Присъда по дело №596/2017 на Районен съд - Перник

Мотиви към присъда № 543/27.09.2017 г. по нохд № 00596/2017 г. по описа на Районен съд – Перник:

 

С обвинителен акт на Районна прокуратура – П.на В.С.С. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, тъй като на 16.01.2016 г. в гр. П.противозаконно е присвоил чужди движими вещи, които владеел /два перфоратори марка  “Макита” и един винтоверт марка “Макита”/ на обща стойност 444,27 лева, собственост на Л.З..

По изложени в хода на съдебните прения съображения, прокурорът от Районна прокуратура – П.поддържа предявеното обвинение на подсъдимия В.С.. Пледира за определяне и налагане на наказание лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено в хипотезата на чл. 66, ал.1 от НК.

Подсъдимият В.С.С. в хода на съдебното следствие дава обяснения чрез които отрича да е извършил престъплението, за което е обвинен. Твърди, че на 16.01.2016 г. в заложна къща “София Комерс” е дал в залог перфоратор “Макита”, тъй като свидетеля Б.С., който работел при пострадалия З., му дължал пари. Заявява, че върху останалите инкриминирани вещи – един перфоратор и винтоверт, не е имал фактическа власт и не се е разпореждал със същите.

Защитата на подсъдимия – адв. Р.К., пледира за постановяване на оправдателна присъда, поради несъставомерност на деянието. Като алтернатива предлага същото да бъде квалифицирано като маловажен случай по чл. 206, ал.5 от НК, за което С. да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание глоба.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна :

Подсъдимият В.С.С. е роден на *** ***, където и живее. Има средно образование. Не е осъждан.

Свидетелят Л.Г.З. като едноличен собственик на “**” ЕООД, гр. П.извършвал строително-монтажни дейности в различни обекти, намиращи се на територията на страната. През 2016 г. поел такъв в гр. София, където следвало да се монтират гипсо-картонени плоскости. Тази дейност възложил на свидетелите Б.С. и Г.К., като за нейното извършване им предоставил свои собствени инструменти, сред които два перфоратори марка “Макита” и един винтоверт марка “Макита”.

Подсъдимият се познавал добре с Б.С., тъй като живеели в един и същ жилищен блок в гр. Перник. Отношенията помежду им били приятелски. Двамата се уговорили В.С. да помага на С. при извършването на  строително-монтажната дейност в обекта на Л.З., както и пътуването до гр. София и обратно да се извършва с личния автомобил на подсъдимия. С. следвало да заплаща на С. направените разходи за горивото на автомобила и за положения  от него труд. С колата транспортирали и предоставените от З. инструменти. В нея пътувал и свидетеля Г.К.. След приключване на работния ден тримата се прибирали в гр. Перник. Строителните инструменти оставали в колата на подсъдимия.

През м. декември 2015 г. автомобилът на В.С. аварирал в района на с. Голямо Бучино,  като в него останали превозваните  два перфоратора и един винтоверт. След пътния инцидент Б.С. и Г.К. заявили на подсъдимия, че преустановяват работата си с него. Строителните инструменти останали във фактическата власт на С. по силата на фактическо им предаване, за което С. и К. уведомили Л.З.. Перфораторите и винтовертът били необходими във връзка с извършваната монтажна дейност, поради което пострадалия, Г.К. и Б.С. неколкократно се обаждали по телефона на подсъдимия, за да ги върне. С. отказвал да стори това, твърдейки че  инструментите са останали при брат му.

В началото на м. януари 2016 г. подсъдимият се обадил по телефона на Б.С., за да му поиска пари. Обяснил му, че същите са му необходими във връзка с личен празник на съпругата му. С. му заявил, че не може да му даде такива. Тъй като бил материално затруднен, В.С. решил да заложи един от перфораторите с цел да получи необходимите му парични средства.  В изпълнение на това си решение, подсъдимият отишъл на 16.01.2016 г. в помещение на заложна къща “София Комерс-Заложни къщи”, АД, намиращо се в гр. П.и оставил в залог един от перфораторите “Макита”, за което получил сумата от седемдесет лева, с която се разпоредил в свой интерес.

От заключението на извършената по делото оценителна експертиза, се установява, че стойността на двата перфоратора “Макита” и на винтоверта “Макита” възлиза на общ размер от 444,27 лева. 

По доказателствата:

Съдът прие за установен  посочения по-горе фактически извод, че  подсъдимият е знаел, че инкриминираните вещи са собственост на Л.З., тъй като даде вяра на свидетелските показания на Б.С. и Г.К.. Двамата еднопосочно и непредубедено са обяснили, че инструментите, които фактически са останали във владение на подсъдимия след пътния инцидент с автомобила, са собственост на пострадалия, което е било известно на В.С.. Последният лично е помагал при извършване на монтажната дейност от С. и К., знаел е, че тя им е възложена от Л.З., който той е познавал, тъй като е посещавал обекта, и му е било известно, че е работодател на двамата майстори. Съдът прие обясненията на подсъдимия, че смятал че инкриминираните вещи са собственост на Б.С., като негово средство за защита, тъй като са вътрешно противоречиви, нелогични, а съпоставени с останалите доказателства по делото са изолирани. С. не отрича, че перфораторите и винтоверта са били използвани за поставяне на гипсо-картонени плоскости, която дейност е била възложена именно от пострадалия, поради което и напълно нормално и логично е инструментите, които се използват по време на монтажа да принадлежат на Л.З., като същевременно липсват доказателства  С. или К. да са манифестирали по какъвто и да е начин, че перфораторите и винтоверта са тяхна собственост. Нещо повече: анализирайки дадените в хода на съдебното следствие обяснения, съдът констатира тяхната вътрешна противоречивост и непоследователност. С. първоначално е заявил, че е смятал, че машините са на Б.С., тъй като с него е имал уговорка да му помага в строителната дейност. Това свое голословно и изолирано твърдение /с оглед направената по-горе преценка на свидетелските показания на С. и К./ подсъдимият е променил в хода на обясненията си, заявявайки, че е имал съмнение, че строителните инструменти са собственост на Л.З.. С последващото си поведението обаче, след залагане на единия перфоратор в заложната къща, С. категорично е манифестирал, че е знаел чия собственост е, тъй като подробно е обяснил, че лично е потърсил брата на пострадалия – свидетеля Р.З., с цел последният да откупи машината от заложната къща. Своето обаждането до Р.З. подсъдимият е обяснил с приятелските отношения помежду им. Констатирайки непоследователността в тази част от обясненията на С., съдът прие, че същите са средство за защита от негова страна, като изводът за тяхната недостоверност се налага не само с оглед критичното им обсъждане съобразно собственото им логическо съдържание, но и предвид категоричните показанията на Р.З., че С. лично му е заявил, че заложения перфоратор е собственост на пострадалия, което кореспондира и с показанията на Г.К. и Б.С.. Ето защо и съдът прие, че безспорно се доказа, че инкриминираните вещи са били "чужди" по смисъла на чл.206, ал.1 от НК  за подсъдимия.

Настоящият състав прие за установен по несъмнен начин факта, че от м. декември 2015 г. двата перфоратора и винтоверта  са се намирали във владение на подсъдимия, като са му били предоставени по силата на фактическото им предаване от свидетелите Б.С. и Г.К.. Ето защо и към момента на пътния инцидент с неговия автомобил, В.С. е упражнявал  фактическа власт върху тях. В тази насока са свидетелските показания на Б.С. и Г.К., които кореспондират и се допълват с обясненията на подсъдимия.

Относно спорният между страните въпрос за броя и вида на строителните инструменти върху които подсъдимият е упражнявал фактическа власт, след прекратяване на неговата дейност на обекта на З. и отказа на С. да ги върне на пострадалия, настоящият състав, след анализ на събрания по делото доказателствен материал прие за установено следното:

 От показанията на Г.К., които съдът прие като достоверни и обективни се установи, че във владението на В.С. са останали именно инкриминираните три броя машини - два перфоратори марка  “Макита” и един винтоверт марка “Макита”  Тези показания не са пристрастни, въпреки че К.  работи като строителен работник при пострадалия, тъй като са категорични, последователни  и кореспондиращи със свидетелските показания на пострадалия, пред който заедно с Б.С., непосредствено след задържането на вещите от подсъдимия, са споделили за случилото се. К. и З. логично и допълващо се са свидетелствали, че подсъдимият е отказал да върне инкриминираните вещи, твърдейки, че са останали при неговия брат. Техните показания се допълват и от тези на Б.С., дадени пред орган на досъдебното производство, които съдът кредитира като достоверни, предвид приобщаването им в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 от НПК, с оглед констатираното противоречие с дадени от С. показания в съдебно заседание на 26.07.2017 г. В същите еднопосочно и последователно той е отразил, че след задържането на двата перфоратора и винтоверта от подсъдимия, са се свързали с него по телефона с искане инструментите да бъдат върнати, но подсъдимия е отказал да стори това, твърдейки, че същите се намирали при неговия брат.  Посоченото от  С. обяснение за промяна в показанията му в хода на съдебното следствие, че не е дал правдиви показанията пред разследващият орган, тъй като е бил заплашван от пострадалия и от неговия брат, съдът прие критично. Видно от протокола за проведения разпит на С. в хода на досъдебното производство, това е станало на 08.07.2016 г., т.е. в  момент, който е по-близък до събитията, като напълно съответства и на разказа на свидетеля Г.К., поради което и тези показания съдът прие за  надежден източник на доказателства. Още повече, че по време на провеждане на разпита на С. от разследващия орган, същият вече не е работел при Л.З., тъй като е свидетелствал в хода на съдебното следствие, че е прекратил дейността си при него през м.март/м.април 2016 г., поради което и не се е намирал в каквато и да е трудова или финансова зависимост от пострадалия, за да мотивира заинтересованост от изхода на делото още в хода на досъдебното производство. Ето защо и твърдението на С. за отправени към него заплахи преди провеждането на разпита му в хода на досъдебното производство, което го е  мотивирало да даде неверни такива, съдът прие за  житейски неправдиво и неистинско. 

Съдът кредитира показанията на свидетеля И.С. – брат на подсъдимия, който твърди, че след като автомобила на В.С. е аварирал, той лично е оказал помощ за придвижването на колата до сервиз, но прие, че житейски съвсем логично е като лице, посетило пътен инцидент да не възприеме изцяло действията на свидетелите К. и С. по отношение на транспортираните в колата два перфоратора и един винтоверт. Още повече, че твърденията на С., че в автомобила на подсъдимия е останала единствено бормашина, която е била оставена лично от Б.С.  за обезпечение дадени му от подсъдимия 100 лева за събор в с. Кошарево са напълно изолирани и неистински, тъй като, ако са били налице неуредени финансови отношения между С. и С., то същите са били свързани със съвместната дейност на двамата по поставянето на гипсо-картонените плоскости в строителния обект на З., в каквато насока са показанията на С..  Видно от обясненията на подсъдимия, той от своя страна преувеличава неуредените си взаимоотношения със С. и омаловажава своя отказ да върне инкриминираните вещи, а впоследствие и инициативата си да предаде в залог  единия перфоратор. Обективните данни за залагането на вещта се съдържат в приетия като писмено доказателство заложен билет № 73666/501064 от 16.01.2016 г. от Заложна къща “София Комерс-Заложни къщи” АД, доказващ по несъмнен начин, че на 16.01.2017 г. именно подсъдимия е заложил перфоратора, за което е получил сумата от 70 лева, което кореспондира и със свидетелските показания на Д.Й.. Изолирани от доказателствената съвкупност са доводите на подсъдимия, че свидетеля Б.С. е породил у него невярна представа, че чрез получените пари от залагането на единия перфоратор, същият ще му заплати дължима сума във връзка са дейността, която е извършвал. Ирелевантни са и възраженията на защитата на С.  за упражнено в рамките на възникналите между подзащитният й и Б.С.  граждански отношения, право на задържане на вещи, които са собственост на друго лице – на свидетеля Л.З., като последица от забавата при изплащане на договорено между С. и С. възнаграждение за свършената от последния работа, както и за направените от подсъдимия разходи за гориво за автомобила с който са пътували до гр. София и обратно, защото същите не променят престъпния характер на инкриминираното деяние, тъй като не се установи, че се касае за  неуредени гражданскоправни отношения между подсъдимия и Л.  З., с който С. не е бил нито в трудовоправни, нито в договорни такива.

Конкретиката в разглеждания казус очертава доказателствена обезпеченост, че инструментите са останали във владението на подсъдимия през м. декември 2015 г. и не са върнати на пострадалия до 16.01.2016 г., като през този период С. категорично е отказал да стори това, твърдейки че са при неговия брат. По делото не са налице доказателства, а такива и не могат и да бъдат кредитирани, с оглед отдалечеността на инцидента, които да установяват в кой точно момент подсъдимия е отказал да върне инкриминираните вещи. Безспорно е обаче едно, че на 16.01.2016 г. единия перфоратор е бил заложен, за което С. е получил съответна парична сума. Ето защо съдът счита, че след като не може да се установи точната датата на отказа на подсъдимия да върне машините, то момента на безспорно установяване, че той се е разпоредил с една от инкриминираните вещи, е момента на разпореждане и с другите инструменти, които той третирал като свои, тъй като след този момент не са били предприети действия от страна на пострадалия за тяхното връщане. 

За пълнота на изложеното, съдът отбелязва, че не е спорно, че времето и мястото на осъществяване на всяко деяние са безусловно необходими обективни елементи на всеки престъпен състав. Неправилното отразяване в обстоятелствената част на обвинителния акт на момента на предоставянето на временното владение върху чуждите вещи на подсъдимия /като такъв е визирана датата 15.01.2016 г./, след който същия е отказал тяхното връщане, не е довело до неяснота на обвинението,  тъй като не е засегнато в значителна степен правото на защита на С. Този извод се налага, защото както в хода на досъдебното производството, така и в съдебната фаза по несъмнен начин са установени елементите от състава на престъпление по чл. 206, ал.1 от НК - установяването на фактическата власт върху инкриминираните вещи и противозаконното разпореждане с тях от подсъдимия, поради което и той не е бил поставен в положение  на невъзможност да разбере в какво е обвинен, респективно да организира защитата си.

Не са спорни заключението на вещото лице по извършената оценителна експертиза за установена стойност на предмета на деянието, който възлиза на 444,27 лева, което настоящият състав прие като пълно, обективно и компетентно дадено, както и приобщените, с протоколно определение от 27.09.2017 г., по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, съдържащи се в досъдебно производство № 244/2016 г. по описа на 01 РУП-Перник.

От правна страна:

За да е реализиран състава на престъплението обсебване, следва да бъдат установени по несъмнен начин съставомерните признаци на това престъпление, а именно - упражняване на фактическа власт от страна на дееца по отношение на чуждите движими вещи, която власт да е установена на валидно правно основание, акт на противозаконно фактическо разпореждане с предоставените чужди вещи, както и изискуемото присвоително намерение.

Съдебният състав намери, че подсъдимият В.С.С. е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав  на престъплението по чл. 206, ал.1 от НК, тъй като на 16.01.2016 г. в гр. П.противозаконно е присвоил чужди движими вещи, които владеел /два перфоратори марка  “Макита” и един винтоверт марка “Макита”/ на обща стойност 444,27 лева, собственост на Л.З..

Деянието е съставомерно от обективна и субективна страна, тъй като инкриминираните инструменти са били предоставени на подсъдимия чрез фактическото им предаване, като той правомерно е упражнявал временна фактическа власт върху същите. Той е знаел, че вещите, които държи не са негова собственост, но е променил намерението си - от временно владеене на вещите в намерение да ги владее за себе си, като обективирал това от една страна  чрез бездействие, изразило се в категоричен и недвусмислен отказ да ги върне, а от друга страна и чрез  действие, изразило се във фактическото разпореждане с единия перфоратор, залагайки го срещу сумата от 70 лева, която лично получил и присвоил. Дори само отказът на С. да върне владените чужди вещи на пострадалия при тяхното поискване е бил достатъчен, за да обуслови наказателната отговорност за "обсебване", тъй като този отказ съдът третира като акт на имуществено разпореждане, сочещ на присвоителна дейност. Подсъдимият манифестирал недвусмислено промяна на отношението си към перфораторите и винтоверта като към свои, тъй като с непредаването им е целял да се разпорежда с тях. 

Причина за извършване на деянието е заниженото правно съзнание на подсъдимия.

По вида и размера на наказанието:

При индивидуализация на наказанието по реда на чл.54 от НК съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и невисокия размер на предмета на деянието, поради което и предвид конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца и предвидените в чл. 36 от НК цели на наказанието определи на подсъдимия С. наказание в законоустановения минимум от една година лишаване от свобода.

Не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или изключителен характер на някое от тях, при наличието на които и най-лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко, поради което и не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК.

По отношение на изпълнението на наложеното наказание настоящият състав намери, че е налице хипотезата на чл. 66, ал.1 от НК, тъй като определеното наказание е под три години лишаване от свобода, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода и с оглед неговото процесуално поведение в хода на цялото наказателно производство, прецени, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати чрез прилагане на института на условно осъждане. Ето защо и на основание  чл. 66, ал.1 от НК отложи изпълнението за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, който срок е съобразен и с чл. 66, ал.2 от НК. 

Съдът намира за неоснователна лансираната теза от защитата на подсъдимия за квалифициране на деянието като маловажен случай по привилегирования състав на чл. 206, ал.5 от НК, тъй като  маловажността по смисъла на чл. 93, т.9 от НК не се определя само и единствено от ниската стойност на предмета на посегателство. Неговата паричната равностойност е само един от критериите при оценката на конкретно престъпление като "маловажен случай", но той не е определящ и доминиращ. В конкретния случай действително стойността на инкриминираните вещи възлиза на  444,27 лева, която стойност се равнява на 1,06 пъти минималната работна заплата към момента на извършване на деянието, но тя не е била възстановена на пострадалия, поради което и за него са настъпили съответните вредни последици. Не са налице и данни, характеризиращи дееца като лице с по-ниска обществена опасност, предвид констатираното активно и продължително отклоняване от страна на подсъдимия да се разпореди с вещите като със свои. Чистото съдебно минало на С., което е отчетеното като смекчаващо отговорността обстоятелство при индивидуализацията на наказанието, също не навежда на извод за значително по-ниска степен на обществена опасност на извършителя в сравнение с типичните случаи на престъпление от същия вид. 

По разноските:

С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, и на основание чл.189, ал.3 от НПК настоящият състав осъди подсъдимият В.С.С. да заплати по сметка на ОД на МВР гр. П.сумата от 33,74 лева /тридесет и три лв и 74 ст/, представляваща направени разноски в хода на досъдебно производство № 244/2016 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР гр. П.– за възнаграждение на вещото лице за извършената оценителна експертиза. Същата се доказва от приложеното на л. 34 в досъдебното производство постановление на разследващия орган.

Така мотивиран и в същия смисъл съдът постанови диспозитива на присъдата.

 

 

Председател:/п/

 

 

Вярно с оригинала,

ИГ