Р Е Ш Е Н И Е
№ 1035
гр. Пловдив, 20 май 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и шести април, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №879 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.8, ал.2, т.3 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН).
“ИНСА ОЙЛ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, област Пловдив, ул. “Предел“ №1, ЕИК *********, представлявано от адвокат И.К. от Адвокатско дружество “Б. и К.“, ЕИК *********, пълномощник, обжалва Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации (РСЗИС) с №Р-12-10 от 31.03.2020г. на заместник-председателя на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА“ДРВЗ“), с което: 1) на жалбоподателя са определени нива на запаси за извънредни ситуации за периода 30.04.2020г. – 30.04.2021г. по видове, съгласно чл.2, ал.1 от ЗЗНН, както следва: нефт- 15 720,537 тона, автомобилен бензин- 6 751,077 тона, газьоли- 14 552,340 тона, реактивни горива от керосинов тип- 51,912 тона, гориво за дизелови двигатели- 44 152,874 тона, котелни горива- 25,017 тона; 2) разпоредено е жалбоподателят да приведе нивото си на запаси за извънредни ситуации с определеното пот.1, като създаде и вложи до 30.04.2020г. количествата нефтопродукти при спазване условията по чл.30, ал.1 от ЗЗНН; 3) разпоредено е жалбоподателят да съхранява запасите за извънредни ситуации по т.1 до 30.04.2021г.; 4) разпоредено е жалбоподателят да създаде, съхранява и обновява със свои средства и за своя сметка запасите за извънредни ситуации по т.1; 5) определено е, че във връзка с обявеното извънредно положение в страната и в случай на продължаване на действието му след 30.04.2020г., на основание чл.4, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. (ЗМДВИП), срокът по т.2 от разпореждането за привеждане на нивото на запасите за извънредни ситуации, 30 април 2020г., се удължава с един месец от отмяна на извънредното положение.
Претендира се отмяна изцяло на оспорения акт поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно приетия списък на разноските (лист 1544). Освен това, в жалбата изрично е формулирано възражение за липсата на компетентност по отношение на издателя на акта, представляващо искане за обявяване нищожността на оспорения акт. На 05.05.2021г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№7941 (листи 1551-1556) от адвокат К., в която се излагат съображения, подкрепящи жалбата.
Ответникът- заместник-председател на ДА“ДРВЗ“, чрез юрисконсулт М.Я.- пълномощник (лист 53), изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, изрично възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя. На 07.05.2021г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№8055 (листи 1557-1559) от юрисконсулт Я., подкрепящи изразеното становище. Освен това, по делото е прието становище на председателя на ДА“ДРВЗ“ с Вх.№6993 от 27.05.2020г. (листи 72-82) за неоснователност на жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив- редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:
Според приетото по делото заверено копие на нарочна разписка (лист 85), на 01.04.2020г. от жалбоподателя е получена пощенска пратка, съдържаща “1 бр. разпореждане Р-12-10/31.03.2020 г.“, респективно оспореното по делото решение (листи 6, 83-84). От своя страна, жалбата (листи 2-5) постъпва в съда на 13.04.2020г. или в рамките на законоустановения срок, като искането за обявяване нищожността на административен акт не е обвързано със срок, съгласно чл.149, ал.5 от АПК.
Също така, жалбата се явява подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда приема за установено следното:
На 17.02.2020г. като приложение към писмо с Вх.№870 (лист 111) на управителя на дружеството жалбоподател в ДА“ДРВЗ“ постъпват справка-декларация (СД) по чл.4, ал.2 от ЗЗНН (листи 112-116) с информация за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г., както и СД по чл.4, ал.1 от ЗЗНН (листи 117-124) с информация за периода 01.01.2020г. – 31.01.2020г. В посочените СД са декларирани начални и крайни салда на различни видове нефтопродукти, внесени при режим на внос, доставени на територията на страната от вътрешнообщностни пристигания (ВОП) и произведени на територията на страната.
Констатирано е несъответствие между представената от жалбоподателя информация и постъпилата от Агенция “Митници“ информация по реда на чл.4, ал.3 от ЗЗНН, поради което с писмо Изх.№870 от 19.03.2020г. (лист 127) на председателя на ДА“ДРВЗ“ се уведомява жалбоподателят, че на основание чл.7, ал.1, т.11 от ЗЗНН и чл.24, ал.1 и ал.2 от Наредба №1 от 28.07.2014г. за проверките, извършвани от Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси“ по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (Наредба №1/28.07.2014г.), е необходимо извършването на проверка на място на жалбоподателя, в качеството му на производител на нефтопродукти за предходната 2019г. Във връзка с изпълняване функциите на ДА“ДРВЗ“ и изчисляване на среднодневния нетен внос и ВОП, както и среднодневното потребление на нефтопродукти в страната през предходната календарна година (2019г.), и определяне нивата на запасите за извънредни ситуации (ЗИС), в 7-днвен срок от получаване на писмото следва да бъдат предоставени допълнителна информация и доказателства.
Според приетото по делото заверено копие на нарочна разписка (лист 128), на 20.03.2020г. жалбоподателят получава пощенска пратка, съдържаща “870/19.03.2020“.
Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол №777 от 27.03.2020г. (листи 130-136), изготвен от комисия от служители на ДА“ДРВЗ“, на основание Заповед №РД-10-2027 от 24.03.2020г. на директора на Териториална дирекция “Държавен резерв“ (ТД“ДР“), гр. Пловдив (неприложена по делото), подписан и получен на 27.03.2020г. от Анета Венкова Ненчова- представител жалбоподателя, за което по делото е прието заверено копие на нотариално заверено пълномощно от 18.02.2019г. (листи 137-140).
Според посочения констативен протокол, респективно въз основа на представени от жалбоподателя документи, комисията, извършила проверката, констатира, че през 2019г. жалбоподателят осъществява на територията на страната ВОП на: автомобилен бензин в размер на 43 092.811 тона; реактивни горива от керосинов тип – 2 970.894 тона; гориво за дизелови двигатели - 1 383.604 тона; котелни горива – 288.700 тона и нафта в размер на 3 406.853 тона, като са използвани регистрирани данъчни складове на “ИНСА ОЙЛ“ ЕООД (“ИНСА ОЙЛ“ ООД до 13.02.2019г.).
Прието е за установено, че на 28.12.2018г. са издадени 11 броя е-АД (електронен административен документ) за постъпване на автомобилни бензини в данъчен склад на “ИНСА ОЙЛ“ ЕООД в размер на 530.050 тона, реално постъпили в данъчен склад на дружеството на 03.01.2019г. През 2019г. в данъчен склад на жалбоподателя, с Лиценз за управление на данъчен склад ИНДС №BGNCA00006001, находящ се в с. Белозем (община Раковски), постъпват количества автомобилен бензин в размер на 3 684.300 тона, които са собственост на “ОМВ България“ ООД, гр. София, ЕИК *********, и са приемани в данъчен склад на “ИНСА ОЙЛ“ ЕООД, съгласно договор за съхранение на гориво от 01.04.2013г. и сключен към него анекс №6. През 2019г. в данъчен склад на “ИНСА ОЙЛ“ ЕООД, с Лиценз за управление на данъчен склад ИНДС №BGNCA00006001, находящ се в с. Белозем, постъпват количества гориво за дизелови двигатели в размер на 9 406.859 тона, които са собственост на “Еко България“ ЕООД, гр. София, ЕИК *********, и са приемани в данъчен склад на “ИНСА ОЙЛ“ ЕООД, съгласно договор за съхранение, покупко-продажба и складова обработка на горива от 04.07.2016г. и анекс №2 от 31.12.2018г.
След проверка на представените е-АД комисията приема за установено, че за количеството от 898.428 тона гориво за дизелови двигатели като търговец получател е посочен данъчен склад ИНДС №BGNCA00006001 и търговец “ИНСА ОЙЛ“ ЕООД, а за количеството от 8 508.431 тона е посочен данъчен склад ИНДС № BGNCA00006001 и търговец “Еко България“ ЕООД.
От представените справки-извлечения от сметка “материали“ 302/6, комисията констатира, че жалбоподателят декларира коректно вложените количества газьол, гориво за дизелови двигатели и и суровини за рафинерия от внос за 2019г. в производството, както следва: газьоли 96 078.687 тона, гориво за дизелови двигатели – 220 445.867 тона и суровини за рафинерия – 101 455.757 тона, както и че коректно са декларирани вложените количества автомобилни бензини и гориво за дизелови двигатели от ВОП през 2019г. в производството, а именно - автомобилни бензини – 5 706.313 тона и гориво за дизелови двигатели – 1 385.006 тона.
