Р Е
Ш Е Н
И Е № 381
12.10.2022 г., гр. Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди и двадесет втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Албена Ангелова
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №460 по описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на глава Деветнадесета
от ДОПК.
Образувано е по жалба от Н.М.К., в
качеството му на ЕТ „Н.К. -82“, ЕИК *********, седалище гр. Стара Загора против
Ревизионен акт /РА/ № Р-16002420004627-091-001 от 15.04.2021г., издаден от Д. А.
И. на длъжност Началник сектор и Д. СТ. СТ.- гл. инспектор по приходите и И. Т. И., инспектор по приходите, потвърден изцяло с
Решение № 342/22.06.2021Г. на Директор
на Дир. ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, в която са установени задължения
за ДДС-лихви в размер на 94,34лв., задължения по ДОО-лихви в размер на
123,25лв., за ЗО-лихви в размер на 71,75лв., за ДЗПО-УПФ- лихви в размер на
50,08лв. и допълнително установен данък по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
01.01.-31.12.2016г. в размер на 4585,00лв. годишно и лихва в размер на
1841,79лв.
Жалбоподателят сочи, че при издаването на
процесния РА не били взети предвид подадените против него възражения и това не
било надлежно мотивирано от органа. В хода на производството били събрани
непротиворечиви доказателства, установяващи получени от Н.К. средства, които не
били трудови и облагаеми. Били събрани и доказателства, че към началото на
2016г. Н.К. разполагал със значителни парични средства, които вложил в
дейността на ЕТ, който представлявал. Тези средства били придобити като дарение
на младото семейство от гостите на сватбеното тържество през 2014г., когато
жалбоподателят сключил граждански брак. Възприетото от органа, че липсвали
документи за предаване и приемане на парични средства било нелогично и
несъответстващо на нормалната житейска практика на такива събития да не се
съставят документи за предадените парични дарения. Не се съставяли писмени
доказателства и при извършени дарения между деца и техните възходящи.
Не се възприема за мотивиран и доводът на
органа, че родителите на жалбоподателя нямали възможности да предоставят
посоченото от тях дарение на сина си. Не били приложени доказателства за това,
което поставяло засегнатото лице в невъзможност да осъществи защитата си.
От друга страна, неправилно ревизиращият
екип възприела сумата от 45850,00лв. за доход, защото това били средства,
придобити по безвъзмезден начин и те не можели да се приравняват на трудови или
извън трудови приходи по см. на чл.10 от ЗДДФЛ и по чл.35, ал.3 от ЗДДФЛ и не
подлежали на данъчно облагане.
Мотивира се също, че извън обсега
на обследване от органа останали и доказателства за предоставени от семействата
на родителите семейството на жалбоподателя при раждането на тяхното дете и др.,
които били посочени в представените обяснения въз основа на подадените искания
от ревизиращите. На следващо място се мотивира, че били допуснати съществени
процесуални нарушения на предвидения в закона ред за установяване и
документиране на факти и обстоятелства, имащи значение за правилното определяне
на публичните задължения.
В допълнителна молба жалбоподателят мотивира,
че неправилно горестощият орган приемал приложимост
на чл.122 от ДОПК, тъй като конкретното производство не било проведено по този
особен ред. РА бил издаден при неизяснена фактическа обстановка, при превратно
тълкуване на норми от материален и процесуален характер и противоречащ на
нормалната житейска логика. Неправилния извод относно предоставените дарения от
родителите на двамата младоженци водел до неправилен РА и в частта на определените задължения по
КСО и ЗЗО.
Жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от адв. Р., която поддържа жалбата на
доверителя си. Претендира разноски.
Ответникът
по жалбата, редовно призован, не се представлява. По делото се представя
писмена защита от процесуален представител гл.юрк. р..
Претендират се разноски по чл.161, ал.1 от ДОПК и в алтернативност
се иска присъждане на възнаграждение за един адвокат, в случай на отмяна на РА
в минималните размери по Наредба № 1/2004г.
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, намира
за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-16002420004627-020-0014/30.07.2020г. /л.43/, издадена от Н. Ж. К., заместващ Г.
И. Н., началник сектор при ТД на НАП Пловдив била възложена ревизия по
отношение на Н.М.К., с регистрация и като ЕТ „Н.К.-82“, ЕИК *********, която да
се извърши от екип в състав Д. СТ. СТ. и И. Т. И. по
следните видове задължения и периоди: годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода
01.01.2015г. - 31.12.2018г.; ДДС, ДОО, ЗО и УПН /за самоосигуряващи
се лица/ за същия период. ЗВР била връчена лично на представляващия ЕТ на
11.08.2020г. /л.45/.
До Н.К. било изпратено искане за представяне на документи и пр. №
Р16002420004628-040-001/19.08.2020г., изпратено до задълженото лице по
електронен път на 20.08.2020г. /л.50/. До ТД на НАП Пловдив била подадена молба
от жалбоподателя за спиране срока на производството на осн.
чл.35, ал.1, т-4 от ДОПК. Със Заповед № Р-16002420004627-023-001/16.09.2020г.
на Г. Н. било постановено спиране на ревизията възложена със ЗВР от
30.07.2020г. до 16.11.2020г. /л.67/. Заповедта била съобщена по електронен път
на лицето на 16.09.2020г. /л.70/. Със
Заповед № Р-16002420004627-143-001/17.11.2020г., издадена от Д. А. било
възобновено спряното производство /л.72/ и определен срок за извършването и до 12.01.2021г.
Заповедта била съобщена по електронен път на 17.11.2020г. /л.75/.
Във връзка с искане за продължаване срока на ревизията /л.80/,
обосновано с нуждата от изтичане на срока за представяне на документи, дадени в
искане от 11.01.2021г. /л.81/ и връчено последното на 11.01.2021г., на същата
дата от Д. А. била издадена ЗИЗВР № Р1600242004627-020-002, с която бил
продължен срокът на ревизията до 12.02.2021г. /л. 76/, Същата била съобщена по електронен път на
12.01.2021г. /л.79/. На 11.02.2021г. и във връзка с
искане /л.262/ от член на ревизиращия екип била издадена нова ЗИЗВР №
Р-16002420004627-020-003, с която срокът на ревизията бил удължен до
12.03.2021г. /л.235/. Същата била връчена по електронен път на 02.03.2021г.
На 26.02.2021г. от И. Т. И. било направено предложение за промяна
обхвата на ревизията, като в същия и предвид установени до този момент факти,
следвало да се включи и задължението за данък върху ГДО за 2016г., като във
връзка с това била издадена ЗИЗВР № Р-16002420004627-020-004/26.02.2021г.
/л.264/, съгласно която в обхвата на ревизията били включени това задължение и
период. Тази заповед също била връчена по електронен път на 02.03.2021г.
/л.267/.
До Т.Б.И., М.К.И. били изпратени искания за представяне на документи
/л.295 и л. 297/ и в частност дали са предоставяли парични средства пред 2016г.
на Н.М.К.. На 09.03.2021г. до Н.К. било изпратено уведомление по чл.17 от ДОПК,
ведно с искане № Р-16002420004627-040-004, които били връчени електронно на
09.03.2021г. На същата дата било издадено и Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК
с № Р-16002420004627-113-001.
На 26.03.2021г. бил съставен ревизионен доклад /РД/ №
Р-16002420004627-092-001 от екипа ревизори, опреден с горепосочените ЗВР и
нейните изменения /л.239-261/. Съгласно удостоверение на л.319 от делото, РД
бил връчен по електронен път на 26.03.2021г. На 01.04.202г. К. подал до ТД на
НАП Пловдив възражение рег. № 6359 против РД /л.477/. Под № Р-16002420004627 на
15.04.2021г. от Д. А. И. и Д. СТ. СТ. бил издаден процесния РА, с който били
допълнително установени задължения за годишен данък за 2016г., ведно с лихви за
просрочие, съгласно таблица, или всичко задължения в размер на 6766,21 лв. РА
бил издаден и подписан с електронни подписи на издателите си. Против РА №
Р-16002420004627-091-001 от представляващия ЕТ „Н.К.-82“ била подадена жалба до
Директора на ДОДП Пловдив под рег. № 8219 на 29.04.2021г., която била изпратена
на горестоящия орган и входирана
под № 20-31-24 на 17.05.2021г. /л.11-12/. Директорът на ДОДОП Пловдив издал
Решение № 342/22.06.2021г., с които потвърдил изцяло жалените части от РА №
Р-16002420004627-091-001/15.04.2021г., с който се установявали задължения за
лихви за просрочие за ДДС, ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ, съотв.
94,34лв., 123,25лв., 71,75лв. и 50,08лв., ведно с допълнително установени данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 4585,00лв.
главница и 1 841,79 лв. лихви. Решението било подписано с електронен
подпис от Г. А., Директор на ДОДП Пловдив. Решението било изпратено със
съпроводително писмо /л.22/ изх. № 20-31-24/23.06.2021г. Жалбата против решението била подадена до съда чрез
органа на 08.07.2021г. /л.21/.
По делото се прилагат още:
заповед № РД-09-2433/16.12.2019г. /л.23-26/; Заповед № РД-09-1595/07.10.2020г.
/л.27/; заповед № РД-09-1600/08.10.2020г. /л.28-29/; заповед №
РД-09-1624/12.10.2020г. /л.30-37/; докладна записка /л.71/; заповед
№А-5871/23.07.2020г. /л.735/; заповед № 2-5871/27.07.2020г. /л.736/; докладна
записка рег. № РД-17-626/12.10.2020г.; заповед № 3233/13.10.2020г. на Изп. директор на НАП. /л.828/; заповед №2-152/12.04.2021г.
/л.829/; заповед № РД-09-2428/13.12.2019г. и приложение /л. 832-839/; заповед №
РД-09-2433/16.12.2019г. и приложения №1-2 /л. 840-843/; заповед №
РД-09-1020/22.07.2020г. /л.844/;
По искане на оспорващата страна,
Съдът допусна назначаване на съдебно-икономическа експертиза, заключението по
която бе прието от страните, ведно с гласни доказателствени средства.
Св. Н.Г.К., сочи, че е омъжена за Н.К.
от месец юни 2014г. Съпругът й имал склад за плодове и зеленчуци, развивал
търговска дейност като ЕТ. Година и половина преди сватбата били във връзка и
знаела, че фирмата имала затруднения като цяло, около 2012г.-2013г. След 2014г.
голяма част от спестяванията на неговите и на нейните родители инвестирали в
общия бизнес, защото не само той се занимавал с това. След майчинството си
започнала работа при съпруга си. Преди 2014г. не работила при него. Като
дарения им били предоставени парите, получили ги на ръка. Не наведнъж, а по
различни поводи. Главно през 2014г., но и предходната година започнали да им дават,
т.е. през 2013г. Най-голямата сума била за сватбата, като нейните родители им
дали 5000 лв.
Свидетелката сочи, че отделно от това, тя имала
спестени пари около 9000лв., които събирала през годините и ги държала в родния
си град Първомай, но не ги държала в банка. Те били от бригади, на които ходила
в САЩ. През 2013г. тя не работела във фирмата, но нейните родители пак им дали
9000лв., които не получили наведнъж. Бяха по празници, по рождени дни, по
именни дни и според нея общо сумата била 9000 лв. Подаръците за сватбата били
основно парични средства. Получили ги в пликове, в една голяма кутия, минавали
покрай масата за комплименти и хората им давали. Събрали около 24000 лв., в
които се включвали и подаръците от семействата на родителите. Близо 300 души била
сватбата, която била в гр. Стара Загора. Към 2014г., след сватбата вече имали
някъде около 50 000лв. Не държали пари в банка, а вкъщи.
Много често им давали /родителите/ не малки
суми, така за дъщеря им – за раждането, за кръщенето, за всеки един рожден ден.
Решили, че било по-добре да закупят техен склад, а не да плащали наем и затова
инвестирали. Участвали на търг, с малко над 45 000лв., но не била сигурна колко
точно била сумата за склада. Това било края на пролетта на 2016г. Харчили за
нужди на семейството, но се ограничавали. Тя получавала майчинство, а съпругът й
имал затруднения с бизнеса си и за това, детето, като тръгнало на ясла, свидетелката
започнала да работи във фирмата и сега била на минимална заплата – 750 лв.
Св. М.И.К., сочи, че бил баща на
жалбоподателя. Синът му се занимавал с търговска дейност, след като се уволнил
от военна служба, т.е. от 2004г. Продавал плодове и зеленчуци. Бил наел
складовете. Сега вече имал негов собствен склад. Закупил го през 2016г.
Свидетелят работел като багерист на много места, не само на едно и получавал
сравнително високо възнаграждение. От 2010г. бил пенсионер, но продължавал да
работя. Получавам и пенсия, и заплата. През 2013-2016г. бил работещ пенсионер,
багерист и получавал между 1500-1600 лв. без пенсията, която сега била 900 лв.,
бил втора категория труд. Имал и друг син. Винаги при нужда давал на синовете
си. Когато имали нужда, давал им пари. Най-голямата сума, която дал на Н., била
за сватбата му, според него 15 000лв. в плик. Дал ги пред всички гости от името
на него и съпругата му. Сватбата била през 2014г. Същата година се родило и
детето, и за раждането дал 5000лв., за кръщенето 3000лв. също дал. Раждането на
детето било същата година /на сватбата/, а кръщенето беше на следващата година
/2015г./. За рождени дни също давал, започнал по 1000лв., имал и давал. Със
съпругата му се издържали с отделяхме пари, спестявали двамата общо по 2000лв.
Жена му не била пенсионерка, магазинерка била, но не знаел каква заплата
получава, но мисли, че до 1000лв. стигала. Свидетелят счита, че от сватбата
събрали към 24 000лв., от техните пари, от сватовете и от другите гости.
Гостите повечето пари давали, но имало и с подаръци. С една част от парите от
сватбата заплатили разходите по нея, тъй като имало над 120 човека.
Спестяванията си свидетелят съхранявал
вкъщи, той спестявания в банка не държал, защото вече веднъж пострадали. На
другия син по-малко суми давал, защото на него не му се налага, той бил
по-добре финансово. Мечтата на Н. била да си има собствен склад и сумите от
сватбата ползвал за това. Не си спомнял точно, но мисли, че купили склада за
60-70 000лв., но не знаел как са го купили, младите си движели тези неща.
Продавал бил земите на своите родите, но не помнел сумите. Това било преди
повече от 10г., общо около 6000лв. взел, но не си спомнял кога точно ги продал.
Майка му починала преди 30 г. Баща му след това заживял с друга жена и каквото му
давал, свидетелят го давал на децата си. Той имал две сестри, но не знаел на тях
какво било давано /от баща им/. Отношенията малко се променили с новата жена на
баща му.
Св. Т.Б.И. сочи,
че работи като продавач-консултант в момента, както и през 2014г. и получавала
средна работна заплата. През 2014-2016г. до 600 лв. получавала. Съпругът й не
преставал да работи и през тези години работил като багерист. Тогава хубави
пари вземал, до 1200 лв. Имали си и наследство, пари получавали. Имали двама
сина и им помагали парично, и на двамата помагали. След като започнал бизнеса
си Н., започнали да дават пари периодично. На сватбата, свидетелката сочи, че
до 10 000лв. дали. На сватбата имало над 250 човека. От гостите повечето давали
пари в пликче. Младите споделили, че събрали 24 000лв. от сватбата. Не знаела
сватовете им колко пари дали. Те заедно със сватовете платили за сватбата, по
5000лв. двете семейства платили, голяма сватба била. Децата заделили тези пари
за бизнеса. Не в банка, държали са ги в къщата си. В началото бизнесът на Н. не
се развивал много добре и затова му помагали. Според свидетелката започнали да
го подпомагат от 2005/2006г.
През 2016г. синът й закупил склад, но не знаела
как го закупили, но било с техни спестени пари, не знаела каква била сумата.
Между 2014-2016г. синът й работел, като се занимавал с търговия. Когато се родило
детето, дали 5000лв., като знаели, че ще ги спестят тези пари, не били поставяли
условия, на детето ги дали и младите ги прибрали. Сватовете и те дали пари. За
кръщенето дали 3000лв. и периодично давали по 1000лв. Месец през месец все давали
пари. На всеки два месеца даваме на децата пари, по 1000лв. им давали, да имат,
да им помагат в бизнеса. Всичко влагали там. От баща си имала парични средства от
преди 2000г. Като продал нивите, баща й й дал парите, били към 15 000 лв. и тя
ги спестила, била едно дете. В къщи държала парите. Всичко спестявали, не ги
влагали парите в банка, защото нямали доверие в банките.
Съдът, при съобразяване на събраните по
делото доказателства, на основание чл.160, ал.2 от ДОПК и чл.168, ал.1 във
връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК,
намира за установено следното:
По допустимостта: оспорването, като
направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано
лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна поради следните доводи:
В
конкретния случай ревизионното производство е образувано и проведено, съответно
ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в
рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като
доказателство по делото Заповед № РД-09-2433/16.12.2019г. на Директора на ТД на
НАП – Пловдив /л.23 и сл./, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2,
т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на
ревизии, съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално
издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са
определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр.
Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора,
Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали. Съгласно т.4 от тази заповед, при
отсъствие поради отпуск/болест или командировка, за изпълнение правомощията на
началниците сектори „Ревизии“ по тази заповед се заместват от други началници
на сектори, съгласно Приложение №1 към заповедта.
В
случая Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002420004627-020-001 от 30.07.2020г.,
е издадена от Н. Ж. К., в качеството си на заместник на титуляра
на длъжността Началник сектор в отдел „Ревизии” - Г. И. Н.. По делото се представят писмени
доказателства, че в периода на издаване на ЗВР, титулярът
на длъжността е отсъствал, поради разрешено ползване на пет работни дни отпуск,
считано от 25.07.2020г. до 31.07.2020г. вкл. /л.736/, поради което и съобразно
горецитираната заповед, ведно със Заповед А-5871/23.07.2020г. /л.735/ за срока
на отсъствие на Н., същата да се замества от служителя Н. Ж. К..
Доколкото
конкретният издател на ЗВР, е сред изрично посочените органи по т.4 и
Приложение №1 към Заповед № РД-09-2433/16.12.2019г., то се следва извода, че същият е бил компетентен
да издаде ЗВР. и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16002418007347-020-001 от 30.11.2018г. и Заповед за изменение на ЗВР №
Р-16002418007347-020-002 от 30.06.2020г., са издадени е издадена от компетентен
орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на
изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедта с валиден към
датата на издаването й квалифициран електронен подпис на Началник сектор в
отдел „Ревизии“ в ТД на НАП Пловдив – Г. И. Н..
Събраните
по делото писмени доказателства удостоверяват, че по време на висящото
ревизионно производство, образувано въз основа на горе визираната ЗВР, същото е
спряно със Заповед № Р-16002420004627-023-001/16.09.2020г., издадена от
началника на сектор „Ревизии“ Г. Н. /л.67/, в качеството й на орган по
приходите, определен да възлага образуването на производството. Спряното
производство е било възобновено, като това е извършено със Заповед №
Р-16002420004627-143-001/17.11.2020г., издадена от Д. А. /л.72/, като с нея е
определен срок за извършването и до 12.01.2021г. Удостоверява се, че в периода
след 16.09.2020г. е била издадена заповед № РД-09-1624/ 12.10.2020г. /л.30 от
делото/ на Директора на ТД на НАП Пловдив, с която на основание чл.7, ал.3 от ДОПК, е разпоредено изземване правомощията на Г. И. Н.
като възлагащ орган по процесната ревизия, считано от 09.10.2020г. и същите са
възложени на Д. А. И., видно от Приложение №1 към заповедта /л.31, гръб/. Въз
основа на тази заповед и в крайна сметка оспореният РА № Р-16002420004627-091-001
от 15.04.2021г. е издаден от Д. А. И. на длъжност Началник на сектор, възложил
ревизията и от Д. СТ. СТ. на длъжност главен инспектор по приходите, определен
за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизия.
