РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Варна, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело №
20253001000103 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, и е образувано по
въззивна жалба на „ЗД Бул Инс“ АД, представлявано от адвокат М Г, срещу
решение № 104/25.10.2024 година, по търг. дело № 56/2024 година на
Окръжен съд – Добрич. Първоинстанционният акт се обжалва в частите, в
които „ЗД Бул Инс“ АД е осъден да заплати на Г. И. Г. сумата над 140000 лева
и на Т. С. И. - сумата над 120000 лева представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на Д Д Г.а, съответно майка и дъщеря на
ищците, Застрахователното събитие е причинено в резултат на настъпило ПТП
на 10.07.2022г. в гр. Балчик по ул. „Варненска“ до № 23, по вина на водача на
лек автомобил марка и модел „Хюндай Туксон“, с ДКН ХХХХХХХХ, който
към момента на произшествието е бил застрахован в ответното дружество по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Решението се обжалва и по отношение на присъдената законна лихва за
забава, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебна
претенция – 31.07.2023г. до датата на депозиране на исковата молба - за
съответния обжалван дял от присъдените обезщетения, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.03.2024 година до
окончателно погасяване на задължението.
Решението не е обжалвано в останалите осъдителни и отхвърлителни
1
произнасяния по главния иск, както и по отношение акцесорната претенция за
лихва за забава, като в тези части е влязло в законна сила.
Предварителните въпроси по допустимостта на производството и
редовното сезиране на въззивния са разгледани в определение №
133/12.03.2025г., обявено на страните, ведно с доклад на изложените подробни
оплаквания по обжалвания първоинстанционен акт.
Въззивникът определя обжалваното решение като незаконосъобразно в
оспорените части. Основните възражения на застрахователя са свързани с
размерите на дължимата обезвреда, които той намира за завишени. Позовава
се на неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, като основни аргументи за това
намира в липсата на доказано продължително лечение или тежки последици за
преживелите лица, интензивността на връзката между пострадал и увредени,
възрастта на близките и необходимостта от допълнителна морална и социална
подкрепа. Позовава се на относима съдебна практика и изразява несъгласие с
цялостното кредитиране на съдебната експертиза от лице-психолог. Счита за
необходимо съобразяването с инфлационните процеси в страната, при
определяне справедлив размер на обезвреда. Иска отмяна на решението в
обжалвания дял и присъждането на сторените разноски в производството.
С писмено становище преди съдебно заседание процесуалният
представител на въззивника е заявил, че поддържа въззивната жалба, по
изложените в същата съображения, като оспорва подадения от насрещните
страни отговор и желае да бъде даден ход на делото в негово отсъствие.
Процесуалният представител на застрахователното дружество е заявил, че
поддържа подадената от него въззивна жалба и оспорва отговора, подаден от
Г. Г.ев.
Насрещната страна е подала отговор на жалбата, в който се обосновава
позиция за нейната неоснователност и се иска същата да се остави без
уважение. Присъединява се към изводите на първата инстанция. Страната не
въвежда нови фактически и правни твърдения и иска присъждането на
разноски в производството.
В открито съдебно заседание, проведено пред настоящата инстанция,
процесуалният представител на въззиваемите страни е заявил, че оспорва
подадената от ЗД „Булс Инс“ АД жалба.
За да се произнесе, въззивният съд съобразява следното:
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и
съответства в обжалваните части на предявен пряк иск на увредени лица,
срещу застрахователя на автомобилиста, причинил вследствие на
предизвиканото ПТП неимуществените вреди, изразяващи се предизвикани
страдания, преживян стрес и неудобства, вследствие на внезапната смърт на
2
близък родственик– майка на Г. Г., съответно дъщеря на Т. И..
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове на осн.чл.432, ал.1 от
КЗ, за присъждане на сумите от по 200 000 лева на всеки ищец – въззиваеми в
настоящото производство, представляващи застрахователни обезщетения,
поискани, но неизплатени от ответника, като справедлив еквивалент за
причинени неимуществени вреди по задължителната застраховка „гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2023 г. Ползващите се от
застраховката пострадали са основали претенцията си на твърдения за
понесени болки, страдания, преживян стрес и неудобства в резултат на
смъртта на техния родственик – Д Д Г.а при ПТП, предизвикано на 10.07.2022
г. около 15:30 ч. в гр. Балчик по ул. „Варненска“ до № 43, реализирано по вина
и в пряка причинно-следствена връзка с поведението на застрахования водач
на л. а. марка „Хюндай“, модел“ Туксон“ ДК № ХХ ХХХХХ АК – И Г Г..
Застрахователят е оспорил в отговора на исковата молба изцяло фактическия
състав, пораждащ отговорността на водача, размера на паричния еквивалент за
понесените болки и страдания, като е заявил изрично и евентуално
възражение за съпричиняване.
Обжалваното решение изцяло кореспондира на тези процесуални
действия на страните и съдът го намира за допустимо.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно
чл.269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се
установява, че е налице застрахователно правоотношение между въззивното
дружество и собственика на л. а. марка „Хюндай“, модел „Туксон“ с рег. №
ХХ ХХХХХ ХK във връзка със сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица серия GА,
№ ********* със срок на застрахователно покритие от 11.03.2022 г. до
10.03.2023 г.
Не са изложени оплаквания по установените факти относно
вредоносното деяние, поради което въззивният съд няма правомощия да ги
променя и ги възприема като безспорни, така както са установени в
обжалвания акт. Присъда № 19/07.12.2023 г. по НОХД № 400/2023 г., по описа
на ОС – Добрич, влязла в законна сила на 28.12.2023 г., е обвързваща за
гражданския съд, при преценката дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, съгл. чл. 300 ГПК. С цитираният
съдебен акт подсъдимият И Г Г., ЕГН ********** е признат за виновен за това,
че на 10.07.2022 г. в гр. Балчик, по ул. „Варненска“ до № 43 в посока от „Нови
гробища“ към бившата „Авто школа“, при управление като правоспособен
водач на л. а. „Хюндай Туксон“ с рег. № ХХ ХХХХХ АК, нарушил правилата
за движение: 1) по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП като водач на МПС не е контролирал
3
непрекъснато управляваното от него ППС; 2) по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – като
водач на МПС не е изпълнил задължението си при избиране на скоростта на
движение на ППС е превишил максимално допустимата скорост в населено
място – 50 км./ч., и по непредпазливост е причинил смъртта на Д Д Г.а от гр.
Балчик – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, предл. 1 (изм.) вр. чл. 342, ал.
1, предл. 3 вр. с чл. 2, ал. 1 от НК.
От неоспореното от страните заключението по назначената от
първоинстанционният съд комплексна съдебна автотехническа и медицинска
експертиза, се установява, че л. а. „Хюндай Туксон“ е фабрично оборудван с
триточкови автоматични предпазни колани за водача, пътника до него на
предната дясна седалка и пътуващите три места на задната седалка, имащи за
задача, при катастрофа да фиксират тялото на водача/пътниците в техните
седалки. В случая предпазните колани на водача и пътника, застанал на
предната дясна седалка на автомобила са били установени в работно
положение – били са в блокирано състояние и изтеглени, от което следва, че
при настъпване на ПТП, пострадалото лице Д Г.а е била с поставен предпазен
колан. Последната, въпреки това, е получила гръдна и коремна травми в
резултат на силен удар и притискане с или върху твърди, тъпи предмети с
голяма маса, в посока отпред назад, които довели до смъртта й.
Според заключенията по назначените от първоинстанционния съд
съдебно-психиатрични експертизи, които настоящият съд приема за
достоверно, всестранно и компетентно изготвени, както и съответстващи на
останалите доказателства по делото, ПТП от 10.07.2022 г. и произтичащите от
него последици са изиграли роля на стресогенно събитие за Г. Г. и Т. И..
За Г. се заключава, че е психически здрав и когато научил за смъртта на
своята майка, претърпял масивна психотравма, която довела до рязко
влошаване на психичното му състояние с характеристика на остра стресова
реакция (F43.0 по МКБ10), продължила часове, а след озвучаването й се
проявило „Разстройство в адаптацията. Смесена тревожно депресивна
реакция“ (F43.2 по МБК10)., продължила малко повече от 6 месеца. След
отзвучаването й се обособили други психични промени у Г., представляващи
„Други проблеми, свързани с първичната група за подкрепа, обхващащи
семейните обстоятелства, отсъствие, смърт на член на семейството. Нужда от
обгрижване на зависими близко вкъщи“ (Z63.3.6 по МКБ10). Понастоящем у
Г. персистира усложнена реакция на скръб.
По отношение на Т. И., вещото лице е приело, че към датата на
понесената психотравма е страдала от леко когнитивно разстройство. При
научаване на новината за смъртта на дъщеря си, ищцата претърпяла остра
стресова реакция, след която се развила физиологична реакция на стрес.
Влошеното психично състояние на Т., след погребението на дъщеря й приело
характеристиката на „Разстройство в адаптацията. Смесена тревожно
депресивна реакция“ (F43.2 по МКБ10). Към момента на психиатричното
обследване, вещото лице е констатирало наличие на „Посттравматично
4
стресово разстройство“ (F43.0 по МКБ10) у Т. И., което е протрахиран във
времето отговор на проявилата се масивна психотравма.
От показанията на свидетелите М В Д – племенница на ищцата Т. И.,
преценени при условията на чл. 172 ГПК и на Я Й Д се установява, че
загиналата Г.а и Т. И. приживе имали близки и хармонични отношения. След
работа Д Г.а посещавала майка си, а при необходимост закупувала за нея
лекарства и храна, съответно я водела на лекар. Последната разчитала на
проявяваните грижи и внимание от страна на дъщеря си. И. и към момента на
разпита на свидетелите не съумявала да приеме факта, че дъщеря й е
починала, станала затворена, трудно забелязвала хубави неща. Получавала
натрапливи мисли, свързани със смъртта на дъщеря й. Освен пострадалата, Т.
И. имала и син с обичайно местопребиваване в Германия, който се връщал в
България два или три пъти през годината. Заместваща грижа в обема,
необходим на ищцата, след датата на ПТП, полагала свидетелката М Д. От
своя страна за Г. Г. се сочи, че като единствен син на пострадалата помежду им
съществувала връзка на изключителна близост. Тази близост продължила и в
годините, в който Г. развивал професионалната си кариера като капитан на
кораб. Сочи се от свидетелите, че ищецът и майката поддържали
комуникацията си чрез електронна кореспонденция. Ищецът осмислял живота
на пострадалата. След смъртта на майка му, Г. често споделял за липсата на
майчината фигура в живота си. Преустановил за продължителен период
упражняваната от него професия, тъй като се чувствал непълноценно.
При така установените факти, съдът намира за доказани следните
обстоятелства, които следва да се преценят при определяне на обезщетението
за неимуществени вреди по справедливост (според указанията в т. 11 от ППВС
4/68 за приложението на чл. 52 ЗЗД): Понесени са значителни по интензитет в
началото и намаляващи постепенно психически страдания, продължили
повече от година, които по отношение на въззиваемият Г. – лице от мъжки пол
в работоспособна възраст (31 г.) към момента на инцидента, са с благоприятна
перспектива да отпаднат, а при въззиваемата И. – лице от женски пол в
пенсионна възраст (78 г.) към момента на инцидента, са придобили
протрахиран във времето характер. Посочените страдания са понесени в
резултат на реализирана остра стресова реакция, развила се във времето в
разстройство в адаптацията, смесена тревожно депресивна реакция,
завършила разнородно при двамата въззиваеми в зависимост от възрастта и
личностните им особености. Г. Г. е понесъл психични промени, изразяващи се
в „Други проблеми, свързани с първичната група за подкрепа, обхващащи
семейните обстоятелства, отсъствие, смърт на член на семейството. Нужда от
обгрижване на зависими близко вкъщи“, а у И. се е развило „Посттравматично
стресово разстройство“, перспективите за възстановяване от което са влошени
от наличието на леко когнитивно разстройство. Следва да бъдат отчетени и
съответните промени в ежедневието на всеки от увредените лица. Г. не само е
преживял изключително болезнено загубата на майка си, но психическият
срив е довел до това, че е преустановил кариерата си като моряк, с цел
5
възстановяването си. Ищцата И. е била принудена да разчита на помощта на
своята племенница с цел задоволяване на свои битови потребности и
необходимостта й от общуване. Продължаващите с постепенно намаляване на
интензитет в хода на продължаващ все още възстановителен процес
емоционални страдания, съпътстващи ежедневието на увредените лица, който
са пряко отражение на недовършения възстановителен процес ще се
проявяват и в бъдеще.
При всички гореустановени обстоятелства въззивният съд намира, че
оплакванията на застрахователя за необосновано остойностяване на
последици извън обичайните страдания от загубата на родител, съответно
дъщеря, не се подкрепят от доказателствения материал и се оказват
неоснователни.
С оглед на така установените по идентичен начин от двете инстанции
факти, въззивният съд самостоятелно оценява критериите при приложение на
чл. 52 ЗЗД по т. 11 от ППВС 4/68 за справедливо остойностяване на комплекса
от негативни последици за увредените от причиненото от застрахования водач
стресогенното събитие – причинена смърт на близък родственик по права
линия. Справедливостта налага отчитане не само на среден размер на
обезщетения за типична стресогенна реакция, предизвикана вследствие на
причиняване на внезапната смърт на близкия родственик със съответни
типични реакции на остър стрес от такова травматично събитие, но и на
остатъчни дефицити, свързани със страхови преживявания и чувство за липса,
продължаващи за неопределен бъдещ период. Всичко това налага определяне
на паричен еквивалент над средния обичаен за подобно увреждане, размер.
За прилагане на точната мяра за обществена справедливост съдът
съобразява и съдебната практика при определяне на обезщетения при смърт
на близък родственик – възрастна майка, съответно дъщеря (определение №
702/05.03.2025 г. по т. д. № 2278/2024 г., I т. о., определение № 3235/25.06.2024
г. по гр. д. № 4209/2023 г., III г. о. на ВКС). Динамиката на икономическите
процеси дори налага завишаване на стойностите, съответно на повишаването
на жизнения стандарт и инфлационните процеси и затова и съдът се придържа
към усреднен размер, актуализиран към релевантния за настъпване на
увреждането момент на 2022г., съгласно изискванията на чл. 52 от ЗЗД за
всестранно отчитане на всички ползвани в практиката критерии (Решение №
103 от 9.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2546/2019 г., II т. о., Решение № 9 от
4.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 185/2021 г., II т. о., ТК и мн.др.). Като се има
предвид, че вредите, не се ограничават само до изживените в момента на
самото травматично събитие психични страдания, а са продължили много
след инцидента, макар и с намаляваща интензивност, да характеризират
живота на Г. Г. и Т. И., и влияят продължително и негативно на техните
емоционални сфери, съдът намира, че дължимото обезщетение за
неимуществени вреди следва да се определи в различни размери за двамата
ищци. Справедлив размер е 180 000 лева за Г., което е съответно предвид
коментираните по-горе причини – голяма близост и изключителна
6
интензивност на връзката с родителя, страдание от преждевременната загуба
на активен и здрав родител, съответно огромен стрес и продължителна
психотравма, довела до рязка промяна в начина му на живот. По отношение на
въззиваемата И., съдът приема за справедливо обезщетение в размер на
сумата от 150 000 лева, съответно на изключителният шок, преживян от
загубата на най-близкия й човек, както и с оглед продължилите негативни
усещания от перспективата за безпомощност и безнадежност, които се
засилват от възрастта на ищцата И.. Тези размери са съобразени, както с
нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния
период, така и с икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането 2022г. и действително претърпените от ищците вреди. Съдът
намира, че с така определените обезщетения се постига справедливият баланс
между претърпени вреди в резултат на деликта и паричното измерение на
нуждата от обезвреда, респ. спазен е принципът за справедливост по чл.52 от
ЗЗД, без обезщетението да представлява средство за повишаване на стандарта
на живот на увредените лица. При този краен извод, решението на първата
инстанция следва да се потвърди в обжалваните осъдителни части за главници
и за оспорваните лихви.
По разноските:
Съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция и
неоснователността на въззивната жалба и предвид своевременно отправеното
искане на процесуалния представител на въззиваемите страни за определяне
от съда на възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ във
въззивното производство в хипотезата на чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв,
настоящият състав намира, че такова следва да бъде определено в полза на
адв. С. Д. в размер на 4 140 лв., формирани от сумите 2310 лв. (равняваща се
на ½ от възнаграждението с вкл. ДДС съобразно обжалваемият размер, по
алгоритъма на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за възнаграждения за
адвокатска работа), за осъществено процесуално представителство на Г. Г. и
сумата от 1 830 лв. (равняваща се на ½ от възнаграждението с вкл. ДДС
съобразно обжалваемият размер, по алгоритъма на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1 за възнаграждения за адвокатска работа) за осъществено процесуално
представителство на Т. И.. Съдът, при определяне на размера на дължимото
адвокатско възнаграждение отчита, че разгледания спор се отличава с
невисока степен на правна и фактическа сложност, при наличие на един
спорен въпрос за разрешаване - справедливия размер на претендираното
обезщетението за неимуществени вреди по главната искова претенция. Не са
били оспорени фактическите изводи на първостепенния съд пред настоящата
инстанция, не са събирани доказателства и защитата на интереса на
въззиваемите се заключава до изготвяне и депозиране на отговор на въззивна
жалба и на участие в едно открито съдебно заседание, в рамките на което
въззивното производство е приключило.
По изложените съображения и на осн. чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 104/25.10.2024 година по търг. дело №
56/2024 година на Окръжен съд – Добрич, в частта, с която „ЗД Бул Инс“ АД,
ЕИК ********* е осъден да заплати на Г. И. Г. сумата от 40 000 лева ( над
присъдения необжалван размер от 140000 лева), представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на Д Д Г.а, майка на ищеца, причинена в
резултат на ПТП, настъпило на 10.07.2022г. в гр. Балчик по ул. „Варненска“ до
№ 23, по вина на водача на лек автомобил марка и модел „Хюндай Туксон“, с
ДКН ХХХХХХХХ, който към момента на произшествието е бил застрахован в
ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, както и по отношение на присъдената законна лихва за
забава от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебна претенция –
31.07.2023г. до датата на депозиране на исковата молба, за съответния
обжалван дял от присъденото обезщетение, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 22.03.2024 година до окончателно
погасяване на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 104/25.10.2024 година по търг. дело №
56/2024 година на Окръжен съд – Добрич, в частта, с която „ЗД Бул Инс“ АД,
ЕИК ********* е осъден да заплати на Т. С. И. – сумата от 30 000 лева (над
присъденият необжалван размер от 120000 лева), представляващи
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д Д Г.а - дъщеря на
ищцата, причинена в резултат на ПТП, настъпило на 10.07.2022г. в гр. Балчик
по ул. „Варненска“ до № 23 по вина на водача на лек автомобил марка и модел
„Хюндай Туксон“, с ДКН ХХХХХХХХ, който към момента на
произшествието е бил застрахован в ответното дружество по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и по
отношение на присъдената законна лихва за забава от датата на уведомяване
на ответника с извънсъдебна претенция – 31.07.2023г. до датата на депозиране
на исковата молба за съответния обжалван дял от присъдените обезщетения,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
22.03.2024 година до окончателно погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на адв. С. Д.
Д. от АК - Добрич сумата от 4 140 (четири хиляди сто и четиридесет лева),
представляваща възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ на
въззиваемите Г. И. Г. и Тодорка С. И. във въззивното производство пред
Апелативен съд – Варна.
В останалите части решението е влязло в сила.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на
8
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните, по
реда на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9