Отново в рамките на проверката е констатирано, съгласно представените митнически декларации, съпътстващите ги фактури и експедиционни бележки, че през 2019г. “ИНСА ОЙЛ“ ЕООД осъществява износ на: газьоли в размер на 1 709.545 тона и гориво за дизелови двигатели в размер на 874.702 тона. Констатирано е, че през 2019г. “ИНСА ОЙЛ“ ЕООД осъществява и износ на газьоли в размер на 281.550 тона, което е количество от 2018 г., както и на гориво за дизелови двигатели в размер на 40.323 тона и 26.921 тона, които са съответно количества от 2018г. и покупка от вътрешен пазар, поради което горецитираните количества не са отразени в подадената от дружеството СД. Прието е за установено, че жалбоподателят коректно декларира количествата нефтопродукти износ през 2019г.
По отношение на вътрешнообщностните изпращания (ВОИ), на база представени е-АД, съпътстващи ги фактури и експедиционни бележки, е прието за установено, че “ИНСА ОЙЛ“ ЕООД осъществява през 2019г. ВОИ на гориво за дизелови двигатели в размер на 281.533 тона. Прието е за установено, че са осъществени ВОИ и на 74.366 тона гориво за дизелови двигатели, което е количество от 2018г. и поради това не е отразено в подадената от жалбоподателя СД. Прието е за установено, че жалбоподателят коректно декларира количествата нефтопродукти ВОИ през 2019г.
Резултатите от извършената проверка са обобщени в табличен вид в констативния протокол (листи 134-135), като се посочва, че същите следва да бъдат включени при определяне на нивата на запасите за извънредни ситуации (ЗИС) на “ИНСА ОЙЛ“ ЕООД.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Общо разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица и ДА“ДРВЗ“ за периода 30.04.2020г. - 30.04.2021г., определени съобразно чл.14 от ЗЗНН, изготвено на 30.03.2019г. (листи 103-104) и утвърдено от председателя на ДА“ДРВЗ“. Под номер 10 в посоченото общо разпореждане е вписан жалбоподателят, с определени нива на нефт, автомобилен бензин, газьоли, реактивно гориво от керосинов тип, гориво за дизелови двигатели и котелни горива, съответно в размер на 15 720.537 тона, 6 751.077 тона, 14 552.340 тона, 51.912 тона, 44 152.874 тона и 35.017 тона.
Като доказателство по делото е прието заверено копие Общо разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица и ДА“ДРВЗ“ за периода 30.04.2020г. - 30.04.2021г., определени съобразно чл.15 от ЗЗНН, изготвено на 30.03.2020г. (листи 105-106) ЗА СВЕДЕНИЕ. Под номер 10 в посоченото общо разпореждане е вписан жалбоподателят, с определени нива на автомобилен бензин, реактивни горива от керосинов тип и гориво за дизелови двигатели, съответно в размер на 5 876.326 тона, 2.874 тона и 65 288.483 тона.
Със Заповед №РЗЛ-2 от 30.03.2020г. (листи 109-110) на председателя на ДА“ДРВЗ“ е разпоредено вписването на 19 дружества, между които и “ИНСА ОЙЛ“ ЕООД, в Регистъра на задължените лиза за периода от 30.04.2020г. – 30.04.2021г.
Освен това, като доказателства по делото са приети заверено копие на Докладна записка с Вх.№1440 от 26.03.2020г. (листи 86-90) на директора на Дирекция “АПОЕК“ (административно-правно обслужване и европейска координация), адресирана до председателя на ДА“ДРВЗ“, относно дейността на агенцията, във връзка със ЗМДВИП; Докладна записка с Вх.№1440 от 30.03.20201г. (листи 98-102) на главен директор на ГД“ДРВВЗЗ“ (Главна дирекция “Държавни резерви, военновременни и задължителни запаси“), адресирана до председателя на ДА“ДРВЗ“, както и заверено копие на Заповед №РД-10-150 от 29.05.2017г. (листи 283-284) на председателя на ДА“ДРВЗ“, с която заповед делегира на заместник-председателя на ДА“ДРВЗ“ редица правомощия по ЗЗНН, между които и правомощието да издава разпореждания от вида на оспореното по делото.
Предвид последно посоченото, настоящият състав намира оспореното по делото разпореждане за издадено от компетентен орган, противно на направеното в тази насока възражение от жалбоподателя.
Във връзка с наведените от жалбоподателя възражения относно неправилно определяне на размера на процесните ЗИС и с оглед пълното изясняване на спора от фактическа страна, по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), със задачи, подробно формулирани от жалбоподателя в писмена молба (листи 1452-1453), и вещо лице П.Д.Т..
Според заключението на вещото лице Т. (листи 1488-1521), прието с изрично заявено оспорване от процесуалния представител на жалбоподателя, но което съдът кредитира, като компетентно и безпристрастно изготвено и съответстващо на останалите по делото доказателства, общият нетен внос и ВОП на “ИНСА ОЙЛ“ ЕООД за 2019г. е 4 002 743.154 тона общо продуктови компоненти и средно дневен нетен внос и ВОП за 2019г. – 10 966.420 тона общо продуктови компоненти. В табличен вид се представя информация за годишното и среднодневното потребление по видове нефтопродукти по чл.2, ал.1 от ЗЗНН, с уточнението, че среднодневният нетен внос и ВОП на нефтопродукти по чл.2, ал.1 от ЗЗНН за календарната 2019г., съобразно критериите, визирани в чл.12 и чл.14, съответно в чл.15 от ЗЗНН, предоставената по чл.4 от ЗЗНН информацията на ДА“ДРВЗ“ и действащата към момента МЕТОДИКА (Методика за изчисляване на среднодневния нетен внос и ВОП на нефт и нефтопродукти в равностойност на нефт и определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл.2, ал.1 от ЗЗНН (листи 285-293)), утвърдена със Заповед №РД-10-246 от 04.07.2018г. (лист 294) на председателя на ДА“ДРВЗ“, са правилно определени. Експертът посочва, че пазарната стойност на нефтопродуктите, определени на “ИНСА ОЙЛ“ ЕООД като ЗИС, съгласно оспореното по делото разпореждане, по цени на „Лук ойл“ (вероятно “ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД, ЕИК *********) към 07.04.2020г. възлиза на 64 184 207,18 лв., като уточнява, че стойността на определения задължителен резерв от нефтопродукти на “ИНСА ОЙЛ“ ЕООД надвишава 1.89 пъти стойността на оборотния капитал, с който дружеството разполага. Изразен в проценти, оборотният капитал представлява 52,84% от стойността на определения ЗИС. Експертът заключава, че “ИНСА ОЙЛ“ ЕООД не е в състояние на поеме разхода по осигуряване на определеното ниво на ЗИС по ЗЗНН на база икономически и финансови показатели на дружеството, съгласно ГФО (годишен финансов отчет) за 2019г. Експертът приема за установено, че реализираната от жалбоподателя печалба за 2019г. е 10 152 763,25 лв.; общата пазарна стойност на определения ЗИС възлиза на 64 184 204,18 лв. и съответно печалбата на жалбоподателя за 2019г. е 6.23 пъти по-малка от средствата, необходими за формиране на определените ЗИС. Прието е за установено, че общият обем на наличните на жалбоподателя складове, регистрирани от ДА“ДРВЗ“ по реда на чл.38 от ЗЗНН, в които може да се съхранява определеният запас, възлиза на 41 220.040 куб.м. или приравнени към тон – 34 734.834 тона, а определените с оспореното разпореждане нива на ЗИС за периода 30.04.2020г. – 30.04.2021г. възлизат на 81 253.757 тона. Според експерта, “ИНСА ОЙЛ“ ЕООД реализира за периода 01.01. – 31.12.2019г. общо 580 453.750 тона нефтопродукти; общо определените нива на запаси от нефтопродукти на база нетен внос и ВОП, съгласно чл.14 от ЗЗНН възлизат на 81 253.757 тона, при което общо определените нива на запаси от нефтопродукти представлява 14% от общо продадените количества нефтопродукти за календарната 2019г. Прието е за установено, че средната печалба на дружеството от реализацията на един тон нефтопродукти, изразена в проценти, възлиза на 1.37%, а средната печалба от реализация на един тон нефтопродукти за страна е в интервала от 1.00% до 1.50%. Процентът на печалба от реализация на един тон нефтопродукти, изразен в стойност, възлиза на 16.22 лв.; стойността на определения на “ИНСА ОЙЛ“ ЕООД задължителен запас на база средна стойността за един тон нефтопродукти възлиза на 163.53 лв., а стойността на определения задължителен запас е по-голяма от стойността на печалбата от реализация на един тон нефтопродукти.
Според допълнителното заключение на вещото лице Т. (листи 1532-1541), при липсата на каквато и да било достоверна и надеждна ценова информация относно съхранението или създаването на запаси при външен съхранител извън територията на страната, в това число в “ИНСА ОЙЛ“ ЕООД и в информационните масиви на ДА“ДРВЗ“, експертът не разполага с обективни данни, на база на които може да обоснове отговор относно разходите на дружеството за създаване на запаси с ползване на 30% външен съхранител, извън територията на страната- на територията на Европейския съюз (ЕС). По отношение на частта, съставляваща 70% собствен запас, то разходите за неговото създаване биха били равни на същия процент от сумата, установена по таблица 6.1 от основното заключение (лист 1513) или таблица 2 от допълнителното заключение (лист 1533). В допълнителното заключение се посочва, че ако жалбоподателят създаде 100% от определените му ЗИС при съхранители “Зара-Е“ ООД, ЕИК *********, и “Сакса“ ООД, ЕИК *********, със свое гориво, то разходите биха възлизали, съответно от 7 118 287,65 лв. и 10 530 486,91 лв., с начислен ДДС. Това е само наемната цена за използване на складовата вместимост на съответния съхранител. Вещото лице посочва, че за да се получи пълната сума на разхода за създаване на определените запаси за извънредни ситуации към цената на наема за съхранение, би следвало да се прибави стойността на горното по таблица 2 и разходите за транспорт, товарене и разтоварване до мястото на съхранение. Съответно, ако “ИНСА ОЙЛ“ ЕООД създаде 100% от определените му ЗИС при съхранители “Зара-Е“ ООД и “Сакса“ ООД с горива на съхранителите, то разходите биха възлизали, съответно на 17 746 737,60 лв. и 22 816 054,97 лв., с начислен ДДС. Експертът посочва, че тези изчисления са хипотетични- същите са икономически необосновани относно начина и цената, на които съответният съхранител би могъл да придобие собственост и съхранява на склад 81 253.757 тона петролни продукти, за срок от една година, при пазарна стойност на същите около 64 000 000,00 лв., с начислен ДДС.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Написа се, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган, като същото е издадено в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, във връзка с чл.8, ал.3 от ЗЗНН.
Неоснователно е твърдението, че актът не е мотивиран. Властническото волеизявление е обективирано в изискваната от закона форма. Посочени са точните правни норми, на които то се основа. С необходимата за случая пълнота са изложени и фактическите основания за неговото издаване. Вярно е, че оспореното разпореждането не съдържа подробно описание на всички данни, които са съобразени, на всички формули, които са използвани, както и на всички, конкретно направени изчисления. В тази връзка, следва да се посочи, че ответникът описва в обстоятелствената част на разпореждането, съответните източници, от които са почерпени данните, както и всички нормативни актове, въз основа на които са направени изчисленията, за да се определи конкретно постановеният резултат, включително е направено препращане към фактическите констатации и направените експертни изводи в Констативен протокол с №777 от 27.03.2020г., който следва да се приеме в този смисъл, че е част от мотивите на оспореното разпореждане.
Оспореното разпореждане е издадено в предвидената от закона форма, съгласно чл.59 от АПК, като съдържа необходимите реквизити- наименование на органа, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част, дата на издаване и подпис, указания относно реда и срока за обжалване.
Предвид изложеното до тук и въз основа на служебно извършената проверка, настоящият състав на съда не констатира наличието на допуснати съществени процесуални нарушения, които да предпоставят извод за незаконосъобразността на оспореното разпореждане и съответно да са основание за неговата отмяна. В този смисъл, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че същият не е уведомен за образуването на административното производство, приключило с издаването на оспореното разпореждане. Писмо с Изх.№870 от 19.03.2020г. на председателя на ДА“ДРВЗ“ касае именно констатирано несъответствие в информацията, получена по реда на чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗЗНН, като с това писмо управителят на “ИНСА ОЙЛ“ ЕООД се уведомява, че на основание чл.7, ал.1, т.11 от ЗЗНН и чл.24 ал.1 и ал.2 от Наредба №1/28.07.2014г., ще бъде извършена проверка на място в предприятието на жалбоподателя. Писмото е получено без забележки от “Чонова“ на 20.03.2020г. (лист 1238). След извършване на проверката през периода 24.03.2020 – 27.03.2020г. е съставен Констативен протокол №777 от 27.03.2020г., връчен на 27.03.2020 г. Анета Венкова Ненчова- упълномощено от жалподателя лице.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че оспореният по делото индивидуален административен акт не съдържа мотиви. Разпореждането не съдържа подробно описание на всички данни, които са съобразени; на всички формули, които са използвани; както и на всички, конкретно направени изчисления. Независимо от посоченото обаче, ответникът по делото описва в обстоятелствената част на разпореждането съответните източници, от които са почерпени данните, както и всички нормативни актове, въз основа на които са направени изчисленията, за да бъде определен конкретно постановеният резултат. Практиката на Върховния административен съд (ВАС) е константна относно възможността за препращане в мотивната част на процесния акт към прилежащите документи. В този смисъл е и ТР №16/1975г. на ОСГК на ВС.
Що се отнася до направените възражения за материалната незаконосъобразност на оспорения по делото акт, следва да се отбележи следното:
Съобразявайки приложимите норми, настоящият състав на съда намира, че оспореното разпореждане е постановено и при спазване на материалния закон. Не е спорно между страните, а това се установява и от приетите по делото доказателства, че жалбоподателят е лице по смисъла на чл.23 от ЗЗНН е се явява субект на задължението да създаде, съхранява, обновява и възстановява, със свои средства и за своя сметка, ЗИС в количества, пропорционални на осъществения от него нетен внос спрямо общия нетен внос на територията на страната през предходната календарна година и/или пропорционално на осъществените от него нетни ВОП спрямо общите нетни ВОП на територията на страната през предходната календарна година.
Няма спор по делото, че “ИНСА ОЙЛ“ ЕООД осъществява през 2019г. внос на газьоли, гориво за дизелови двигатели, суровини за рафинерията, ВОП на автомобилни бензини и гориво за дизелови двигатели и ВОИ на гориво за дизелови двигатели, така, както е констатирано в Констативен протокол №777 от 27.03.2020г.
Съобразно правилото на чл.23, ал.2 от ЗЗНН (приложима редакция към 31.03.2020г.), всяко лице, което е внасяло нефт, суровини за рафинериите, газов кондензат, тежки горива и нефтопродукти по чл.2, ал.1 през предходната календарна година (2019г.), е длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка ЗИС в количество, пропорционално на осъществения от него нетен внос спрямо общия нетен внос на територията на страната през предходната календарна година.
Съответно, според чл.23, ал.3 от ЗЗНН (приложима редакция към 31.03.2020г.), всяко лице, което е осъществявало ВОП на нефт, суровини за рафинериите, газов кондензат, тежки горива и нефтопродукти по чл.2, ал.1 през предходната календарна година (2019г.), е длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка ЗИС в количество, пропорционално на осъществените от него нетни ВОП спрямо общите нетни ВОП на територията на страната през предходната календарна година.
Казано с други думи, “ИНСА ОЙЛ“ ЕООД е “задължено лице“ по смисъла на легалното определение на §1, т.11 от ДР на ЗЗНН.
В чл.8 от Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 година за налагане на задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти (Директива на Съвета 2009/119/ЕО), се разглеждат “икономическите оператори“ и това именно са лицата, по отношение на които, съответната държава-членка налага задължения за отделяне и съхранение на запасите. Съгласно чл.25, ал.1, предл.1 от Директива на Съвета 2009/119/ЕО, държавите-членки приемат всички подходящи законови, подзаконови и административни разпоредби за спазване на настоящата директива най-късно до 31 декември 2012г., което е направено с нормите на ЗЗНН, въвеждащи задължение, както на икономическите оператори, така и на държавата, като за икономическите оператори /задължените лица/, задължението е пропорционално изчислено само върху дела участие от съответните видове нефтопродукти в нетния внос и ВОП, което в случая е правилно изчислено.
Нужно е да се подчертае важността на обществените отношения, уреждащи се от изпълнението на ЗЗНН. Законът е въведен в националното законодателство въз основа на пълноправното членство на Република България в ЕС и съответно, въз основа на необходимостта от синхронизация на националното законодателство с европейското такова, а в конкретния случай- в областта на стратегическите запаси на ЕС от нефт и нефтопродукти. Изпълнението на задълженията, произтичащи от ЗЗНН е ангажимент на страната по Директива на Съвета 2009/119/ЕО, налагаща задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти.
В настоящия случай, от страна на ответника по делото е осъществено точно предписаното от закона дължимо поведение. Настоящият състав на съда приема за установено, че правилно е приложено разпореждането на чл.12, ал.2 от ЗЗНН, според която норма “Общото количество запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти съответства най-малко на по-голямата от двете величини: 90 дни среднодневен нетен внос и ВОП, от които 30 дни за агенцията, или 61 дни среднодневно потребление на територията на страната, от които 20 дни за агенцията“, като е приложена по-голямата от двете въпросни величини, както се констатира в предходния раздел на решението, което е сторено съобразно и изричното правило разписано с цитираната правна норма.
За пълнота на изложението е нужно да бъде посочено и следното:
В нормата на чл.1, ал.1 от ЗЗНН е очертан кръгът от обществени отношения, които законът регулира, а това са отношения, свързани със създаването, съхраняването, обновяването, ползването и възстановяването на ЗИС от нефт и нефтопродукти и целеви запаси от нефтопродукти, като е посочено, че се въвеждат необходимите процедури за преодоляването на евентуален сериозен недостиг.
Съответно, с нормата на чл.1, ал.2 от ЗЗНН се предвижда, че запасите по ал.1 имат за цел да осигурят снабдяването с течни горива, в случаите на затрудняване на доставките или значимо прекъсване на снабдяването с нефт и нефтопродукти в страната, в другите държави-членки на Европейския съюз, и/или съгласно влязло в сила решение на Международната агенция по енергетика (МАЕ) за отпускане на запаси.
Това именно е пряката, типична непосредствена цел, която се преследва с издаването на административни актове от вида на оспорения по делото.
Крайният резултат от осъществяване на нормативно установеното производство по определяне на индивидуалните нива на запасите на агенцията и на задължените лица за всеки период на съхраняване, преследва тази точно цел- осигуряване снабдяването с течни горива, в случаите на затрудняване на доставките или значимо прекъсване на снабдяването с нефт и нефтопродукти.
Според чл.12, ал.1 от ЗЗНН (приложима редакция към 31.03.2020г.), нивата на ЗИС, които се създават и поддържат от задължените лица и от агенцията, се определят от председателя на агенцията ежегодно до 31 март въз основа на равностойността в нефт на вноса и ВОП на нефтопродуктите по чл.2, ал.1 или равностойността в нефт на потреблението им на територията на страната през предходната календарна година в съответствие с Приложение ІІІ на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009г. за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти (ОВ, L 265/9 от 9 октомври 2009 г.), като до 30 април на следващата календарна година се използва методът, избран за определяне на нивата за съответната година.
Разпоредбите на чл.14 от ЗЗНН регламентират показателите, които се вземат предвид при изчисляване на среднодневния нетен внос и ВОП. Според мотивите на оспореното разпореждане, нивата на запасите в случая са определени въз основа одобрената от председателя на ДА“ДРВЗ“, на основание чл.8, ал.2, т.1 и т.3 от ЗЗНН, МЕТОДИКА.
Независимо от заявеното оспорване от жалбоподателя на експертното заключение на вещото лице Т., настоящият състав на съда приема за установено, именно въз основа на заключението на експерта, че правилно и законосъобразно са изчислени размерите на определените на жалбоподателя ЗИС, на база приетите по делото доказателства (нетен внос и ВОП), противно на направеното от жалбоподателя възражение в тази връзка.
Вярно е, че формирането на ЗИС, в изпълнение на оспореното по делото разпореждане, ще затрудни в голяма степен дейността на жалбоподателя, както във финансово, така и в организационно отношение, но посоченото не нарушава принципа за съразмерност, нормативен израз на който са разпоредбите на чл.6 от АПК.
Оспореното по делото разпореждане, както и неговото изпълнение не засягат права и законни интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която разпореждането е издадено, тъй като определените с разпореждането нива на ЗИС са в точно установените от закона размери, като липсва предвидена от закона възможност така определените размери да бъдат намалени. Съответно, липсват нормативно установени други мерки или други законосъобразни възможности (по смисъла на чл.6, ал.3 и ал.4 от АПК), които да са по-благоприятни за жалбоподателя и чрез които други мерки или законосъобразни възможности да е възможно постигането на целта на закона.
В тази връзка, възражението на жалбоподателя, че за изпълнение на оспореното по делото разпореждане следва да бъде осигурена допълнително база за съхранение на определените му нива на ЗИС, е неотносимо към спора. Законът не поставя такива изисквания, като изрично регламентира, че поддържането на определените нива на ЗИС е за сметка на “задължените лица“, каквото лице несъмнено е жалбоподателят.
На следващо място, според чл.3, ал.1 от ЗЗНН, ЗИС от нефт и нефтопродукти и целевите запаси от нефтопродукти, които се създават и поддържат от ДА“ДРВЗ“, са частна държавна собственост и се финансират от държавния бюджет. На основание чл.3, ал.4 от ЗЗНН, задължените лица сами организират и финансират за своя сметка и със свои средства създаването, съхраняването, обновяването и възстановяването на определените им нива на ЗИС, т.е. тези запаси не са частна държавна собственост, и след изтичане срока на поддържането им (от 30 април на настоящата календарна година до 30 април на следващата календарна година), отпада качеството им на ЗИС и техните собственици могат да се разпореждат с тях по свое усмотрение.
В тази връзка, следва да се посочи, че всички данни относно: пазарната стойност на нефтопродуктите; нетния оборотен капитал на дружеството; средствата, необходими за формиране на определения запас и оперативната печалба; вместимостта на съоръженията в базите на жалбоподателя са факти, които не са релевирани от законодателя относно определяне на конкретните нива от ЗИС, поради което, тези данни е излишно да бъдат коментирани.
Ето защо, настоящият състав на съда приема за установено, че издаването на оспорения по делото акт не е направено от ответника в преследване на цели, различни от установените в закона. Респективно, разпореденото с оспорения по делото акт е насочено именно към осигуряване по нормативно установения за целта ред на снабдяването с течни горива, в случаите на затрудняване на доставките или значимо прекъсване на снабдяването с нефт и нефтопродукти в страната в другите държави-членки на ЕС, и/или съгласно влязло в сила решение на Международната агенция по енергетика за отпускане на запаси.
Предвид гореизложеното, като издадено от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и на изискванията за форма на акта, оспореното в настоящето производство разпореждане е валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
А предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната администрация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), съгласно чл.143, ал.3 от АПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “ИНСА ОЙЛ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, област Пловдив, ул. “Предел“ №1, ЕИК *********, против Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации с №Р-12-10 от 31.03.2020г. на заместник-председателя на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси“, с което: 1) на жалбоподателя са определени нива на запаси за извънредни ситуации за периода 30.04.2020г. – 30.04.2021г. по видове, съгласно чл.2, ал.1 от ЗЗНН, както следва: нефт- 15 720,537 тона, автомобилен бензин- 6 751,077 тона, газьоли- 14 552,340 тона, реактивни горива от керосинов тип- 51,912 тона, гориво за дизелови двигатели- 44 152,874 тона, котелни горива- 25,017 тона; 2) разпоредено е жалбоподателят да приведе нивото си на запаси за извънредни ситуации с определеното пот.1, като създаде и вложи до 30.04.2020г. количествата нефтопродукти при спазване условията по чл.30, ал.1 от ЗЗНН; 3) разпоредено е жалбоподателят да съхранява запасите за извънредни ситуации по т.1 до 30.04.2021г.; 4) разпоредено е жалбоподателят да създаде, съхранява и обновява със свои средства и за своя сметка запасите за извънредни ситуации по т.1; 5) определено е, че във връзка с обявеното извънредно положение в страната и в случай на продължаване на действието му след 30.04.2020г., на основание чл.4, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., срокът по т.2 от разпореждането за привеждане на нивото на запасите за извънредни ситуации, 30 април 2020г., се удължава с един месец от отмяна на извънредното положение.
ОСЪЖДА “ИНСА ОЙЛ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, област Пловдив, ул. “Предел“ №1, ЕИК *********, да заплати на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси“, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:./П/........................
/Н.Бекиров/