В
случая е налице изземване на компетентност по отношение на лицето, което
първоначално е възложило ревизията. В заповедта за изземване на Директора на ТД
на НАП - Пловдив като правно основание е посочена разпоредбата на чл.7, ал.3 от ДОПК /вж. т.3 от заповедта/. Съгласно цитираната разпоредба в приложимата й
редакция, определен в закона горестоящ орган може да
изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от
компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите,
когато са налице основания за отвод или самоотвод,
както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните
задължения и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг
орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е
иззета преписката или въпросът. Разпоредбата на
чл.7, ал.3 ДОПК следва правилото за неизменност на компетентния орган по
приходите за разглеждане и решаване на конкретен въпрос или преписка.
Изключението е, изземването на разглеждането и решаването на въпроса/преписката
и възлагането им на друг орган да е възможно, при наличие на установените
предпоставки за изземване на производството, които са изчерпателно изброени -
наличие на основания за отвод или самоотвод и трайна
невъзможност за изпълнение на служебните задължения.
На
първо място, следва да се отбележи, че в посочената заповед на Директора на ТД
на НАП Пловдив /л.30/ за изземване разглеждането и решаването на конкретен
въпрос/преписка не се съдържат фактически основания, въз основа на които да се
извърши преценка налице ли е някое от законовите изисквания, обуславящо промяна
на органа възложил ревизията. Липсата на мотиви, обосноваващи изземването на
правомощия от определения за това орган по приходите води до незаконосъобразна
подмяна на лицата, които следва да издадат ревизионния акт. От данните по
делото, също е невъзможно /а това не се навежда/ да се направи извод за основания
за отвод или самоотвод по отношение на Г. Н.. Процесуалният
представител на ответника представи по делото, след изрични указания на съда
заверено копие от Заповед № 3233/ 13.10.2020г. на Изпълнителния директор на НАП
/л.828 от делото/, с която на Г. Н. на длъжност Началник сектор, при условията
на вътрешно съвместителство е възложено да изпълнява и длъжността директор на офис/дирекция за обслужване гр. Стара
Загора, считано от 09.10.2020 г. за срок до назначаване на титуляр, но за не
повече от 6 месеца. Въз основа на тази заповед обаче не може да се приеме, че за
Г. Н. е налице трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения по см.
на чл.7, ал.3 от ДОПК. В случая не е налице такава промяна на служебното
правоотношение, по силата на което лицето вече да не разполага с определени
правомощия, за да се приеме, че е налице трайна невъзможност за изпълнение на
служебни задължения (в случая, заключаващи се в упражняване на правомощия),
каквито лицето вече няма. Напротив, Г. Н. не е загубила персоналната си
компетентност като орган, възложил ревизията във връзка с издаване на РА, тъй
като в случая не е налице преназначаване на различна длъжност. Тя е запазила
компетентността си в пълен обем за периода на ревизионното производство. От
съдържанието на заповедта на изпълнителния директор на НАП е видно, че на Г. Н.
се възлагат единствено и само допълнителни
компетентности, наред с тези които вече
притежава, за което й се определя и допълнително възнаграждение. Касае се
за допълнително служебно правоотношение при незаета длъжност, по смисъла на
чл.16 от Закона за държавния служител.
При
съобразяване на горното, Съдът намира, че не са били налице предпоставките за
прилагане нормата на чл.7, ал.3 ДОПК, които да са обуславяли нареденото
изземване на неприключилите ревизионни производства
към 09.10.2020г. от Г. Н. към Д. А.. Възлагането на допълнителни компетентности
и отговорности при условията на вътрешно съвместителство не може да се
квалифицира като трайна невъзможност на компетентния орган по приходите, след
като неговата длъжност е същата – началник сектор в отдел „Ревизии“. Съгласно
сочената по-горе заповед, Г. Н. е продължила да заема длъжността началник
сектор, поради което не може да се приема, че тя е била в трайна невъзможност
за изпълнение на служебните си задължения по смисъла на чл. 7, ал.3 ДОПК. Не се
установява разлика в длъжностите, заемани от възложителя на ревизията при първоначалното
възлагане на ревизията и впоследствие, към момента на издаване на оспорения РА.
Едва със заповед № 2-152/12.04.2021г., издадена от Директор на ТД на НАП
Пловдив /л.829 от делото/, Г. Н. вече е преназначена на длъжност Директор на
офис/дирекция в ТД на НАП Пловдив - офис за обслужване Стара Загора, като това
е считано от 13.04.2021г., от който момент вече е възможна хипотезата на трайна
невъзможност за органът, възложил ревизията, да изпълнява задълженията си
поради промяна на обема и предмета на възложените задължения на преназначената
длъжност – директор офис на НАП.
Следва
се отбележи, че нормата на чл. 7, ал. 3 ДОПК е специална и допуска изземване на
компетентност само в строго определените от закона случаи и се явява гаранция,
че ревизионните актове се издават при условията на обективност,
безпристрастност и законосъобразност. След като в заповедта за изземване на
конкретната преписка от възложителя на ревизията липсват изложени мотиви и тя е
издадена без да са налице основанията за изземване, посочени в текста на
закона, то следва да се приеме, че органът по приходите, подписал РА в
качеството на възложител на ревизията въз основа заповедта за изземване на
правомощия, не притежава съответната материална компетентност. Актът при липса
на компетентност на издалия го орган е нищожен. С оглед предвидената в закона
съвместна компетентност на издателите на РА, опорочаването на участието дори и
на единия от тях влече нищожност на ревизионния акт като цяло.
Ето
защо и с оглед на този правен извод, Съдът намира, че следва да прогласи
нищожността на Ревизионен акт № Р-16002420004627-091-001/15.04.2021г., издаден
от Д. А. И. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Д. СТ. СТ. на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 342/ 22.06.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП.
По
изложените съображения жалбата се явява основателна, като при този изход на
спора, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, като
своевременно заявено се явява частично основателно. Установява се, че претендираните
от оспорващата страна разноските по делото, съобразно представения списък на
такива по чл.80 от ГПК, са в размер общо на 1800лв., като включват разноски за
държавна такса - 50лв., заплатено възнаграждение ВЛ в размер на 350 лв., л.780,
възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуални представителство
пред съда /съгласно договор за правна помощ и съдействие от 11.10.2021г. и ф-ра №19/11.10.2021г./, както и възнаграждение от 700 лева за
изготвяне на възражение против РД и жалба против РА, представителство пред
Директора на ДОДОП, по ф-ра № 209/01.04.2021г.
Съгласно
чл.143 от АПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК, когато съдът
отмени обжалваният административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако такъв е имал
жалбоподателят, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. По
см. на тази норма, възнаграждението за един адвокат, което може да се присъди
на оспорващата страна, ако Съдът уважи оспорването, включва единствено това възнаграждение,
което е заплатено за осъществено процесуално производство пред съда от един
адвокат, но не включва разноските на страната, които тя е заплатила за
осъществена юридическа дейност от адвокат в административното производство. Ето
защо, претенцията за присъждане и на заплатени 700 лева за представителството
на жалбоподателя от адв. Р. пред административния орган, т.е. в
административното производство, се явява неоснователно и не следва да се уважи.
По отношение на регулярно направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, следва да се посочи, че същото е определено към
минималния размер, съгласно установеното в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и няма основание за
намаляването му.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА за нищожен по жалба на Н.М.К.,
в качеството му на ЕТ „Н.К. -82“, ЕИК *********, седалище гр. Стара Загора Ревизионен
акт /РА/ № Р-16002420004627-091-001 от 15.04.2021г., издаден от Д. А. И. на
длъжност Началник сектор и Д. СТ. СТ.- гл. инспектор по приходите и И. Т. И., инспектор по приходите, потвърден изцяло с
Решение № 342/22.06.2021Г. на Директор
на Дир. ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, в която са установени задължения
за ДДС-лихви в размер на 94,34лв., задължения по ДОО-лихви в размер на
123,25лв., за ЗО-лихви в размер на 71,75лв., за ДЗПО-УПФ- лихви в размер на 50,08лв.
и допълнително установен данък по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.-31.12.2016г.
в размер на 4585,00лв. годишно и лихва в размер на 1841,79лв.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на Националната агенция за
приходите, да заплати на ЕТ „Н.К.-82“, с ЕИК *********, седалище гр. Стара
Загора, представляван от Н.М.К. разноски поделото в размер на 1 100.00 лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: