№ 412
гр. Пазарджик, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220101221 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от „**“ЕООД, ЕИК- ***, със седалище и
адресна управление – гр. Пазарджик, ул. „**“**, представлявано от Л П М-
управител , против ЗАД „А“АД, ЕИК-**, със седалище и адрес на управление
– **, представлявано от М П И и Д Н М, с цена на иска – 1000.00лв.
/частичен иск от застрахователно обезщетение в размер на 21 927.28лв. и
правно основание чл.432 от КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД.
В подадената искова молба, ищецът твърди, че на 12.01.2018 г. на път
1-1, Е-79 на км 14+300, област Видин, водачът на лек автомобил марка „А"
модел ** с рег. № ** - Д Ц Д се движи с несъобразена с пътните условия
скорост и предприема неправилна и забранена маневра за изпреварване на
попътно движещ се лек автомобил марка „Х", модел „С", при което навлиза в
лентата за насрещно движение и по негова вина реализира пътнотранспортно
произшествие с правомерно движещия се в своята пътна лента товарен
автомобил - автовоз марка „М" модел „А" с рег. № **, с прикачено ремарке с
рег. № **, собственост на „**" ЕООД и превозващ нови автомобили,
собственост на „Е" ЕООД.
Твърди се, че на мястото на произшествието са пристигнали органите
1
на МВР, които са извършили оглед и са съставили Протокол за ПТП №
1557073 от 14.01.2018 г. С оглед на обстоятелството, че в резултат на ПТП
водачът на лекия автомобил е починал, е образувано Досъдебно производство
№ ЗМ 10/2018г. по описа на ОД на МВР - Видин за извършено престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК. В хода на разследването са
проведени съответните процесуално-следствени действия, които категорично
установяват, че произшествието е настъпило по изключителната вина на
починалия - Д Ц Д и в тази връзка образуваното досъдебното производство е
прекратено.
Сочи се, че в резултат на настъпилото по вина на г-н Д произшествие,
са увредени 7 /седем/ броя от превозваните с автовоза нови леки автомобили.
Превозът на автомобилите е възложен от „Е" ООД на „***" ЕООД, който от
своя страна е възложил на „**" ЕООД фактическото доставяне на
автомобилите с товарен автомобил марка „М" модел „А" с рег. № ** с
прикачено ремарке с рег. № **. Твърди се, че след настъпване на процесното
ПТП собственикът на превозваните автомобили, в качеството му и на
официален вносител на марката за България, е извършил ремонт на
увредените 7 броя автомобила, като общата стойност на щетите е в размер на
21 927,28 лева. Посочената сума е заплатена на „Е" ЕООД от превозвача
„***" ЕООД, след което ищцовото дружество, в качеството му на
подизпълнител е възстановило горепосочената сума на „***" ЕООД.
Сочи се, че видно от съставения Протокол за ПТП
№1557073/14.01.2018 г. виновен за настъпване на произшествието е водачът
на лек автомобил марка „А" модел ** с рег. № **, чиято гражданска
отговорност е била застрахована в ЗАД „А". Твърди се, че след
възстановяването на заплатените от страна на „***“ ЕООД суми, „**Г" ЕООД
е встъпил в
правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата, респективно
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност". В тази
връзка на 23.10.2019 г. е подписан и договор за цесия между „Е" ООД и „**"
ЕООД, с който „Е" ООД прехвърля на ищцовото дружество вземането си в
размер на 21 927,28 лева срещу ЗАД „А", в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност" за управлявания от виновния водач
лек автомобил марка „А".
Във връзка с гореизложеното от „**" ЕООД е подадено заявление за
2
изплащане на застрахователно обезщетение в ЗАД „А" АД, образувана е щета
№ 23018100100016, по която са представени всички необходими и изискани
от застрахователя документи, удостоверяващи основанието и размера на
щетата. Поради обстоятелството, че ответникът е отказал изплащане на
застрахователно обезщетение, се предявява настоящата искова молба.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ЗАД „А" АД да заплати на „**" ЕООД сумата в размер на 1
000,00 лева - частичен иск от общо дължимо застрахователно обезщетение по
щета № 23018100100016 в размер на 21927,28 лева /двадесет и една хиляди
деветстотин двадесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/, ведно с
дължимата законна лихва върху присъдената сума от момента на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски, в това число
и адвокатско възнаграждение. Сочат се доказателства. Направени са
доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника, в който ответното дружество счита, предявеният от “**“ ЕООД
иск за обезщетяване на имуществени вреди във връзка с пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 12.01.2018 г., за недопустим, поради което се
моли съдът да го остави без разглеждане и прекрати производството. Сочи се,
че за допустимостта на предявените искове съдът следи служебно - за
наличието на положителните процесуални предпоставки за съществуване и за
упражняване на правото на иск и за липса на отрицателните /процесуални
пречки/. Твърди се, че в процесния случай, липсва активна процесуална
легитимация на посочената страна, което прави предявеният иск ненадлежен.
Оспорва се активната процесуална легитимация на ищцовото дружество да
предяви иск за обезщетяване на имуществени вреди, тъй като то не е носител
на спорното материално право да търси от ответника заплащане на
обезщетение за имуществени вреди.
Оспорва се активната материално правна легитимация на ищеца. Същият не е
титуляр на вземане за застрахователно обезщетение. Оспорва се изцяло
предявените искове, както по основание, така и по размер.
Оспорва се датата и подписите на договора за цесия, както и
автентичността на изявленията в него. В тази връзка се моли съдът да открие
3
производство по оспорване на частен диспозитивен документ.
Твърди се, че фактическият състав на цесията не е реализиран. Съгласно чл.
99, ал, 4 от Закона за задълженията и договорите прехвърлянето на вземане
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. В интерес на правната
сигурност и за да се избегнат излишни съдебни спорове, законът изрично
предвижда съобщението да бъде направено от предишния кредитор. Твърди
се, че вземането не е прехвърлено, не е настъпил съответния транслативен
ефект. Отделно от горното, на самостоятелно основание, се твърди, че
цесията е нищожна поради липса на предмет.
Сочи се, че към исковата молба е приложено Потвърждение от "Е“
ООД от 27.09.2018 г., с което е налице признание, че превозвачът “***“
ЕООД е заплатил процесната сума на “Е“ ООД. От тук следва, че няма
вземане, което да се цедира, тъй като задължението е погасено.
Твърди се, че не са налице предпоставките за суброгация, посочени в
нормата на чл. 74 от ЗЗД. Твърди се, че ищецът не е следвало да изпълнява
чуждо задължение, тъй като водачът на автовоза не е виновен за настъпване
на ПТП.
На самостоятелно основание, се оспорва датата и подписите на
приложените към исковата молба споразумения за прихващане, както и
автентичността на изявленията в тях. В тази връзка се моли съдът да открие
производство по оспорване на частен диспозитивен документ.
Оспорват се вредите, като факт от обективната действителност. Твърди
се, че същите не са настъпили вследствие на произшествието, а по време на
превоза. Твърди се, че превозваният товар не е бил укрепен правилно.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
ответното дружество и собственика на лек автомобил “А
А6“, с рег. № **, действаща към момента на събитието, като не се възразява
срещу посоченото обстоятелство да бъде отделено като безспорно в
настоящия процес.
Оспорва се размера на предявените искове. Съгласно приложимите
разпоредби на Кодекса за застраховане, застрахователното обезщетение
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Счита се, че искът е недоказан по размер. Твърди
4
се, че претендираната сума е в завишен размер, а така също и не отговаря на
действително претърпените вреди към дата на ПТП, не съответства на
действителните стойности на авточастите в страната и цената на труда по
средни пазарни цени към момента на настъпване на събитието.
Твърди се, че в договора за цесия, както и в товарителницата, е
посочено, че са увредени 5 броя автомобили, а с настоящия иск се претендира
увреждането на 7 броя МПС.
Оспорва се иска за изплащане на лихва за забава като акцесорен на
главния, доколкото неоснователността на главния иск води до
неоснователност на акцесорния.
Оспорва се претенцията на ищцовото дружество за присъждане на
разноски за правна защита - адвокатско възнаграждение, като неоснователна,
като твърдя, че такива разноски не са действително направени и това
обстоятелство не е удостоверено. При условията на евентуалност, се оспорва
по размер адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца като
прекомерно завишен, съобразно фактическата и правна сложност на
защитата, необходима за образуване и представителство по делото.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
срещу ЗАД “А“ искове като неоснователни и недоказани. Претендират се
разноски, сторени в хода на производството пред настоящата инстанция, в
това число и юрисконсултско възнаграждение.
С Определение от 01.10.2021 г. , съдът е допуснал участието на
„Е“ООД, ЕИК- **, със седалище и адрес на управление – ** като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
По делото е постъпило становище от третото лице помагач на страната
на ищеца, с което счита, че така предявеният иск е допустим и основателен,а
сключеният договор за цесия е действителен и същият е породил валидно
правно действие и отразява изпълнените договорености между страните по
него. Излагат се мотиви в тази насока.
С протоколно определение от 18.03.2022г. съдът е допуснал изменение
в размера на предявения иск на основание чл.214 от ГПК, като същият следва
да се счита предявен за сумата от 21 927.28лв.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
5
страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
От събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства, безспорно е установено, че на 12.01.2018 г. на път 1-1, Е-79 на
км 14+300, област Видин, водачът на лек автомобил марка „А" модел ** с рег.
№ ** - Д Ц Д се е движил с несъобразена с пътните условия скорост и е
предприел неправилна и забранена маневра за изпреварване на попътно
движещ се лек автомобил марка „Х", модел „С", при което навлиза в лентата
за насрещно движение и по негова вина реализира пътнотранспортно
произшествие с правомерно движещия се в своята пътна лента товарен
автомобил - автовоз марка „М" модел „А" с рег. № **, с прикачено ремарке с
рег. № **, собственост на „**" ЕООД и превозващ нови автомобили,
собственост на „Е" ЕООД.
Горните обстоятелства се установяват от всички приети по делото
доказателства, вкл. и от материалите по ДП №10/2018г. по описа на ОД на
МВР- Видин, които са изискани и приложени по настоящото дело.
Местопроизшествието е посетено от служители на ОД на МВР- Видин, които
са съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
1557073/14.01.2018г., в който са описани обстоятелствата и причините за
инцидента. Съставеният констативен протокол за ПТП с пострадали лица
1557073/14.01.2018г. е приложен по настоящото дело. Съгласно отразеното в
съставения констативен протокол за ПТП, водачът на лек автомобил марка
„А" модел ** с рег. № ** - Д Ц Д е предприел неправилно изпреварване и в
резултат от тези негови действия е настъпило процесното ПТП с материални
щети. Бил е изготвен и Протокол за оглед на местопроизшествие, с
приложена към него схема на ПТП и фотоалбум. С оглед на обстоятелството,
че в резултат на ПТП
водачът на лекия автомобил е починал, е образувано Досъдебно производство
№ ЗМ 10/2018г. по описа на ОД на МВР - Видин за извършено престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК. В хода на разследването са
проведени съответните процесуално-следствени действия, които категорично
установяват, че произшествието е настъпило по изключителната вина на
починалия - Д Ц Д и в тази връзка образуваното досъдебното производство е
прекратено.
6
За посоченото моторно превозно средство – лек автомобил марка „А"
модел ** с рег. № ** ,управлявано от Д Ц Д, е имало сключена валидна
застраховка „Гражданска Отговорност" в ответното дружество ЗАД „А“АД,
ЕИК-**, със седалище и адрес на управление – **, което не е спорно между
страните по делото. Застраховката е била действаща към момента на
събитието, като не се възразява срещу посоченото обстоятелство да бъде
отделено като безспорно в настоящия процес.
Съставен е бил Авариен протокол №02/0323 от 30.01.2018г., в който
са индивидуализирани автомобилите, по които са били причинени щети от
настъпилото ПТП. В резултат на настъпилото по вина на Д Ц Д
произшествие, са били увредени 7 /седем/ броя от превозваните с автовоза
нови леки автомобили /6 бр. автомобили , модел „Ш О“ и 1 бр. „Ш Р“/ . От
представените от ищеца писмени доказателства е видно, че превозът на
увредените автомобили е бил възложен от „Е" ООД на „***" ЕООД, който от
своя страна е възложил на „**" ЕООД фактическото доставяне на
автомобилите с товарен автомобил марка „М" модел „А" с рег. № ** с
прикачено ремарке с рег. № **.
Съгласно представените с исковата молба писмени доказателства, вкл.
фактури, платежни нареждания и извлечения от банкови сметки,
собственикът на превозваните автомобили, в качеството му и на официален
вносител на марката за България, е извършил ремонт на увредените 7 броя
автомобила, като общата стойност на щетите е в размер на 21 927,28 лева.
Посочената сума е заплатена на „Е" ЕООД от превозвача „***" ЕООД, след
което ищцовото дружество, в качеството му на подизпълнител е възстановило
горепосочената сума на „***" ЕООД.
Приложени са 6 бр. Споразумения за прихващане, съответно от датите
28.02.2018г.;19.03.2018г.; 20.03.2018г.;29.03.2018г.;11.04.2018г.; и
30.04.2018г. сключени между „**“ЕООД, „**“ЕООД и „***“ЕООД, с които
страните са се споразумели вземанията на „***“ЕООД от „**“ЕООД да бъдат
прихванати със задълженията на „***“ЕООД към „**“ЕООД.
След възстановяването на заплатените от страна на „***“ ЕООД суми,
„**Г" ЕООД е встъпил в правата на увреденото лице срещу причинителя на
вредата, респективно
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност". В тази
7
връзка на 23.10.2019 г. е подписан и Договор за цесия между „Е" ООД и „**"
ЕООД /приложен по делото/, с който „Е" ООД прехвърля на ищцовото
дружество вземането си в размер на 21 927,28 лева срещу ЗАД „А", в
качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" за
управлявания от виновния водач лек автомобил марка „А".
Ищцовото дружество е подало заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение в ЗАД „А" АД, като е образувана щета №
23018100100016. Ответникът ЗАД „А“АД, ЕИК-** е отказал изплащане на
застрахователно обезщетение / писмо №99-1325 от 21.03.2018г.
Видно от съдържанието на приетото Уведомление вх.№100-4105 от
05.11.2019г., със същото, „**" ЕООД е уведомило ответното дружество, че
със сключения договор за цесия от 23.10.2019г. „Е" ООД е прехвърлило на
ищцовото дружество вземането си в размер на 21 927,28 лева срещу ЗАД „А".
Съгласно заключението по приетата и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза,описаните фактури, приложени по делото, са били
издадени от „Е" ООД и получател „***“ ЕООД. Констатирано е, че
процесните фактури са били платени от „***“ ЕООД на „Е" ООД, като
общата стойност на платените суми е 26 312.74лв. „***“ ЕООД е превело на
„Е" ООД сумата от 26 312.74лв чрез няколко превода, извършени в периода
от 30.03.2018г. – 30.04.2018г. Извършените прихващания от „**" ЕООД и
„**“ЕООД са били осчетоводени, като счетоводните записвания в „**"
ЕООД с основание „Прихващане по щета“ - „***“ ЕООД са били отразени по
дебите на счетоводна сметка 495 „Разчети по застраховане“ и по кредита на
счетоводна сметка 411 Клиенти: „**“ЕООД. Счетоводните записвания в
„**“ЕООД с основание „Прихващане по щета“ - „***“ ЕООД са били
отразени по дебита на счетоводна сметка 401 доставчици: „**" ЕООД и по
кредита на счетоводна сметка 411 Клиенти: „***“ ЕООД.
В хода на производството по настоящото дело, съдът е допуснал
извършването на съдебно- автотехническа и оценъчна експертиза, видно от
заключението по която, 7 бр. от превозваните на автовоза автомобили са
получили повреди в резултат от настъпилото ПТП , същите са подробно
описани в експертното заключение.Описаните повреди в Протокола , издаден
от Булгарконтрола, съответстват на извършените в сервиза на „Е" ООД
ремонтно – възстановителни операции. Необходимата сума за възстановяване
8
щетите на автомобилите по средни пазарни цени на авточасти,материали,
механичен труд и боядисване възлиза на 21 927.28лв. С включен ДДС,
стойността на разходите за ремонт възлиза на 26 312.72лв. Причините за
произшествието от техническа гледна точка представляват допуснатата
висока скорост на движение , несъобразена с пътните условия от страна на
водача на лек автомобил марка „А" модел ** с рег. № **, както и
предприетата маневра „изпреварване“ в участък с категорична забрана за
това. Превозваните на автовоза автомобили са били добре укрепени, но са
нарушили положението си вследствие на удара.
По делото е бил разпитан в качеството си на свидетел Любомир
Христов Дунев /водач на автовоза, участвал в ПТП/ , от показанията на който
се установява, че превозваните нови автомобили , марка „Ш“ са били добре
укрепени. В резултат от настъпилия удар обаче, по част от автомобилите
имало увреждания.
Съгласно показанията на св.М Ма, 6 бр. Споразумения за прихващане,
съответно от датите 28.02.2018г.;19.03.2018г.; 20.03.2018г.; 29.03.2018г.;
11.04.2018г.; и 30.04.2018г. сключени между „**“ЕООД, „**“ЕООД и
„***“ЕООД, с които страните са се споразумели вземанията на „***“ЕООД от
„**“ЕООД да бъдат прихванати със задълженията на „***“ЕООД към
„**“ЕООД, са били действително подписани от посочените в същите
представители на фирмите.
С протоколно определение от 18.03.2022г. съдът е допуснал изменение
в размера на предявения иск на основание чл.214 от ГПК, като същият следва
да се счита предявен за сумата от 21 927.28лв.
Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът съобрази следното:
Предявена е искова молба от „**“ЕООД, ЕИК- ***, със седалище и
адресна управление – гр. Пазарджик, ул. „**“**, против ЗАД „А“АД, ЕИК-
**, със седалище и адрес на управление – гр.София, с цена на иска –
21 927.28лв. и правно основание чл.432 от КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД. С
предявената искова молба се цели обезвреда на причинените на ищцовото
дружество имуществени вреди в резултат от настъпилото на 12.01.2018г.
пътнотранспортно произшествие, за което вина носи водачът на лек
автомобил марка „А" модел ** с рег. № ** - Д Ц Д.
9
Предявеният иск е допустим , като са налице положителните
процесуални предпоставки за съществуване и упражняване правото на иск,
налице и правен интерес за ищцовото дружество от предявяване на процесния
осъдителен иск. Ищцовото дружество разполага с активна процесуална
легитимация да предяви иск за обезщетяване на имуществени вреди,
настъпили като резултат от процесното ПТП. От приетата фактическа
обстановка се установява, че превозът на увредените автомобили е бил
възложен от „Е" ООД на „***" ЕООД, който от своя страна е възложил на
„**" ЕООД фактическото доставяне на автомобилите с товарен автомобил
марка „М" модел „А" с рег. № ** с прикачено ремарке с рег. № **.
Собственикът на превозваните автомобили, в качеството му и на официален
вносител на марката за България, е извършил ремонт на увредените 7 броя
автомобила, като общата стойност на щетите е в размер на 21 927,28 лева.
Посочената сума е заплатена на „Е" ЕООД от превозвача „***" ЕООД, след
което ищцовото дружество, в качеството му на подизпълнител е възстановило
горепосочената сума на „***" ЕООД. След възстановяването на заплатените
от страна на „***“ ЕООД суми, „**Г" ЕООД е встъпил в правата на
увреденото лице срещу причинителя на вредата, респективно неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност". В тази връзка на
23.10.2019 г. е подписан и Договор за цесия между „Е" ООД и „**" ЕООД
/приложен по делото/, с който „Е" ООД прехвърля на ищцовото дружество
вземането си в размер на 21 927,28 лева срещу ЗАД „А", в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" за управлявания от
виновния водач лек автомобил марка „А".
Предвид изложеното, възражението на ответната страна касаещо
допустимостта на предявените искове се явява неоснователно.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за
ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения срещу него иск
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, с която норма е регламентирано правото на
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска заплащането
на обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност".
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
10
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
От събраните писмени доказателства се установява механизма
на процесното ПТП: същото е настъпило на 12.01.2018г. , на път 1-1, Е-79 на
км 14+300, област Видин, водачът на лек автомобил марка „А" модел ** с рег.
№ ** - Д Ц Д се е движил с несъобразена с пътните условия скорост и е
предприел неправилна и забранена маневра за изпреварване на попътно
движещ се лек автомобил марка „Х", модел „С", при което навлиза в лентата
за насрещно движение и по негова вина реализира пътнотранспортно
произшествие с правомерно движещия се в своята пътна лента товарен
автомобил - автовоз марка „М" модел „А" с рег. № **, с прикачено ремарке с
рег. № **, собственост на „**" ЕООД и превозващ нови автомобили,
собственост на „Е" ЕООД. Вина за настъпването на ПТП носи единствено
водачът на лек автомобил марка „А" модел ** с рег. № ** - Д Ц Д, като
приетите по делото доказателства са еднопосочни. Горните обстоятелства се
установяват от всички приети по делото доказателства, вкл. и от материалите
по ДП №10/2018г. по описа на ОД на МВР- Видин, които са изискани и
приложени по настоящото дело. Местопроизшествието е посетено от
служители на ОД на МВР- Видин, които са съставили Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 1557073/14.01.2018г., в който са описани
обстоятелствата и причините за инцидента. Съставеният констативен
протокол за ПТП с пострадали лица 1557073/14.01.2018г. е приложен по
настоящото дело. Съгласно отразеното в съставения констативен протокол за
ПТП, водачът на лек автомобил марка „А" модел ** с рег. № ** - Д Ц Д е
предприел неправилно изпреварване и в резултат от тези негови действия е
настъпило процесното ПТП с материални щети. В хода на производството по
настоящото дело, съдът е допуснал извършването на съдебно- автотехническа
и оценъчна експертиза, видно от заключението по която, причините за
произшествието от техническа гледна точка представляват допуснатата
висока скорост на движение , несъобразена с пътните условия от страна на
водача на лек автомобил марка „А" модел ** с рег. № **, както и
предприетата маневра „изпреварване“ в участък с категорична забрана за
това.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно, ясно,
обосновано и правилно, съответстващо на останалите приети по делото
11
доказателства.
При това положение, съдът приема за установено, че вина за
настъпването на ПТП носи водача на лек автомобил, „А" модел ** с рег. №
** - Д Ц Д, който е нарушил правилата за движение , като се е движел с
несъобразена с пътните условия скорост и е предприел изпреварване при
наличието на изрична забрана за това,установена с пътен знак. Не е налице
съпричиняване от страна на водача на автовоза, тъй като се установи от
приетата автотехническа експертиза, а и от събраните гласни доказателства,
че същият се е движил в собствената си пътна лента по посока на движение.
Между страните не се спори относно обстоятелството, че лек
автомобил марка „А" модел ** с рег. № ** е имал сключена валидна
застраховка „Гражданска Отговорност" в ответното дружество ЗАД „А“АД,
ЕИК-**, със седалище и адрес на управление – **, което не е спорно между
страните по делото. Застраховката е била действаща към момента на
събитието, като не се възразява срещу посоченото обстоятелство да бъде
отделено като безспорно в настоящия процес.
От друга страна се доказа от ищцовата страна при условията на пълно и
главно доказване, че в резултат от настъпилото ПТП са били причинени
вреди на превозваните от автовоза автомобили. В съставения Авариен
протокол №02/0323 от 30.01.2018г., подробно са индивидуализирани
автомобилите, по които са били причинени щети от настъпилото ПТП. В
резултат на настъпилото по вина на Д Ц Д произшествие, са били увредени 7
/седем/ броя от превозваните с автовоза нови леки автомобили /6 бр.
автомобили , модел „Ш О“ и 1 бр. „Ш Р“/ .Съгласно представените с исковата
молба писмени доказателства, вкл. фактури, платежни нареждания и
извлечения от банкови сметки, собственикът на превозваните автомобили, в
качеството му и на официален вносител на марката за България, е извършил
ремонт на увредените 7 броя автомобила, като общата стойност на щетите е в
размер на 21 927,28 лева.
Стойността на причинените щети се установява от неоспореното от
страните и прието от съда заключение на вещото лице, съгласно което 7 бр.
от превозваните на автовоза автомобили са получили повреди в резултат от
настъпилото ПТП , същите са подробно описани в експертното
заключение.Описаните повреди в Протокола , издаден от Булгарконтрола,
12
съответстват на извършените в сервиза на „Е" ООД ремонтно –
възстановителни операции. Необходимата сума за възстановяване щетите на
автомобилите по средни пазарни цени на авточасти,материали, механичен
труд и боядисване възлиза на 21 927.28лв. С включен ДДС, стойността на
разходите за ремонт възлиза на 26 312.72лв.
Неоснователно се явява направеното от ответника възражение, съгласно
което вредите не са настъпили вследствие на произшествието, а по време на
превоза, тъй като превозваният товар не бил укрепен правилно.Тези
твърдения на ответната страна се опровергават по категоричен начин от
показанията на разпитания свидетел Дунев /водач на автовоза, участвал в
ПТП/, така и от експертното заключение по приетата автотехническа
експертиза, съгласно което превозваните на автовоза автомобили са били
добре укрепени, но са нарушили положението си вследствие на удара. Този
извод се потвърждава и от обстоятелството, че автомобилите са били
транспортирани от Чехия до България, като не е имало каквито и да
технически проблеми по маршрута, свързани с тяхното превозване, до
момента на настъпилото пътно произшествие.
Налице е и последният признак за уважаване на предявените искове –
причинно следствена връзка между процесното ПТП и претърпените от ищцовото
дружество вреди. Поради това съдът приема, че деянието на водача на лек
автомобил л. а. марка „А" модел ** с рег. № ** - Д Ц Д осъществява всички
признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде
ангажирана. Установена по безспорен начин е и стойността на причинените
вреди, като съгласно заключението по САТЕ необходимата сума за
възстановяване щетите на автомобилите по средни пазарни цени на
авточасти,материали, механичен труд и боядисване възлиза на 21 927.28лв. С
включен ДДС, стойността на разходите за ремонт възлиза на 26 312.72лв.
Следва да бъдат отхвърлени направените от ответника оспорвания ,
свързани с датата и подписите на договора за цесия, както и автентичността
на изявленията в него. Подписаният на 23.10.2019 г. Договор за цесия между
„Е" ООД и „**" ЕООД /приложен по делото/, с който „Е" ООД прехвърля на
ищцовото дружество вземането си в размер на 21 927,28 лева срещу ЗАД „А",
в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" за
13
управлявания от виновния водач лек автомобил марка „А", е валиден, същият
е породил желаните от страните правни последици. С молба вх.№1230 от
20.01.2022г. ответното дружество е заявило изрично ,че не оспорва датата и
подписите на договора за цесия.
Сключеният между страните договор е действителен, породил е
валидно правно действие и отразява изпълнените договорености между
страните по него. Видно от съдържанието на приетото Уведомление вх.№100-
4105 от 05.11.2019г., със същото, „**" ЕООД е уведомило ответното
дружество, че със сключения договор за цесия от 23.10.2019г. „Е" ООД е
прехвърлило на ищцовото дружество вземането си в размер на 21 927,28 лева
срещу ЗАД „А". Съгласно чл.4 от Договора за цесия, цесионерът се е
задължил да уведоми длъжника за прехвърленото вземане в срок от 7 дни от
подписването на договора, което е било изпълнено от ищцовото дружество, с
което фактическият състав на цесията е бил реализиран.
Неоснователно се явяват и възраженията на ответника, свързани с
представените и приети от съда споразумения за прихващане. Ответната
страна оспорва датата и подписите на приложените към исковата молба
споразумения за прихващане, както и автентичността на изявленията в тях. С
приложените 6 бр. Споразумения за прихващане, съответно от датите
28.02.2018г.;19.03.2018г.; 20.03.2018г.;29.03.2018г.;11.04.2018г.; и
30.04.2018г. сключени между „**“ЕООД, „**“ЕООД и „***“ЕООД, страните
са се споразумели вземанията на „***“ЕООД от „**“ЕООД да бъдат
прихванати със задълженията на „***“ЕООД към „**“ЕООД. В тази връзка
съдът е постановил да бъде извършена проверка истинността на документите
,като е било открито производство по чл.193 от ГПК, както и с оглед
изявлението на процесуалния представител на ищеца, че желае да се ползва
от тези документи. Съобразявайки се със събраните по делото доказателства,
а именно свидетелските показания на св.Ма и експертното заключение по
приетата съдебно-счетоводна експертиза, съдът заключава, че не бе
установена твърдяната от ответника неавтентичност на така оспорените
документи, като в този смисъл счита, че документите не следва да се
изключват от доказателствения материал по делото. Съгласно заключението
на вещото лице,описаните фактури, приложени по делото, са били издадени
от „Е" ООД и получател „***“ ЕООД. Констатирано е, че процесните
фактури са били платени от „***“ ЕООД на „Е" ООД, като общата стойност
14
на платените суми е 26 312.74лв. „***“ ЕООД е превело на „Е" ООД сумата
от 26 312.74лв чрез няколко превода, извършени в периода от 30.03.2018г. –
30.04.2018г. Извършените прихващания от „**" ЕООД и „**“ЕООД са били
осчетоводени, като счетоводните записвания в „**" ЕООД с основание
„Прихващане по щета“ - „***“ ЕООД са били отразени по дебите на
счетоводна сметка 495 „Разчети по застраховане“ и по кредита на счетоводна
сметка 411 Клиенти: „**“ЕООД. Счетоводните записвания в „**“ЕООД с
основание „Прихващане по щета“ - „***“ ЕООД са били отразени по дебита
на счетоводна сметка 401 доставчици: „**" ЕООД и по кредита на счетоводна
сметка 411 Клиенти: „***“ ЕООД. Предвид изложеното, съдът приема за
доказано извършеното прихващане, което се потвърждава и от изложеното от
св. Ма , която в показанията си потвърждава както датите на сключените
споразумения за прихващане, така и мястото и авторството на положените
подписи.
При това положение, предявеният иск за обезвреда на причинените на
ищеца имуществени вреди се явява основателен и доказан до установените от
автотехническа и оценъчна експертиза размери от 21 927.28лв. Това е
размерът на причинените вреди към момента на настъпване на
застрахователното събитие, съответно необходимата сума за възстановяване
на щетите по увредените 7 бр. нови автомобила.
Върху уваженият иск следва да се присъди и законна лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда –от 06.04.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
По отношение на разноските – На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски. При този изход на делото, ответникът ЗАД „А“АД, ЕИК-**, със
седалище и адрес на управление – **, представлявано от М П И и Д Н М,
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сторените по делото
разноски. Видно от материалите по делото , ищецът е направил разноски във
връзка с образуването и воденото на гр.дело №1221/2021г. , както следва:
адвокатско възнаграждение в размер на 1800.00лв.,платена държавна такса в
размер на 877.10лв. и депозити за вещи лица в размер на 400.00лв.,. или
разноски в общ размер на 3077.10лв.
Съдът следва да разгледа направеното от ответната страна
15
възражение за прекомерност на адвокатското възражение, което се явява
основателно. Предвид обемът на извършените от процесуалния представител
на ищеца процесуални действия, броя на проведените открити съдебни
заседания, доказателствата събрани по делото, включително и въпросите,
обсъждани въз основа на направените от страните възражения, делото
действително представлява фактическа и правна сложност, но заплатеното
възнаграждение се явява прекомерно. Според разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4
от Наредба №1/09.07.2004г., при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. /какъвто
е настоящият случай/, минималният размер на възнаграждението е 830.00 лв.
плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.. Воден от горното, съдът намира ,че
следва да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, на
основание чл.78,ал.5 от ГПК. При фактическа и правна сложност на делото и
оглед множеството проведени открити съдебни заседания, на ищецът следва
да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по гр.дело
№1221/2021г. по описа на РС- Пазарджик в справедлив размер от 1300.00лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника ЗАД „А“АД, ЕИК-**, със седалище и адрес на
управление – **, представлявано от М П И и Д Н М, ДА ЗАПЛАТИ на
„**“ЕООД, ЕИК- ***, със седалище и адресна управление – гр. Пазарджик,
ул. „**“**, представлявано от Л П М- управител, сумата от 21 927.28лв.
/двадесет и една хиляди деветстотин двадесет и седем лева и двадесет и осем
стотинки/ , представляваща застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди ,възникнали в резултат на застрахователно събитие,
настъпило на 12.01.2018г., по щета №23018100100016 , ведно със законната
лихва върху тази сума , считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда /06.04.2021г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ответника ЗАД „А“АД, ЕИК-**, със седалище и адрес на
управление – **, представлявано от М П И и Д Н М, ДА ЗАПЛАТИ на
„**“ЕООД, ЕИК- ***, със седалище и адресна управление – гр. Пазарджик,
ул. „**“**, представлявано от Л П М- управител , сумата от 2577.10лв. /две
16
хиляди петстотин седемдесет и седем лева и десет стотинки/, представляваща
сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78,ал.1 от
НК
Решението е постановено при участие на подпомагаща страна на ищеца
– „Е“ООД, ЕИК-**, със седалище и адрес на управление - гр. София, **,
представлявано от управителя И А Т
Препис от решението да се връчи на страните
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд- Пазарджик
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
17