№ 311/ 13.05.2022г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА
БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
2. БИЛЯНА
ИКОНОМОВА
Секретар Йорданка
Попова
Прокурор Антон
Стоянов
като разгледа докладваното от съдия Господинова
адм.д.№62 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административнопроцесуален кодекс и е образувано по жалба на Я.П.П. *** –
чрез процесуалния представител адв.Д.Г. от ХАК, срещу Решение №260017 от 11.10.2021г.,
постановено от РС Хасково по а.д.№60 по описа на съда за 2020г. Твърди се, че
изводите на съда относно липса на основания да бъде обявена Заповед №ДС-28-2/28.06.2019г.
за нищожна в частта на поземлен имот с идентификатор 77195.701.154 били
неправилни и противоречали на събраните доказателства. Заключението на
назначената по делото експертиза установило, че имотът не е отчуждаван и не
попадал в хипотезата на пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди се и че областният управител
излязъл извън своята компетентност. С предварителен договор от 14.01.1972г.
дядото на жалбоподателя – Я.П. Т., закупил нива от 4,8 дка от наследниците на П.
Д. Д. – К. Г. Д., З. П. Д.и А. П. М., като впоследствие се снабдил с констативен
нотариален акт №108, т.2, дело 630/1976г., а после разделил имота на своите
деца, като през 2018г. дарил на жалбоподателя процесния имот. Този имот никога
не бил одържавяван, не били загубвали правото на собственост върху него. Планът
на новообразуваните имоти се изработвал въз основа на помощен, а той трябвало
да съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване на граждани въз
основа на актове по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, така и за имотите, съществували
преди образуването на ТКЗС и ДЗС, като се включвали три категории лица. При
настъпила колизия между правата на тези лица, всяко от които претендира свое
основание за право на собственост, то възникналият спор се решавал по общия
исков ред. В случая не било съобразено законовото изискване за това изготвяне
на плана и така били игнорирани като собственици и лишени от право да бъдат
уведомени като заинтересована страна, засегната от плана. Иска се обжалваното
решение да бъде отменено, като бъде уважена жалбата и процесната заповед в
частта на имот с идентификатор 77195.701.154 бъде обявена за нищожна.
Ответната страна по касационната жалба -
Областен управител на Област Хасково, в постъпилия по делото отговор сочи, че
не споделя твърденията за нищожност. Процесната заповед в частта по отношение
на имот с идентификатор 77195.701.154 била издадена от лице с материална
компетентност, в изискуемата форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. РС Хасково преценил всички факти и
обстоятелства при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила,
поради което искат да се потвърди обжалваното съдебно решение.
Заинтересованите страни В.Г.К. и Г.Д.Д. – чрез
упълномощен представител, изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна
и се иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Заинтересованите страни М.Й.А., Х.Й. А., Н.Т.М., Г.Т.Т.,
П.Я.П. и М.Х.П. не вземат становище.
Окръжна прокуратура Хасково считат, че
жалбата е неоснователна, а решението на Хасковски РС като правилно и
законосъобразно и при липса на основания за отмяната му следвало да бъде
оставено в сила.
Административен съд Хасково, като
съобрази наведените касационни основания, мотивите на обжалвания съдебен акт и
фактите, които са установени от Хасковски РС от събраните по делото доказателства,
разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения в чл.211 от АПК срок и е от лице, участвало в
първоинстанционното производство.
Производството пред РС Хасково е образувано по жалба на настоящия касатор
– Я.П.П., против Заповед №ДС-28-2/28.06.2019г. на
Областен управител на Област Хасково, като наведените касационни възражения
преповтарят изложените и РС Хасково – касаторът и праводателят му не били
губили никога собствеността на имота, като не били нанесени данни за тях в
плана на новообразуваните имоти, а доколкото имотът не бил одържавяван, то и
издателят на заповедта не разполагал със съответната компетентност да я издаде.
За оспорената Заповед №ДС-28-2/28.06.2019г.
на Областен управител на Област Хасково, издадена на основание пар.4к, ал.6 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е одобрен планът на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищен
район Кенана в землището на гр.Хасково, приет от комисията по чл.28б, ал.2 от
ППЗСПЗЗ, не е спорно, че тъй като не била обжалвана по отношение на процесния
имот с идентификатор 77195.701.154, същата е влязла в сила.
От представената по делото преписка от
ответната страна е установено, че съгласно представено извлечение от Регистър
на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ за местност И., гр.Хасково, ЕКАТТЕ
77195 - територия с трайно предназначение земеделска, НТП на имотите - „За индивидуално
застрояване“, процесният новообразуван имот 77195.701.154 с площ от 481 кв.м.,
е идентичен по номер и площ с имот, предоставен на ползвател преди 1990г. или
имот в границите на стария имот; със стар № по КП, одобрен със заповед №969/88
г. - №115, с име на правоимащия стар собственик или на собственика към датата
на приемане на помощния план – Я.П. Т., Д. И.К.. В регистъра като данни за
документите за собственост по отношение на този имот се сочат акт за
собственост към датата на приемане на ПП – н.а. 108/12.05.1076г.
С обжалваното Решение №260017 от 11.10.2021г. по а.д.№60/2020г. на Хасковски РС се отхвърля жалбата против Заповед №ДС-28-2/28.06.2019г.
на Областен управител на Област Хасково, с която на основание пар.4к, ал.6 във
вр. с ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен планът на новообразуваните имоти на жилищен
район Кенана с искане да се обяви нищожността на заповедта, в частта на
новообразуван имот с идентификатор 77195.701.154, ж.р.Кенана, землище на
гр.Хасково. В мотивите на РС Хасково да отхвърли жалбата се прави анализ на
разпоредбите на пар.4, 4а, 4б, 4з и 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и се обсъжда
формулираните от теорията и съдебната практика основания за нищожност, относими
към административните актове. Съобразно преценката за нищожност, която следва
да бъде извършена във всеки конкретен случай в зависимост от степента на
допуснатото нарушение, РС Хасково обсъжда възможността акт да бъде обявен за
нищожен в различни хипотези – некомпетентост, нарушение на формата, съществено
нарушение на административнопроизводствените правила. При извършване на преценка
дали са спазени установените в чл.146 от АПК условия за действителност на
административните актове, съдът е отчел, че в конкретния случай нарушенията на
материалния закон касаят неговата правилност, а не валидност. Доводите на
жалбоподателя относно притежаваното право на собственост върху процесния имот
сочели на спор за материална право с лицата, на които било възстановено правото
на собственост по пар.4, к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При анализ на събраните по
делото доказателства е направен извод, че в настоящият случай жалбоподателите
не са доказали оспорената заповед да страда от пороци, които да водят до
нейната нищожност. Обсъдено е че данните за собствеността на новообразуваните
имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от ПНИ, като
видно от представената извадка за процесния имот като правоимащ стар собственик
или собственик към датата на приемане на помощния план са посочени Я.П. Т. и Д.
К., а също и е отбелязан н.а. №108 от 12.05.1976г., който е представен по делото
от жалбоподателя, ведно и с предварителен договор от 14.01.1972г., а също и
н.а. №81, д.№462 от 2018г., легитимиращи жалбоподателя като собственик.
Така установеното води до следните правни
изводи на настоящия съд по наведените касационни
основания:
Разгледана по същество
касационната жалба е неоснователна.
Постановеното решение е правилно.
Производството по възстановяване правото
на собственост на бившите собственици на земеделски земи, притежавани преди
образуването на ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях организации,
отнети неправомерно или чрез нормативните актове, описани в чл.10, ал.14 от ЗСПЗЗ, се извършва чрез
регламентирани и последователно провеждани етапи, всеки от които завършва с
административен акт, подлежащ на оспорване.
Когато имотът на бивш собственик попада в
територия, в която земеделските земи са предоставени на граждани по силата на
актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на
Министерския съвет, производството приключва с издаване на заповед от кмета на
общината по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която се издава въз основа на влязла
в сила заповед на Областния управител за одобряване плана на новообразуваните
имоти. Предмет на настоящото производство е именно последната заповед, за която
няма спор, че е влязла в законна сила в обжалваната част, но е наличен правен
интерес за жалбоподателя да я оспори като нищожна. Въпреки възраженията, че
имотът с
идентификатор 77195.701.154 не е бил одържавяван, то няма спор и че същият е предмет на оспорената
заповед.
В
производството по пар.4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ при контрола за
законосъобразност на заповедта съдът е задължен да извърши преценка относно
законосъобразността на плана на новообразуваните имоти за отразените в
регистъра на имотите данни за собственост, но следва да се има предвид, че в
конкретния случай искането на жалбоподателите касае обявяване нищожност на
оспорената част от акта, а не отмяната му като незаконосъобразен. РС Хасково е
изследвал изложените възражения на жалбоподателя именно във връзка с
направеното искане за обявяване нищожността на акта, като е приложил
към тях правилно закона, поради което е стигнал и до правилни правни изводи. В закона не са
формулирани изрично основанията за нищожност на административните актове, като
в теорията и съдебната практика последователно се застъпва становището, че
такива са посочените в чл.146 АПК основания за незаконосъобразност - когато е
издаден от некомпетентен орган или извън пределите на компетентността на
надлежния орган, когато е издаден във форма различна от нормативно определената
или е издаден по несъответен ред. Нарушенията обаче следва да са толкова
съществени, че съществуването на административния акт в правната действителност
е нетърпимо. Действително преценката за нищожност се извършва за всеки отделен
случай в зависимост от степента на допуснатото правонарушение. Но в случая
следва да бъде изрично отбелязано, че не са установени нарушения на материалния
закон, които да касаят неговата валидност. Нищожният административен акт не
поражда правни последици и не може да бъде саниран - той е засегнат от толкова
съществен порок, че не е годен да породи правно действие и затова съдебният
орган следва да обяви /прогласи/ неговата нищожност. Утвърдените в теорията и в
съдебната практика основания, водещи до нищожност на конкретен административен
акт, са липса на компетентност на административния орган и издаване на
административния акт при пълна липса на материалноправни предпоставки,
предвидени за неговото издаване, които правят акта негоден да породи правни
последици. АПК не съдържа изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност
на административните актове. Единствено разпоредбата на чл.173 ал.2 от АПК
указва правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради
некомпетентност. Но не всяко нарушение при издаването на акта води до
нищожността му, а само тези, свързани с компетентността на издалия го
административен орган и спазването на предвидената в закона форма, както и
някои особено тежки противоречия с материалноправни разпоредби, които правят
последиците от издадения акт нетърпими за правовия ред. Настоящият случай обаче
не попада в никоя от посочените хипотези, тъй като жалбоподателят не доказва,
обжалваната заповед, относно процесния ПИ, да страда от такива пороци, че да
водят до нейната нищожност. Същевременно, следва да се има предвид, че
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на
индивидуалния административен акт не водят до неговата нищожност. Съдебната
практика приема, че основанията за нищожност са само тези по чл.146 т.1 и 2 от АПК, а основанията по т.3- 4 от същия текст обосновават незаконосъобразност на
индивидуалния административен акт. Не се констатира и твърдяното от
жалбоподателя, че не бил записан в регистъра и бил лишен от право да обжалва
заповедта, тъй като се установи, че праводателят му е посочен в този регистър,
както е посочен и нотариалният акт, с който праводателят се е легитимирал като
собственик. Оспорената заповед е издадена от
лице с установена материална компетентност за това по пар.4к, ал.6 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и чл.28б, ал.8 от ППЗСПЗЗ, в изискуемата от чл.59, ал.3 във вр. с ал.2 от АПК писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила,
уредени в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. В случая е била изпълнена процедурата по чл.28б,
ал.2 от ППЗСПЗЗ - изработване на ПНИ от правоспособни лица, назначаване на
комисия за приемане на помощния план и на ПНИ с определен състав по чл.28б,
ал.2 от ППЗСПЗЗ, срок за разглеждане и ред за разгласяване на проектите по чл.28б, ал.3 и 4 от ППЗСПЗЗ, разглеждане
на възражения и приемане на решения по тях от назначената комисия по реда на
чл.28б, ал.6 от ППЗСПЗЗ, изработване на окончателен проект и одобряване на
плана по чл.28б, ал.7 и 8 от ППЗСПЗЗ и разгласяване и обявяване на одобрения
план. Не се констатират допуснати процесуални нарушения в хода на административното
производство по издаването на заповедта. По силата на чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ
във вр. с пар.4к, ал.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ПНИ се изработва в мащаба и въз основа
на помощния план по ал.1 на чл.28 от ППЗСПЗЗ и съдържа границите и номерата на
новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и
пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на
терена. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в
регистър на имотите, който е неразделна част от ПНИ и съдържат данни за
характеристиките на образуваните с плана имоти, собствениците и документите, от
които същите черпят права. Тези записвания в регистъра имат само констатиращо
значение, като в производството по одобряване ПНИ не могат да бъдат разглеждани
материалноправни въпроси във връзка със собствеността върху имотите. В
производството по пар.4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ не се възстановяват, нито се
изменят вещни права. Административният орган, действайки при условията на
обвързана компетентност, е длъжен при одобряване на ПНИ да се съобрази с
правата на собствениците такива, каквито са установени с актовете за
собственост, като съобрази императивните изисквания към плана по чл.28 от
ППЗСПЗЗ. Възраженията на жалбоподателя относно посочените в ПНИ собственици на
имота, не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство по оспорване
като нищожна на заповедта за одобряването на този план. При наличие на спор за
материално право за новообразувани имоти същият не може да се разреши в
административното производство, а е предмет на разглеждане от гражданския съд
по общия исков ред. Разрешаването на спора, съгласно пар.4к, ал.8, т.1 от ПЗР
на ЗСПЗЗ може да бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ.
По изложените съображения съдът счита,
че районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на закона
решение и не са основателни изложените в касационната жалба възражения, поради
което и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260017
от 11.10.2021г., постановено от РС Хасково по а.д.№60 по описа на съда за
2020г., с което е отхвърлена жалбата
на Я.П.П. *** против Заповед №ДС-28-2/28.06.2019г.
на Областен управител на Област Хасково, с която на основание пар.4к, ал.6 във
вр. с ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен планът на новообразуваните имоти на жилищен
район Кенана с искане да се обяви нищожността на заповедта, в частта на
новообразуван имот с идентификатор 77195.701.154, ж.р.К., землище на
гр.Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
Председател:
Членове: 1.
2.