РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Пловдив, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Славейка Ат. Костадинова
Членове:Катя Ст. П.
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000845 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №708 от 23.12.2019 г.,постановено по т.д.№538/2018 г. по описа на О.С.-
П.,ТО,XVII-ти състав,е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска,предявен от
„Ю.Б.“АД с ЕИК ********* /с предишно наименование „Ю.И.Е.Д.Б.“АД/ със седалище и
адрес на управление ****,против Г. Т. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес:**** да бъде
осъден да заплати сумите:
-86 312,09 швейцарски франка-част от усвоена и непогасена главница по договор за
кредит за покупка на недвижим имот №******* от 10.01.2008 г. и допълнителни
споразумения към него,общият размер на която главница се претендира в размер на 87 133
швейцарски франка;
-1 850,18 лв.-разноски за нотариални такси по същия договор за кредит и
допълнителни споразумения към него,
ведно със законната лихва върху сумите,считано от датата на подаване на исковата
молба-09.07.2018 г. /исковата молба е подадена по пощата с пощенско клеймо 09.07.2018 г./
до окончателното изплащане на сумите.
Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от „Ю.Б.“АД /с предишно
1
наименование „Ю.И.Е.Д.Б.“АД/ с ЕИК *********,в която е поддържано оплакването,че
решението е постановено в нарушение на чл.293,ал.3 ТЗ.Жалбоподателят счита,че
ответника не е оспорил действителността на договора за банков кредит,респ. На
погасителния план към него.Изложил е становището,че погасителния план няма
самостоятелен характер и не поражда задължение за плащане.Второто оплакване във
въззивната жалба е,че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл.143 от ЗЗП,на
което основание съдът е обявил нищожността на клаузите на чл.1,чл.2,ал.1,чл.6,ал.2 и чл.20-
22 от договора за банков кредит.По отношение на тези клаузи жалбоподателят счита,че не е
била налице хипотезата на чл.143,т.10 от ЗЗП,тъй като ответникът е имал възможност да се
запознае предварително със съдържанието на договора и съзнателно е избрал кредита да му
бъде отпуснат в швейцарски франкове поради изгодния валутен курс към датата на
сключването на договора.Жалбоподателят е изложил и съображения,че неправилно в
обжалваното решение съдът е приел,че клаузите са неравноправни по смисъла на чл.143,т.11
ЗЗП и чл.143,т.12 от същия закон.
Въз основа на поддържаните във въззивната жалба съображения,банката-
жалбоподател е поискала да се отмени обжалваното решение и да се постанови въззивно
решение по съществото на спора,по силата на което да се уважат изцяло
исковете,предявени срещу Г. Т. П..
Ответникът по въззивната жалба-Г. Т. П.,чрез пълномощника си адв. Р.С.,е подал
писмен отговор,в който е изразил становище,че жалбата е неоснователна и е изложил в тази
насока подробни доводи.
На основание подадената от „Ю.Б.“АД въззивна жалба е било образувано възз.т.д.
№153/2020 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив,по което е постановено решение
№260002 от 24.08.2020 г. и с него обжалваното първоинстанционното решение №708 от
23.12.2019 г.,постановено по т.д.№538/2018 г. по описа на ОС-П.,е било потвърдено изцяло.
След това,срещу постановеното от апелативния съд решение №260002 от 24.08.2020
г. е подадена касационна жалба от „Ю.Б.“АД с ЕИК ********* и на база същата е
образувано гр.д.№285/2021 г. по описа на ВКС,IV-то гр. отделение.По последното дело е
постановено определение №207 от 22.03.2021 г.,с което е прието,че въззивното решение в
частта,с която съдът се е произнесъл на основание чл.79 ЗЗД по иск за разноските за
нотариални такси,във връзка с договора от 10.01.2008 г.,не подлежи на касационно
обжалване,тъй като цената на иска е 1850,18 лв. и е под установения в закона
/чл.280,ал.3,т.1 от ГПК/ минимален праг за достъп до касационно обжалване.С оглед на
това,със същото определение касационната жалба на „Ю.Б.“АД е оставена без разглеждане в
частта й срещу решението от 24.08.2020 г. на АС-Пловдив по отношение на предявения иск
за разноските за нотариални такси,във връзка с договора за банков кредит от 10.01.2008
г.Извън това,с определението от 22.03.2021 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на
решението от 24.08.2020 г. на АС-Пловдив,постановено по в.т.д.№153/2020 г.,в частта по
предявения иск на основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.430 ТЗ за сумата 86 312,09 швейцарски
франка-част от получена и непогасена главница по договор за кредит за покупка на
2
недвижим имот от 10.01.2008 г.
След това,с решение №60182 от 22.10.2021 г.,постановено по гр.д.№285/2021 г. по
описа на ВКС,IV-то гр. отделение,е отменено решение №260002 от 24.08.2020
г.,постановено по т.д.№153/2020 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив /явно в частта,в
която решението е било допуснато до касационно обжалване/ и делото е върнато за ново
разглеждане от друг въззивен състав на апелативния съд.В мотивната част на решението си
касационният съд е дал указания при новото разглеждане на делото да бъде изслушано
допълнително заключение на вещо лице,което да даде отговор за размера на усвоената и
непогасена главница по договора за кредит №*******/10.01.2008 г.,съгласно първоначалния
погасителен план към него и двустранно подписаните споразумения /приложения и
молби/,без да взе предвид тези допълнителни споразумения,за които се е установило по
делото,че не са подписани от длъжника.Дадени са и указания с оглед отговора на
повдигнатия правен спор,въззивната инстанция да извърши преценка на клаузите на
чл.6,ал.2 и чл.20-22 от договора за банков кредит в чуждестранна валута,предвид
оспорването им като неравноправни съгласно чл.143,ал.2 ЗЗП.
Настоящото т.д.№845/2021 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив е образувано
вследствие горното отменително решение на ВКС.
Пловдивският апелативен съд в настоящия си съдебен състав,като се запозна с
акта,предмет на обжалване,с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и като
съобрази събраните по делото доказателства,доводите на страните и дадените от ВКС
указания,намира за установено следното:
Процесуалната допустимост на въззивната жалба,валидността и допустимостта на
атакувания с нея съдебен акт са преценени като налични още при първоначалното
разглеждане на същата жалба и понастоящем няма причина за ревизирането на тази
преценка.А що се отнася до въпросите за законосъобразността и правилността на
обжалваното решение,то съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по тези въпроси
въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата,а в конкретния случай следва да
съобрази и приетото в отменителното решение на ВКС.Наред с това,настоящият съд следва
да се съобрази и с определение №207 от 22.03.2021 г. на ВКС,с което е оставена без
разглеждане касационната жалба на „Ю.Б.“АД срещу частта на решението от 24.08.2020 г.
по в.т.д.№153/2020 г. на АС-Пловдив по отношение на предявения иск в размер на 1850,18
лв. за разноските за нотариални такси във връзка с процесния договор за банков кредит от
10.01.2008 г.И именно поради това определение,първоначално постановеното въззивно
решение от 24.08.2020 г. следва да се приеме за влязло в сила в частта,с която съдът се е
произнесъл по иска за заплащане на нот. Такси по договора в размер на 1850,18
лв.,респективно е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение в частта,с която
същият иск е отхвърлен.При настоящото разглеждане на делото следва да бъде извършена
преценка само относно основателността на осъдителния иск за заплащане на исковата сума
от 86 312,09 швейцарски франка,претендирана като част от усвоената и непогасена главница
по процесния договор за кредит.В контекста на изложеното и след така направените
3
уточнения въззивният съд приема следното:
С предявеният осъдителен иск в размер на 86 312,09 швейцарски франка,банката-
ищец „Ю.Б.“АД с ЕИК ********* /с предишно наименование „Ю.И.Е.Д.Б.“АД/ е поискала
ответникът Г. Т. П. с ЕГН ********** да бъде осъден да й заплати тази сума като част от
усвоена и непогасена главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот
№******* от 10.01.2008 г. и допълнителни споразумения към него,общият размер на която
главница се претендира в размер на 87 133 швейцарски франка.Поискала е още посочената
сума да й бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея,считано от датата на
подаване на исковата молба-09.07.2018 г. /исковата молба е подадена по пощата с пощенско
клеймо от 09.07.2018 г./ до окончателното изплащане на сумата.
По повод на горния иск,банката-ищец е изложила следните основни твърдения:
Поддържано е твърдението,че между банката и ответника е сключен договор за
кредит за покупка на недвижим имот №******* от 10.01.2008 г.,по силата на който банката
е предоставила на ответника кредитен лимит в швейцарски франкове в размер
равностойността на 50 000 евро за покупка на посочен недвижим имот и за други
разплащанията,като кредитът е бил усвоен на 31.01.2008 г. и по-конкретно-била е усвоена
сума от 82 332 швейцарски франка.Твърди се още,че крайният срок за погасяване на кредита
е бил 394 месеца,считано от датата на усвояване,а в чл.3 от договора е било уговорено
заплащане на възнаградителна лихва и в ал.3 от същия член била предвидена неустойка за
просрочие на погасителните вноски и в случай на предсрочна изискуемост,а в чл.4-ти-
заплащане на такса за управление на кредита,годишна такса за управление и
административна такса за обработка на документи.По чл.10,т.3 било уговорено задължение
на кредитополучателя да заплаща всички разноски,свързани с
оценка,предоставяне,регистриране,вписване и застраховане на обезпеченията,както и
разноските по организиране и провеждане на принудителното изпълнение.
Банката-ищец е изложила и твърдения,че отношенията по договора били
предоговорени впоследствие с допълнителни споразумения от 30.04.2010 г. и 30.06.2011
г.,като със същите били преоформени задълженията чрез натрупване към редовната
главница,а за кредитополучателя били предвидени периоди на облекчено погасяване и
същият се задължил да заплаща на банката равни месечни погасителни вноски,чийто
конкретен размер бил определен в споразуменията.Предоговорени били и лихвените
условия по договора.Било уговорено със споразуменията и в какви случаи
кредитополучателят губи правото да ползва облекчения ред за погасяване на дълга и било
предвидено още,че след изтичане на периода на облекчено погасяване,към дълга се
натрупвала начислената,но непогасена през този период лихва.В продължение на това се
твърди от ищеза,че в резултат на извършените преоформяния и увеличаването на размера на
предоставения кредит с цитираните споразумения,размерът на усвоената от ответника
главница възлизал на 88 642,46 швейцарски франка.
Изложено е още и твърдението,че по време на действието на договора за кредит
вземанията по същия са били прехвърлени от банката с договор за цесия от 11.03.2008 г. на
4
„Б.Р.С.З“АД-цесионер,което се установявало и от обстоятелството,че допълнителните
споразумения към договора били сключени именно с дружеството-цесионер.Впоследствие с
договор от 20.05.2016 г. последното дружество прехвърлило на банката-ищец като цесионер
всички вземания по договора включително и акцесорните такива,а длъжникът бил надлежно
уведомен за извършените цесии.
Банката-ищец е изложила и твърдението,че е изпълнила добросъвестно своите
задължения за предоставяне на кредита,който бил усвоен изцяло от кредитополучателя,но
последният изпаднал в продължително неизпълнение,като забавата му по отношение на
задължението за главница датирала от 10.09.2012 г.,а за лихва-от 10.06.2012 г.При това
положение за банката възникнало право да обяви целия кредит за предсрочно изискуем на
основание чл.18,ал.1 и 2 от договора,като в първата алинея било предвидено при
непогасяване изцяло или частично на която и да е вноска по кредита,банката да има право да
направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем,а ал.2-ра предвиждала клауза за
автоматична предсрочна изискуемост,съгласно която при неиздължаване на три
последователни месечни вноски,изцяло или отчасти,целият остатък от кредита се превръщал
автоматично в предсрочно изискуем,считано от датата на падежа на последната вноска,като
изискуемостта настъпвала без да е необходимо волеизявление на страните.Банката
упражнила правата си по чл.18,като отправила покана до ответникас която на основание
чл.18 във вр. с чл.19 от договора обявила предсрочната изискуемост на цялото
задължение.Уведомлението било връчено чрез пълномощник на ответника на 30.05.2018 г.
/ведно с уведомлението за извършените цесии/.В случай,че се прецени от съда,че с
посоченото уводомление правото на банката не е упражнено по надлежния ред,ищецът е
заявил изрично,че счита предявяването на процесната искова молба за такова
уведомление,като към датата на подаване на ИМ са настъпили условията на чл.18 от
договора.Предвид тези твърдения банката-ищец е поискала осъждането на ответника за
заплащане на процесната главница от 86 312,09 швейцарски франка като част от дължима в
общ размер от 87 133 швейцарски франка главница по процесния договор за кредит и
допълнителни споразумения към него.Поискала е още и заплащането на 1850,18 лв.-
разноски за нотариални такси по процесния договор за кредит и допълнителни
споразумения към него,но по изложените по-горе съображения,не се дължи преценка по
съществото на този иск при настоящото разглеждане на делото.
Ответникът Г. Т. П. не е оспорил сключването на процесния договор за кредит от
10.01.2008 г.,но е оспорил сключването на допълнителните споразумения към него от
30.04.2010 г. и 30.06.2011 г.,поддържайки в тази връзка твърдението,че тези споразумения
не са подписани от него,както и че той не е подписвал молби с вх.№093 от 29.04.2009 г. и
вх.№245 от 27.04.2010 г.,с които се е искало предоговаряне и преструктуриране на
кредита.Ответникът е заявил и възраженията,че кредитът в действителност не му е отпуснат
в швейцарски франкове,а в български лева,при което не може да се търси връщането му в
швейцарски франкове,както и че не му е връчван погасителен план.Възразил е наред с
това,че клаузите в договора относно преизчисляване стойността на кредита според курса на
5
швейцарската валута,както и относно едностранното увеличаване на лихвения процент,са
неравноправни по смисъла на чл.143 от Закона за защита на потребителите и като такива са
нищожни на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД и чл.146,ал.1 от ЗЗП и не са породили правно
действие-чл.1-3,чл.6,чл.20-22 от договора.
От фактическа страна изначално е безспорен факта на сключването на процесния
договор за кредит за покупка на недвижим имот №******* от 10.01.2008 г.,който е и
приложен към първоинстанционното дело в заверено копие.Договорът е сключен между
„Ю.И.Е.Д.Б.“АД /с настоящо наименование „Ю.Б.“АД/,с ЕИК ********* и ответникът Г. Т.
П. в качеството му на кредитополучател.Съгласно чл.1,ал.1 от договора,банката предоставя
на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността
в швейцарски франкове на 50 000 евро,по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на
„Ю.И.Е.Д.Б.“АС в деня на усвояване на кредита,като една част от сумата в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 5 133 евро по посочения курс за швейцарския
франк се предоставя за покупка на конкретно описан недвижим имот,а останалата
част,представляваща равностойността в швейцарски франкове на 44 887 евро по същия курс
„купува“ за швейцарския франк към евро,се предоставя за други разплащания.Срещу това
кредотополучателят е поел задължението да върне ползвания кредит,заедно с дължимите
лихви,в сроковете и при условията на договора.
Съгласно чл.1,ал.3 от договора,в деня на усвояване на кредита страните подписват
приложение №1 към договора,представляващо неразделна част от него,в което посочват
приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на
„Ю.И.Е.Д.Б.“АД,както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в
швейцарски франкове.
Според чл.2,ал.1 от процесния договор,разрешеният кредит се усвоява по конкретно
посочената в клаузата блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя Г. Т.
П. в „Ю.И.Е.Д.Б.“АД и се ползва от кредитополучателя при условията на ал.3 и 4.В ал.3-та
на чл.2-ри е предвидено,че усвоения кредит в швейцарски франкове по сметката по ал.1-ва
се превалутира служебно от банката в евро по търговския курс „купува“ на банката за
съответната валута в деня на усвояването.В изр. второ на ал.3-та е отразено,че с
подписването на договора кредитополучателят дава своето съгласие и оправомощава
банката за служебното извършване на горните действия.В ал.4-та е отразено,че
кредитополучателят не дължи такси на банката за превалутирането по ал.3-та,а в ал.5-та е
посочено как се формира курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банката.
В чл.3,ал.1 от процесния договор е уговорено,че за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен
процент на „Ю.И.Е.Д.Б.“АД за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/,валиден за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1,15 пункта,като
към момента на сключването на договора БЛП на банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове е в размер на 4,5 %.Според чл.3,ал.2-ра дължимите лихви се
начисляват от датата на усвояване на кредита,а съгласно ал.3-та при просрочие на
6
дължимите погасителни вноски,както и при предсрочна изискуемост на
кредита,кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница,определена в ал.1-ва плюс надбавка от 10 пункта.И съгласно ал.5-та на чл.3-ти от
договора,действащият БЛП на банката не подлежи на договаряне и промените в него стават
задължителни незабавно за страните,като промените в размера му и началната дата,от която
той е в сила,се обявяват на видно място в банковите салони.В чл.4-ти е уговорено какви
такси се заплащат от кредитополучателя на банката-кредитор,а в чл.5-ти е уговорен
крайният срок за погасяване на кредита,включително и на дължимите лихви,като този срок
е 394 месеца,считано от датата на усвояване на кредита.
Съгласно чл.6,ал.1 от договора,кредитополучателят погасява кредита на месечни
вноски,включващи главница и лихва,с размер на всяка вноска,съгласно погасителен план
/Приложение №2/ към договора,представляващ неразделна част от него.Според чл.6,ал.2-
ра,изречение първо,погасяването на кредита се извършва във валутата,в която същият е
разрешен и усвоен-швейцарски франкове,а според изречение второ от същата алинея,в
случай,че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си
по чл.2,ал.1,но има средства в лева или евро по своите сметки в банката,погасяването на
кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро,след
служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на
„Ю.И.Е.Д.Б.“АД за швейцарския франк към лева/евро,за което кредитополучателят с
подписването на договора дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава
банката.
В чл.12,ал.1 от процесния договор за кредит се съдържа уговорката,че банката си
запазва правото по време на действие на договора да променя Тарифата за
условията,лихвите,таксите и комисионните,които „Ю.И.Е.Д.Б.“АД прилага при операциите
си,както и приложимите лихви по конкретния кредит в швейцарски франкове или друга
валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл.20,като измененията в Тарифата
и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните
банкови органи и са задължителни за страните по договора.Съгласно ал.2-ра от чл.12-ти,за
промените по предходната алинея банката уведомява кредитополучателя чрез съобщение в
банковите салони и на интернет страницата й.
Съгласно чл.18,ал.1-ва от договора,при непогасяване на която и да е вноска по
кредита,както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по
договора,банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем.А
според ал.2-ра на чл.18-ти,при неиздължаване на три последователни месечни погасителни
вноски,изцяло или частично,целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло
изискуем,считано от датата на падежа на последната вноска,като изискуемостта настъпва
без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.
В чл.20,ал.1 от процесния договор е предвидено,че кредитополучателят има право да
поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове
7
съответно в евро,като за услугата се съгласява да заплати съответната комисионна,съгласно
действащата към датата на превалутирането Тарифа на банката.Съгласно чл.20,ал.2-ра,с
подписването на договора,кредитополучателят се съгласява,в случаите по ал.1,банката да
превалутира кредита в евро по обявения курс „купува“ на банката за швейцарски франкове
за датата на превалутирането,както и да прилага по отношение на превалутирания кредит
лихвените проценти,обявени от банката по реда на чл.12,ал.2 за съответната валута и вид на
кредита.Според чл.21-ви,“по смисъла на настоящия договор превалутиране се определя като
промяна на валутата,в която се изчислява стойността на задължението,при което следва да
се приложи съответния лихвен процент,приложим за новата валута на кредита при
изчисляване на лихвата по същия“.
А съгласно чл.22,ал.1 от договора,кредитополучателят декларира,че е запознат и
съгласен с обстоятелството,че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава
на швейцарския франк към българския лев,както и превалутирането по чл.20 от
договора,може да има за последица,включително в случаите по чл.6,ал.2,повишаване на
размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в евро,като напълно приема
да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване,както и че е съгласен да поеме
всички вреди /включително и пропуснати ползи/,произтичащи от промяната на валутните
курсове и новите лихви,приложими по превалутирания кредит.И според чл.22,ал.2-
ра,кредитополучателят декларира,че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и
правните последици на разпоредбите на чл.6,ал.2 и чл.20-22 от този договор,както и че е
съгласен с настъпването им.
В чл.27 от процесния договор е обективирано съгласието на банката и
кредитополучателят,че във всеки един момент от действието на договора,банката има право
едностранно да прехвърли вземанията си,произтичащи от договора,на дружества или
институции от групата на И.Е.Д.Ю.,включително на „Б.Р.С.“АД-гр.С. или на други
финансови или нефинансови институции или дружества,включително такива,чиято дейност
включва секюритизация.Отразено е още,че кредитополучателят дава съгласието си и
оправомощава банката,в случай на прехвърляне на вземанията по договора за
кредит,банката да прехвърли и предостави на новия кредитор и всяка информация,свързана
с кредита,представляваща банкова тайна или лични данни,а банката се задължава в случай
на прехвърляне да уведоми кредитополучателя за новия кредитор,като прехвърлянето ще
има действие спрямо кредитополучателя при уведомяването му от страна на банката.
По първоинстанционното дело е приложено заверено копие от Приложение №1 към
процесния договор за банков кредит,подписано от страните по договора,в което е
удостоверено,че датата на усвояване на кредита е 31.01.2008 г. и че към тази дата
приложимия курс „купува“ за швейцарския франк на „Ю.И.Е.Д.Б.“АД към евро е 1,646638
швейцарски франка за едно евро,като определения съобразно този курс размер на
предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове по
чл.1 от договора е 82 332 швейцарски франка.От заключението на назначената по
първоинстанционното дело съдебно-счетоводна експертиза,изготвено от вещото лице П.
8
П.,се установява още,че в деня на получаването на кредита в швейцарски франкове в размер
на 82 332 швейцарски франка,сумата е превалутирана в лева по курс 1,2127 лева за франк и
е изтеглена от сметката в размер на 99 800,38 лева,като на същата дата-31.01.2008
г.,остатъка по сметката е 19,03 швейцарски франка.
В исковата молба се твърди,че с договор за цесия от 11.03.2008 г.,сключен между
„Ю.И.Е.Д.Б.“АД /с настоящо наименование „Ю.Б.“АД/ и „Б.Р.С.“АД,банката е прехвърлила
на посоченото дружество-цесионер,вземания по договори за кредит,подробно изброени в
приложения към договора,включително и вземанията си срещу настоящия ответник Г. Т.
П.,произтичащи от договора за кредит №*******,заедно с всички негови акцесорни
вземания.А впоследствие,с договор за прехвърляне на вземания от 20.05.2016 г.,сключен
между „Б.Р.С.“АД като цедент и „Ю.Б.“АД като цесионер,цедентът е прехвърлил на
банката-цесионер вземания по договори за кредит,подробно изброени в приложения към
договора,като в приложение №2 са включени и вземанията срещу настоящия ответник-
кредитополучател,произтичащи от процесния договор за кредит,заедно с всички акцесорни
вземания.Обаче,факта на прехвърляне на вземания по процесния договор за кредит от
банката-ищец на дружеството „Б.Р.С.“АД с ЕИК ********* съгласно сочения договор за
цесия от 11.03.2008 г. остава недоказано,тъй като по първоинстанционното дело е
представен договор за цесия от посочената дата,сключен между същите страни,но от
съдържанието му се установява,че не банката-ищец /с предишно наименование
„Ю.И.Е.Д.Б.“АД/ е прехвърлила свои вземания по договори за кредит,а обратното-че
дружеството „Б.Р.С.“АД е прехвърлило на същата банка всички свои вземания по договори
за кредит,предоставени на клиентите,изброени в Приложение №1 към договора за
цесия.Освен това,представения документ ,който е наименован „Приложение №1 към
договор за цесия от 11.03.2008 г.“, е неподписан и незаверен от никое лице и с оглед на това
не може да бъде съотнесен към който и да било договор,а и на следващо място,във
въпросното приложение фигурира името на настоящия ответник като длъжник,но
посочената дата на договора,от който произтичат задълженията му се различава от тази на
процесния договор за кредит-посочена е там датата 01.01.2008 г.,а процесния договор за
кредит е сключен на датата 10.01.2008 г.
Що се касае до втория договор за цесия,сключен на 20.05.2016 г. между „Б.Р.С.“АД и
„Ю.Б.“АД,то от съдържанието му също следва,че първото дружество като цедент прехвърля
на банката като цесионер всички свои вземания,произтичащи от договори за ипотечни
кредити /жилищни и потребителски кредити на физически лица,които са обезпечени с
ипотека/,както и от всички анекси към тези договори,ако има такива,които договори и
длъжници са изброени съответно в приложения №1-8,неразделна част от договора за
цесия,заедно с всички обезпечения,привилегии и други принадлежности, включително и
начислената до съответната дата на прехвърляне лихва,правата спрямо солидарните
длъжници и поръчителите по кредитите.Представено е и надлежно подписано от страните
по договора за цесия Приложение №2 към същия договор,представляващо списък на
длъжниците и договорите за ипотечни кредити,посочени в чл.1 и чл.2 от самия договор за
9
цесия.Под №7 в този списък-Приложение №2 фигурира като длъжник настоящия ответник
Г. Т. П. и освен това е отразено,че основанието на вземанията към този длъжник е именно
процесния договор за кредит от 10.01.2008 г.При тези данни е възможно да се приеме,че с
договора за цесия от 20.05.2016 г. дружеството „Б.Р.С.“АД е прехвърлило на банката-ищец
своите вземания спрямо настоящия ответник,произтичащи от процесния договор за
кредит,ако обаче бе установено предходното придобиване на същите вземания от
„Б.Р.С.“АД,който факт остана недоказан по делото.В крайна сметка,и в двата случая-ако се
приеме,че прехвърляне на вземания по процесния договор не е извършено от банката-ищец
на посоченото дружество и обратното-ако се приеме,че такова прехвърляне е било
осъществено със сочения в исковата молба договор за цесия от 11.03.2008 г. и впоследствие
дружеството „Б.Р.С.“АД е прехвърлило обратно на банката-ищец вземанията по същия
договор за кредит със сключения договор за цесия от 20.05.2016 г.,то титуляр на вземанията
очевидно е банката-ищец,с която настоящият ответник е сключил процесния договор за
кредит.Относно уведомяването на ответника за цесиите по смисъла на чл.99 от ЗЗД,то
следва да се посочи,че същото поначало няма отражение върху действителността и
извършването на цесиите,а само върху тяхното действие спрямо ответника като длъжник и
определя това спрямо кого длъжника следва да изпълнява-спрямо предходния или новия
кредитор по договорите на цесия.При положение обаче,че самото прехвърляне на
вземанията по процесния договор за кредит от банката-ищец на дружеството „Б.Р.С.“АД е
неустановено,то изобщо не стои въпроса и за установяване надлежното уведомяване на
ответника като длъжник по договора за кредит относно прехвърляне на вземанията на
банката по този договор на друг кредитор.В продължение на това е без значение и
извършеното след последващия договор за цесия от 20.05.2016 г. уведомяване на ответника
по смисъла на чл.99 от ЗЗД или по-точно,то има значение за това спрямо кого ответникът да
изпълнява,ако бе прието,че с предходния договор за цесия посоченото трето дружество е
придобило вземанията по процесния договор за кредит и след това обратно е прехвърлило
на банката с договора от 2016 г. вземанията по същия договор за кредит.
В крайна сметка,изводът,който се налага е,че титуляр на произтичащите от
процесния договор за кредит вземания към кредитополучателя е банката-ищец като страна-
кредитор по този договор,с която именно ответникът-кредитополучател е сключил
договора.На следващо място,банката-ищец е изложила твърдението,че към процесния
договор за банков кредит са били сключени последващи допълнителни споразумения от
30.04.2010 г. и от 30.06.2011 г.,с които са предоговаряни отношенията по
договора.Ответникът обаче е оспорил истинността на тези споразумения с твърдението,че не
е подписвал същите и представеният за негов подпис на всяка страница от споразуменията
не е изпълнен от него.В тази връзка е оспорил автентичността и на положения от негово име
подпис в двете представени от ищеца молби с вх.№093 от 29.04.2009 г. и вх.
№245/27.04.2010г. /по входящия регистър на „Ю.И.Е.Д.Б.“АД/,находящи се на л.116-119 по
първоинстанционното дело и съдържащи искане от името на ответника за предоговаряне на
ипотечния кредит по договора с №*******,ползван от молителя към посочената банка.По
повод на така заявените от ответника оспорвания, първоинстанционният съд е открил
10
производство по чл.193 от ГПК по оспорване истинността на допълнителните споразумения
от 30.04.2010 г. и 30.06.2011 г.,както и на двете молби от 29.04.2009 г. и 27.04.2010 г.,по
отношение подписа,положен от името на Г. Т. П. и е назначил графологична експертиза със
задача да отговори на въпроса дали подписът,положен от името на същото лице в
изброените документи е в действителност положен от това лице.От заключението на тази
експертиза,изготвено от вещото лице М.С.,се установява с категоричност,че подписите в
посочените четири документа,положени за „кредитополучател“,не са изпълнени от Г. Т.
П..Поради заявено от страна на банката-ищец оспорване на това експертно заключение,е
назначена и тройна съдебно-графологична експретиза по същата задача,по която е работило
и първоначалното вещо лице.Заключението на тройната експертиза,изготвено от вещите
лица Н.Б.,С.С. и Е.Ч.,не се разминава с това на единичната експертиза и потвърждава
констатацията,направена в тази експертиза,че положените подписи за „кредитополучател:“ в
горните четири документа не са изпълнени от Г. Т. П..При това положение се налага
несъмнения извод,че двете допълнителни споразумения от горните две дати ведно с
посочените молби,не са подписани от ответника,както е прието и в обжалваното
първоинстанционно решение,а е прието за установено по несъмнен начин и в отменителното
решение №60182/22.10.2021 г. на ВКС,постановено по гр.д.№285/2021 г. по описа на същия
съд.В тази връзка настоящият състав,при настоящото ново разглеждане на делото,следва да
се съобрази и с изложените в решението на ВКС мотиви,че спорът за дължимостта на
претендираната главница следва да се разреши само въз основа на договора за банков кредит
от 10.01.2008 г.,приложение №1 и молбата на кредитополучателя от 31.01.2008 г.,тъй като
допълнителните споразумения от 30.04.2010 г. и 30.06.2011 г. за предоговаряне
/преструктуриране/ на кредита не са подписани от ответника Г.П..
Отново при съобразяване с приетото в мотивите на решението на ВКС от 22.10.2021
г.,настоящият състав приема,че в случая е налице хипотеза,при която уговореният в
чуждестранна валута /швейцарски франкове/ кредит е остойностен в чуждестранна
валута,като е предоставен по блокирана банкова сметка на кредитополучателя кредитен
лимит от равностойността в швейцарски франкове на определена сума евро /50 000 евро/ по
курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита и е
поето задължение за погасяване в същата чуждестранна валута.В такава хипотеза,както е
прието в решението на ВКС,кредитът е в чуждестранна валута и задължението за
погасяване на кредита е в уговорената чуждестранна валута,а не в местната или резервната
валута на страната-евро,с оглед валутния режим на Република България-Паричен съвет
/Валутен съвет или Валутен борд/ и именно в тази хипотеза следва да бъдат изследвани
критериите за неравноправност на договорните клаузи,относими към поемане на валутния
риск само от потребителя-кредитополучател.С други думи,в конкретното решение на ВКС,с
което е отменено първоначално постановеното от въззивния съд решение /касателно иска за
главницата от 86 312,09 швейцарски франка/,е споделена цитираната в решението практика
на ВКС и СЕС,с която се приема,че в „хипотеза на банков кредит,по който цялата сума
фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на
11
страната /евро/,а не в чуждестранната валута /швейцарски франкове/,уговорена в кредитния
договор,кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е
посочено в договора в същата чуждестранна валута,договорът не се счита сключен в
резервната валута на страната /евро/ и връщането на кредита се дължи в чуждестранната
валута /швейцарски франкове/“.
На следващо място,в отменителното решение на ВКС от 22.10.2021 г., е прието,че не
са нищожни клаузите на чл.1,чл.2,ал.1 и чл.6,ал.1 от сключения между страните договор за
банков кредит относно валутата,в която е бил уговорен и фактически отпуснат заема,тъй
като те засягат основния предмет на договора,но са ясни и разбираеми и с оглед на това не
са неравноправни.Прието е още в този контекст,че страните по договора са изразили
съгласие и добросъвестно са изпълнявали посочените клаузи,като сумата на кредита е била
усвоена в уговорения срок и са били платени първите осем вноски,а ответникът не оспорва
сключването на договора за кредит,бил е наясно с размера на дължимите месечни вноски за
погасяване на заема,съгласно първоначалния погасителен план и е започнал неговото
изпълнение.В същото решение е прието още,че падежът на месечните погасителни вноски е
определен с чл.7,ал.1 от договора,а ответникът е бил наясно с първоначалния погасителен
план /макар същият да не е представен по делото/,погасявайки изцяло осем вноски по 459,91
швейцарски франка от усвоения на 31.01.2008 г. кредит в размер на 82 332 швейцарски
франка.Настоящият състав счита,че следва да се се съобрази с така приетото от фактическа и
правна страна в решението на ВКС,без да подлага на нова преценка осъществяването на
същите факти и да приема изводи,различни от изложените такива от касационната
инстанция в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение.С оглед обаче дадените с това
решение указания,при настоящото разглеждане на делото въззивната инстанция дължи
извършването на преценка за размера на усвоената и непогасена главница по договора за
кредит на жилищен имот № ****** от 10.01.2008 г.,съгласно първоначалния погасителен
план към него и двустранно подписаните споразумения /приложения и молби/,без да се
вземат предвид тези допълнителни споразумения,за които е установено по делото,че не са
подписани от длъжника и които бяха коментирани по-горе.Предвид дадените от ВКС
указания,въззивният съд дължи още и преценка на клаузите на чл.6,ал.2 и чл.20-22 от
договора за банков кредит в чуждестранна валута,предвид оспорването им като
неравноправни.В тази връзка въззивният съд приема следното:
Съдържанието на клаузите на чл.6,ал.2 и чл.20-22 от процесния договор бе описано
по-горе в настоящото решение.Най-общо казано,с тези клаузи се предоставя право на
банката-ищец за служебно превалутиране на кредита в евро по обявения курс „купува“ на
банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането и с тези клаузи валутният
риск се прехвърля изцяло върху кредитополучателя.Следва да бъде извършена преценка за
неравноправността, респективно нищожността на тези клаузи съгласно чл.146,ал.1 от
ЗЗП,освен ако не са уговорени индивидуално,каквито доводи и доказателства от страна на
банката липсват.Според чл.143,ал.1 от ЗЗП неравноправна е клауза в договор,сключен с
потребител,съдържаща уговорка в негова вреда,която не отговаря на изискването за
12
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя.В чл.145,ал.1 от ЗЗП законодателят сочи,че
неравноправната клауза в договор,сключен с потребител се преценява,като се вземат
предвид видът на стоката или услугата-предмет на договора,всички обстоятелства,свързани
с неговото сключване към датата на сключването,както и всички останали клаузи на
договора или друг договор,от който той зависи.
По делото не е установено при сключването на процесния договор за кредит в
съответната чуждестранна валута,в случая в швейцарски франкове,банката да е
предоставила на потребителя /т.е. на ответника,който несъмнено има качеството на
потребител по смисъла на §13,т.1 ДР на ЗЗП и се ползва от защитата,въведена с Директива
93/13/ЕИО,тъй като е сключил договор за кредит за покупка на недвижим имот като
физическо лице/ пълна и подробна информация за последиците от процесната сделка,която
информация да му даде възможност за преценка и то в дългосрочен план /договорът е за
срок от 394 месеца,т.е. за почти 33 години/ на икономическите последици от валутния риск
за поетите финансови задължения при описаните по-горе договорни клаузи и за опасността
да не може да заплаща вноските при значително обезценяване на валутата,в която получава
доходите си спрямо швейцарския франк,който не е с фиксиран курс към лева.Липсата на
такава информация лишава кредитополучателя от възможността да прецени последиците от
поетия от него риск,сключвайки договора с клаузите по чл.6,ал.2 и чл.20-22,които следва да
бъдат приети за нищожни съгласно чл.146,ал.1 от ЗЗП.Тези клаузи от договора не отговарят
на изискването за добросъвестност и създават неравновесие в отношенията между банката и
потребителя,с тях се постига пълно прехвърляне на валутния риск върху потребителя.
Приемайки нищожност на клаузите от договора,с които валутният риск е прехвърлен
изцяло върху кредитополучателя,без той да може да прецени на основание ясни и
разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и в
нарушение на принципа за добросъвестност,съдът счита,че тези нищожни клаузи не
създават задължение за потребителя-ответник.Той не следва да носи риска от тяхното
прилагане,свързано с промяната в курса на швейцарския франк към лева и увеличението на
левовата равностойност на дължимите вноски в швейцарски франкове.Поради това съдът
приема,че задължението на кредитополучателя се ограничава до заплащане на усвоената
сума по кредита по курса на швейцарския франк към евро,посочен при усвояването,а
именно 1,646638 швейцарски франка за едно евро /който курс е удостоверен в двустранно
подписаното приложение №1 към договора за банков кредит от 10.01.2008 г./.Общият
размер на усвоената на 31.01.2008 г. сума е 82 332 швейцарски франка съгласно същото
приложение №1.
Изложеното до тук в мотивите на съда е съобразено с предмета на предявения иск,с
който се претендира заплащане на част от главницата по договора за кредит,но не и на
лихви-договорни и за забава.При положение,че дължимостта на лихвите не е предмет на
настоящия спор,съдът не следва да се произнася по валидността на клаузите от
договора,отнасящи се до размера на лихвите,начина на тяхното определяне и
13
изменение,респ. предвидената възможност за едностранна промяна от страна на банката без
ясно посочени обективни критерии и начина на уведомяване на кредитополучателя за
изменението им.Необходимо е обаче да се подчертае,че размера на непогасената главница
следва да бъде преценяван без прибавянето на изтекли лихви към главницата по отпуснатия
кредит с горните две допълнителни споразумения,тъй като те,както се установи,не са
подписани от ответника и съобразно с това са неавтентични документи,които по никакъв
начин не обвързват страните по договора.Поради неистинността /неавтентичността/ на
допълнителните споразумения с оглед неподписването им от ответника,не подлежат на
преценка и заявените в отговора на ответника /при условие на евентуалност/ възражения на
нищожност на уговорките в споразуменията,отнасящи се до предвидено капитализиране на
лихви с настъпил падеж,както и на наказателни лихви и такси,чрез прибавянето им към
редовната главница и оттук увеличаване размера на дълга.Въпросната капитализация
действително не следва да се взема предвид,но не поради нищожност на клаузите,с които е
предвидена,а поради неистинност на споразуменията,в които се съдържат уговорките за
същата.
В заключението на назначената при настоящото разглеждане на делото съдебно-
счетоводна експертиза,изготвено от вещото лице П.Т. и възприемащо се от въззивния съд
като безпристрастно,обосновано и професионално извършено и в частност-съобразено с
дадените от касационния и настоящия съд указания по задачата на експертизата,са
предложени два варианта на изчисляване на непогасената главница по процесния договор за
кредит и Приложение №1 към същия договор,като изчисленията са съобразно
първоначалния погасителен план към договора,но в единия вариант не са отчетени тези
допълнителни споразумения,за които е установено по делото,че не са подписани от
ответника-длъжник,т.е. не се отчетени допълнителните споразумения от 30.04.2010 г. и
30.06.2011 г.,а във втория вариант освен тези две споразумения,не е отчетено и още едно
допълнително споразумение от 12.05.2009 г.,констатирано като налично от вещото лице
Т..Съдът намира,че следва да бъде възприет варианта на изчисляване на непогасената
главница,при който наред с доказано неподписаните от ответника две споразумения,не се
отчита и въпросното допълнително споразумение от 12.05.2009 г.,тъй като то не е приемано
като доказателство по делото и банката-ищец не се е позовавала на него.Същото
споразумение единствено е приложено в незаверено копие към заключението на повторната
ССЕ-за,изгатвена от в.л.Г.П.,но както се посочи,не е приобщавано към доказателствения
материал,а и представяно като доказателство от страна по делото.При този вариант,означен
в заключението на вещото лице Т. като вариант 2,размерът на усвоената и непогасена
главница по процесния договор за кредит,съгласно първоначалния погасителен план към
него и двустранно подписаните споразумения /приложения и молби/,без да са взети предвид
тези допълнителни споразумения,за които по делото е установено,че не са подписани от
длъжника-допълнителните споразумения от 30.04.2010 г. и 30.06.2011 г.,както и
допълнителното споразумение от 12.05.2009 г.,възлиза на сумата от 79 674,26 швейцарски
франка,както към датата на последното плащане по главницата-31.11.2010 г.,констатирана
от вещото лице,така и към датата 31.05.2018 г.-датата,следваща тази на получаване на
14
поканата от ответника,с която банката-ищец е обявила предсрочната изискуемост на
кредита,а също и към датата 10.02.2022 г.,когато е изготвена експертизата.В таблица №3 от
експертното заключение на в.л.Т.,означена от последното като погасителен план,са
посочени поотделно като размер и падеж неплатените вноски,от които е формирана
посочената остатъчна дължима главница,както и компонентите,от които е формирана всяка
вноска и изрично е посочено от вещото лице,че показания в същата таблица погасителен
план е изготвен по първоначалния погасителен план по договора за кредит от 10.01.2008 г. и
Приложение №1 към него,като са изключени допълнителните споразумения от 12.05.2009
г.,30.04.2010 г. и 30.06.2011 г.Предвид изложеното съдът приема за установено,че
незаплатената от ответника-кредитополучател остатъчна главница по процесния договор за
кредит е в размер на 79 674,26 швейцарски франка при посочения по-горе курс на
швейцарския франк към еврото.
Именно тази е дължимата главница,но при условие,че цялото задължение по
договора за кредит се приеме като предсрочно изискуемо.Както по-горе се
отрази,обявяването на предсрочната изискуемост е уредено в чл.18,ал.1 и ал.2 от сключения
между страните договор за банков кредит,като според първата алинея банката може да
направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем при непогасяване на която и да
е вноска по кредита,както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е
задължение по договора,а според втората алинея целият остатък от кредита се превръща в
предсрочно и изцяло изискуем,считано от датата на падежа на последната вноска,при
неиздължаването на три последователни месечни погасителни вноски,като изискуемостта
настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.В случая банката-
ищец се е позовала в исковата молба на неизпълнение на задължението за заплащане общо
на 70 броя погасителни вноски по главница към посочената от нея дата на уведомяване на
ответника-длъжник за предсрочната изискуемост на кредита,дължими на всяко 10-то число
на месеца,считано от вноската,дължима на 10.08.2012 г. до вноската,дължима на 10.05.2018
г.От заключението на назначената във въззивната инстанция ССЕ-за,изготвено от в.л.Т.,се
установява,че за периода от м. август 2012 г. до сочената от ищеца дата на получаване от
ответника на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита,действително има
непогасени от ответника 70 броя месечни вноски по процесния договор за кредит,всяка една
от които е отразена в таблица №3 като размер и падеж.Сравнено обаче с твърдението на
ищеца,вещото лице е посочило друг падеж на всяка от вноските,който именно падеж съдът
счита,че следва да бъде взет предвид като меродавен,тъй като е съобразен с чл.7,ал.1 от
процесния договор,където е предвидено,че погасителните вноски се изплащат
ежемесечно,като падежът на всяка погасителна вноска е „всяко число на месеца,следващо
датата на усвояване на кредита“.Тази дата,както бе отразено по-горе,е посочена в
Приложение №1 към договора,което е подписано от кредитополучателя и подлежи на
съобразяване /съгласно изричните указания в решението на ВКС от 22.10.2021 г.Освен
това,както се отрази по-горе,в същото решение на ВКС е прието за правилно установено още
при първоначалното разглеждане на делото по процесната въззивна жалба,че падежът на
15
месечните погасителни вноски е определен именно с чл.7,ал.1 от договора,а ответникът е
бил наясно с първоначалния погасителен план,погасявайки изцяло осем вноски по 459,91
швейцарски франка от усвоения на 31.01.2008 г. кредит в размер на 82 332 швейцарски
франка.В крайна сметка,предвид изложените обстоятелства и изводи,настоящият състав
счита за доказано,че са настъпили уговорените с договора обективни предпоставки за
предсрочната изискуемост на кредита.
На следващо място,по първоинстанционното дело е представено уведомление на
банката-ищец до ответника,в което се съдържа изявление на банката за обявяване на
основание чл.18 и чл.19 от процесния договор за кредит на предсрочната изискуемост на
целия кредит по договора преди изтичане на крайния срок за погасяването му.Същото
уведомление е обективирано в нотариална покана,връчена чрез С. К.-нотариус с рег.№*** и
район на действие-РС-П.,като съгласно приложената разписка за получаване на
поканата,същата е връчена на адресата на датата 30.05.2018 г. чрез негов
пълномощник.Редовността на самото връчване не е оспорена от ответника-адресат на
уведомлението и съдът приема,че същият е бил надлежно уведомен на обявената от банката
предсрочна изискуемост на кредита именно на датата 30.05.2018 г.
Предвид гореизложеното се установява,че към датата на предявяване на осъдителния
иск по настоящото дело-10.07.2018 г. е налице настъпила и обявена предсрочна изискуемост
на задълженията по договора за кредит.Но дори и да липсваше редовно уведомяване за
предсрочната изискуемост,самата искова молба следва да се приеме като изявление на
банката,адресирано до ответника-длъжник за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита,като в случая,доколкото предявеният иск касае само главницата,но не и дължими
лихви по договора за кредит,началният момент на обявената предсрочна изискуемост не се
отразява на изводите на съда за размера на дължимата главница.
Като краен резултат,вследствие на гореизложеното,въззивният съд счита,че
предявеният осъдителен иск за заплащане на усвоена и непогасена главница по процесния
договор за кредит от 10.01.2008 г.,е доказан и основателен до размера от 79 674,26
швейцарски франка.От обективна страна са се осъществили предпоставките на чл.18,ал.1 от
процесния договор,където е предвидено,че при непогасяване на която и да е вноска по
кредита,както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по
договора,банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем.В
случая се доказа наличието на неизпълнение по смисъла на посочената договорна клауза,тъй
като има неплатени от кредитополучателя повече от една вноска по кредита и това е
породило възможността банката-кредитор да упражни предвиденото в договора нейно
потестативно право за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем.Предсрочната
изискуемост на кредита е възможна,разбира се,при наличието на доказателства не само за
неизпълнение на задълженията по договора за кредит от страна на кредитополучателя,но и
на такива за отправено изявление на банката-кредитор за упражняване на правото й да обяви
кредита за предсрочно изискуем,което изявление следва да е достигнало до
кредитополучателя-длъжник,като именно момента на достигане на изявлението до
16
последния се свързва и с настъпване на предсрочната изискуемост,както е прието в ТР
№4/2014 г. на ОСГТК на ВКС.Такова доказателство,както се коментира по-горе,се
представи от банката-ищец и чрез него се установи надлежното уведомяване на ответника-
кредитополучател за волята на банката относно обявяване на предсрочната изискуемост на
целия кредит по договора на основание чл.18 и чл.19 от същия.Същата изискуемост е
настъпила на датата,на която кредитополучателят е получил уведомлението за обявяването
й,т.е. на датата 30.05.2018 г. и от този момент ответникът дължи на ищеца цялата
неизплатена от него главница по договора /падежирала и непадежирала/.Доказаният по
делото размер на тази главница възлиза на сумата от 79 674,26 швейцарски франка,поради
което и предявеният иск за заплащане на главница по процесния договор е основателен и
доказан именно в този размер.
Уважаването на иска обаче е предпоставено и от преценката на заявеното в отговора
на исковата молба възражение на ответника за изтекла погасителна давност.То е заявено
много общо и неконкретизирано,без да е ясно на кой предвиден в закона давностен срок се
позовава ответника и по отношение на кои вноски поддържа,че е изтекла погасителната
давност.Въпреки това съдът ще извърши преценка по съществото на това възражение,като в
тази насока приема следното:
Предвиденият в закона давностен срок започва да тече от деня,в който вземането е
станало изискуемо.В хипотезата,когато кредитът е обявен за предсрочно изискуем,както е в
случая,давностния срок започва да тече от настъпване на предсрочната изискуемост на
вземането.Предсрочната изискуемост,както вече се отрази по-горе,настъпва при наличие на
предвиденото в договора неизпълнение от страна на кредитополучателя и при осъществено
уведомяване на последния от банката-кредит за обявената от нея предсрочна изискуемост на
кредита.И двете кумулативни предпоставки са се осъществили,като уведомяването на
длъжника за предсрочната изискуемост на кредита е извършено на датата 30.05.2018 г. и от
този момент е започнал да тече предвиденият в закона общ петгодишен давностен срок по
чл.110 от ЗЗД по отношение на вземането на ищеца,заявено като част от остатъчна главница
по процесния договор за кредит.Исковата молба е подадена пред съда на 09.07.2018 г. /на
тази дата е изпратена на съда по пощата/ и е очевидно,че към този момент предвидения в
закона давностен срок относно процесната главница не е изтекъл.Затова и иска за заплащане
на същата главница не е погасен по давност,а заявеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност е неоснователно.
Всичко изложено по-горе обосновава крайния извод,че първоинстанционното
решение №708 от 23.12.2019 г.,постановено по т.д.№538/2018 г. по описа на О.С.-
П.,ТО,XVII-ти състав,следва да бъде отменено като неправилно в частта,с която
предявеният осъдителен иск за заплащането на усвоена и непогасена главница по същия
договор е отхвърлен до размера на сумата от 79 674,26 швейцарски франка и вместо това
следва да се постанови ново решение по същество,с което ответникът-кредитополучател се
осъди да заплати на банката-ищец сумата от 79 674,26 швейцарски франка,като с оглед
извода за нищожност на клаузите на чл.6,ал.2 и чл.20-22 от процесния договор за кредит за
17
покупка на недвижим имот № ******* от 10.01.2008 г.,при погасяване на това това
задължение във валута различна от швейцарския франк превалутирането на плащането във
швейцарски франкове следва да се извърши по курс купува на швейцарския франк спрямо
съответната валута,действал към момента на усвояване на кредита на дата 31.01.2008
г.Дължимата главница следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на
исковата молба-09.07.2018 г. до окончателното й изплащане.
В останалата част,с която е отхвърлен иска за главницата за разликата над 79674,26
швейцарски франка до претендирания размер от 86 312,09 швейцарски франка /заявен като
част от общ размер от 87 133 швейцарски франка/ първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора на банката-ищец се дължат разноски за първата и въззивната
инстанция съразмерно с уважената част от иска.Общият размер на направените и
установени с платежни документи разноски на ищеца пред първата инстанция,включващи
държавна такса,адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещи лица,възлиза на
сумата от 12 285,37 лв.От тях съобразно уважената част от иска ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 11 198,57 лв. разноски за първата инстанция.
Разноските,направени от ищеца-жалбоподател за въззивната инстанция /при
първоначалното и настоящо разглеждане на делото/ са в общ размер на 4 340,30
лв.,включващи платена държавна такса по въззивната жалба,възнаграждение за вещо лице и
платено адвокатско възнаграждение.Към тази сума следва да се прибави и платената
държавна такса от 2955,36 лв. за допускането до касационно обжалване на първоначално
постановеното от АС-Пловдив и отменено от ВКС въззивно решение по спора.От тези
разноски с оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на банката-
жалбоподател сумата от 6650,26 лв.
На ответникът също се дължат разноски за първоинстанционното производство
съразмерно с отхвърлената част от исковете и техния размер възлиза на сумата от 511,92
лв.Предвид това първоинстанционното решение следва да се отмени в частта,с която
ищецът е осъден да заплати на ответника разноски над сумата от 511,92 лв. до присъдения
размер от 5786,80 лв.
Съразмерно с отхвърлената част от иска в полза на ответника следва да се присъдят и
разноски за въззивното и касационно производство в размер на 950,78 лв. /включващи
платено при първоначалното разглеждане на делото във въззивната инстанция и редуцирано
съобразно отхвърлената част от иска адв. възнаграждение,както и платен в касационното
производство и редуциран съобразно отхвърлената част от иска адвокатски хонорар/,които
следва да му бъдат изплатени от насрещната страна-банката-жалбоподател.
При повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция /след отмяната от
ВКС на първоначално потстановеното въззивно решение/ пълномощникът на въззиваемия
Г.П.-адв. Р.С. е представила договор за правна защита и съдействие от 31.12.2021 г.,сключен
18
с въззиваемия,в който е уговорено оказване на безплатна правна защита и съдействие по
настоящото дело на основание чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.В тази връзка е
поискано от адвокат С. присъждането на адвокатско възнаграждение на основание
чл.38,ал.2 от ЗА.Това искане ще се уважи с оглед представения договор,в който е уговорено
оказването на безсплатна адвокатска защита на въззиваемия в производството по
настоящото дело на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.Възнаграждението следва да се присъди на
адвоката-пълномощник на въззиваемия,т.е. на адв. С. и е платимо от банката-
жалбоподотел.Размера на възнаграждението следва да бъде определен съгласно чл.7,ал.2,т.4
от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлиза на
сумата от 922,16 лв.,съобразен и с отхвърлената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №708 от 23.12.2019 г.,постановено по т.д.№538/2018 г. по описа на
О.С.-П.,ТО,XVII-ти състав,в частта,с която до размера от 79 674,26 швейцарски франка е
отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „Ю.Б.“АД с ЕИК ********* /с
предишно наименование „Ю.И.Е.Д.Б.“АД/ против Г. Т. П. с ЕГН ********** осъдителен
иск за заплащане на част от усвоена и непогасена главница по договор за кредит за покупка
на недвижим имот № ******* от 10.01.2008 г.,ведно със законната лихва върху посочения
размер,считано от датата на подаване на исковата молба-09.07.2018 г. до окончателното
плащане,като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. Т. П. с ЕГН **********,с постоянен адрес:**** да заплати на
„Ю.Б.“АД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление **** сумата от 79 674,26
швейцарски франка /CHF/,представляваща дължима главница по сключен между тях
договор за кредит за покупка на недвижим имот № ******* от 10.01.2008 г.,ведно със
законната лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на исковата молба пред
съда-09.07.2018 г. до окончателното й изплащане,като при погасяване на тази главница във
валута,различна от швейцарски франк,превалутирането на плащането във швейцарски
франка следва да се извърши по курс „купува“ за швейцарския франк на „Ю.Б.“АД /преди
„Ю.И.Е.Д.Б.“АД/ спрямо съответната валута,действал към момента на усвояването на
кредита на дата 31.01.2008 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №708 от 23.12.2019 г.,постановено по т.д.№538/2018 г.
по описа на О.С.-П.,ТО,XVII-ти състав,в частта,с която осъдителният иск на „Ю.Б.“АД с
ЕИК ********* против Г. Т. П. с ЕГН ********** за заплащане на част от усвоена и
непогасена главница /част от общ размер главница от 87 133 швейцарски франка/ по договор
за кредит за покупка на недвижим имот № *******от 10.01.2008 г. и допълнителни
споразумения към него е отхвърлен като неоснователен и недоказан за горницата над сумата
19
от 79 674,26 швейцарски франка до претендирания размер от 86 312,09 швейцарски
франка,ведно със законната лихва върху тази горница,считано от датата на подаване на
исковата молба-09.07.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение №708 от 23.12.2019 г.,постановено по т.д.№538/2018 г. по описа
на О.С.-П.,ТО,XVII-ти състав и в частта,с която е осъдена „Ю.И.Е.Д.Б.“АД /с настоящо
наименование „Ю.Б.“АД/ с ЕИК ********* да заплати на Г. Т. П. с ЕГН **********
направени по първоинстанционното дело разноски над сумата от 511,92 лв. до присъдения
размер от 5786,80 лв.
ОСЪЖДА Г. Т. П. с ЕГН **********,с постоянен адрес:**** да заплати на
„Ю.Б.“АД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление **** сумата от 11 198,57
лв. /единадесет хиляди сто деветдесет и осем лева и 57 стотинки/ разноски за първата
инстанция,както и сумата от 6650,26 лв. /шест хиляди шестстотин и петдесет лева и 26
стотинки/ разноски за въззивната и касационна инстанция,съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“АД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление **** да
заплати на Г. Т. П. с ЕГН **********,с постоянен адрес:**** сумата от 950,78 лв.
/деветстотин и петдесет лева и 78 стотинки/ разноски за въззивната и касационна инстанция
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“АД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление **** да
заплати на адвокат Р.С. С. от АК-П.,с личен номер на адвокат ********** и адрес на
кантората:****,сумата от 922,16 лв. /деветстотин двадесет и два лева и 16
стотинки/,представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от Закона за
адвокатурата за осъществена на основание чл.38,ал.1,т.2 от същия закон безплатна
адвокатска защита на въззиваемия Г. Т. П. в производството по възз.т.д.№845/2021 г. по
описа на Апелативен съд-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20