Р Е Ш Е Н И Е №
30
ПЛОВДИВ 22.01.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – XXIII-ти т.с-в, в публичното заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди и деветнадесета годена в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
при секретаря АНГЕЛИНА КОСТАДИНОВА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 488 по описа за 2019 година и констатира
следното:
Предявен е иск от
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, София, бул.“Черни връх“ 51Д против А.Н.Т., ЕГН **********,***
с правна квалификация чл.274 КЗ – отм.
Твърди се, че на
05.10.2014 г. при управление на лек автомобил „БМВ 330Д“ РВ 7127 РС и при
неспазване на правилата за движение по пътищата – управление на автомобила с
превишена и несъобразена скорост и без
свидетелство за правоуправление - А.Т. ***, при което е настъпила смъртта на
лицата Г. Т., Н.Г.и Д.В.. Към момента на настъпването на ПТП собственикът на лек
автомобил „БМВ 330Д“ РВ 7127 РС е сключил със ЗК „Лев Инс“ АД договор по риска
„Гражданска отговорност“. С Решение по т.д. 471/2016 г. по описа на Окръжен съд
– Пловдив ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на Д.Т. и Р.Т., в качеството им
на **** на Г. Т., сумата от 300 000 лв общо, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди. На Д.и Р.Т.и е заплатено общо 435 666 лв, от
които 300 000 лв – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в
резултат на смъртта на техния **** Г. Т. и 135 666 лв обезщетение за забава от
настъпването на ПТП 05.10.2014 г. до датата на изплащането – 06.02.2018 г.
Иска се да се
постанови решение, с което А.Т. да се осъди да заплати на ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД сумата
435 666 лв, представляващо заплатено обезщетение за претърпени от Д.Т. и Р.Т.
неимуществени вреди в резултат от смъртта на **** им Г. Т. при ПТП от
05.10.2014 г., причинено от А.Т. при управлението на лек автомобил „БМВ 330Д“
РВ 7127 РС, който е управлявал без свидетелство за правоуправление и
обезщетение за забава за периода 05.10.2014 г. - 06.02.2018 г., ведно с
обезщетение за забава от подаването на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.367 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който се дава становище за
основателност на предявения иск и се прави искане да се постанови решение при
условията на чл.237 ГПК. Възразява се по искането да се присъдят направените от
ищеца разноски с аргумента, че ответникът не е дал повод с поведението си за
предявяване на настоящия иск.
В срока по чл.372 ГПК от ищеца е постъпила допълнителна искова молба, с която се поддържат
изложените твърдения в първоначално подадената искова молба, като се изразява
съгласие да се постанови решение при условията на чл.237 ГПК – при признание на
иска.
Предвид
доказателствата Съдът приема за установено:
Доколкото
с писмения отговор в срока по чл.367 ГПК ответникът е направил признание на предявения
иск, ищецът чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г.В. с допълнителната
искова молба в срока по чл.372 ГПК прави искане Съдът да постанови решение по
реда на чл.
237, ал.1 от ГПК-при признание на иска.
Разпоредбата
на чл.
237 ГПК предвижда възможността, когато ответникът е признал иска, ищецът да
поиска от Съда да прекрати съдебното дирене и постанови решение при признание
на иска. Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното
твърдение на ищеца, изложено в исковата молба, отговаря на действителното
правно положение. Това, като последица, води до съвпадение на правните твърдения
на двете страни. От процесуална гледна точка признанието на иска от страна на
ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на
Съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това /чл.
237, ал.1 ГПК/. В този случай Съдът е длъжен да се произнесе с решение
съобразно признанието, без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е
достатъчно да посочи, че постановява решение си само въз основа на направеното
признание.
Съдът
намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.
237, ал.1 ГПК. Както по-горе се посочи, ответникът е направил изрично
изявление за признание на иска. Спазени са и изискванията на чл.
237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на Закона и на
добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се
разпорежда.
С
оглед направеното признание на иска, Съдът намира, че предявеният иск е
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло. По изложените
съображения Съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл.
237, ал.2 ГПК не излага мотиви за това.
По
разноските:
От
ответника е направено възражение за неприсъждане на разноски с аргумента, че с
поведението си не е дал основание за предявяването на иска, тъй като ищецът не
го е поканил да заплати претендираните суми. Ищецът е дал становище за
неоснователност на възражението, като се обосновава с обстоятелството, че
претенцията произтича от непозволено увреждане, а според законодателната уредба
при непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана.
По
делото не се твърди и не се ангажират доказателства от страна на ищеца да е
отправена покана към ответника да върне заплатеното от застрахователя
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Д.Т. и Р.Т. в резултат от
смъртта на **** им Г. Т. при ПТП от 05.10.2014 г., причинено от А.Т. при
управлението на лек автомобил „БМВ 330Д“ РВ 7127 РС, който е управлявал без
свидетелство за правоуправление и обезщетението за забава от настъпването на
увреждането до 06.02.2018 г. Следователно, по делото не се установява
ответникът с поведението си да е дал повод за предявяване на иска. Съдът не
споделя становището на ищеца, че в случая не е необходимо ответникът да бъде
поканен да върне заплатеното обезщетение от застрахователя на увредените лица,
доколкото увреждането е резултат от непозволено увреждане, при което длъжникът
изпада в забава и без покана. В случая отношенията между застрахователя е
прекия причинител на вредата не се отнасят на плоскостта на непозволеното
увреждане, за да се приложи разпоредбата на чл.84 ЗЗД; това би било относимо в
отношенията между увредените лица Т. и ответника като причинител на увреждането,
но в случая застрахователят е изплатил съответното обезщетение на увредените
лица при наличието на сключен договор по риска „Гражданска отговорност“ вместо
прекия причинител на увреждането Т. и след изплащането на това обезщетение при
наличието на определени предпоставки има право да претендира връщане на
заплатеното обезщетение от увреждащия, но за да изпадне ответникът в забава е
необходима покана за плащане /в тази насока Определение 646/07.11.2017 г.,
постановено по ч.т.д. 2565/2017 на ВКС, II ТО/.
Предвид
изложеното Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК –
ответникът не е дал повод за предявяването на иска и признава иска, поради
което не следва да се възлагат в тежест на ответника направените от ищеца
разноски.
Ето
защо Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
А.Н.Т., ЕГН **********,*** да заплати
на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, София, бул.“Черни връх“ 51Д сумата 435
666 лв /четиристотин тридесет и пет хиляди шестстотин шестдесет и шест лева/,
представляваща заплатено обезщетение за претърпени от Д.Т. и Р.Т. неимуществени
вреди в резултат от смъртта на **** им Г. Т. при ПТП от 05.10.2014 г.,
причинено от А.Т. при управлението на лек автомобил „БМВ 330Д“ РВ 7127 РС,
който е управлявал без свидетелство за правоуправление, ведно с обезщетение за
забава от подаването на исковата молба – 18.06.2019 г. до окончателното изплащане
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
съобщението до страните
СЪДИЯ: