Р Е Ш Е Н И Е №34
Град Несебър, 22.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари, през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ПЕТРОВ
Като
разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 1174/2016г. по описа на
Несебърския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
На 17.09.2007г. А.К.К. с ЕГН **********,***, е предявил съдебен иск, с който е
поискал да бъде признато по отношение на Г.К.П. с ЕГН ********** ***, и Л.Х.В.
с ЕГН **********, че е собственик на Незастроено място от 500 кв.м., находящо
се в местността „Чолакова чешма”, землището на село Кошарица, община Несебър,
представляващо УПИ ХVІІІ-**при граници: изток- парцел VІ – за озеленяване,
запад- улица, север ХІІІ-11 и юг- ХІХ-**а по кадастралната скица на село
Кошарица, съставляващ Поземлен имот с идентификатор *************с площ от 501
кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана територия и начин на трайно
ползване: незастроен имот за курортно-рекреационен
обект, находящ се в село Кошарица, община Несебър, СО „Чолакова чешма”, при
съседи: ************, ************, ************и ************, както и да
бъдат осъдени да му предадат владението. Поискал е да бъдат отменени нотариални
актове № 66, том 10, рег.№ 6424, дело № 1767/2005г. на нотариус М. Бакърджиева,
и № 174, том 11, рег.№ 5712, дело № 2090/2007г. на нотариус С. Ангелов. Въз
основа на този иск е образувано гр.д.№ 643/2007г. по описа на Несебърския
районен съд. С постановеното по това дело Решение № 137/22.12.2008г. е уважен
положителния установителен иск, като наред с това ответникът
Л.Х.В. е била осъдена да предаде владението върху имота на А.К.К.; отменен е нотариален акт № 66, том Х, рег.№ 6424, нот. дело № 1767/2005г. на нотариус с район на действие
Несебърския районен съд, с който Г.П. е била призната за собственик по давностно владение на недвижимия имот, като неверен, а е
отхвърлен иска за отмяна на нотариален акт № 174, том ХІ, рег.№ 5712, нот. дело № 2090/2007г. на нотариус с район на действие
Несебърския районен съд. Решението е било предмет на въззивен
контрол, като с Решение № VІ-6/12.02.2010г., постановено по гр.д.№ 302/2009г.
по описа на Бургаския окръжен съд, то е оставен в сила. Решението на въззивния съд е било отменено с влязло в сила Решение №
381/11 от 21.03.2012г. по гр.д.№ 756/2010г. на ВКС, І г.о., а делото е било
върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния
съд. С влязло в сила Решение № І-109 от 28.09.2012г., постановено по в.гр.д.№
590/2012г., Бургаският окръжен съд отново е оставил в сила решението на първоинстанционния съд.
Въззивният
съд, пред когото делото е било висящо под № 590/2012г. по описа на ОС-Бургас, е
конституирал като страна в процеса И.А.К., на мястото на починалия на
17.11.2010г. ищец и неин наследодател А.К.К..
С Решение № 325/20.12.2016г. по
гр.д.№ 4183/2016г. на ВКС, ІV г.о. е отменено на основание чл.304 от ГПК
Решение № 137 от 22.12.2008г. по гр.д.№ 643/2007г. на Несебърския районен съд и
потвърждаващото го Решение № І-109 от 29.09.2012г., постановено по гр.д.№
590/2012г. на Бургаския окръжен съд, а делото е било върнато за ново
разглеждане от друг състав на Несебърския районен съд за конституиране като
ответник в процеса и В.Т.В., по чиято молба са отменени решенията.
След връщане на делото на
Несебърския районен съд за ново разглеждане, производството е продължило под
настоящия № 1174/2016г. по описа на съда.
В изпълнение указанията на съда
ищцата И.А.К. е подала нова искова молба, в която като ответници
е посочила Г.К.П., Л.Х.В. – първоначалните ответници,
както и В.Т.В. с ЕГН **********,***. Твърди, че с нотариален акт за собственост
върху земя на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ № 12, том VІІ, дело № 1583 от
30.06.1995г. на РС-Несебър, А.К. Х. с ЕГН ********** е бил признат за
собственик на следния недвижим имот: Незастроено дворно място от 500 кв.м.,
находящо се в местността „Чолакова чешма” в землището на село Кошарица, община
Несебър, представляващо парцел ХVІІІ-**в квартал 2 по плана на местността, при
граници: изток – парцел VІ за озеленяване, запад – улица, север – парцел
ХІІІ-11 и юг – парцел ХІХ-12. Той е бил едноличен собственик на имота до
24.04.2000г., когато с нотариален акт № 74, том І, рег.№ 607, дело № 76/2000г.
на нотариус с рег.№ 110 на НК го е прехвърлил на внука си А.К.К. – бащата на ищцата И.А.К. – като приобретателят
към момента на придобиване на собствеността върху имота е бил разведен, респ.
не е бил в сключен граждански брак, и също е станал едноличен собственик. Собствеността
върху имота е преминала изцяло върху ищцата на 17.11.2010г. на основание
наследство, когато е починал А.К.К..
Ответницата Г.К.П., която също
като А.К.К. е внучка на А.К. Х., се е снабдила с
нотариален акт за собственост върху целия имот № 66, том Х, рег.№ 6424, дело №
1767 от 08.09.2005г. на нотариус с рег.№ 110 на НК, който нотариален акт е
издаден въз основа на извършена на основание чл.483, ал.2 от ГПК (отм.)
обстоятелствена проверка, и с който е била призната за едноличен собственик на
имота на основание давностно владение. Г.К.П. е
продала на 21.05.2007г. имота на Л.Х.В., по време на брака й с В.Т.В., като
договорът за покупко-продажба на имота е обективиран
в нотариален акт № 174, том ХІ, рег.№ 5712, дело № 2090/2007г. на нотариус с
рег.№ 208 на НК.
Изложени са твърдения, че от
момента на придобиване на собствеността през 2000г. А.К.К.
единствен и необезпокоявано, въпреки, че през 2007г. е разбрал случайно, че Л.В.
също се легитимирала като собственик, е осъществявал владението върху имота,
включително и до смъртта си през 2010г., когато собствеността е преминала в патримониума на И.А.К., която след смъртта на баща си е
продължила по същия начин да осъществява фактическата власт върху имота. Ищцата
моли да бъде признато по отношение на Г.К.П., Л.Х.В. и В.Т. Великов, че тя е
собственик на недвижимия имот, а Л.Х.В. и В.Т. Великов да бъдат осъдени да й
предадат владението върху имота. Ищцата иска нотариалният акт с който Г.К.П. е
призната за собственик, да бъде отменен като неверен.
В отговора на исковата молба,
подаден от В.Т.В. и Л.Х.В., същите считат исковете едновременно за недопустими
и неоснователни, но искат да бъдат отхвърлени с решение. Оспорват твърденията
както в първоначалната, така и в допълнителната искова молба, а имотът,
притежаван приживе от А. Х., е различен от процесния.
Отричат А.К.К. да е упражнявал фактическата власт
върху имота както лично, така и чрез трето лице; оспорват и момента, когато
имотът е бил ограден, като се съгласяват, че ограждането е извършено от Л. и В.
Василеви. От момента на придобиването му – 21.05.2007г., имотът се владее от
последните, като владението било непрекъснато и необезпокоявано, повече от 10
години плащали данък за имота си, през 2015-а година са извършили ремонт на
ограда, за което те са заплатили разходите. Имотът никога не е владян нито от А.К.К., нито от ищцата И.А.К. след смъртта на първия. При
условията на евентуалност се позовават на изтекла в полза на ответниците придобивна давност, или през периода от 21.05.2007г. до
21.05.2012г., за придобиване собствеността върху имота на основание
добросъвестно владение, а ако владението е окаже недобросъвестно, то периодът,
през който е осъществено владението, е от 21.05.2007г. до 21.05.2017г. Освен това
В.В. и Л.В. присъединяват към своето владение и
владението, осъществявано от техния праводател –
другият ответник Г.К.П., но и от нейните наследодатели след 21.05.1997г.
Ответницата Г.К.П. в подадения от
нея отговор на исковата молба е релевирала искания за
прекратяване на производството като недопустимо и за оставяне на исковата молба
без движение. По същество на делото заявява, че се позовава на изтекла в нейна
полза придобивна давност по отношение на имота преди
снабдяването й с констативен нотариален акт и преди да продаде имота, позовава
се обаче и на изтекла придобивна давност след като е
продала имота. Иска от съда да се произнесе, че нотариалният акт, с който А.К.К. се легитимира като собственик на имота, е
незаконосъобразен, а за да обоснове незаконосъобразността на документа,
посочва, че той обективира нищожна сделка, като
нищожността пък произтичала от това, че имотът бил продаден от несобственик, а
продажна цена не е плащана. Същевременно не оспорва, че А.К. Х. е бил
собственик на имота и е притежавал валиден документ за собственост от
30.06.1995г., но поради ноторно известни факти,
подходът по издаването на документи бил формален, а титулярът в действителност
не е владял имота. Тази фактическа власт върху имота на практика А.К. Х. е
предоставил, отпреди да бъде признат за собственик, на майката на ответницата –
Яна А.К., която е владяла имота още през 1979-1980г.
Ищцата не се явява в съдебно
заседание, представлява се от процесуален представител, който заявява, че
поддържа исковата молба и че оспорва твърденията на ответниците в отговорите на
исковата молба. Уточнява, че през времетраенето на процеса фактическата власт
върху имота се е упражнявала от ищцата, респ. нейния наследодател, но тъй като
през 2016г. ответниците В.В.
и Л.В. са оградили имота, тогава са започнали да го владеният, и същите следва
да предадат владението на ищцата. Моли исковете да бъдат уважени като
основателни и доказани, а в полза на ищцата да бъдат присъдени направените от
нея разноски по делото. Представя писмени бележки.
В едно от съдебните заседания Г.К.П.
се явява лично и с упълномощен адвокат, който моли исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски. Представя писмени бележки, в които посочва, че
първоначалният ищец А.К.К. не е придобил собствеността
върху имота, тъй като го е закупил от несобственик, предвид, че продавачът не е
придобил преди това имота по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, въпреки, че се е
снабдил с нотариален акт за това придобивно
основание. Дори и правото на собственост да е било прехвърлено на А.К.К., не било доказано, че той е влязъл във владение на имота
до смъртта си. Такова владение не е доказано и по отношение на ищцата И.К..
Ответниците
Л.Х.В. и В.Т.В. се явяват лично в съдебно заседание, представляват се от
процесуален представител, който заявява, че оспорва твърденията в
първоначалната и допълнителната искови молби, както и че поддържа доводите,
изложени в отговора на исковата молба, а именно, че А.К. Х. не е придобил имота
на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като не са били налице условията за това,
поради което и не е могъл да прехвърли през 2000-та година правото на
собственост върху имота в полза на А.К.К., поради което
и след смъртта на последния през 2010-а година ищцата И.А.К. не е придобила
имота на основание наследствено правоприемство. За
първи път след първото по делото заседание е направено доказателствено искане
към установяване на обстоятелството дали в полза на К.А.К.. е надлежно учредена
и възникнала представителна власт да представлява А.К. Х. по сделката, с която
е прехвърлена собствеността на 24.04.2000г. в полза на купувача А.К.К., по който начин по същество е въведен довода за
сключване на въпросната сделка при липса на представителна власт. Моли исковете
да бъдат отхвърлени, тъй като ищцата не е провела успешно доказване на правото
си на собственост и това на нейния наследодател. Изразено е становище, че
ответникът Г.П. е придобила имота по силата на констативен акт, а ответниците В.В. и Л.В. са
установили владението върху имота от момента, в който е сключена сделката с
продавача Г.П., като освен това са могли да придобият имота и на основание давностно владение, още повече, че владението им е било
добросъвестно.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът прие
за установено следното от фактическа
страна:
През 1969г. А.К. Х. се е
установил да живее в село Кошарица, община Несебър, в къщата на сина си свид. К.А.К.., която последният закупил година по-рано.
През 1978г. А.К. Х. е започнал да ползва процесното
незастроено място по силата на предоставено му право на ползване, като за целта
го е оградил.
На 30.06.1995г. А.К. Х. се е
снабдил с нотариален акт № 12, том VІІ, дело № 1583/1995г. на Несебърския
районен съд, с който на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е бил признат за собственик
на следния недвижим имот: Незастроено място от 500 кв.м., находящо се в
местността „Чолакова чешма”, землище село Кошарица, община Несебър,
представляващо парцел ХVІІІ-**в квартал 2, урегулирано от 500 кв.м., при
граници: улица, парцел ХІІІ, парцел VІ и парцел ХІХ, по
плана на местността „Чолакова чешма”.
А.К. Х. е продължил да ползва
имота малко време след като се е снабдил с документ за собственост, тъй като е
решил да се установи да живее в родното си място в село Белеврен, община
Средец, където е живял сам до около 2000-та година, откогато до смъртта си през
2004-та година е живял в град Бургас при една от дъщерите си – М.А.И. След като
се е установил да живее в град Бургас, А.К. Х. е заявил намерението пред
най-близките си роднини имотът да остане на сина му, при когото той е живял
преди това – свид. К.А.К.., и който е продължил да
ползва имота след като баща му е напуснал село Кошарица, като е сял и засаждал в
него зеленчуци, но основно люцерна, предвид, че мястото не е поливно, а той се
е занимавал с отглеждане на животни. Последният е бил упълномощен от баща си да
извършва правни действия по прехвърлянето на собствеността върху имота, като
въз основа на предоставената му представителна власт, е сключил на 24.04.2000г.
договор за покупко-продажба на недвижим имот. По силата на тази сделка, обективирана в Нотариален акт № 74, том І, рег.№ 607, дело
№ 76/2000г. на нотариус Мария Бакърджиева с рег.№ 110 на НК и район на действие
Несебърския районен съд, А.К. Х., представляван от Кольо Ангелов Х., е продал
на А.К.К., следния свой собствен недвижим имот, а
именно: Незастроено място от 500 кв.м., находящо се в местността „Чолакова
чешма”, землището на село Кошарица, община Несебър, представляващо парцел ХVІІІ-**квартал
2 по плана на тази местност, урегулиран парцелът съдържа 500 кв.м., при
граници: изток – парцел VІ за озеленяване, запад – улица, север – парцел ХІІІ –
11, юг – парцел ХІХ – 12, за сумата в размер на 1 000 лева. По време на
сключването на сделката приобретателят А.К.К. не е бил в сключен граждански брак, като преди това – от
1990г., е бил разведен.
Имотът е продължил да се ползва
до 2002г. от Кольо К., откогато го е изоставил.
Въз основа на одобрената със
Заповед № РД-18-29 / 25.07.2005г. на Изпълнителния директор на АК кадастрална карта,
изменена със Заповед № КД-14-02-182 / 08.02.2007г. на Началника на СК-Бургас, процесният имот се индивидуализира като Поземлен имот № *************,
адрес: Чолакова чешма, площ 501 кв.м., трайно предназначение: Урбанизирана;
начин на трайно ползване: Незастроен имот за курортно-рекреационен
обект, при съседи: ПИ №№ ************, ************, ************, ************.
На 08.09.2005г. ответницата Г.К.П., чиито родители също живеели в село
Кошарица, и която към този момент не е била в сключен граждански брак, се е
снабдила с документ за собственост – нотариален акт № 66, том Х, рег.№ 6424,
дело № 1767/2005г. на нотариус Мария Бакърджиева с рег.№ 110 на НК и район на
действие Несебърския районен съд, с който е била призната за собственик на процесния имот, описан според действащия регулационен план,
в който е посочено, че е придобила имота по давност.
За снабдяването на Г.К.П. с
документ за собственост, свидетелят К.А.К.. и синът му А.К.К.
– първоначалният ищец, узнали през 2007-а година, когато последният е изявил
желание да строи в имота.
Също с намерение да строят жилище
в имота ответниците и съпрузи Л.Х.В. и В.Т.В. решили
да купят имота. Сделката е била сключена на 21.05.2007г., с която Г.К.П., от
една страна, в качеството й на продавач, е продала на Л.Х.В., от друга страна в
качеството й на купувач и по време на брака й с В.Т.В., процесния
поземлен имот за сумата в размер на 5 000 лева, като договорът за
покупко-продажба на имота е обективиран в нотариален
акт № 174, том ХІ, рег.№ 5712, дело № 2090/2007г. на нотариус Стоян Ангелов с
рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския районен съд.
След закупуване на имота В.Т.В. и Л.Х.В.
са го оградили и са го почистили с оглед осъществяване намерение за
строителство. След узнаването на обстоятелствата по снабдяване с нотариален акт
за имота от Г.К.П. и последващото му прехвърляне на Л.Х.В.,
А.К.К. е предявил собственическия иск срещу тях (на
17.09.2007г.). Това е било причината В.Т.В. и Л.Х.В. да се откажат да
застрояват имота поне до решаване на спора за собственост. След сключването на
сделката обаче, имотът е бил деклариран от В.Т.В. и Л.Х.В. пред данъчните служби и
оттогава те са тези, които заплащат за него данък върху недвижими имоти.
Ищецът А.К.К.
е починал на 17.11.2010г., като е оставил за свой единствен законен наследник
низходящия си И.А.К. – негова дъщеря, която в това си качество е била
конституирана като ищец по делото.
По времето, когато В.Т.В. е подал
молба на основание чл.303 ал.1, т.5 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение
по делото, е предприел действия по ново ограждане на изоставения поземлен имот
за да създаде впечатления, че го владее към 2016г. и 2017г., т.е. в продължение
на 10 години от сключването на сделката. Представените от него писмени
документи, с които се домогваше да докаже извършени от него разходи за тези
негови действия – оферта, Протокол № 19/20.01.2016г. за извършени СМР и Договор
№ 1/10.01.2016г. за изпълнение на СМР, се установиха, че са истински документи,
тъй като от заключението на вещото лице по назначената съдебно графична
експертиза, се установи, че същите са подписани от лицата, които са посочени в
тях като техни автори, а именно от В.Т.В., съответно като възложител и
инвеститор, и от Х.Т.П., в качеството му на управител на „Т.С.” ЕООД, ЕИК *********,
с когото първият е договарял.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Първоначално следва да се изясни
въпросът придобил ли е А.К. Х. с ЕГН ********** – праводателя
(и дядо по бащина линия) на първоначалния ищец
А.К.К., правото на собственост върху парцел
ХVІІІ-**в кв.2, урегулиран от 500 кв.м., според действащия към 1995г.
регулационен план за местността „Чолакова чешма” в землището на село Кошарица. А.К.
Х. се е легитимирал като собственик на имота с нотариален акт за собственост
върху земеделска земя на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, съставен на
30.06.1995г. на съдия при Несебърския районен съд. Съдът не приема за
основателни възраженията на ответниците, че той не е могъл да придобие
собствеността върху незастроения имот на
това основание. С § 22 от ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. ДВ,
бр.45/16.05.1995г., редакцията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е била изменена по
следния начин: „Възстановява се правото
на собственост на гражданите върху земи, предоставени за ползване въз основа на
актовете по § 4, ал.1, ако старите им реални граници съществуват или е възможно
да бъдат възстановени съобразно чл.10а, ал.1 и не са застроени или върху
тях не са създадени трайни насаждения. Това не се прилага, когато ползваната
земя е единствена за членовете на семейството на ползвателите.”. А.К. Х. се е снабдил с нотариален акт за
собственост върху този имот и на това основание на 30.06.1995г. – в
деня, в който е обнародвано (ДВ, бр.59/30.06.1995г.) Решение № 8 от
19.06.1995г. по конституционно дело № 12/1995г. на Конституционния съд на Република
България, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на § 22 от
ЗИД на ЗСПЗЗ, обнародван в ДВ, бр.45 от 16.05.1995г., с която са изменени § 4,
4а, 4б, 4в, 4г, 4д, 4е и 4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ. Към 30.06.1995г. цитираното решение на
Конституционния съд не е влязло в сила (арг. чл.14,
ал.3 от Закона за Конституционен съд).
След като А.К. Х. се е
легитимирал за собственик на имота на валидно правно основание е могъл валидно
да прехвърли правото на собственост, което е направил с договора от
24.04.2000г., когато собствеността върху имота е преминала в полза на А.К.К..
Във връзка с въведеното
възражение, че К.А.К.. при сключването на сделката е действал от името на
продавача А.К. Х. без необходимата представителна власт, на първо място следва
да се отбележи, че такова възражение не е направено с отговора на исковата
молба, т.е. в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, и второ, в ТР № 5/2014г. на ОСГТК
на ВКС, т.2 е посочено, че договор, сключен от лице, действало като
представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща
недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите
настъпват ако лицето, от името на което е сключен, го потвърди съгласно чл.42,
ал.2 от ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се
позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите
универсални правоприемници. Ответниците В.Т. Великов
и Л.Х. Великова нямат качество на универсални правоприемници на А.К. Х., поради
което за тях липсва правен интерес да се позовават на този вид недействителност
на сделката.
След като ответницата Г.К.П.
оспорва собствеността на А.К.К. с твърдението, че е
придобила собствеността върху имота на основание давностно
владение преди снабдяването й на 08.09.2005г. с документ за собственост на това
основание, съдът не може да приеме, че този ответник е придобил собствеността
на това основание и към този момент само поради обстоятелството, че при
издаването на нотариалния акт или при последващата продажба в полза на другите
ответници собствеността му е била проверена от нотариуса. Тази проверка се
свежда до това, че ответникът Г.К.П. е владяла повече от десет години имота, и
това се смята от нотариуса за установено, когато е съставен нотариален акт по
обстоятелствена проверка. Това значи, че собствеността е приета за доказана въз
основа на един акт, съставен в извънсъдебно производство без участието на ищеца
– съставен въз основа на повърхностен разпит на трима свидетели, представени на
нотариус от самия молител. Актът на нотариуса не може да има по-голяма
доказателствена сила от силата на показанията, въз основа на които е издаден. А
тези показания не са нищо друго, освен свидетелски показания, които са събрани
извънсъдебно и нямат никаква доказателствена сила в процеса. Никаква разпоредба
на закона не създава презумпция за доказателствена сила на действията на
нотариуса по проверката на собствеността, и специално на акта по
обстоятелствена проверка.
Един от основните спорни въпроси
между страните по делото, имащ значение за основателността на установителния иск за собственост, насочен срещу един от
ответниците, и осъдителния иск за предаване на владението върху имота, насочен
срещу другите двама ответници, се свежда до това дали към 21.05.2007г. Г.К.П. е
била собственик (едноличен) на имота и е могла да прехвърли правото на
собственост по силата на сключения на тази дата договор за покупко-продажба на
недвижим имот.
Г.К.П. не посочва конкретен период от
време, през който е упражнявала фактическа власт върху процесния
имот като го е владяла като свой. За да бъде основателно възражението за
придобиване правото на собственост въз основа на давностно
владение, е необходимо по делото да бъде установено по категоричен начин
наличието на следните предпоставки: че ответникът е упражнявал фактическата
власт върху процесния имот през претендирания период
като го е владял като свой. В тежест именно на ответника Г.П. като владелец,
който иска да се възползва от придобивната давност, е
да установи посочените обстоятелства, с които правната норма свързва
благоприятните последици – придобиването на имота по давност.
По своята правна същност придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик
владение върху определена вещ, продължило през определен от закона срок, след
изтичането на който се придобива право на собственост или друго вещно право, на
което владение по съдържание и начин на упражняване е съответствало.
Фактическият състав на придобивната давност изисква
наличие на два елемента: 1) владение, което да е постоянно, непрекъснато, явно
(да не е установено и да не е упражнено по скрит начин), спокойно (неустановено
с насилие и неоспорвано с насилие) и 2) изтичане на определен период от време,
като съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗС, правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години, респ. 5 години, когато владението е добросъвестно. Самото владение е
установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои.
Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена
вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като такова,
колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на
държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на
собствеността по давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне
държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна
давност. В този случай за да е налице завладяване, е необходимо промяната в
намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго, изключително
и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено
да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от
изискването владението да не е установено по скрит начин.
Ответницата Г.П. обаче не само не
сочи доказателства, но и не въвежда
твърдения тя да е осъществявала фактическа власт върху имота въз основа на
твърдяното от нея право на собственост, придобито през 2005-а година, защото не
твърди по какъвто и да е начин да е отблъснала владението (interversio possessionis) както на А.К.К.,
така и преди това на неговия праводател А.К. Х.. Дори
не се поддържа тя да е осъществявала фактическата власт върху имота на
твърдяното от нея право на собственост през периода 2005 – 2007г. Освен това
владението не представлява грижа за имота и постоянно присъствие в него, както
смятат процесуалните представители на страните по делото. Тези действия сами по
себе си не се отъждествяват с понятието владение, но чрез тях то се обозначава
и легитимира като такова. Вярно е, че обикновеното ползване, вещното право на
ползване, правомощието на собственика да ползва и правото на собственика да
владее една вещ/имот, са различни правни хипотези, но в голяма степен проявните им форми са сходни и съвпадат с действията, които
се очаква да извърши владелецът в хода на упражняване на фактическата власт
върху имота.
С Тълкувателно решение № 4/2012г. на ОСГК на
ВКС се прие, че „Обективният елемент на владението – упражняването на
фактическата власт – съвпада с този при държането. Субективният елемент
определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът
(чл.69 от ЗС) предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно
затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа
власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно
право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене
чрез позоваване на последиците от придобивната
давност. Разпоредбата на чл.120 от ЗЗД във връзка с чл.84 от ЗС урежда волевото
изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства – предявяване
на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на
придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на
административни процедури по попълване на кадастрална карта и т.н. До момента,
в който предполагаемото от закона намерение за своене
не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и право на
собственост. При наличие на позоваване, правните последици – придобиване на
вещното право – се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок
съобразно елементите на фактическия състав на придобивното
основание по чл.79, ал.1 от ЗС и чл.79, ал.2 от ЗС.
Когато и двете страни в правния
спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота
(било констативни или такива за правна сделка), то разпределението на
доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на
чл.154, ал.1 от ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е.
фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно
основание. В настоящия случай първоначалният ищец А.К.К.
е доказал притежаваното от него право на собственост на основание нотариален
акт за покупко-продажба, респ. ищецът И.А.К., че е придобила по наследство
правото на собственост върху имота, а ответникът Г.К.П. не е установила претендираното от нея на основание оригинерно
придобиване – фактическия състав на придобивната
давност, поради което предявеният срещу нея установителен
иск за собственост е основателен.
Едва предприетото от Г.К.П.
действие по снабдяване с констативен нотариален акт за собственост върху имота
следва да се третира само като начало на давностно
владение. Това нейно действие е извършено без изричното или предполагаемо
съгласие на тогавашния собственик А.К.К. и не
съставлява незначително безпокойство, защото е насочено към отричане правото на
собственост на последния, затова и не е от категорията на търпимите. По този
начин на 08.09.2005г. тя за първи път е изявила намерението си за своене по ясен и несъмнен начин, като се отрича чуждата
власт върху имота и се декларира, че същата се владее като собствена, и за
което законът е установил презумпцията по чл.69 от ЗС.
Така, към 21.05.2007г., когато Г.
е продала имота, тя не е могла да се легитимира като собственик, тъй като към
този момент не е изтекъл срока по чл.79, ал.1 от ЗС. Нотариалният акт, с който
е продаден чужд имот не създава права за купувача, тъй като никой не може да
прехвърли права, каквито не притежава, респ. повече права отколкото притежава.
Сделката е действителна, но този нотариален акт не може да се противопостави на
истинския собственик. Продажбата, макар и действителна, от една страна не
създава несъществуващото дотогава право на приобретателя
и от друга страна не погасява съществуващото към този момент право на
действителния собственик върху имота.
След като не е била собственик на имота по давност,
Г.К.П. се е разпоредила с имота в полза на трето лице – Л.Х.В.. Поради
изложените съображения Г.П. не би могла да продаде на Л.В. нещо, което сама не
притежава. Сключеният между тях договор на 21.05.2007г. е действителен и същият
е произвел правното си действие, но той е непротивопоставим на действителния собственик
на имота към момента на продажбата – А.К.К..
Продажбата на чужд имот макар и действителна, не засяга правата на
действителните собственици на имота, които могат да поискат да евинцират купувача по договора и да предявят иск за ревандикация на недвижимия имот, като защитят правата си на
собственост върху имота, придобити на правно основание преди извършването на
договора за продажба. В отговора на исковата молба ответниците
Л.Х.В. и В.Т.В., по предявения срещу тях осъдителен иск за собственост, своевременно са въвели при условията на евентуалност
възражение за придобиване на правото на собственост върху имота на основание придобивна давност.
Съществен по настоящото дело
въпрос е за вида на владението на едно лице, когато е установено въз основа на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик. От разпоредбата на чл.79
от ЗС следва, че достатъчно е добросъвестността да е съществувала при
възникване на правното основание. След като на 21.05.2007г. им е бил продаден поземления
имот, съпрузите Л.Х.В. и В.Т.В. – купувачите, явно, непрекъснато и открито
упражняват фактическата власт върху процесния имот,
като владението им е продължило явно, спокойно и безспорно. То е съществувало
към момента на предявяване на иска за собственост срещу Л.Х.В. – 17.09.2007г.
След сключването на сделката тези двама ответници са предприели действия по
почистване на имота и по ограждането му, които действия те също са извършили
без изричното или предполагаемо съгласие на собственика А.К.К.,
и не съставляват незначително безпокойство, а последният не би ги търпял да се
извършват от обикновена любезност, затова те също не са от категорията на
търпимите. Тези действия са от такова естество, от които се е демонстрирало, че
са придобили владението, а фактическата власт на собственика е била прекъсната
и с тях са установили такова положение, от което да може да се направи
заключение, че при обикновен ход на нещата имотът ще остане във властта на Л.Х.В.
и В.Т.В..
Съгласно чл.70, ал.1 от ЗС, както
и от възприетото от съдебната практика, владелецът е добросъвестен, когато
владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик – правна
сделка с прехвърлително действие, конститутивно
съдебно решение или административен акт, без да знае, че праводателят
му не е собственик, като в този случай е достатъчно добросъвестността да е
съществувала към момента на възникването на правното основание. В случая въззивният съд намира, че се касае именно за установено от Л.Х.В.
и В.Т.В. добросъвестно владение, доколкото същите се позовават на оформен с
нотариален акт договор за покупко-продажба на владения от тях поземлен имот,
т.е. за правна сделка, извършена в изискуемата от закона форма за
действителност, с прехвърлително действие,
представляващо правно основание, годно да направи купувачите собственици.
Установи се въз основа на правните съображения, изложени от настоящия състав на
съда по-горе, че праводателят им Г.К.П. не е била
собственик на основание давностно владение върху
продавания имот, но се е легитимирала като такъв на основание констативен
нотариален акт № 66, том Х, рег.№ 6424, дело № 1767/2005г. на нотариус Мария
Бакърджиева с рег.№ 110 на НК, с който е била призната за собственик на
поземления имот на основание давностно владение.
Настоящият случай е различен от изначално нищожното правно основание за
прехвърляне на правото на собственост, което не би могло да създаде права на
добросъвестен владелец, тъй като само действително правно основание е годно да
прехвърли право на собственост. С отпадане на правото на праводателя,
отпада и правото на приобретателя. Макар и в
настоящия случай праводателят да не е бил собственик,
договорът за продажба не е нищожен, а с него само не може да се прехвърлят
права и не е постигната желаната от страните по договора правна цел. Съгласно
чл.70, ал.2 от ЗС, незнанието на пороците на юридическо основание се предполага
до доказване на противното от страната, която иска да отхвърли последиците от
добросъвестното владение. По настоящото дело не се представиха доказателства, с
които да се обори извода за добросъвестност на купувача Л.Х.В., която не е знаела,
че договаря с несобственик, като в този смисъл съдът счита, че презумпцията за
добросъвестност в настоящия случай не бе опровергана. Купувачът е купил имота с
нотариален акт, след изповядване на сделката пред нотариус, като неговия
продавач се е легитимирал като собственик въз основа на констативен нотариален
акт.
Ако продажбата на недвижим имот,
при която продавачът не е собственик, без купувачите да знаят това към момента
на нейното извършване, не може да бъде противопоставена на действителните
собственици, тъй като никой не може да прехвърли повече права, отколкото има,
то давността е оригинерен способ за придобиване на
правото на собственост, върху чужд недвижим имот и винаги може да бъде
противопоставена на собственика на имота, ако същият не се противопостави на
започналото владение върху имота от страна на третите лица и не прекъсне
давността съобразно установените от закона способи за това. В съдебната
доктрина и практика е възприето становището, че прекъсването на давността може
да бъде фактическо и правно. Фактическото прекъсване на давността е налице
тогава, когато действителния собственик на вещта се противопостави на
фактическата власт на владелеца и прекъсне същата като застави владелеца да
отстъпи упражняването на фактическата власт върху вещта. Не се установи по
настоящото дело действителният собственик на имота А.К.К.
приживе, а след смъртта му ищцата И.А.К., да са направили опити да преустановят
или оспорят фактическата власт на Л.Х.В. и В.Т.В. върху поземления имот.
Съобразно чл.116, б.”б” от ЗЗД
давността се прекъсва чрез предявяване на иск или възражение за правото на
собственост, като същата се счита прекъсната само ако предявеният иск или направеното
възражение бъдат уважени от съда. За да бъде постигнато целеното правно
прекъсване на давността, следва задължително искът за собственост или
възражението да бъдат предявени от действителния собственик и да бъдат насочени
към владелеца, а не към трети лица. Осъдителният иск за собственост срещу Л.Х.В.
е предявен преди изтичането на 5-годишния давностен
срок и е годен да прекъсне течението на придобивната
давност на добросъвестните владелци Л.Х.В.
и В.Т.В..
Друг основен спорен въпрос между
страните е текла ли е придобивната давност през
времетраенето на процеса при условие, че иск за собственост срещу В.Т.В. не е
бил предявяван и същият е придобил качество на страна в процеса след като по
негово искане е отменено влязлото в сила решение по делото и към който момент е
изтекъл не само 5-годишния период по чл.79, ал.2 от ЗС, но и 10-годишния период
по чл.79, ал.1 от ЗС, и може ли да има направеното от него възражение за придобивна давност при новото разглеждане на делото за
последица придобиване собствеността върху имота на оригинерно
основание и дали имотът е придобит на това основание в режим на съпружеска
имуществена общност между Л.Х.В. и В.Т.В..
На първо място настоящият съдебен
състав съобрази, че основните аргументи, с които е прието с ТР № 3/2016г. на ОСГК на ВКС, че по предявен от
или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на
съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни
другари, са, че със задължителното необходимо другарство се ограничава правото
на иск, защото при отказ на задължителен другар да се присъедини като ищец към
първоначалния ищец по делото, производството се прекратява, поради което то е
уредено като изключение само в изрично предвидените от закона случаи. Предвид
ограничителния му характер, задължителното другарство не може да се тълкува и
прилага разширително по отношение на хипотези, в които законът не го предвижда
или естеството на спора не налага задължително участие на определени лица.
Освен това при необходимото другарство съпрузите по искове за собственост
законът не предвижда изрично тяхната съвместна процесуална легитимация – липсва
процесуалноправна норма, която да изисква задължителното им участие по тези
искове. Друг основен аргумент за приемането на това становище с тълкувателното
решение е, че естеството на спора също не налага задължителното участие на
съпрузите като предпоставка за допустимост на процеса по дела за собственост.
Разрешението, дадено в т.3 на ТР № 5 от 29.12.2014г. по тълк.
дело № 5/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което доброволната делба, извършена
без участието на единия съпруг, когато идеалната част от съсобствения
имот се притежава в режим на съпружеска имуществена общност, не е нищожна на
основание чл.75, ал.2 от ЗН. Тя е непротивопоставима
на неучаствалия съпруг и може да бъде оспорена само от него по реда на чл.24,
ал.4 от СК, ако делбеният имот не е получен в дял от съпруга-съделител. Възприемането на тезата, че другарството
на съпрузите по делата за собственост е задължително, би могло да доведе дотам,
че при фактическа раздяла, влошени отношения или несъгласие на единия съпруг за
предявяване на иск за собственост и други, правото на защита на другия съпруг не
би могло да се реализира предвид изискването за съвместна процесуална
легитимация. Така едно признато от Конституцията на Република България и закона
право, каквото е право на иск, ще бъде отречено на основание, което законът не
предвижда. При предявяване на иск за собственост срещу съпрузите изискването за
съвместна процесуална легитимация също би довело до недопустимо ограничаване на
правото на иск на основание, което законът не предвижда. Ако другарството е
задължително, при всеки иск за собственост срещу физическо лице посочването на
брачния статус на ответника ще е елемент от изискванията за редовност на
исковата молба и същата ще подлежи на връщане, ако ищецът не изпълни указанията
на съда за отстраняването на тази нередовност.
От друга страна обаче, настоящият
съдебен състав, за да се произнесе по възражението за придобивна
давност, направено от ответника В.Т. Великов в отговора на исковата молба след
отмяната на влязлото в сила решение по делото и конституирането му като страна
в процеса, въз основа на предявен срещу него иск, към момент, когато са изтекли
както срокът по чл.79, ал.2 от ЗС, така и този по чл.79, ал.1 от ЗС, взе
предвид и следното: При спор с вещноправен характер
относно вещ в режим на съпружеска имуществена общност, спорното правоотношение
е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво за двамата съпрузи
именно поради естеството на правоотношението, което по силата на закона е
неделимо. Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1 от Семейния кодекс докато трае
бракът никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил при
прекратяване на имуществената общност. Естеството на това правоотношение налага
необходимостта искът по отношение на вещ в режим на съпружеска имуществена
общност да бъде предявен от или срещу двамата съпрузи и затова в делото те би
следвало да имат положение на задължителни необходими другари по смисъла на
чл.216, ал.2 от ГПК. Необходимите другари (които са факултативни и
задължителни) са обвързани от постановеното решение, независимо, дали са били
конституирани като страни по делото, поради което, при висящо дело, имат право
на жалба срещу решението, постановено без тяхно участие, а при влязло в сила
решение – имат право да искат отмяната му по реда на чл.304 от ГПК.
Единствената разлика между факултативното и задължителното необходимо
другарство е, че при задължителното, участието на всички другари е условие за
допустимост на исковия процес. Тази задължителност не е ограничение на правото
на иск, както се приема в ТР № 3/2016г. на ОСГК на ВКС, а гарантира стабилното,
окончателно разрешаване на материалноправния спор. До
задължително необходимо другарство се стига според естеството на
правоотношенията, включително, но не само е единствено по разпореждане на
закона. Следователно не може да се прави довод, че необходимото другарство е
винаги само факултативно, щом не е изрично уредено в закона, нито, че по този
начин се прави разширително тълкуване на ограничителното правило. Евентуалните
затруднения по конституиране на задължителен необходим другар се преодоляват
със съдействието на съда, който в този случай е длъжен и служебно да следи за
участието на всички другари, докато при факултативното необходимо другарство съдът
няма подобни задължения (изцяло от заинтересованата страна зависи дали да
рискува евентуална отмяна на влязлото в сила решение поради неучастие на
необходим другар). Решението по иск за собственост трябва да е еднакво за
двамата съпрузи и когато единият съпруг не е бил конституиран като ищец или
като ответник, постановеното с участие само на другия съпруг решение има сила
на присъдено нещо и по отношение на невзелия участие в делото. Със сила на
присъдено нещо се ползва съдебното решение по иска за собственост, предявен
само от единия съпруг или само срещу единия съпруг, независимо дали искът е
уважен или отхвърлен, с такава сила се ползва и определението за прекратяване
поради отказ от иска, като в тези случаи неучаствалият съпруг не може да предяви
отново същия иск. Невъзможността спорът да се пререши, въпреки, че при
формиране на силата на присъдено нещо не е участвал единия съпруг, налага
извода, че неговото участие в делото следва да се обезпечи с оглед
произтичащата от императивна разпоредба на закона неделимост на спорното право,
която съдът следва да приложи. Това обуславя изискването за съвместна
процесуална легитимация на съпрузите, независимо дали е на страната на ищеца
или на ответника. Затова в т.12 на Постановление № 2/1977г. на Пленума на ВС се
казва, че „искът следва да бъде предявен от или срещу двамата съпрузи”. В
случая с постановлението изрично е прието, че съпрузите са в процесуално
положение на задължително необходимо другарство. (Решение № 902/27.12.2010г. по
гр.д.№ 1345/2010г., на ВКС, І г.о.).
