Р Е Ш Е Н И Е
Гр..Павликени...17.05.2021г
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Павликенският
районен съд първи състав в публичното заседание на тринадесети май през две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
Районен съдия: ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА
При секретаря Ирена Илиева и в
присъствието на прокурора.........................................,като
разгледа докладваното от съдията АНД № ..315. по описа за ......2020...............год
,за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Жалба по
реда на чл.59 от ЗАНН
Жалбоподателят е обжалвал НП
№20-0311-000***/14.08.2020г на ВПД началник РУ ***, с което на
основание чл.175 А ал.1 пр.3 от ЗДвП, вр. чл.53 от ЗАНН му е наложена 3000лв.
глоба и 12 месеца лишаване от раво да
управлява МПС за деяние по чл. 104Б т.2 от ЗДвП. Оспорена е фактическата
обстановка в АУАН, респективно в НП, твърди се, че липсва подробно описание на деянието,
движението на автомобила. Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.Претендира за
направени разноски.
Ответникът, редовно призован, не изпраща
представител,не изразява становище.Изразява възражение за прекомерност на направените разноски от жалбоподателя.
След като взе предвид събраните по
делото доказателства,съдът установи следното:
Съгласно акт №***/15.05.2020г ,
на същата дата в гр.П., на ул.“***“ в посока кръстовище с улица „***“, жалбоподателят
е управлявал лек автомобил „Ауди“А3 с рег №*** като използва пътищата отворени за обществено ползване за други цел, освен
в съответствие с тяхното предназначение за превод на хора и товари, изразяващо
се във форсиране на двигателя, превъртане на задни моторни колела и поднасяне
на задна част на МПС по посока на дижение надясно като с тези си действия застрашава останалите участвици в движението.
Нарушил е виновно чл. 104Б т.2 от ЗДвП. Отбелязано
е, че нарушителят не е направил възражения по АУАН,подписал е АУАН и разписката
за получаване на АУАН.
На основание на съставения акт, е
издадено НП №20-0311-000***/14.08.2020г на ВПД
началник РУ ***, с което на жалбоподателя е наложено наказание по чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДвП 3000лв. глоба и 12 месеца лишаване
от право да управлява МПС.
След обжалване пред въззивната
инстанция на постановено определение от
12.11.2020г по детото, са представени доказателства , от които е видно, че
жалбата е подадена в седмодневния срок за обжалване считано от връчването на НП
на жалбоподателя./ НП е връчено на жалбоподателя на 14.09.2020г, а жалбата е
подадена на 21.09.2020г,видно от представена товарителница на *** и заведена в РУ *** на
24.09.2020г. Съдът намира, че подадената жалба е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
В съдебно заседание са събрани
гласни доказателства.
Св.актосъставител В. Д. *** дава показания, че с колегата си Х. през лятото на 2020г по обяд били застанали
на ул. „***“ в близост до ЖП грата като видяла жалбоподагтелят да се движи по ул. „***“ в посока ЖП
гарата към супермаркет *** и минавайки
към патрулния автомобил, който бил позициониран до стълбите на ЖП гарата, се движел със задните колела наляво и надясно,
приплъзвал гуми с автомобила си на правия участък и когато вземал завоя на
20-30м, продължил надясно по ул.“***“ в посока кръстовището с ул. „***“ като преди
кръстовището с ул. „***“ бил спрян. Бил сам в автомобила.
Твърди, че жалбоподателят се отклонил наляво към магазин *** и после продължил по ул.“***“, където бил
спрян преди кръстовището с ул. „***“ Твърди,че в този участък няма неравноски, дупки, пътната настилка била
суха. Не видяла спирачни следи от приплъзване по асфалта, твърди, че
жалбоподателят се е движел със скорост 40-50км./ч, която е допустима за този
участък и по това време е нямало други автомобили.
Св. А. Х. дава показания, че към
момента на случая е работил в *** като *** и че на датата заедно с колежката си били в служебния
автомобил, паркиран преди автокъщата
откъм кръстовището с ул.“***“ с лице към автогарата. Първо чул свирене на гуми и видял автомобила на
жалбоподателя да приплъзва задница, минал покрай тях и завил в посока магазин ***. Потеглили след него със светлинен и звуков сигнал, като жалбоподателят отбил на ул.“***“ на кръстовище
с ул.“***“ като завил надясно. Твърди,че преди този автомобил имало автомобил, който
се движел нормално. Чул звука от приплъзването
на 200м преди големия завой на жп гарата, после имало второ приплъзване.
Твърди,че е възможно да има неравности
по пътя, но няма дупки и шахти. Движел
се с нормална скорост, в дясната лента за движение като задната част на
автомобила била малко вляво. Не е видял по асфалта спирачен път. Нямало други
автомобили и пешеходци.
Св. Д.Б.- без родство с
жалбоподателя дава показания, че по същото време била с приятеля си на
заведението на *** в гр.****и видяла автомобила на жалбоподателя на
завоя от бул.“***“ към уб. „***“ когато чула странен шум и колата поднесла, без да навлиза в насрещната
лента за движение, после се изправила и продължила пътя си към „***“. По това време нямало пешеходци, автомобили. Нямало завъртане на гуми,
свистене, а пътното платно не е равно, има наклон. Твърди, че на това място има
шахта, която не е малка.
