№ 1413
гр. С., 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20231000502467 по описа за 2023 година
при участието на секретар Пролетка Давидова, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по гр. дело 2467/2023 г. по описа на Апелативен съд - С., Гражданско
отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба на ищеца М. С. С. чрез адв. С. Н. срещу
отхвърлителната част на решение 260865 на СГС от 22.06.2023 г. по гр.д. 10215/2020 г., I
ГО, 22 състав, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу ЗД
„Евроинс“ АД за заплащане на 30 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от настъпило на 10.06.2018 г. пътнотранспортно произшествие поради плащане в хода
на процеса на 10 000 лева на 25.10.2022 г. и неосновалност на горницата до пълния предявен
размер, в частта относно разкъсно-контузната рана на носа и за законната лихва, считано от
10.06.2018 г. до 28.09.2020 г.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
В жалбата се съдържа искане за уважаване на иска за неимуществени вреди в цялост
заедно със законната лихва от 10.06.2018 г. Поддържа се, че обезщетение от 10 000 лева е
силно занижено предвид дългото обездвижване на пострадалия, силните болки, за които е
приемал обезболяващи, променената психика и застрахователните лимити.
Постъпил е отговор от застрахователното дружество и от третото лице-помагач –
Гаранционен фонд, в които жалбата се оспорва. Няма направени доказателствени искания и
въззивната инстанция не е събирала нови докзателства.
В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат тезите си и
претендират разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл. 269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
1
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни.
Пред въззивната инстанция поради липсата на въззивна жалба от ответника и
доброволното плащане в хода на процеса не е спорно наличието на елементите на
непозволеното увреждане, както и на валидна застраховка при „Евроинс“ АД към деня на
инцидента за отговорността на водача на МПС С. Н. Д.. Спорно пред въззивната инстанция
е колко е справедливото обезщетение за неимуществени вреди в границата между приетия
от СГС размер от 10000 лева и претендирания от въззивния жалбоподател размер от 30 000
лева.
За определяне на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд съобрази
представената пред първата инстанция медицинска документация и заключението на
КСМАТЕ, медицинска част, изготвена от д-р А. М.. Уврежданията на ищеца, получени при
ПТП, са счупване на скафоидната (ладиевидната) кост на дясната ръка. Тя е била гипсирана
за 60 дни, през които е имал нужда от чужда помощ в ежедневното си обслужване.
Възстановителният период е около 4-5 месеца. При получаване на счупването и в периода
на раздвижване е изпитвал болки и страдания. Няма медицински данни за провеждане на
физиотерапия. Заключението си вещото лице е изготвило въз основа на представените по
делото лист за преглед на пациент в КДЖ/СО 14072 от 11.06.2018 г. в 17.29 и копие от
журнала на травматологичен кабинет в УМБАЛСМ „Пирогов“.
По делото няма други доказателства за претърпените увреждания. От свидетелските
показания не се установяват описаните в исковата молба и жалбата неимуществени вреди.
От тях се установява, че ищецът се е возил на мотор, управляван от единия свидетел – С. Г.
П., който също е пострадал при инцидента и за нанасянето на телесна повреда на когото е
осъден застрахованият при ответника водач. Този свидетел не е видял лично какви
увреждания е претърпял неговият спътник, тъй като след сблъсъка с МПС е бил в тежко
състояние, ищецът е изчезнал от мястото на ПТП, а впоследствие не са се виждали, а само са
се чули по телефона. Показанията на останалите свидетели – С. Д. и А. П., са във връзка с
механизма на инцидента и възражението за принос поради непоставена предпазна каска,
които не са спорни пред настоящата инстанция.
При изслушването си в с.з. от 13.06.2023 г. ВЛ д-р М. посочва, че не е имало
оперативно лечение на счупването, т.к. е засегната малка костица в областта на китката
между двете кости на предмишницата и предкитковите кости на дланта.
При определяне на обезщетението следва да се съобрази наличието на една травма –
счупване на скафоидната (ладиевидната) кост на дясната ръка, обездвижване за 60 дни и
нуждата от чужда помощ през този период от време. От значение е възрастта на ищеца – 23
години, която благоприятства възстановяването. Следва да се съобрази, че няма доказани
психически вреди извън обичайните за такъв род събития. Предвид датата на събитието –
10.06.2018 г. и обществено-икономическите условия, отразени в застрахователните лимити,
съдебната практика по сходни случаи, обезщетението следва да се определи в размер на
10 000 (десет хиляди) лева.
Неоснователни са оплакванията за занижен размер на обезщетението предвид
наличието на една единствена травма, липсата на болничен престой, липсата на оперативни
интервенции, липсата на усложнения, недоказването на никакви други вреди освен
счупването на ладиевидната кост на китката и свързаните с това имобилизация за 60 дни и
болки в процеса на раздвижване. Недоказани са твърденията в жалбата, че пострадалият е
получил изключително тежки по вид и степен увреждания. Не е доказано, че се наложило по
спешност да бъде прегледан в УМБАЛСМ „ПИРОГОВ“, тъй като ПТП е към 23 ч. на
2
10.06.2018 г., а ищецът е постъпил в лечебното заведение на 11.06.2018 г. в 17.29 ч. Невярно
е твърдението, че му е била поставена гипсова шина и дясната ръка е била обездвижена за
срок от 5 месеца, тъй като според СМЕ, а други документи по този повод няма представени,
е било за 60 дни. Не е доказано, че ищецът за пет месеца не е имал възможност да използва
дясната ръка, която при него е водеща – няма никакви доказателства коя е водещата му ръка,
но е безспорно, че не е могъл да я ползва, докато е гипсирана. Няма доказателства, че
болките са били силни и е приемал обезболяващи медикаменти. Не е доказано, че към
момента все още не е настъпило пълно излекуване, както и че е налице постоянен болков
синдром при по-голямо натоварване на крайника и при промяна на времето. В заключението
на СМЕ е посочено, че обичайно при смяна на времето и при натоварване има болки, а не че
е има постоянен болков синдром. Не отговаря на фактите по делото, че получените
увреждания са били тежки по вид и степен и че са довели до обездвижването за дълъг
период от време. Няма дори индиция, че към настоящия момент не може да се приеме, че е
налице пълно излекуване, както и че в резултат на тежките увреждания и рязката промяна в
начина на живот на пострадалия се е стигнало до промяна и в качеството му на живот.
Недоказани са твърденията, че и към момента той не е същият човек, променил се е изцяло в
негативен план, че се е променила психиката му. Без подкрепа с доказателства е
декларацията във въззивната жалба, че ищецът е търпял изключително тежки
неимуществени вреди от момента на ПТП, продължава да ги търпи и към настоящия
момент, ще ги търпи и за в бъдеще.
Неоснователни са оплакванията, че не е съобразена динамиката в икономическата
конюнктура и застрахователните лимити. Присъденото и изплатено в хода на процеса
обезщетение от 10 000 лева представлява МРЗ от 510 лева за 2018 г. за почти 20 месеца т.е.
за близо една година и осем месеца. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД
при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от
съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които
в случай на телесни увреждания са видът и характерът на уврежданията, продължителността
и интензитетът на търпените болки и страдания, възстановителният период, психическите и
физическите последици от уврежданията, остатъчните загрозявания, възрастта на
пострадалия и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и
обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени
вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната
съвкупност /решение № 93 от 23. 06. 2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение
№ 88 от 9. 07. 2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС и решение № 158 от 28. 12. 2011 г. по т.
д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о./, което с настоящото решение е сторено. При определяне на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат конкретните
икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се
вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетенията момент. Установените лимити на отговорност на
застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на
икономическите условия към релевантния момент – момента на настъпване на увреждането.
В посочения смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 1 от 26. 03. 2012 г.
по т. д. № 299/2011 г., II т. о., решение № 242 от 12. 01. 2017 г. по т. д. № 3319/2015 г. на
ВКС, II т. о.
Няма доводи срещу приетата от СГС начална дата на законната лихва, при нейното
определяне няма нарушени императивни правила, поради което и в тази част решението е
правилно.
Предвид съвпадането на изводите на двете инстанции решението следва да бъде
3
потвърдено.
На ответника по жалбата се дължат разноски за въззивната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
С тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260865 на СГС от 22.06.2023 г. по гр.д. 10215/2020 г., I
ГО, 22 състав.
ОСЪЖДА М. С. С. на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК да заплати на ЗД „Евроинс“
АД разноски за въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника Гаранционен фонд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4