Определение по дело №563/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер    453/17.6.2020г.      Град Варна

 

Варненският окръжен съд                                                    Наказателно отделение

На седемнадесети юни                                            Две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:      ИВАНИЧКА СЛАВКОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ   

                                                                                     ЖУЛИЕТА ШОПОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Жулиета Шопова

ВЧНД № 563 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е по реда на гл.XXII  от НПК.

Производството е образувано по повод постъпила жалба от В.Г.– Министър на финансите и представляващ Държавата, чрез процесуалния му представител - И.А.– гл.юрисконсулт при ТД на НАП-Варна,  против Определение № 451 /11.03.2020 г. по ЧНД 1117/20 г. по описа на Районен съд – Варна.

С атакувания съдебен акт, ВРС е прекратил производството по горепосоченото дело, като е приел, че жалбата против Постановление на ВРП за прекратяване на наказателно производство по ДП № 77/2019 г. по описа на ОД на МВР Варна водено за престъпление по чл. 227б ал. 2 вр. ал. 1 от НК следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, тъй като е подадена от ненадлежна страна.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност, неоснователност и необоснованост на обжалваното определение. Сочи се, че първоинстанционният съд, за да постанови обжалваното определение, неправилно е приел, че Министъра на финансите не е сред кръга на лицата, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК, които са носители на правото на жалба срещу прокурорски акт за прекратяване на наказателното производство. Основен аргумент за посоченото се изтъква съдържанието на чл.74, ал.1 от НПК, определящ качеството на „пострадал“, което съотнесено към самия състав на престъплението, предмет на воденото разследване,  налагал извода, че осъществяването на деянието по чл. 227б ал. 2 вр. ал. 1 от НК от обективна и субективна страна води до увреждане интересите на държавата, явяваще се пострадало лице по смисъла на чл. 243, ал. 4 от НПК. Въз основа на изложеното е направено искане, да бъде отменено Определение № 451/11.03.2020 г. по ЧНД 1117/20 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на Министъра на финансите.

Настоящата въззивна инстанция, след като се запозна с материалите по делото, прие за установено следното:

С Постановление от 25.02.2020 г. , РП-Варна е прекратила наказателното производство по досъдебно производство  № 77/2019 г. по описа на ОД на МВР Варна водено за престъпление по чл. 227б ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Прокурорският акт е обжалван пред Районен съд – Варна от Министър на финансите и представляващ Държавата, чрез процесуалния му представител - И.А.– гл.юрисконсулт при ТД на НАП-Варна, като с Определение  № 451 /11.03.2020 г. по ЧНД 1117/20 г., предмет на настоящия въззивен контрол, ВРС е прекратил производството по горепосоченото дело, приемайки, че така подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, тъй като е подадена от ненадлежна страна.

ВОС намира за необходимо да посочи, че доколкото първоинстанционният съд не се произнесъл по обосноваността и закосъобразността на прокурорския акт, поради констатираното наличие на процесуална недопустимост на жалбата, то и по отношение на същата е следвало да бъдат приложени процесуалните изисквания на чл.323 и сл.от НПК и жалбата да бъде върната на подалото я лице, с указване на възможността връщането на същата да бъде разгледана по реда на гл.22 от НПК, каквото именно се явява и настоящото въззивно производство.

В така обжалваното пред ВОС  определение, преценявайки от една страна  нормата на чл. 243, ал. 4 от НПК с която  законодателят е очертал лимитативно кръга на лицата, които имат право да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство и сътветно - престъплението по чл. 227 б ал. 2 вр. ал. 1 от НК – за което е образувано и водено производството, първоинстанционния съдът е приел, че съставът на посоченото престъпление  не реализира резултат -  увреждане на определена категория лица. Приел е също, че жалбоподателят няма качеството на пострадало лице, тъй като в състава на престъплението по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, причиняването на щета на определен субект не е предвидено като елемент от обективната му страна, като липсата на съставомерни вреди от престъплението препятства възможността да се идентифицира конкретно пострадало лице – физическо или юридическо. В този смисъл и Министерството на финансите на Република България не е легитимиран да оспорва по този ред прекратяването на наказателното производство от прокурора, доколкото процедурата по чл. 243, ал. 4 от НПК обезпечава интересите на лица, в чиито кръг той не попада. Предвид констатираната липса на активна процесуална легитимация, съставът на ВРС е приел, че жалбата срещу постановлението на ВРП  е процесуално недопустима и образуваното въз основа на нея съдебно производство следва да бъде прекратено.

Настоящият състав на Въззивния съд споделя напълно изложените съображения на първоинстанционния съд, касаещи недопустимостта на подадената жалба срещу Постановление на ВРП за прекратяване на наказателно производство по ДП № 77/2019 г. по описа на ОД на МВР Варна водено за престъпление по чл. 227б ал. 2 вр. ал. 1 от НК, считайки, че тези съображения за обосновани, законосъобразни и съответстващи на съдебната практика.

В обжалвания пред настоящата инстанция акт, районният съд е приел, че в конкретния случай жалбоподателят няма законово предвидена възможност да обжалва по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК постановлението за прекратяване на наказателното производство, за престъпление по чл. 227б ал. 2 от НК, тъй като няма качеството на пострадал от това  деяние. Това е така, защото престъплението по чл. 227б, ал. 2 от НК е на формално извършване, с обект на увреждане или засягане на обществени отношения, формирани в стопанската дейност и законосъобразното им осъществяване, т. е. то не съдържа в обективната страна на своя състав конкретни вредни последици, относими към определено физическо или юридическо лице. Поради това и в този случай, законът не определя възможност за наличието на пострадал от това престъпление, по смисъла на чл. 74, чл. 76 и по чл. 84 от НПК, които очертават правната характеристика на тази фигура в наказателния процес.

Ето защо жалбоподателят в конкретния случай няма самостоятелни права в процеса като на пострадал и не разполага със самостоятелни права на участник в предварителното производство, които да подлежат на съблюдаване от съда в правомощията му по контрола за законосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП№ 77/19 г. по описа на ОД на МВР Варна, водено за престъпление по чл. 227б ал. 2 НК. В тази връзка следва да се посочи и съществуващата и разяснена и от първоинстанционния съд правна възможност по реда на чл.200 от НПК, жалбоподателят да сезира по – горестоящата прокуратура,  в случая Окръжна прокуратура – Варна, пред която да обжалва Постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.

Предвид изложените съображения, ВОС намира, че първоинстанционния съд е постановил законосъобразно определение, с оглед мотивите съдържащи се него, като вярно е заключено, че съдът е сезиран от лице, нямащо процесуалното качество на пострадал, респ. неговата жалба е процесуално недопустима и като такава не може да ангажира съда за акт по същество, поради което и обжалвания акт следва да бъде потвърден.

 С оглед поосоченото и  и на осн.чл.345, ал. 1 от НПК съдът,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 451 /11.03.2020 г. по ЧНД 1117/20 г. по описа на Районен съд – Варна.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

        2.