Съдът намира,че АУАН, респективно НП са съставени при съответната материална компетенност на актосъставителя
и АНО. Актосъствителят работи в РУ *** като ***. Представена е заповед №***.05.2018г на министъра на вътрешните работи, с която са
определени дл. лица от МВР да издават
фишове за налагане на глоба, да съставят АУАН, да издават НП, да
установяват упортеба на алкохол с доказателствен анализатор и да осъществяват
контролна дейност по ЗДвП, в която е посочено, че младши автоконтрольори втора
и първа степен в ОДМР и структурните им
звена могат да съставят АУАН, а началниците на РУ при ОДМВР могат да издават НП
на обслужващата територия. Служебно известно на съда е, че лицето И. Х. Т. е изпълнявал длъжността ВПД началник
РУ *** към датата на издаването на
процесното НП.
АУАН е съставен на място, предявен е на жалбоподателя, който не е
направил възражения, връчен му е.
В АУАН и в НП следва да е описано точно мястото на
извършване на нарушението, фактическата обстановка. В случая не е налице това обстоятелство. Неясно остава
точното място на твърдяното нарушение. В АУАН и в НП е посочено за място на извършване
на нарушението на ул.“***“ посока
кръстовище с ул.“***“. Видно от карта от *** от една страна, от друга страна на съда е
служебно известно местопроизшествието
поради ежедневното му пътуване по този
участък, че ул. / бул./ „***“ не се пресича в кръстовище с ул.“***“, а същата свършва до ул.***“. За да се мине към магазин *** трябва да се
премине от ул.“***“ по пресечка на ул.“***“, която се пресича от ул.“***“, а поседната
пресича ул.“***“. Така описаното място на извършване на нарушението в АУАН и НП се явява
неточно, некоректно описано и е нарушена нормата на чл.42 ал.1 т.3 ,
респективно чл.57 т.5 от ЗАНН, което е съществено нарушение на процесуални правила, което води
на нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.
В АУАН и НП следва да е описано
точно извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е
извършено съгласно чл. Чл.42 ал.1 т.4,
респективно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В тях е описано, че жалбоподателят е
форсирал двигателя, приплъзнал е задни моторни колела, поднесъл задна част на
МПС, застрашил е останалите участници в движението, използвайки път за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение. Събраните гласни доказателства не сочат тази фактичмеска
обстановка: никой не говори за форсиране на двигател, застрашанване на други
участници по пътя. Св.Х. и св.Б. твърдят за
някакво приплъзване на гуми без спирачни
следи, като св.Б. посочва наличието на немалка
шахна на пътното платно. Всички свидетели дават показания, че е нямало други
участници в движението по това време на този участък от пътя. Имало е поднасяне
на задната част на автомобила, то не е било с подаване на повече газ /
свидетелите са единодушни, че лицето е управлявало автомобила с допустима
скорост, липсват доказателства за подаване на газ, за форсиране на двигателя/ .
Наличието на шахта на пътното платно на бул. „***“ и преминаването на автомобила през нея се
явява вероятна причина за това приплъзване на задните
колела и това не представлява нарушение на използване на път за обществено ползване в
съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари.
Съдът намира, че не се доказва извършването
на описаното нарушение по АУАН и
респективно в НП. Издаденото НП се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски. . Цитираната разпоредба
препраща към тази на чл. 143, ал.1 от АПК и гласи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т.6 от Допълнителните
разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган” означава
поемане на разноските от юридическото лице в структурата на
което е административният орган.Направено
е искане от процесуалния представител на жалбоподателя с приложен списък за
разноски за присъждане такива. Видно от договори за правна помощ,
жалбоподателят е заплратил 480лв. адвокатско възнаграждение по жалбата против
НП и 300лв. за обжалване на постановено определение за прекратяване на НАХД.
Ответникът по жалба е направил възражение за прекомерност, което съдът намира
за основателно. Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност. На
основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН вр. чл.143,
ал.1 от АПК вр. чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения
съдът уважава направените разноски от жалбоподателя в размер на 440лв. за първа
инстанция и на основание 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН
вр. чл.143, ал.1 от АПК вр. чл.18, ал.4
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения уважава направените разноски в размер на 300лв. или общо
740лв., които трябва да се заплатят на жалбоподателя от юридическото лице, от
което е част административнонаказващия орган- ОДМВР гр.***.
Водим от горното на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление НП №20-0311-000***/14.08.2020г на ВПД началник РУ ***, с което на
основание чл.175 А ал.1 пр.3 от ЗДвП, вр. чл.53 от ЗАНН на В.Х.Д. с ЕГН ********** *** му е наложена
3000лв. глоба и 12 месеца лишаване от
раво да управлява МПС за деяние по чл. 104Б т.2 от ЗДвП КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.*** да заплати на В.Х.Д. с ЕГН **********
*** 740лв. / седемстотин и четиридесет лева/ направени разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВТАдмС в 14-дневен срок
от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :