№ 303
гр. София, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500294 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от Н. Д. Р., чрез адв. В.С. С. срещу
решение № 260001/14.02.2022 г. постановено по гр.д. № 5/2020 г. по
описа на РС-Сливница, в частта, в която е отхвърлен иска на Н. Д. Р.
срещу И. Г. С. за сумата от 5320 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на недвижим имот за период от 19 месеца /по
280 лв. месечно/, ведно със законна лихва върху нея от 16.07.2019 г.
до окончателното изплащане, както и мораторна лихва върху всяка от
главниците в общ размер на 660, 50 лева за периода от 15.12.2017 г. до
15.07.2019 г.; за сумата от 1585 лева, представляваща главница за
направени разноски по гр.д. № 67975/2017 г. по описа на СРС и в.гр.д.
№ 13262/2018 г. по описа на СГС, ведно с прибавени 76,61 лева,
представляващи лихва за периода 16.07.2019 г. – 06.01.2020 г.; за
сумата от 135,24 лева – вземане за лихва за периода от 14.01.2017 г. до
12.07.2019 г., върху сумата от 556, 49 лв., представляваща цената на
заплатената от ищеца електроенергия, ползвана от ответника като
наемател, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.07.2019
г. до окончателното изплащане ведно с прибавени 20,33 лева лихва за
периода 14.01.2017 г.-06.01.2020 г.; за сумата от 100 лева,
представляваща главница за закупуване и поставяне на комплект
1
заключващи устройства на входната врата на имота, ведно със
законната лихва от 16.07.2019 г. до окончателното изплащане, ведно с
прибавени 15,03 лева, лихва за периода от 16.07.2019 г. до 06.01.2020
г., както и в частта за разноските.
Във въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на решението. Посочва, че
първоинстанционният съд не изложил мотиви, поради които е
отхвърлил предявените искове. Не обсъдил съображенията относно
предаването на имота, във вида, в който е предавен – с ток, а е върнат
със задължения от 1191,73 лева. Излага, че не разполагал със сумата
за заплащане на консумираната ел. енергия и се наложило св. П. Т. да
му я даде на заем. Излага, че имотът се отдава под наем реално и
наличието на задължение към ЧЕЗ АД го е възпрепятствало това да се
случи веднага след прекратяване на договора с ответника. От
представените писмени доказателства и в частност от протокола за
полицейско предупреждение от 05.12.2019 г. се установявало, че
ответникът е предупреден, на осн. чл. 65, ал. 3 от Закона за МВР, да
не упражнява психически и физически тормоз и да не извършва
престъпления от общ характер по отношение на ищеца. При тези
доказателства било необосновано и незаконосъобразно прието от
първата инстанция, че поставянето на комплект заключващи
устройства на входната врата е в резултат от субективното желание на
ищеца да вземе допълнителни мерки за опазване на имота и
намиращите се в него вещи, а не било свързано с укоримите действия
на наемателя. На следващо място излага, че било необосновано и
незаконосъобразно прието от РС, че е неоснователна претенцията му
за сторените разноски за производството по гр.д. № 67975/2017 г. по
описа на СРС, 141 с-в и по гр.д. № 13262/2018 г. по описа на СГС. От
заплатения адвокатски хонорар били присъдени само 300 лева по
обратния иск, но не и заплатените 300, 00 лева по главния иск.
Следвало да му бъдат присъдени и направените разноски за
въззивното производство в размер на общо 1040 лева.
Възразява и срещу уваженото възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, с оглед фактическата и правна
сложност на делото. По същество моли да бъдат уважени предявените
искове. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответникът по жалба И. Г. С., чрез
пълномощника му адв. Д.П. А. изразява становище за
неоснователност. Излага, че не е налице лишаване от ползване на
ищеца от собствения му имот, което да е следствие от отказ на
2
ответника да върне наетата вещ.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, от процесуално легитимирано лице- ищеца по иска Н.
Д. Р., в законоустановения срок, поради което същата се явява
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Н. Д. Р. с ЕГН: ********** от гр. София е подал заявление от
16.07.2019 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу И. Г. С. с ЕГН: ********** от гр. С. за следните суми: 2043
лева – главница, представляваща неплатени наеми за ползване на
недвижим имот по споразумение от 19.12.2017 г.; сумата от 325,06
лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата,
начислена за периода от 15.12.2017 г. до 15.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 16.07.2019 г. до окончателното й изплащане;
сумата от 1585 лева, представляваща главница за направени разноски
по гр.д. № 67975/2017 г. по описа на СРС и гр.д. № 13262/2018 г. по
описа на СГС, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението в съда – 16.07.2019 г., до окончателното й
изплащане; сумата от 135,24 лева, представляваща лихва върху сумата
от 556,49 лева за незаплатена електроенергия за периода от 14.01.2017
г. до 12.07.2019 г., изразходвана от длъжника и заплатена от
заявителя, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване
на заявлението в съда – 16.07.2019 г. до окончателното й изплащане;
сумата от 5320 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на недвижим имот, респ. пропуснати ползи за 19 месеца / по
280 лева месечно/, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението в съда – 16.07.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата в размер на 454,98 лева, представляваща
мораторна лихва върху всяка от главниците за периода от 15.12.2017
г. до 15.07.2019 г.; сумата в размер на 100,00 лева, представляваща
цената за закупуване и поставяне на комплект заключващи устройства
на вратата на апартамента, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 16.07.2019 г. до окончателното й
изплащане; сумата в размер на 19, 00 лева, представляваща заплатена
на 15.07.2019 г. цена за възстановяване на електрозахранването в
3
имота, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 16.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
РС-Сливница по ч. гр.д. № 531/2019 г. е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която е връчена
на длъжника на 25.11.2019 г. На 27.11.2019 г. И. Г. С. е възразил
срещу издадената заповед за изпълнение и на заявителя е указано, че в
едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за
установяване на вземането си.
С оглед депозираното възражение, ищецът Н.Д. А. е предявил
срещу И. Г. С., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86
ЗЗД за установяване, че ответникът му дължи вземанията, за които е
издадена заповед № 305 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 29.10.2019 г. по ч. гр.д. № 531/2019 г. по описа на РС-
Сливница.
В исковата молба ищецът излага, че е собственик на апартамент,
находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ..., ет. ., вх. ., ап. .., с площ от 42,43
кв.м. и по силата на договор за наем от 12.09.2016 г. предоставил на
ответника ползването, срещу заплащане на месечна наемна цена в
размер на 280 лева. Съгласно договора ответникът следвало да
заплаща разходите за електроенергия и вода и да представя платежни
документи на наемодателя при поискване. Твърди, че ответникът не
заплащат редовно наема, нито пък разходите за вода и електричество,
поради което ищецът бил осъден да заплати сумата от 556,49 лева за
ползвана ел. енергия, 19,24 лева обезщетение за забава, направените
разноски по заповедното производство и законна лихва върху
главницата до окончателното изплащане на вземането. Посочва, че
електрозахранването в имота било прекъснато. Ищецът бил осъден да
заплати на „ЧЕЗ“ АД и направените разноски по делата. На 19.12.2017
г. страните сключили споразумение за прекратяване на договора за
наем, като се договорили, че неплатените наеми са в размер на 2043
лева и ще бъдат изплатени от ответника, но това не се случило.
Излага, че в продължение на 19 месеца не могъл да отдава имота си
под наем, тъй като електрозахранването било прекъснато. Ищецът
заплатил дължимата сума за ел.енергия на 15.07.2019 г., като взел заем
от трето лице. Счита, че е бил лишен от ползване на имота, за което
претендира обезщетение за период от 19 месеца по 280 лева месечно.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е подал отговор.
Установява се следната фактическа обстановка от значение за
спора:
4
От приложеното ч.гр.д. № 531/2019 г. по описа на РС-Сливница
се установява, че на осн. чл. 410 от ГПК на 29.10.2019 г. е
разпоредено по искане на ищеца издаване на заповед №
305/29.10.2019 г. за претендираните суми. С протоколно определение
от 30.06.2021 г. по гр.д. № 5/2020 г. по описа на РС-Сливница е
допуснато изменение цената на предявените искове.
По силата на договор за наем, сключен на 12.09.2016 г., ищецът
предоставил на ответника ползването на собствения му имот, находящ
се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ..., ет. ., вх. ., с площ от 42,43 кв.м., срещу
заплащане на месечна наемна цена в размер на 280 лева, платима
между 15 и 20 число на месеца, за който се отнася. Съгласно чл. 6.6 от
договора ответникът са задължил да заплаща разходите за
консумативи – електроенергия и вода като предоставя платежни
документи при поискване на наемодателя.
Не се спори между страните, че електрозахранването в имота
било прекъснато, поради неплатени задължения за консумирана ел.
енергия.
Не е спорно, че по предявен установителен иск, било образувано
гр.д. № 67975/2017 г. по описа на СРС, и с постановено решение от
11.05.2018 г., признато за установено, че ищецът Н.Р. дължи на „ЧЕЗ
Е. Б.“ АД сумата от 556,49 лева, представляваща потребена ел.
енергия за периода от 16.08.2016 г. до 14.01.2017 г. за процесния
апартамент, ведно със законна лихва върху сумата от 25.05.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата и 19,24 лева обезщетение за
забава за периода от 21.10.2016 г. до 18.05.2017 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 05.06.2017 г. по
ч.гр.д. № 32977/2017 г. на СРС, 141 състав. Н.Р. е осъден да заплати на
„ЧЕЗ Е. Б.“ АД сумите от 408, 00 лева и 87,00, представляващи
разноски. И.С. е осъден да заплати на Н.Р. сумата от 830,73 лева,
представляваща обезщетение вместо изпълнение на поето
задължение, съгласно договора за наем, която сума е сбор от сумата
556,49 лева, представляваща потребена и незаплатена ел. енергия за
периода от 16.08.2016 г. до 14.01.2017 г. за процесния апартамент,
19,24 лева обезщетение за забава за периода от 21.10.2016 г. до
18.05.2017 г. и сумата в общ размер на 255 лева, представляваща
разноски за държавни такси и адвокатски възнаграждения.
На 19.12.2017 г. страните сключили споразумение за
прекратяване на договора за наем, считано от същата дата. Страните
се договорили, че дължимата сума за ползвана и незаплатена от
ответника ел. енергия, за която е осъден ищеца е 662 лева, ведно със
5
законната лихва, считано от 25.05.2017 г. и дължимите суми ще се
заплащат на всяко 15-то число от месеца по 300 лева, до пълното
изплащане. Първото плащане ще бъде на 15.01.2018 г. Сумите не са
заплатени от ответника.
По делото са разпитани двама свидетели на ищеца.
От разпита на св. П. Х. Т. се установява, че свидетелят дал на
заем на ищеца сумата от 1200 лева, за да заплати задълженията си към
„ЧЕЗ Е. Б.“ АД за процесния апартамент. Поради това, че в жилището
е нямало ток, Н. не е можел да отдава имота под наем на други лица.
Свидетелят разбрал, че се наложило да се смени ключалката на
апартамента, тъй като бившия наемател отправят заплахи към Н..
От разпита на свидетелката Ф. Й. В. /майка на ищеца/ се
установява, че синът й отдал апартамент под наем на И. през месец
септември 2016 г. И. не заплащал редовно наема, нито пък сметките за
консумирана ел. енергия и вода, което довело до прекъсване на
ел.снабдяването към имота. За да бъде възстановен тока, Н. се
наложило да вземе пари на заем, за да заплати неплатените сметки.
Около една година в апартамента нямало ток и жилището не можело
да се ползва.
Приета по делото е съдебно техническа експертиза, която дава
заключение, че средната пазарна месечна цена, респективно
обезщетението за неползване на имота /пропуснати ползи/ за периода
от 19 месеца от 19.12.2017 г. до 15.07.2019 г. е в размер на 5320 лева.
Мораторната лихва върху обезщетението за неползване на имота за
същия период е в размер на 660,50 лева.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от
правна страна следното:
За да възникне задължение за плащане на обезщетение за
договорно неизпълнение, следва да се установят следните елементи на
сложен фактически състав: 1/ наличието на облигационна връзка -
двустранна правна сделка, валидно договорно задължение, от което да
възниква задължение за изпълнение; 2/ виновно неизпълнение /пълно
или частично/ на договорното задължение; 3/ вреди /ефективни,
предвидими/, настъпили от неизпълнението и 4/ причинна връзка
между неизпълнението и настъпилите вреди. Тези правопораждащи
вземането на изправния кредитор факти трябва да са налице
кумулативно, като липсата само на един от тях е основание за
отпадане на договорната отговорност за обезщетение за вреди по чл.
82 ЗЗД.
6
Съобразно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, обезщетението обхваща
претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението.
Установяването на пропуснатата полза се основава на
предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би
се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си,
съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй
като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда,
това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да
почива на логическо допускане за закономерно настъпване на
увеличаването.
Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ
правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично
установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата
полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Само ако
бъде доказано, че при точно изпълнение на длъжника имуществото на
кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на
предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване - да се поправят
претърпените от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му
за сметка на длъжника.
Съобразно договореното в чл.6.6 от договора, наемателят се
задължава да заплаща ежемесечно със свои средства консумативните
разходи по ползването на имота, а именно електроенергия и вода и да
представи платежните документи при поискване от наемодателя. Не е
спорно, че за периода от 16.08.2016 г. до 14.01.2017 г. консумираната
ел. енергия в процесния имот не е заплащана от наемателя.
Последният с решение от 11.05.2018 г., постановено по гр.д. №
67975/2017 г. по описа на СРС, е осъден да заплати на Н.Р. сумата от
830,73 лева, представляваща обезщетение вместо изпълнение на поето
задължение, съгласно договора за наем, която сума е сбор от сумата
556,49 лева, представляваща потребена и незаплатена ел. енергия за
периода от 16.08.2016 г. до 14.01.2017 г. за процесния апартамент,
19,24 лева обезщетение за забава за периода от 21.10.2016 г. до
18.05.2017 г. и сумата в общ размер на 255 лева, представляваща
разноски за държавни такси и адвокатски възнаграждения.
В случая ищецът и настоящ жалбоподател е ангажирал
свидетелски показания, от които се установява, че ел.захранването в
процесния имот е било прекъснато. От свидетелските показания обаче
7
не може да се установи с категоричност какъв е бил периода, в който
не е имало ток в апартамента. Според свидетеля П.Т. в апартамента
нямало ток до 2019 г., а според св. Ф. В. около една година. Други
доказателства /напр. справка от ЧЕЗ АД/ за периода, през който е било
прекъснато електроснабдяването към имота, не са ангажирани.
Според настоящия състав обаче липсва сигурност, че имотът е щял да
бъде отдаден под наем, респективно ищецът е можел да получава
доходи от това. Не са ангажирани също доказателства, че ищецът е
правил опити да отдава апартамента под наем, че е разговарял с
евентуални наематели, че е преговарял с тях, подготвял договори и
т.н., но те са били безуспешни именно заради липсата на
електроснабдяване в имота. Тъкмо напротив св. П. Т. заявява за ищеца
„..той беше противник на даването под наем, защото знаеше, че има
ангажименти с наемателя...“
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, че страните са длъжни
да докажат твърденията, на които основават своите искания и
възражения. Според настоящият състав ищецът не доказва, че при
точно изпълнение на задължението на ответника за заплащане на
сумите за електричество със сигурност би получил увеличаване на
имуществото си, като установи факта на създадени между него и
трети лица правоотношения във връзка с този обект по повод
ползването, които са били осуетени именно в резултат от забавата на
длъжника. Нито пък установи, че при конкретните пазарни условия в
периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на
апартамента под наем и за получаване на доходи от това. Относимите
и допустими доказателства са в зависимост от вида на претендираните
пропуснати ползи и подлежащите на установяване факти.
Следва да се има предвид, че на обезщетяване подлежат не
всички пропуснати ползи, а само тези, които са били предвидими за
страните по сделката към момента на пораждане на задължението и са
пряка и непосредствена последица от неговото неизпълнение. От
ангажираните доказателства не се създаде убеждение в съда, че това
са ползи, чието пропускане, с оглед специфичните за случая
обстоятелства, страните са могли да предположат и което е причинено
именно от неизпълнението, т. е. което представлява необходим и
закономерен резултат от прекъсването на ел. захранването.
По изложените съображения, съдът намира, че ищецът не е
доказал сигурното настъпване на увеличаването на имуществото си от
наемната цена за апартамента.
Предвид изложеното, искът за заплащане на сумата от 5320 лева,
8
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на недвижим
имот за период от 19 месеца /по 280 лв. месечно/, ведно със законна
лихва върху нея от 16.07.2019 г. до окончателното изплащане, както и
мораторна лихва върху всяка от главниците в общ размер на 660, 50
лева за периода от 15.12.2017 г. до 15.07.2019 г, претендирани като
пропуснати ползи, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Неоснователна е и претенцията за сумата от 1585 лева,
представляваща главница за направени разноски по гр.д. №
67975/2017 г. по описа на СРС и в.гр.д. № 13262/2018 г. по описа на
СГС, ведно с прибавени 76,61 лева, представляващи лихва за периода
16.07.2019 г. – 06.01.2020 г.; за сумата от 135,24 лева – вземане за
лихва за периода от 14.01.2017 г. до 12.07.2019 г., върху сумата от 556,
49 лв., представляваща цената на заплатената от ищеца
електроенергия, ползвана от ответника като наемател, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 16.07.2019 г. до окончателното
изплащане ведно с прибавени 20,33 лева лихва за периода 14.01.2017
г.-06.01.2020 г.
Въпросът за разноските е решен окончателно с решение №
405090, постановено по гр.д. № 67975/2017 г. по описа на СРС, 141-ви
състав и решение от 07.06.2019 г., постановено по гр.д. № 13262/2018
г. по описа на СГС и пререшаването му в отделно производство е
недопустимо. В тези производства, ищецът е имал възможност да
направи искане за изменение на постановените решения в частта за
разноските по реда на чл. 248 ГПК.По делото е представена молба от
ищеца от 12.06.2019 г. до СГС за изменение на решението в частта за
разноските и молба от 11.12.2019 г. до СГС в същия смисъл, но дори и
при липса на произнасяне от съда, отговорността за разноски за друго
производство не може да се реализира в настоящото.
Правилен е извода на първоинстанционният съд, касаещ
отхвърляне на претенцията за сумата от 100 лева, представляваща
главница за закупуване и поставяне на комплект заключващи
устройства на входната врата на имота, ведно със законната лихва от
16.07.2019 г. до окончателното изплащане, ведно с прибавени 15,03
лева, лихва за периода от 16.07.2019 г. до 06.01.2020 г. Имотът е
върнат в състоянието, в което е предаден, установено от сключеното
споразумение за прекратяване на договор да наем на недвижим имот
от 19.12.2017 г. Смяната на заключващите устройства е станало след
прекратяване на договора, видно от представената фактура същите са
закупени на 17.05.2018 г., от което съдът прави извод, че ищецът е
проявил желание да обезопаси имота си допълнително. Представеният
9
протокол за полицейско предупреждение от 05.12.2019 г., с който И.
Г. С., на осн. чл. 65, ал. 2 от ЗМВР е предупреден да не упражнява
психически и физически тормоз по отношение на лицето Н. Д. Р. е
ирелевантен относно претенцията за заплащане на сумата от 100, 00
лева за заключващи устройства, тъй като поведението на ответника не
е свързано с точното изпълнение на договора и възникналите
облигационни отношения между страните по него.
Разноските за заповедното производство са изчислени правилно,
съобразно уважената част. Уважената част от иска е общо 2489,38
лева, а отхвърлената 7912,21 лева. Претендираното от адв. С.
адвокатско възнаграждение е в размер на 990 лева. В исковото
производство адвокатското възнаграждение е изчислено в размер на
151,14 лева, но при уважено възражение за прекомерност, същото
възлиза в размер на 201,52 лева, поради което на ищеца следва да се
присъдят още 50, 37 лева за адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство, изчислени съобразно уважената
част от иска.
С оглед изложеното въззивната жалба на Н. Д. Р. се явява
неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно в обжалваната част.
На жалбоподателя следва да се присъдят допълнително разноски в
размер на 50,37 лева за адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
По разноските:
С оглед изхода на делото, Н. Д. Р. ще дължи на ответника по
жалба И. Г. С. разноски в размер на 725, 61 лева за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство. Релевираното
възражение от жалбоподателя за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение е основателно. Минималното адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на
725,61 лева. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено
до посочения минимален размер.
Воден от горното, окръжният съд
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260001/14.02.2022 г. постановено
по гр.д. № 5/2020 г. по описа на РС-Сливница, в частта, в която е
отхвърлен иска на Н. Д. Р. срещу И. Г. С. за сумата от 5320 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на недвижим
имот за период от 19 месеца /по 280 лв. месечно/, ведно със законна
лихва върху нея от 16.07.2019 г. до окончателното изплащане, както и
мораторна лихва върху всяка от главниците в общ размер на 660, 50
лева за периода от 15.12.2017 г. до 15.07.2019 г.; за сумата от 1585
лева, представляваща главница за направени разноски по гр.д. №
67975/2017 г. по описа на СРС и в.гр.д. № 13262/2018 г. по описа на
СГС, ведно с прибавени 76,61 лева, представляващи лихва за периода
16.07.2019 г. – 06.01.2020 г.; за сумата от 135,24 лева – вземане за
лихва за периода от 14.01.2017 г. до 12.07.2019 г., върху сумата от 556,
49 лв., представляваща цената на заплатената от ищеца
електроенергия, ползвана от ответника като наемател, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 16.07.2019 г. до окончателното
изплащане ведно с прибавени 20,33 лева лихва за периода 14.01.2017
г.-06.01.2020 г.; за сумата от 100 лева, представляваща главница за
закупуване и поставяне на комплект заключващи устройства на
входната врата на имота, ведно със законната лихва от 16.07.2019 г. до
окончателното изплащане, ведно с прибавени 15,03 лева, лихва за
периода от 16.07.2019 г. до 06.01.2020 г.
ОСЪЖДА И. Г. С. с ЕГН:********** от гр. С., ул. „Л.А.“ № . да
заплати на Н. Д. Р. с ЕГН: ********** със съдебен адрес гр. С., ул. „Х.
К.“ № ., ет. ., ап. . разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
още 50, 37 лева /над присъдените 151,14 лева/, сторени в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Н. Д. Р. с ЕГН: ********** със съдебен адрес гр. С.,
ул. „Х. К.“ № ., ет. ., ап. . да заплати на И. Г. С. с ЕГН:********** от
гр. С., ул. „Л.А.“ № . разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 725,61 лева, сторени за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, в частта, в която е отхвърлен
иска за сумата от 5320 лева, представляваща обезщетение за лишаване
от ползване на недвижим имот за период от 19 месеца /по 280 лв.
месечно/.
11
В останалата част решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12