По изложените съображения, и
макар да е отменено на основание чл.304 от ГПК влязлото в сила решение, и като
съобрази особената същност на съпружеската имуществена общност, която по силата
на правната норма е неделима и бездялова съсобственост
и не може процесуалните права на всеки от съпрузите да бъдат по-големи по обем
от материалноправните им правомощия относно общите
вещи и права върху вещи – чл.24, ал.3 от СК – разпореждане с общо имущество се
извършва съвместно, настоящият съдебен състав намира, че искът, предявен от А.К.К., макар и насочен само срещу единия съпруг – Л.Х.В., е
прекъснал течението на придобивната давност от
момента на предявяването му, което изключва възможността да се счита, че по отношение
на неучаствалия съпруг в процеса до отмяната на влязлото в сила решение и
конституирането му като страна в процеса, е продължила да тече погасителна
давност, респ. тя е изтекла и по време на висящността
на производството и са настъпили благоприятните последици по придобиване на
това основание правото на собственост. Щом като придобивната
давност по отношение на съпругата Л.Х.В. е прекъсната с предявяването на иска
за собственост, тя е прекъсната и по отношение на съпруга В.Т. Великов, макар и
да не е участвал в процеса, т.е. съдът не приема, че по отношение на В.Т.
Великов придобивната давност не е била прекъсната и
той, позовавайки се на направеното от него възражение да придобивна
давност с изтичането на 5-годишния срок собствеността е придобита от двамата
съпрузи и правото на собственост се притежава понастоящем от тях на това
основание.
Съгласно чл.82 от ЗС владелецът
може да присъедини към своето владение и владението на праводателя
си. При позоваване на присъединяване на владение, каквото е налице в настоящия
случай, е необходимо да се установи и еднородност на владението на праводателя и правоприемника, каквото не се установи.
Налице е следователно нееднородност на владението от праводателя
Г.П. (недобросъвестно) и това на частните правоприемници В.В.
и Л.В. (добросъвестно), в който случай преценката за изтичане на срока за придобивна давност се прави с оглед изтичане на дългата
давност от 10 години. От момента обаче на снабдяването на Г.П. с констативен
нотариален акт на 08.09.2005г. до датата на предявяване на иска за собственост
срещу нея и частните й правоприемници – В.В. и Л.В. –
17.09.2007г., когато е прекъснато течението на придобивната
давност, последните дори и да биха могли да се позоват на кратката 5-годишна
давност, не са могли към този момент да придобият имота на основание давностно владение.
Съобразно всичко изложено
по-горе, съдът, при доказано право на собственост от ищцата И.А.К. по отношение
на имота, осъществявано владение от ответниците В.Т.В.
и Л.Х.В. и липсата на правно основание за това, предявеният срещу тях
осъдителен иск с правно основание чл.108 от ЗС се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен. Следва да бъде уважен и установителния
иск за собственост, насочен срещу Г.К.П., а като последица от това следва да
бъде отменен и констативния нотариален акт, с който тя е призната са собственик
на имота на основание давностно владение преди да
продаде същия на другите ответници (ТР № 11/21.03.2013г. по тълк.дело
№ 11/2012г. на ОСГК на ВКС).
С оглед правилата на процеса в
полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените от нея разноски в процеса
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, а именно сумата в общ размер на 1 010
лева, съгласно приложения списък, които следва да бъдат разпределени между ответниците, както следва: Г.К.П. следва да бъде осъдена да
й заплати сумата в размер на 505 лева, В.Т.В. и Л.Х.В. следва да бъдат осъдени
да й заплатят солидарно сумата в размер на 505 лева.
На ответниците не следва да се
присъждат разноски по правилата на чл.78, ал.3 от ГПК с оглед изхода на делото.
Предвид гореизложеното,
Несебърският районен съд,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Г.К.П. с ЕГН **********,***, Л.Х.В. с ЕГН **********,***, и В.Т.В. с ЕГН **********,***,
че И.А.К. с ЕГН **********,***, е едноличен собственик на следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с
идентификатор *************(тридесет
и девет хиляди сто шестдесет и четири точка петстотин и две точка петстотин
шестдесет и девет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на село
Кошарица, община Несебър, одобрени със Заповед № РД-18-29 / 25.07.2005г. на
Изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед : КД-14-02-182 /
08.02.2007г. на Началника на СК – Бургас; адрес на поземления имот: село
Кошарица, Чолакова чешма; площ: 501 кв.м.; предназначение на територията:
Урбанизирана; начин на трайно ползване: Незасторен
имот за курортно-рекреационен обект; съседи: ПИ №№ ************,
************, ************, ************.
ОТМЕНЯ Нотариален акт № 66, том Х,
рег.№ 6424, дело № 1767/2005г. на нотариус Мария Бакърджиева с рег.№ 110 на НК
на НК и район на действие Несебърския районен съд, вписан в Службата по
вписванията – Несебър, с вх.рег.№ 5802 от 08.09.2005г., Акт № 43, том ХХІІ,
дело № 4929/2005г.
ОСЪЖДА Л.Х.В. с ЕГН **********,***,
и В.Т.В. с ЕГН **********,***, ДА ПРЕДАДАТ на И.А.К. с ЕГН **********,***,
ВЛАДЕНИЕТО върху следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор
*************(тридесет и девет
хиляди сто шестдесет и четири точка петстотин и две точка петстотин шестдесет и
девет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Кошарица, община
Несебър, одобрени със Заповед № РД-18-29 / 25.07.2005г. на Изпълнителния
директор на АК, последно изменение със заповед : КД-14-02-182 / 08.02.2007г. на
Началника на СК – Бургас; адрес на поземления имот: село Кошарица, Чолакова
чешма; площ: 501 кв.м.; предназначение на територията: Урбанизирана; начин на
трайно ползване: Незасторен имот за курортно-рекреационен обект; съседи: ПИ №№ ************, ************,
************, ************.
ОСЪЖДА Г.К.П. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на И.А.К. с ЕГН **********,***, сумата в размер на 505 лв.
(петстотин и пет лева), представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Л.Х.В. с ЕГН **********,***,
и В.Т.В. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на И.А.К. с ЕГН **********,***,
сумата в размер на 505 лв. (петстотин и пет лева), представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: