№ 11961
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110157034 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Т. С. ЕАД с ЕИК: ********* и
адрес: гр. С...., общ. Столична, обл. София (столица), представлявано от А. А.-
Изпълнителен директор и И. Е.- Председател на Управителния съвет срещу М. Д. Х. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С....., общ. Столична, обл. София (столица), представляван от
адвокат Д. С. и Д. Д. Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С....., общ. Столична, обл. София
(столица), представляван от адвокат А. С. с която се иска да бъде признато за установено, че
ответниците дължат сумите във връзка с доставена топлинна енергия както следва:
За М. Д. Х.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия, доставена до
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С....., аб.№ ****** за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. в размер на 71,68 BGN (седемдесет и един лева и 68 стотинки), ведно със
законна лихва за периода от 03.06.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.08.2022г. до 09.05.2024 г. в размер на 9,94 BGN (девет лева и 94 стотинки),
цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер
на 9,66 BGN (девет лева и 66 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 03.06.2024г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 09.05.2024 г. в
размер на 2,19 BGN (два лева и 19 стотинки).
За Д. Д. Х.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия доставена до
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С....., аб.№ ****** за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. в размер на 215,04 BGN (двеста и петнадесет лева и 04 стотинки), ведно със
законна лихва за периода от 03.06.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.08.2022г. до 09.05.2024 г. в размер на 29,80 BGN (двадесет и девет лева и 80
стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г. в размер на 28,98 BGN (двадесет и осем лева и 98 стотинки), ведно със законна лихва за
периода от 03.06.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
16.07.2021г. до 09.05.2024 г. в размер на 6,57 BGN (шест лева и 57 стотинки).
Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственици на процесния имот,
са клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който,
1
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост
(СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1,
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е
клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата
на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за
битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Т. С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по отношение на
ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно
влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока
по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал
доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил
задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на
настоящите искове. Претендира разноски
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили два идентични отговора от ответниците с които
оспорват исковете като недопустими в условията на евентуалност като неоснователни.
Оспорват заповедта за изпълнение като нищожна, оспорват качеството си на потребители,
правят възражение за неравноправни клаузи, оспорват реда за изчисляване на количеството
топлинна енергия, правят искане за спиране на производството и отправяне на
преюдициално запитване. Правят възражение за изтекла погасителна давност.
В хода на производството е починал Д. Д. Х. с ЕГН: ********** и на негово място е
конституиран М. Д. Х. на основание чл. 227 ГПК.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
По отношение на допустимостта на производството.
Неоснователни са възраженията на ответниците и техния процесуален представител
Д. С. за недопустимост на производството.
Пороци на издадена в заповедното производство заповед за изпълнение не подлежат
наизследване от съда, разглеждащ иска за съществуване на вземането, предявен по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК.
Само за пълнота трябва да се посочи, че процесната заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 33380/2024 год. по описа на СРС,
ГО,168 с-в, не е нищожна, тъй като е подписана от съдията докладчик, с което е потвърдена
волята на същия за издаването .
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
2
на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила
тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната
сума;
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докажат погасяване на задълженията.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“,
който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.
07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на
топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1
ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
Не се твърди в исковата молба и не се установява по делото да е налице писмен
договор за доставка на топлинна енергия между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Ето защо установяването на качеството на потребител на ответника зависи от
установяването на обстоятелството, че той е собственик или вещен ползвател на процесния
3
топлоснабден имот.
От представения по делото нотариален акт №155 от 20.12.2010г. е видно, че Д. Д. Х.
и К. Д. Х.а придобили процесния топлоснабден имот.
По отношение на искът предявен срещу М. Д. Х. с ЕГН: ********** в лично качество
съдът намира, че не се установява, че той е бил собственик на процесния имот към исковия
период.
По делото е представено съдебно удостоверение от 07.07.2022г. от което е видно че
същият се е отказал от наследството на К. Д. Х.а, починала на 11.01.2022г.
Ето защо по отношение на задължението претендирано от него в качеството му на
собственик на процесния топлоснабден имот и от там в качеството му на клиент на
топлинна енергия подлежи на отхвърляне.
По отношение на исковете по които М. Д. Х. е конституиран на мястото на Д. Д. Х.
съдът намира че е налице първата предпоставка.
Както беше посочено по горе на база на цитирания нотариален акт Д. Д. Х. е станал
собственик на процесния недвижим имот и като такъв се явява клиент на топлинна енергия.
Действително за част от периода К. Д. Х.а е била жИ. но доколкото не се спори а и се
установява, че са били съпрузи с Д. Д. Х., а задължението попада в кръга на задълженията
по чл. 32, ал.2 СК според която съпрузите отговарят солидарно за задължения за
задоволяване на нужди на семейството.
Ето защо съдът намира, че е налице първата предпоставка.
На следващо място съдът намира, че от изслушаното по делото заключение по
допусната съдебно-техническа експертиза, което въпреки оспорването съдът кредитира като
пълно подробно съответно на доказателствата по делото, се установява, Абонатната станция
топлозахранва един вход Б в процесната сграда. Общият топломер в абонатната станция се
отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.нар. „терминал“ се
снема показанието на ТЕ в 0.0 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ
са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление (имот и
сградна инсталация) и БГВ. В табл. към т.1. са приложени справки от ТР"Земляне", в които
са дадени показанията на топломерите, като в отделни графи са нанесени старо и ново
показание, технологичните разходи приспаднати от топлорайона за сметка на ищеца и
топлинната енергия за разпределение. ТЕ за отопление, отдадена от сградната инсталация, е
определена като разлика между общото количество ТЕ за отопление минус сумата от
показанията на индивидуалните топломери в отделните имоти и ТЕ за БГВ. Същата се
разпределя пропорционално на отопляемите обеми по проект (съгл. т.7.2. от приложение към
чл.61, ал.1 от методиката за дялово разпределение на ТЕ в СЕС от Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020г.). Процесният имот е тип мезонет с отопляема кубатура 213.22 куб.м. за 1-во
ниво и 62.06 куб.м. за 2-ро ниво, общо 275.28 куб.м. СТЕ счита, че изчисленията, извършени
от „Т. С.“ ЕАД, са съгл. действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
Ето защо съдът намира, че искът за главницата за доставена топлинна енергия се
явява установен по основание.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено
от ищеца и което съдът кредитира като пълно подробно и безпротиворечиво и компетентно
се установява, че за процесния период останала незаплатена сума в размер на 281.49 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия.
Претендираните 3/4 части се равняват на стойност от 211,11 лева за които искът
следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 215,04
лева.
4
По отношение на претендираната такса за дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача - в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово
разпределение на продавача - в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва
основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е
възложено от ФДР..
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване
на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът
на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице - помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия - доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии - например, различна от предвидената в
договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а
при липса на данни за датата на извършването му - от деня на издаване на фактурата.
В случая съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че останали незаплатени суми за дялово разпределение в размер на 38,64 лева.
Претендираните 3/4 части се равняват на стойност от 28,98 лева за които искът следва
да бъде уважен.
По отношение на мораторната лихва върху двете главници.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1
и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3
за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
5
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното
за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й -правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора,
както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението, доколкото
ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такИ..
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху главниците е
установен по основание.
По отношение на размера съдът намира че същият възлиза на 29,80 лева– законна
лихва върху главницата за цена на доставена топлинна енергия, и 6,57 лева законна лихва
върху главницата за услугата дялово разпределение.
Припадащите се части от тези задължения дължими от всеки от ответниците възлизат
на 43,03 лева и 3,46 лева.
При това положение исковете следва да бъдат уважени за посочените части и
отхвърлени за останалите като неоснователни.
В тази връзка следва да се посочи, че са неоснователни и доводите на ответника, че
Общите условия на ищцовото дружество противоречат на Закона за защита на
потребителите. В тази връзка следва да се посочи, че по делото е безспорно, че Общите
условия имат договорен, а не нормативен характер. При прилагането им, обаче, съдът не
открИ. противоречие с изискванията на ДиректИ. 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори и на ДиректИ. 2006/32/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайното
потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на ДиректИ.
93/76/ЕИО на Съвета. В тях ясно и подробно са посочени правата и задълженията на
дружеството - продавач на топлинна енергия и на физическото лице - потребител на
топлинна енергия. От съдържанието на правата и задълженията на потребителите не може
да се приеме, че в нарушение на изискването за добросъвестност за тях са въведени
множество задължения за сметка на правата им, т. е. че е налице в техен ущърб дисбаланс
между правата и задълженията им. Ето защо доводите за неравноправност на общите
условия на ищеца са неоснователни, поради което съдът приема, че общите условия са
влезли в сила спрямо ответника и последният е обвързан от тях.
Във връзка с доводите за липса на качествени и количествени параметри на услугата
и за лошо качество на доставената до етажната собственост топлинна енергия следва да се
посочи, че в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването е предвидено, че
операторът на топлопреносната мрежа осигурява режима на работа на топлоснабдителната
мрежа, като определя температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с
6
изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за постигане на
минимални разходи при производството и преноса на топлинната енергия до съоръженията
на потребителите и следи за спазването им. Така са определени качествените параметри на
доставената услуга. Тези параметри са определени ясно, респективно посочен е механизъм
за определянето им в зависимост от предварително разчетени критерии. Задължението на
доставчика е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция
на съответната сграда - етажна собственост, като не отговаря за изправността и състоянието
на отоплителната инсталация в сградата. Поддръжката на инсталацията е задължение на
етажните собственици. На потребителите е предоставена възможност по отношение на
качеството на доставената енергия да направят рекламация по реда, предвиден в Общите
условия, от която възможност ответниците не твърдят да са се възползвали.
От друга страна, с Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от
2009 г., Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република България за
установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от ЗЕ. В мотивите на
решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл. 153, ал. 1 и 6 от ЗЕ изпълняват
конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на
топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за
собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и
носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и
тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да не
ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че
не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни
права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части
в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия,
свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да
преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от
сградната инсталация, която също е обща част.
Във връзка с доводите за незаконно начисляване на топлинната енергия следва да се
посочи, че на настоящия съдебен състав е служебно известно решение № 4777/13.04.2018 г.
по адм. д. № 1372/2016 г. на ВАС и окончателно решение № 2187/11.02.2020 г. по адм. д. №
1318/2019 г. на 5-членен състав на ВАС, както и решение № 11603/31.07.2019 г. по адм. д. №
13721/2017 г. на ВАС и окончателно решение № 8294/26.06.2020 г. по адм. д. № 14350/2019 г.
на 5-членен състав на ВАС, с които са отменени формулите от методиката за дялово
разпределение, установена с Наредба № 16-344/2007 г. /отм./. Тази отмяна обаче,
постановена с влязлото в сила горепосочено решение на 5-членния състав на ВАС по адм. д.
№ 14350/2019 г., има действие само за в бъдеще - от момента на влизането му в сила
съгласно нормата чл. 195, ал. 1 АПК, поради което не се отразява на приложимите правни
норми за конкретния казус, доколкото отмяната няма обратно действие.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът, съразмерно на
уважената част от исковете който е представил доказателства за сторени разноски в размер
на 650 лева разноски за държавна такса и депозити за възнаграждения на вещите лица в
исковото производство и още 25 лева в заповедното производство.
Пропорционално на уважената част от исковете на ищецът се следват разноски в
размер на 487,50 лева в исковото производство и 18,75 лева в заповедното.
На ищеца следва да бъде определено, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, което възлиза на 100 лева., определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от
ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът определи
възнаграждението като прецени че делото е с ниска правна и фактическа сложност и нисък
7
материален интерес.
Пропорционално на уважената част на него му се следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 75 лева за двете производства.
Право на разноски има и ответникът, но такИ. не са претендирани от него. Вместо
него с отговора са претендирани развоски от адв. Д. С. по реда на чл. 38, ал.2 ЗАдв.
На адв. С. пропорционално на отхвърлената част от исковете се следват разноски в
размер на 100 лева.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени по реда на чл. 422, ал.1
ГПК, М. Д. Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С....., общ. Столична, обл. София (столица)
конституиран в производството на мястото на покойния Д. Д. Х. с ЕГН: **********,
ДЪЛЖИ на „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С......, на
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 60 ЗН
сумата от 211,11 лева - главница, цена на доставена от дружеството топлинна енергия
доставена до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С....., аб.№ ****** за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 03.06.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, 29,80 лева (двадесет и девет лева и 80 стотинки) - мораторна лихва
за периода от 15.08.2022г. до 09.05.2024 г., както и суми за дялово разпределение: 28,98 лева
(двадесет и осем лева и 98 стотинки) - цена на извършена услуга за дялово разпределение от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 03.06.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, и 6,57 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2021г. до 09.05.2024 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 33380/2024г. по описа на СРС 168 състав, КАТО като отхвърля иска за цена за
доставена топлинна енергия за разликата над присъдения размер от 211,11 лева до пълния
претендиран размер от 215,04 лева КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал.1 ГПК от „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********
срещу М. Д. Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С....., общ. Столична, обл. София (столица),
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
за признаване за установено че ответникът дължи в качеството си на клиент на топлинна
енергия сумите от 71,68 лева - главница, цена на доставена от дружеството топлинна енергия
доставена до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С....., аб.№ ****** за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 03.06.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, 9,94 лева - мораторна лихва за периода от 15.08.2022г. до
09.05.2024 г., както и суми за дялово разпределение: 9,66 лева - цена на извършена услуга за
дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
03.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 2,19 лева – лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 09.05.2024 г. за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 33380/2024г. по описа на СРС 168 състав КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М. Д. Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С....., общ. Столична, обл. София
(столица) ДА ЗАПЛАТИ на „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С...... на основание чл. 78, ал.1 ГПК487,50 лева в исковото производство и
18,75 лева в заповедното производство и 75 лева юрисконсултско възнаграждение в двете
производства.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С...... ДА ЗАПЛАТИ да заплати на адвокат Д. С. от ВрАк с Булстат ********** на
8
основание чл. 78, ал.3 ГПК вр. с чл. 38, ал.2 ЗАдв. сумата от 100 лева за оказана безплатна
адвокатска помощ на ответника в производството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9