№ 8378
гр. София, 18.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110167859 по описа за 2022 година
Производството е образувано по осъдителен иск, предявен от Е. Д. М., ЕГН
**********, с адрес в ****** против С.Й.Л., с адрес за призоваване по месторабота в ****,
Главна дирекция „Охрана“.
Твърди се в исковата молба, че в периода от 09.12.2022 г. до 13.12.2022 г. ответникът е
причинил на ищеца неимуществени вреди с противоправното си поведение, изразяващо се в
изтезаване с белезници на ръцете и краката, завеждане по-рано (преди идването на съдебния
състав) в съдебна зала на Софийски градски съд с белезниците. В следствие на това
противоправно поведение на ответника, ищецът е претърпял болки и страдания, унижение,
отчаяние, страх, безнадежност, безпомощност. В следствие на преживения страх Е. М. е
развил паник атаки, депресия и хипертония. Действията на ответника са унищожили вярата
на ищеца в Българската държава.
Като излага горните фактически твърдения ищецът предявява осъдителен иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за
претърпяните неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лева).
С протоколно определение от 26.11.2024 г. производството по делото е прекратено, а
ищецът е осъден да заплати на процесуалния представител на ответника адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. за предоставена безплатна правна помощ при условията
на чл. 38 ал. 1 т. 3 от Закона за адвокатурата.
Срещу прекратителното определение е депозирана частна жалба, в която са наведени
доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, включително и в частта му за
разноските. Във връзка с така наведените доводи, с определение № 2297 от 05.02.2025 г.,
постановено по въззивно частно гражданско дело № 15064 по описа за 2024 г. на Софийски
градски съд, IV-З състав, въззивното производство е прекратено и делото е върнато на
първоинстанционния съд за произнасяне по искането за изменение на определението в
частта за разноските, инкорпорирано в частната жалба.
В отговора на частната жалба ответника, чрез процесуалния си представител, твърди,
че при прекратяване на производството на ответника се дължат разноски, а с оглед
материалния интерес по делото, определеното от съда адвокатско възнаграждение е в
минимален размер.
Съдът, като взе предвид данните по делото и съображенията на страните, намира
молбата по чл. 248 от ГПК за допустима, но неоснователна, предвид следните съображения:
1
Искането е допустимо. Молбата за изменение е подадена в преклузивния срок по чл.
248 ал. 1 от ГПК – в срока за обжалване на прекратителното определение. Искането изхожда
и от процесуално легитимирано лице – ищецът по делото, чрез неговия пълномощник.
Молбата за изменение на решението на първостепенния съд в частта за разноските е
неоснователна. С крайния съдебен акт решаващият състав на Софийски районен съд е
прекратил производството и е присъдил в полза на адвокат М. О., който е представлявал
ответника безплатно, адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. В частната жалба
ищецът навежда доводи, че пълномощникът на ответника не е извършил адвокатска работа
(„нищо не е свършил“), поради което не му се дължи възнаграждение.
Съдът намира така изложените съображения за неоснователни. Пълномощникът на
ответника е изготвил и депозирал отговор на исковата молба, което е основното
процесуално действие на ответната страна в рамките на първоинстанционното исково
производство. Действително по делото е проведено само едно открито съдебно заседание, в
което производството делото е прекратено, не са събирани доказателства (освен писмени
такива) и не са извършвани други процесуални действия. Изготвянето и подаването на
отговор, обаче, е най-трудоемкото и важно процесуално действия на ответника.
Същевременно, определеното от съда адвокатско възнаграждение далеч под минималния
размер, определен с Наредба № 1 от 09.07.2004 г., съобразно цената на иска – 20 000 лв.Ето
защо, съдът не намира основание за изменение на решението в частта му за разноските.
Водим от горното и на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца Е. Д. М., ЕГН **********, с адрес в от ****** за
изменение на протоколно определение от 26.11.2024 г., постановено по гражданско дело №
67859 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, в частта му за
разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2