Решение по дело №3574/2015 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 3250/ 20.7.2015г.

гр. Варна

 

 

         ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

         при участието на секретаря О.Ж., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3574 по описа на Варненски районен съд за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 8224/30.03.2015 год. от „Л.е.Л.С.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис 6, чрез пълномощник срещу С.И.А., ЕГН ********** ***, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 12000.00 лева по договор за покупко – продажба на МПС от 15.02.2011 г., формирана както следва: 6000.00 лева, представляваща незаплатена стойност за продажба на л. а. марка „*“, рег. № *, рама № *, двигател № * и 6000.00 лева, представляваща незаплатена стойност за продажба л. а. марка „*“, рег. № *, рама № *, двигател № *, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба - 30.03.2015 год. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 5060.00 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава за периода от 15.02.2011 год. до 30.03.2015 год. Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.

         В исковата молба се излага, че на 15.02.2011 год. между страните са сключени договор за покупко – продажба на МПС - л. а. марка „*“, рег. № *, рама № *, двигател № *, цвят - светлосив – металик, за сумата от 6000.00 лева, както и договор за покупко – продажба на МПС - л. а. марка „*“, рег. № *, рама № *, двигател № *, цвят – черен, за сумата от 6000.00 лева. Твърди, че след изповядване на сделките ответникът е регистрирал придобитите МПС-та, но не е заплатил договорената стойност в размер на 12000.00 лева.

         Ответникът – С.И.А., депозира отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който релевира доводи за допустимост и неоснователност на предявения иск. Твърди, че при изповядване на сделките е заплатена продажната цена на процесните МПС-та. Отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира направените разноски.

 

         Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

         Приобщен към доказателствения материал по делото е договор от 15.02.2011 год., с нотариална заверка на подписите, сключен между „Л.е.Л.С.“ ЕООД (продавач) и С.И.А. (купувач), с предмет – продажба на МПС рег. № *. Уговорена е продажна цена в размер на 6000.00 лв. (т. 1). В т. 2 е обективирано изявление на продавача, че е получил изцяло сумата от 6000.00 лв., а в т. 3 – изявление от страна на купувача, че купува описаното в договора МПС при посочената цена, изплатена изцяло на продавача.

         Приобщен към доказателствения материал по делото е договор от 15.02.2011 год., с нотариална заверка на подписите, сключен между „Л.е.Л.С.“ ЕООД (продавач) и С.И.А. (купувач), с предмет – продажба на МПС рег. № *. Уговорена е продажна цена в размер на 6000.00 лв. (т. 1). В т. 2 е обективирано изявление на продавача, че е получил изцяло сумата от 6000.00 лв., а в т. 3 – изявление от страна на купувача, че купува описаното в договора МПС при посочената цена, изплатена изцяло на продавача.

         Видно от представения протокол от проведено на 15.07.2014 год. открито съдебно заседание по гр. д. № 2817 по описа на ВОС за 2014 год., олразувано по иск на У. Р. С. срещу В. Б. Ж., С.И.А. е депозирал свиделски показания.

         Между В. Б. Ж., действащ в лично качество и като съдружник в „Лийгал енд ланд сървисис“ и У. Р. С., действащ в лично качество и като съдружник в „Лийгал енд ланд сървисис“ е сключено споразумение от 17.12.2010 год., по силата на което първият поема задължение да прехвърли собствеността върху движими вещи и недвижими имоти, включително и процесните леки автомобили, с рег. № * и № *.

 

                Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

         Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

         С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право, срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.

         Договорът е консенсуален - същият се счита сключен с постигане на съгласие между двете страни по него за сключването му, а до колкото предмет на същия е прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили – същият следва да бъде сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните (чл. 144, ал. 1 и 2 ЗДв.П).

         Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване наличие на валидна облигационна връзка между страните, с предмет – продажба на посочените МПС, по която е изправна страна и от която е възникнало задължение за ответника за заплащане на търсената сума.

         В случая липсва спор, а и се установява от представените по делото 2 бр. договори за продажба обстоятелството, че между страните е постигнато съгласие за продажба на описаните моторни превозни средства. Същевременно, видно от направеното от нотариуса отбелязване – договорите са сключени в изискуемата форма – писмена, с нотариална заверка на подписите на страните.

         Предмет на спора е наличие на основание за ангажиране отговорността на купувача за заплащане на дължимата продажна цена.

         От една страна - представените договори съставляват частни диспозитивни документи, установяващи волеизявленията на страните, във връзка със сключени между тях договор за продажба на движими вещи. Същите обективират съгласие, постигнато между страните за прехвърляне на собствеността по отношение на описаните МПС срещу уговорена цена в размер от по 6000 лв., за всяко едно от тях. Същевременно – договорите съдържат изявления на лицата, които са ги подписали, че уговорената цена е платена от купувача на продавача. Касае се за частни документи, подписани от лицата които са ги издали, поради което и същите съставляват доказателство, че съдържащите се в тях изявления за направени от тези лица (чл. 180 ГПК). От друга страна, употребеният израз „получили“ (т. 2) налага извод за наличие на изявление от страна на продавача за получаване (заплащане) на уговорената цена. Коментираните договори съдържат изрично изявление за заплащане на уговорената цена – в тази част същите удостоверяват неизгоден за ищеца факт, поради което и се ползват с материална доказателствена сила относно факта на плащане на цената от купувача на продавача.        В този смисъл, следва да се приеме че към датата на сключване на договорите, уговорената цена е заплатена на продавача.

         Независимо от горното, за пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано и следното:

         Фактът на възникване на задължение по процесните договори не се установява от представените протокол от съдебно заседание и споразумение.

         Протоколът, изготвен при проведено съдебно заседание се ползва с обвързваща доказателствена сила досежно факта на депозиране на показания пред съда от лицето (в случая ответникът), с конкретно съдържание, но не и че направените изявления съответстват на действителността. Още повече, че предмета на производството пред ВОС касае отношения между физически лица, които по никакъв начин не биха могли да бъдат отнесени към настоящия спор.

         Неотносими при преценката за наличие на вземане на ищеца спрямо ответника по процесните договори за продажба са представения по делото Споразумение от 17.12.2010 год., анекс към същото от 12.02.2011 год. По своята правна природа, коментираното споразумение има характер на предварителен договор по смисъла на чл. 19 ЗЗД, обвързващ ищцовото и трето за настоящия спор лице. Този извод се налага с оглед съдържанието на уговорните между страните, а също и предвид несъобразяване формата на договора с разпоредбата на чл. 144, ал. 2 ЗДв.П. В този смисъл коментираното споразумение не е годно да породи вещно – транслативен ефект по отношение собствеността на описаните движими вещи. От друга страна, същото по никакъв начин не установява поето от ответника парично задължение по повод прехвърляне собствеността на автомобилите.

         По изложените съображения се налага извода, че ищецът не установи наличие на вземане, съставляващо уговорена продажна цена по договори за продажба на МПС, поради което и се налага извода, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, неоснователни са и акцесорните претенции за присъждане за мораторна лихва, заявена в общ размер на 5060.00 лв., от по 2530 лв., начислена върху всяка една от главниците, за периода 15.02.2011. – 30.03.2015 год.

         С оглед изхода на спора и отправеното искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника извършените по делото разноскиза адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

         В предвид направено възражение за прекомерност от ищцовата страна, съдът след като съобрази фактическата и правна сложност на делото, нормативно установения минимален размер на адвокатското възнаграждение, съгласно Наредба № 1/ 2004 год. намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което и претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение от 4000.00 лева, следва да бъде редуцирано до сумата от 3000.00 лв. При формиране на този извод бе съобразено и обстоятелството, че производството по делото е приключило в рамките на едно съдебно заседание, в рамките на което са събрани единствено писмени доказателства, експертизи не са изслушвани, не са ангажирани и гласни доказателства, както и че претендирания от ищцовата страна (която в случая е и възразила) адвокатски хонорар е в размер на 3000.00 лева.

         Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ОТХВЪРЛЯ предявените от „Л.е.Л.С.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис 6 срещу С.И.А., ЕГН ********** *** искове за заплащане на сумите от 12000.00 (дванадесет хиляди) лева, представляваща главница по договори за покупко – продажба на МПС от 15.02.2011 г., формирана както следва: 6000.00 (шест хиляди) лева, представляваща незаплатена стойност за продажба на л. а. марка „*“, рег. № *, рама № *, двигател № * и 6000.00 (шест хиляди) лева, представляваща незаплатена стойност за продажба л. а. марка „*“, рег. № *, рама № *, двигател № *, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба - 30.03.2015 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД както и сумата от 5060.00 (пет хиляди и шестдесет) лева, представляваща сбор от обезщетения за забава, формирана, както следва: от по 2530.00 (две хиляди петстотин и тридесет) лева, за периода от 15.02.2011 год. до 30.03.2015 год., на основание 86, ал. 1 ЗЗД.

         ОСЪЖДА Л.е.Л.С.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис 6 да заплати на С.И.А., ЕГН ********** *** сумата от 3000.00 (три хиляди) лева, представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: