Решение по дело №11620/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2515
Дата: 21 септември 2022 г. (в сила от 21 септември 2022 г.)
Съдия: Димитър Ковачев
Дело: 20211100511620
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2515
гр. София, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Г.а
Членове:Виолета Йовчева

Димитър Ковачев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211100511620 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на Ч.
Ч. чрез особен представител адв. Д. срещу Решение 20155423 от 12.07.2021г.,
постановено по гр. д. № 50643/2019г. по описа на Софийски районен съд, 67 с-в, в
частта с която са уважени, предявените от „Т.С.“ЕАД срещу жалбоподателя искове по
чл. 422 ГПК вр. чл. 153 от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за дължимост на вземания за цена на
доставена и неплатена ТЕ за периода 01.05.2014г-30.04.2017г., цена на услуга дялово
разпределение и лихви за забава за периода 16.09.2015г.-26.01.2018г..
В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на
решението, поради предявяване на искове различни от заявените в заповедното дело
претенции и поради неправилни изводи на СРС, че е налице облигационно отношение
при ОУ поради липса на доказателства за публикация на ОУ.
Иска се отмяна на решението и цялостно отхвърляне на исковете. Няма отговор
на жалбата.
При проверка по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и
допустимо. Оплакването за липса на идентичност между заявените по реда на чл. 410
вземания и тези по исковата молба са неоснователни.
Идентичност в предмета на заповедното производство и исковото по чл. 415 се
1
преценява от гледна точка на страните, на периода на завените вземания (който не
може да е по-голям от този по заповедното), размера на вземанията и тяхното
основание-правоотношението от което произтичат.
Не са правопораждащ вземането факт фактури, които го обективират.
Твърдението в случая е, че за посочените периоди (които съвпадат в заявлението
по чл. 410 ГПК и в исковата молба) ответника е имал качеството на потребител на ТЕ
като собственик на имота, ползвал е ТЕ на посочена стойност (еднакво посочена в
заявлението и исковата молба) и не я е заплатил. Съвпадат и претенциите за лихва и за
вземания за цена на услугата дялово разпределение.
Следователно няма предявено с иска по чл. 415 основание на вземанията, което
да е различно от това посочено в заповедното производство и искът, съответно
решението са допустими. Освен това е повече от ясно, че има техническа грешка в
исковата молба досежно датата на фактурата с номер **********, която в исковата
молба неправилно е записана от 2018г, а всъщност е от 2015г. Номерата на фактурите
са поредни и не могат да се дублират и няма как да има фактури от различни дати с
еднакви номера.
По отношение правилността на решението въззивния съд е обвързан от
оплакванията в жалбата и от императивните материални норми.
В жалбата има само едно оплакване по изводите на СРС за наличие на
облигационно отношение, което се състои в оплакване, че ОУ на ищеца не били
приложими поради липса на доказателства за публикация на ОУ. Това оплакване е
преклудирано, а по същество е неоснователно.
В отговора на исковата молба не е оспорвано влизането в сила на ОУ на ищеца,
нито в първото заседание по делото.
Освен това по делото е представено копие на ОУ от 2016г. от което се
установява публикация във вестник „М.“ от 11.07.2016г.
На СГС е и служебно известен факта на публикуване и влизане в сила на ОУ на
ищеца от 2014г. и от 2016г.
Други оплаквания няма в жалбата.
Ето защо обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските.
При този изход на делото само въззиваемото дружество има право на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, което СГС определя на 50,00 лева.
Водим от гореизложеното СГС, II-А въззивен състав
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА Решение 20155423 от 12.07.2021г., постановено по гр. д. №
50643/2019г. по описа на Софийски районен съд, 67 с-в В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА Ч. Г. Ч. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.С.“ЕАД 50,00 лева
разноски за въззивното дело.

Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3