№ 4932
гр. София, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
в присъствието на прокурора М. Д. М.
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело №
20231100103911 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди с
правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Ищцата С. П. П. твърди, че през 2016г. срещу нея било образувано наказателно
производство и й е било повдигнато обвинение за длъжностно присвояване. Била й
наложена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 5000лв. През 2018г. срещу
нея бил внесен обвинителен акт в съда. През 2018г. СРС издал оправдателна присъда, а през
2021г. СГС потвърдил присъдата на първоинстанционния съд и след близо 5г. водено срещу
ищцата наказателно производство, тя била окончателно оправдана. Ищцата посочва, че в
резултат на неоснователното й обвиняване в тежко умишлено престъпление от общ характер
е търпяла неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, душевни страдания,
психически стрес, притеснения, неудобство от приятели и колеги, чувство за накърнена чест
и достойнство. Ищцата посочва, че се изолирала социално, притеснявала се за децата,
съпруга си и родителите си, и как случващото ще им се отрази. Моли съда да постановите
решение, с което да осъдите ответника да й заплати сумата 30 000 лв., обезщетение за
търпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от влизане в сила на
оправдателната присъда на 11.08.2021г. до окончателното изплащане.
Ответникът Прокуратурата на Р България оспорва предявения иск. Оспорва ищцата
да е търпяла вреди над призумтивните, като посочва, че описаните в исковата молба не са
преки вреди. Оспорва размера на претендираните неимуществени вреди като силно завишен.
Счита, че наказателното производство е продължило в разумен срок, спрямо ищцата не е
взета най-тежката мярка за процесуална принуда, липсва и медицинска документация в
подкрепа на твърденията в исковата молба. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства, установи следното от
фактическа страна:
Ищцата е работила като счетоводител в „Е.Е.К.“ ООД от 2011г. до 2015г. с място на
работа в „Б.“ ЕООД. Със заповед от 27.05.2015г. на управителя на дружеството тя е била
1
уволнена. В мотивите на заповедта е вписано, че в периода 2014-2015г. извършвала
системно нарушение на трудовата дисциплина като незаконосъобразно е извличала облаги
за себе си, възползвайки се от служебното си положение.
На 13.10.2015г. управителят на „Б.“ ЕООД е подал молба до 4РУП СДВР за
установяване на извършено престъпление, като видно от текста е твърдял отклоняване и
присвояване на парични средства от ищцата. РУП е извършило проверка по жалбата и е
изпратило преписката на СРП. С постановление на прокурор от СРП, на 30.08.2016г. е
образувано ДП по пр.пр.№ 32810/2016г. на СРП за престъпление по чл.206 ал.1 от НК. Не е
било повдигано обвинение , като ищцата е била разпитана в качеството й на свидетел /на
12.10.2016г., когато са и взети и образци от подписа/. Разпитани са били още подалият
жалбата управител на „Б.“ ЕООД и управителят на „Е.Е.К.“ ООД, назначени са били две
експертизи – единична счетоводна и комплексна техническа и счетоводна. Срокът за
разследването е бил удължаван многократно. С постановление от 18.06.2018г. на прокурор
при СРП, ДП е изпратено на СГП по компетентност /с оглед на евентуалния състав, по
който да бъде повдигнато обвинение на ищцата – обсебване/. С постановление от 6.07.2018г.
прокурор при СГП е отказал да приеме делото, като го е върнал на СРП. На 12.07.2018г.
СРП е повдигнала обвинение на ищцата за противозаконно присвояване на сумата
127 635,75лв. – престъпление по чл.206 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. Взета й е мярка за
неотклонение парична гаранция в размер на 5000лв. Ищцата е разпитана в качеството на
обвиняем на 20.08.2018г. и на същата дата й е предявено разследването. Ищцата е внесла
сумата по паричната гаранция на 27.08.2018г. С обвинително заключение на разследващия
полицай , преписката е изпратена на СРП на 20.08.2018г.
Обвинителният акт срещу ищцата е внесен в СРС на 17.09.2018г. Образувано е
НОХД № 15809/18г. на СРС. Проведени са 4 съдебни заседания. Срещу ищцата е бил
предявен граждански иск от „Б.“ ЕООД за сумата 127 635,75лв. , който е бил приет за
разглеждане от наказателния съд. С присъда от 5.07.2019г. ищцата е призната за
невиновна в това, че в периода от 16.10.2013 г. до 27.05.2015 г. , в гр. София при условията
на продължавано престъпление - със сто тридесет и седем деяния, които осъществяват
поотделно състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите,
противозаконно присвоила чужди движими вещи - парични суми в общ размер на 127635,75
лева , собственост на „Б." ЕООД, ЕИК: *******, които пазела - получавала плащанията в
брой от клиенти на дружеството, като обсебването е в големи размери – престъпление по
чл.206 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. Гражданският иск срещу ищцата е отхвърлен.
Изменена е мярката за неотклонение от парична гаранция в подписка. Мотивите към
присъдата са изготвени през м.май 2021г.
Присъдата е протестирана от СРП и обжалвана от гражданския ищец и частен
обвинител „Б.“ ЕООД. Пред СГС е образувано ВНОХД № 2552/2021г. Проведено е едно с.з.
на 12.07.2021г. С решение от 11.08.2021г. , което е окончателно, присъдата на СРС е
потвърдена.
Във връзка с твърдените неимуществени вреди, по искане на ищцата съдът събра
гласни доказателства.
Св.Д.П., съпруг на ищцата, установява, че ищцата е била дисциплинарно уволнена,
тъй като шефът й я обвинил в кражба и подал жалба до 4 РУП. Тогава започнали да я
призовават в полицията, извършвали се разпити. Съпругата му се затворила, не излизала
никъде, не комуникирала с хора, получавала хипертонични кризи, била на антидепресанти.
Споделя, че за случващото се ищцата не казвала на децата им, не споделяла с близките си,
тревожела се да не влезе в затвора, тревожела се, че е без работа. На последното съдебно
заседание в съда, след като чула, че прокурорът иска да й бъде наложено наказание 4г.
лишаване от свобода, ищцата била в шок. Дори и след като чула оправдателната присъда тя
не се успокоила, защото знаела, че прокуратурата ще я обжалва. Едва след решението на
втората инстанция ищцата се успокоила. Посочва, че ищцата започнала отново работа като
2
счетоводител през 2018г.
Св.М. П., приятелка на ищцата , си спомня, че ищцата се чувствала много зле по
време на цялото дело от 2015г. до 2021г. Притесняла се децата й да не разберат за делото,
притеснявала се, че нямала приходи, не работела, а и не се чувствала психически годна да
работи, не излиза от дома си, чувствала се обидена, тъй като не е била направила нищо
незаконно. Тъй като била дисциплинарно уволнена като счетоводител, трудно можела да си
намери работа пак като счетоводител. Децата й усетили, че майка им е напрегната, като
дори голямата им дъщеря мислела, че родителите й ще се развеждат. Свидетелката посочва,
че ищцата е имала високо кръвно, вземала е антидепресанти.
Съдът кредитира показанията на свидетелите доколкото същите се подкрепят от
събраните писмени доказателства. И двамата свидетели са близки на ищцата, а св.Д. е и
заинтересован от изхода на делото, поради което техните показания следва да се ценят с
оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК. Показанията на св.П., че ищцата е започнала работа
през 2018г. се подкрепят от вписаното в протокол за разпит на ищцата, изготвен през 2018г.
Липсва медицинска документация, установяваща ищцата да е имала здравословни проблеми
по време на наказателното производство, или други доказателства, установяващи, че е
ползвала психологическа помощ.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, на обезщетение от Държавата подлежат тези вреди, които
са пряка и непосредствена последица от воденото наказателно производство.
При незаконно обвинение Държавата отговаря по реда на ЗОДОВ чрез своя
процесуален субституент Прокуратурата на Р България. Тази отговорност се извежда от
възложените на прокуратурата в Конституцията правомощия по осъществяването на
ръководство и надзор върху разследването, вкл. внасяне на искане за вземане на мярка за
неотклонение, повдигане на обвинение, събиране на доказателства, съставяне на
обвинителен акт за предаване на обвиняемия на съд, доказване на обвинението в съда. По
реда на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ може да се претендира обезщетение за всички засегнати
неимуществени права, вкл. и нарушено право делото да се разгледа в разумен срок, без да е
необходимо да се търси самостоятелна защита по чл.6 пар.1 от Конвенцията за правата на
човека. По иска по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ съдът определя обезщетението за неимуществени
вреди в глобален размер, като съобразява цялостното негативно отражение на незаконното
обвинение в неимуществената сфера на незаконно обвинения /така решение
№42/1.07.2019г. по гр.д.№ 1914/18г. , ВКС, ІІІ г.о./.
В съдебната практика няма спор, че началото на производството се определя от
датата на първоначалния акт на съответния компетентен орган, в който се съдържа
твърдение за извършено от лицето престъпление, с който се засяга положението на
обвиняемия. Крайната датата е тази, на която лицето е уведомено за прекратяване на
предприетите срещу него правни действия.
Наказателното дело срещу ищцата е започнало на 30.08.2016г., когато е образувано
досъдебното производство. Въпреки, че към него момент на ищцата не е било повдигнато
обвинение, и то формално се е водило срещу неизвестно лице, от постановлението на
прокурора от СРП от 23.05.2018г. става ясно, че ищцата е длъжностното лице, чиито
действия са разследвани, като прокуратурата е възложила на разследващите органи да
съберат доказателства срещу ищцата /да разпитат свидетели за действията на ищцата и да
3
назначат експертиза, която е свързана с проверка на нейната работа като счетоводител/. В
практиката си ЕСПЧ приема, че момента от който е налице „обвинение“ е този, от който
лицето е значително засегнато от предприетите спрямо него действия, от момента, в който е
налице обосновано подозрение за вина /за това повече напр. в решението по дело „Я. и
други срещу България“, ЕСПЧ, т.21/. Съдът не възприема твърденето на ищцата, че
наказателното производство срещу нея е започнало през 2015г. Жалбата на управителя на
„Б.“ ЕООД е подадена в 4 РПУ на 13.10.2015г. Ищцата е дала обяснения във връзка с тази
жалба на 15.07.2016г., но до 30.08.2016г. няма данни срещу ищцата да е било налице
обосновано подозрение за вина.
Наказателното производство срещу ищцата е приключило на 11.08.2021г., когато е
влязла в сила оправдателната присъда. Или общо наказателното производство срещу нея в
досъдебна и съдебна фаза е продължило 5г. /без 20 дни/ . Повдигнато й е обвинение за
тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 3г.
до 10г. , както и възможност за конфискация на част или на цялото имущество. На ищцата
първоначално / на 12.07.2018г./ е взета по-тежка мярка за неотклонение „парична гаранция“
в размер на 5000лв., която е изменена от съда след постановяване на оправдателната
присъда на 5.07.2019г. в най-леката мярка за неотклонение „подписка“. Предприетите срещу
нея процесуални действия на досъдебното производство не са били интензивни с оглед на
вида на взетата мярка за неотклонение и етапа, на който е взета, и с оглед на факта, че само
веднъж е била разпитвана от органите на разследването. Процесуалните действия на
съдебното следствие са били по-интензивни – проведени са 4 съдебни заседания на първа
инстанция и едно съдебно заседание на въззивна инстанция, като мярката за неотклонение е
изменена в най-леката. Налице е забавяне в разследването – срокът за разследване на
досъдебното производство е бил многократно продължаван – в продължение на 2 г. са
разпитани трима свидетели /в това число и ищцата/ и назначени 2 експертизи.
Действително, забавяне е имало заради забавянето на вещите лица да изготвят
заключенията, но това не освобождава държавата от отговорност. Държавата отговаря и в
този случай, тъй като задължение на органите на разследване е да осигурят изготвяне на
експертизите в срок. Налице е забавяне и при разглеждане на делото и на първа инстанция,
тъй като съдът е забавил изготвяне на мотивите на присъдата с година и десет месеца. На
втора инстанция делото е приключило в разумен срок. Налице е забавяне на производството
по делото, което представлява нарушение на чл.6 пар.1 от ЕКПЧ. По време на наказателното
производство ищцата е търпяла страх да не бъде осъдена, притеснение и стрес за своето
бъдеще и това на семейството си. Твърдението за влошеното заради наказателното
производство здравословно състояние на ищцата – високо кръвно и психична нестабилност,
съдът не приема за доказани. Липсва медицинска документация във връзка с установяване
на здравословни проблеми, с тяхното лечение. Влошено здравословно състояние не може да
се доказва с гласни доказателства. Свидетелите твърдят, че ищцата е подлагана на лечение,
имала е престой в болници, посещавала е психолози, но писмени доказателства в тази
насока не се представиха.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът няма основание да счита
дисциплинарното уволнение на ищцата като последица от воденото срещу нея наказателно
производство, т.е. ищцата да е загубила работата си заради повдигнатото срещу нея
незаконно обвинение. Видно от заповедта за уволнение, ищцата е уволнена преди
прокуратурата да е била сезирана с жалба от управителя на дружеството, за което ищцата е
извършвала счетоводни услуги. Следователно за съда липсват основания да приеме, че
уволнението на ищцата е следствие на водено срещу нея наказателно производство.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконни актове, действия и
бездействия на правозащитните органи, изчерпателно посочени в закона. Вредите, които не
са в причинно следствена връзка с незаконното обвинение за извършено престъпление, не се
обхващат от обезщетението за имуществени вреди по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и за тях
държавата не отговаря.
4
Към момента, когато е започнало наказателното производство ищцата е била на 30г.
Била е семейна, имала е две деца – на 12г. и на 5г. Не е била осъждана. Установи се от
свидетелските показания, че воденото срещу ищцата наказателно производство й се е
отразило негативно, тя го е преживяла много тежко. Ищцата била притеснена за съдбата и
бъдещето си, била обидена и несъгласна с повдигнатото й обвинение. Променил се начина й
на живот – станала затворена, притеснявала се да излиза и да се среща с хора, притеснявала
се от това което си мислят за нея и за семейството й, чувствала се неловко. Изпитваното от
ищцата притеснение се отразило на отношенията в семейството й, семейната атмосфера
станала напрегната. Съдът приема, че воденото срещу ищцата наказателно производство е
оставило негативен ефект върху личния й живот. Съгласно задължителната съдебна
практика всяко лице, срещу когото е образувано наказателно производство търпи вреди –
емоционални, психически и имуществени, но вредите, които са специфични и които са в
повече от нормално претърпяното следва да бъдат установени. Вреди в повече от нормално
търпени в резултата на незаконното обвинение, не се установиха по делото.
Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС – т. 11 и раздел ІІ от мотивите към
нея от ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, и
основаната на тях, трайно установена практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД,
във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, понятието
„справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които
следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди. При деликтния иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ такива правно
релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
са: тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното
производство, вида и продължителността на мерките за неотклонение и на другите
наложени ограничения в рамките на наказателното производство, водени ли са и други
наказателни производства; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищцата –на
здравословното й състояние, на конкретните й преживявания, и изобщо – цялостното
отражение на предприетото срещу нея наказателно преследване върху живота й –
семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Като
ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи
още и стандартът на живот в страната към периода на увреждането /така и в решение
№51/11.03.2021г. по гр. дело № 2340 по описа за 2020 г., ВКС, ІV г.о./.
Съобразно изложените критерии, съдът съобрази, че срещу ищцата е било
повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление във връзка с професионалната й
дейност, за което е предвидено наказание лишаване от свобода и конфискация на
имущество. Наказателното производство не е приключило в разумен срок, като съдът отчете
забавяне. В същото време производството не се е характеризирало с интензивност на
процесуалните действия - ищцата е била с наложена най-леката мярка за неотклонение
„подписка“, като за период от 1 г. й е била наложена по-тежка мярка за неотклонение
„парична гаранция“ /изменена след оправдателната присъда/, не е била подложена на
ограничения, не е била изведена от семейството си и от социалната си среда, не е бил
ангажирана в интензивни процесуални действия. Съдебните заседания са били общо 5 на
двете инстанции, а на досъдебното производство са извършени два разпита. Не се установи
влошаване на здравословното състояние на ищцата, но с оглед на незаконното й обвинение
за тежко умишлено престъпление съдът приема, че тя е търпяла стрес и притеснение за
своята съдба, за децата си и съпруга си, неприятни изживявания и огорчение в
професионален план. Не се установи ищцата да е загубила работата си в резултат на
воденото срещу нея наказателно производство, но съдът приема, че последното е имало
отражение при намирането на нова работа през 2018г. Заради изпитваните притеснения и
отрицателни негативни преживявания първоначално ищцата не е била в годно състояние да
започне нова работа.
Досежно икономическата конюнктура в страната следва да се посочи, че
5
минималната работна заплата в страната в периода 2016 - 2021г. е била 420лв. през 2016г.,
като през 2021г. е нараснала на 650лв.
Преценявайки изложеното и съобразявайки насоките, дадени в ППВС №4/68г. и
критериите на чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че сумата от 12 000лв. е справедлив еквивалент за
търпените от ищцата неимуществени вреди. До размера на първоначално предявения размер
от 30 000лв., искът за неимуществени вреди следва да се отхвърли.
На основание чл.86 от ЗЗД и във връзка със задължителните постановки на ТР №3 /
22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г., ОСГК , ВКС, т.4, на ищцата се дължи присъждане на
законната лихва върху присъдената главница от влизане в сила на оправдателната присъда,
което за ищцата е станало на 11.08.2021г.
По разноските:
Съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение
за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Възстановяват се
действително сторените разноски.
Съдът приема, че в полза на ищцата следва да присъдят разходите за държавна такса
за предявения иск в размер на 10лв.
Ищцата претендира заплащане на разноските за адвокатски хонорар в размер на
3050лв. с ДДС. Ответникът възразява по претендирания размер като прекомерен.
Преценявайки цената на иска, претендираният хонорар е в минималния размер по чл.7 ал.2
т.4 от Наредба №1 за минималните размери адвокатски възнаграждения, не е прекомерен и
няма основание да бъде намаляван. Съразмерно с уважената част от иска /40%/, на ищцата
се следва възнаграждение за адвокат в размер на 1220лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България да заплати на С. П. П., ЕГН **********, с
адрес: гр.София, ж.к.“*******, на основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди сумата от 12 000 (дванадесет хиляди) лв., ведно със
законната лихва от 11.08.2021г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на
незаконно повдигнато обвинение и неоснователно водено наказателно производство, по
което е оправдана с присъда по НОХД № 15809/2018г. на Софийска районен съд, както и
сумата 1 230 лв. разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди
за разликата между уважения размер от 12 000лв. и предявения размер от 30 000лв., ведно с
лихвата за забава, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6