Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на
двадесет и осми януари през двехиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Дафинка Борисова като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 999 по описа на
Плевенски окръжен съд за 2020 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С
решение № 260390 от 30.10.2020г по гр. дело № 2925/2020г по
описа на РС – Плевен състав на същия съд е ПРИЗНАЛ
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. С., район „***“, бул. „***“
№ ***, *** „*** ***“, ет. ***, представлявано от Я.Й.О., Т.Я.и Б.А.Р.,
че ищецът П.Л.Л., ЕГН **********, не му дължи сумата от 5 444, 28 лв., от
които 2 291, 74
лв. представляващи главница, 949, 21 лв. представляващи лихви, 1 932, 13 лв.
представляващи неолихвяема сума, 150, 00 лв. представляващи други суми /в това число държавна
такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, за пазач
и пр./ и 121, 20 лв. представляващи разноски по изпълнителното дело,
която сума е предмет на изпълнение по образуваното изп. дело № 20208150400554/ 2020 год. по описа на частен съдебен изпълнител Т.К.
с район на действие П. окръжен съд.Съдът се е произнесъл и по въпроса за
разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от
*** ЕАД като се
правят оплаквания, че решението на РС –
Плевен е незаконосъобразно.
Възразява се, че Пл РС неправилно е приел, че започналата да тече погасителна
давност на 16.04.2013 г за вземането по делото не е прекъсвана и е
изтекла преди образуването на изп. дело № 554/2020г по описа на ЧСИ Т.К..
Възразява се ,че решаващият състав не е отчел
разрешенията, дадени в ТР 2 от 26.06.2015 г по т.д № 2/2013 г на ОСГТК
на ВКС на РБ. Според въззивника погасителната давност е прекъсната с
образуването на изп. дело № 1380/2013 г на ЧСДИ Т.К. и до постановяването на
цитираното ТР давност не е текла с оглед
действието на постановление № 3 от 18.11.1980 г на пленума на ВС до момента на
приемане на ТР 2 от 26.06.2015 г, с
което се отменят постановките на постановлението на пленума. ТР обаче има
действие занапред, поради което до 26.06.2015 г постановлението е действало и
давност относно процесното вземане за периода от образуването на изпълнителното
дело на 17.07.2013 г до 26.06.2015 г давност не е текла.Изпълнително дело №
1380/2013 г е било прекратено поради
липса на изпълнителни действия повече от две години на 18.03.2020г. Според въззивника петгодишния период започва да тече от 26.06.2015 г и изтича на
26.06.2020г. На 20.03.2020г обаче е било образувано последващо изпълнително
дело № 554/2020г на ЧСДИ Т.Кирилова, с което на тази дата е прекъсната
погасителната давност, тъй като с молбата за образувано взискателят е поискал
извършването на съответните изпълнителни действия. Сочи се съдебна практика
относно твърденията в жалбата. Претендира
се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се
уважат исковете.
Въззиваемата страна оспорва
подадената жалба като неоснователна. Възразява се ,че последното
изпълнително действие по изп. дело №
1380/2013 г на ЧСИ Т. К. е било на 28.12.2013 г, след това не са извършвани
изпълнителни действия и производството е било прекратено поради перемпция.
Според въззиваемия в случая не може да става въпрос за наличието на валидни
изпълнителни действия, тъй като те са обезсилени по право при наличието на перемпция , каквото
разрешение е дадено в ТР 2 от 26.06.2015 г ,т.10. Според въззиваемата страна следва
да се съобразяват разрешениятна в т.10 от ТР като се сочи съдебна практика по този въпрос и се
възразява, че упоменатата съдебна практика във въззивната жалба няма
задължителен характер. Претендира се потвърждаване на атакуваното режшение.
Въззивният съд, като обсъди
оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните
доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят изтичането
на погасителна давност относно процесното вземане и правилното прилагане на
разрешенията на ТР ? от 26.06.2015 г по ТД 2/2013 г на ОСГТК на ВКС на РБ
В решението си ПлРС е приел, за безспорно
по делото , че с издадена по ч. гр. дело № 709/ 2013 год. по описа на
Плевенския районен съд заповед № 377/ 19. 02. 2013 год. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК е било разпоредено ищецът в това производство
П.Л.Л. да заплати на „***” ЕАД гр. С. следните суми: сумата от 2 291, 74 лв.- главница,
сумата от 715, 41 лв.- договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 05. 09. 2011 год. до 05. 06. 2012 год.,
сумата от 317, 61 лв.-
мораторна лихва за периода от 05. 10. 2011 год.
до 08. 02. 2013 год., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението- 18. 02. 2013 год. до изплащане на вземането, както и направените разноски в размер на 66, 50 лв. за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.
Безспорно е било по делото , че на основата на горната заповед за
изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 16. 04. 2013 год.
по молба на „***”
ЕАД е било образувано изп. дело № 20138150401380/ 2013 год. по описа на частен съдебен изпълнител Т.К. с
район на действие Плевенския окръжен съд.
Безспорно по делото е било , че с постановление от 18. 03. 2020 год. на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК частен съдебен изпълнител Т.К. е прекратила
производството по изп. дело № 20138150401380/
2013 год.
Безспорно по делото е било , че след прекратяването на горното
изпълнително производство на основата на издадения изпълнителен лист по ч. гр.
дело № 709/ 2013 год. по описа на Плевенския районен съд ответникът „***“ ЕАД е
инициирал образуването на изп. дело № 20208150400554/ 2020 год. по описа на
частен съдебен изпълнител Т.К. с район на действие П. окръжен съд.
Според РС претенцията на ищеца П.Л.Л.
намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 439 от ГПК. Касае се за
отрицателен установителен иск, предпоставка за допустимостта на който е
наличието на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния
случай ищецът се позовава на изтекла погасителна давност по отношение на
процесното вземане. Този факт е настъпил след издаването на изпълнителен лист
по ч. гр. дело №
709/ 2013 год. по описа на Плевенския районен съд. Това води до извода, според
РС, че предявеният иск за недължимост на въведената като предмет на делото сума
от 5 444, 28 лв. е процесуално допустим, а по същество и основателен. РС е
приел, че процесното вземане произтича от сключения между „***” ЕАД и ищеца П.Л.Л. договор за
потребителски паричен кредит, по който поради преустановяване на плащанията от
страна на кредитополучателя цялото вземане на кредитора е станало предсрочно
изискуемо и от този момент е започнала да тече погасителна давност. Издаването
на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за това вземане не води до прекъсване на
давността, доколкото правните последици на заповедта за изпълнение не се
приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес. Следователно,
според РС, в случая погасителната
давност по отношение на вземането на „***” ЕАД е била прекъсната на 16. 04. 2013 год. с
издаването на изпълнителен лист, с който е признато правото на принудително
изпълнение, и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност.
Както се посочи и по- горе, по образуваното изп. дело № 20138150401380/ 2013 год. по описа на частен съдебен изпълнител Т.К. в
продължение на повече от две години взискателят „***” ЕАД /а впоследствие и неговият
частен правоприемник/ не е предприел никакви действия по движението на
изпълнителния процес. Самото изпълнително производство е прекратено поради
перемпция на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и поради тази причина всички
изпълнителни действия по него се считат обезсилени по право и не произвеждат
процесуални и материални последици относно погасителната давност в отношенията
между взискателя и длъжника /срв. т. 10 от тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 год. по
тълк. дело № 2/ 2013 год., ОСГТК/. Казано с други думи, в хипотезата на
прекратяване поради перемпция не може да се говори за валидни изпълнителни
действия и погасителната давност не може да се счита прекъсвана на основание
чл. 116 б. „в“ от ЗЗД. РС е приел, че
позоваването от страна на ответното дружество на разясненията, дадени в
решения №
170- 2018- IV г. о. и № 252- 2020- III г. о, е несъстоятелно. Касае се за съдебни решения,
които не са задължителни за съдилищата и които влизат в явно противоречие с
други постановени решения на ВКС на РБ /напр. решение № 269- 2016- III г. о. и решение № 451- 2016- IV г. о./, които са категорични, че при разрешаването на правния спор
следва да се съобразят не постановките на ППВС № 3/ 18. 11. 1980 год., а
възприетото ново задължително тълкуване на закона. Тази колизия в съдебната практика по
отношение на тълкуването на правните норми, според РС, предстои да намери
разрешение чрез образуваното тълкувателно дело № 3/ 2020 год., ОСГТК.
Съобразявайки гореизложеното, съдът
е приел, че след издаването на изпълнителен лист в полза на кредитора
/16. 04. 2013 год./ са изтекли повече от пет години, в рамките на които не са
били осъществени факти, водещи до спиране или прекратяване на погасителната
давност по отношение на процесното вземане. При това положение обоснована е
тезата на ищеца,според РС, че задължението му за главница, лихви и разноски е
било изцяло погасено. Ирелевантно за предмета на спора се явява последващото изп. дело №
20208150400554/ 2020 год., доколкото същото е образувано след изтичането на
петгодишния давностен срок. Единственият
юридически факт, който би могъл доведе до отпадането на правните последици от
изтичането на давността,според РС, се
явява отказът на длъжника от изтекла давност по смисъла на чл. 113 от ЗЗД, но
настоящият случай не е такъв.
Предвид гореизложеното,съдът е
приел, че предявеният отрицателен
установителен иск по чл. 439 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за сумата от
общо 5 444, 28 лв.
РЕШЕНИЕТО на ПлРС е незаконосъобразно
РС е
изложил ясни и подробни мотиви относно изводите си, които обаче не се споделят в по – голямата си част от
въззивната инстанция .
Първоинстанционният съд е обсъдил представените по делото доказателства в
тяхната съвкупност и е постановил решение, в което е изложил изводите си и своите разбирания за приложението на
материалния закон и действието на разпоредбите на тълкувателните решения на ВКС
на РБ, както и за значението на съдебната практика. Всъщност РС е утвърдил в
решението си, че посочената от едната страна съдебна практика по спорния въпрос
за погасителната давност не е задължителна за него, но е възприел
противоположна съдебна практика по въпроса, която също не е задължителна за
решаващия съд. Последният е посочил, че
съдебната практика е противоречива. В крайна сметка РС е възприел разрешение на
въпроса според своите убеждения и е постановил в този смисъл атакуваното
решение.
Съгласно т.10 от ТР 2 от 26.06.2015 г по ТД ?82013 г на ОСГТК на ВКС на
РБ когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години
и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл.
330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Обявено е и за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума
на Върховния съд.В мотивите към това разрешение на въпроса по т. 10 е прието,че
ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия
процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ
(извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като
иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.
Приетите в съдебната
практика преди 1991 г. разрешения в
обратен смисъл са се основавали на
съществувалите задължения на органите по принудително изпълнение да проведат
служебно принудителното изпълнение до удовлетворяване вземанията на социалистическата
държава и на социалистическите организации като кредитори, които съображения са
в основата на ППВС № 3/80 г., съгласно което погасителна давност не тече докато
трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Ако кредиторът
бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да
предяви иск, или не. Давността прекъсва с
предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да
направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е
висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска). Когато съдебното
решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и
с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния
процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да
иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа
(да не иска нови изпълнителни способи). Предвид изложеното е прието решение Постановление
на Пленума на Върховния съд № 3/1980г. да се счита изгубило сила.
Настоящият въззивен съдебен състав
счита, че приетото тълкувателно решение има действие занапред. Действително е
налице висящо тълкувателно производство за разрешаване на спорен въпрос в
съдебната практика в този смисъл. Настоящето производство не може да бъде
спряно до приключване на тълкувателното производство. Принципното действие за
бъдеще време на актовете е прието с оглед осигуряване на правна стабилност.
Обратното действие е изключение, а не правило. В този смисъл до приемането на
ТР 2 от 26.06.2015 г по т.д. 2/2013 г на ОСГТК на ВКС на РБ следва да се
прилагат разрешенията по постановлението
на пленума на ВС № 3 от 1980 г. В този
смисъл следва да се приеме, че за периода до приемането на ТР 2 от 26.06.2015 г
давност в хода на изпълнително производство №1380/2013 г не е текла съобразно
ППВС 3/1980 г, започнала е да тече от датата на приемане на тълкувателното
решение и към датата на образуване на изп. дело № 554/2020г на ЧСИ Т.К. - 20.03.2020г не е била изтекла. Видно от
доказателствата по делото – молбата за образуване на изп. дело № 554/2020г на
л. 61 от първоинстанционното дело
взискателят е възложил на ЧСИ всички правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ и е
налице искане за пристъпване към принудително изпълнение и извършване на опис,
оценка и публична продан.
Предвид
гореизложеното следва да се отмени постановеното и атакувано решение на РС –
Плевен и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли предявения
отрицателен установителен иск за недължимост на процесното вземане.
С оглед изхода на
делото следва на осн. Чл. 78 ал. 8
от ГПК вр. с чл. 37 ал.1 от ЗпрП и чл.
25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и с оглед
фактическата и правна сложност на делото да се осъди П.Л.Л. да заплати разноски
за юрисконсултско възнаграждение на другата страна в размер на 200 лв за двете
инстанции.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 260390 от
30.10.2020г по гр. дело № 2925/2020г на РС –
Плевен КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ на осн.
Чл. 439 от ГПК ИСК от П.Л.Л., ЕГН ********** СРЕЩУ „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район „***“, бул. „***“ № ***, *** „*** ***“,
ет. ***, представлявано от Я.Й.О., Т.Я.и Б.А.Р. ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че
П.Л.Л., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ НА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район „***“, бул. „***“ № ***, *** „*** ***“,
ет. ***, представлявано от Я.Й.О., Т.Я.и Б.А.Р. сумата от 5 444, 28 лв.,
от които 2 291,
74 лв. представляващи главница, 949, 21 лв. представляващи лихви, 1 932, 13 лв.
представляващи неолихвяема сума, 150, 00 лв. представляващи други суми /в това число държавна
такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, за пазач
и пр./ и 121, 20 лв. представляващи разноски по изпълнителното дело,
която сума е предмет на изпълнение по образуваното изп. дело № 20208150400554/ 2020 год. по описа на частен съдебен изпълнител Т.К.
с район на действие П. окръжен съд КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА П.Л.Л., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ НА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район „***“, бул. „***“ № ***, *** „*** ***“,
ет. ***, представлявано от Я.Й.О., Т.Я.и Б.А.Р. деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции в размер на 200 лв
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :