщането й се запазил същият, а на
3
22.04.2019 г. е предала и сумата от 650 лв., като нов срок за връщането на
цялата заета сума не бил уговорен. Полагането на подписа на заемателката
под изписаните текстове с номера 1 и 2, превръщат документа в частен
свидетелстващ такъв, който удостоверява неизгодни за издателя му факти,
поради което носи материална доказателствена сила.
Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който
заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга
заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на
съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията.
Безспорно, следва да е налице съгласие - съвпадане на насрещните
волеизявления на страните, но това не е достатъчно - фактическият състав се
завършва след като вещта бъде предадена /при заем за потребление се
предава паричната сума/. Предвид реалния характер на договора за заем за
потребление по чл. 240, ал. 1 ЗЗД разписката служи като доказателство за
сключването му и за изпълнение на задължението на заемодателя да
предостави на заемателя определена парична сума. Обещанието за връщане
на сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задълженото
лице, не може да се цени и като особен документ за вземането по смисъла на
чл. 77, ал. 2 ЗЗД. Тежестта да докаже съществуването на договора за заем е за
страната, която търси изпълнение по него. / Решение № 174 от 23.07.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 5002/2008 г., IV г. о., ГК/.
В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху
ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства,
а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че
средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че
задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения.
Така след като ищецът е доказал, че е дал заемните средства, а заемателят ги е
получил, но не е доказал, че ги е върнал, то предявеният установителен иск за
съществуването на това вземане е доказан и се явява основателен.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд
счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни
4
фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им
правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни
изводи.
Въззиваемата страна не е претендирала разноски и такива не следва да
бъдат присъждани.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260405/12.07.2021 г. по гр. дело № 6/2021
г. по описа на Районен съд С..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5