Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На тридесети септември
две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: Валентина Батешкова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 2222 по описа за
2020 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „З.2“ ЕООД, представлявано от А.Р. против НП №
03-012279/18.12.2019год. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание на
основание чл.414, ал.3 от КТ „Имуществена санкция” в размер на 5000 лв. за
административно нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2
и чл.61 ал.1 от КТ.
В жалбата се излагат
доводи за незаконосъобразност на процесното
постановление и е формулирано искане за
отмяната му. Твърди се, че Я. А.Р. е син
на представляващия дружеството и в процесния ден е
бил с него на кооперативния пазар, за да му помага, а не за да работи като
„продавач-консултант“. Твърди, че синът му е бил принуден да подпише
декларация, съдържанието на която впоследствие е било дописвано от служители на
ДИТ. Посочва още, че нарушението не е било описано в изискуемата степен, като
липсвало посочването на точно място на извършване на нарушението, нямало
свидетели на проверката, АУАН не бил предявен и връчен за подпис на нарушителя.
В съдебно заседание въззивното дружеството не изпраща представител и не взема
становище по същество.
Процесуалният представител
на АНО оспорва жалбата, изразява становище за доказаност
на извършеното нарушение и моли НП да бъде потвърдено, като посочва, че видно
от приложения по делото трудов договор лицето очевидно е полагало труд по
трудово правоотношение, което обаче е било документално оформено след датата на
извършване на проверката. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
На 05.12.2019 г., след
10:00 часа, служители на ДИТ – Варна
сред които и свидетелят Е., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство
на дружеството „З.2“ ЕООД, което имало
обект на Кооперативен пазар – гр. Варна и се занимавало с продажба на коледни
елхи.
При пристигането си свидетелят Е. възприел лице - Я. А. Р., което извършвало трудова дейност – продавало
на пазара, като помолил същото да попълни декларация, в която последният описал
собственоръчно, че работи на Кооперативния пазар като продавач на елхи, с
работно време от 08.00 до 17.00 часа, договорено седмично трудово
възнаграждение, като нямал сключен писмен трудов договор. По преписката е
приложен трудов договор между „З.2“ ЕООД и Я. А.Р. от 07.12.2019г. На обекта, находящ се на Кооперативния пазар лицето работело
самостоятелно, а баща му А.Р., представляващ въззивното
дружество в този момент осъществявал дейност на друг обект в гр. Варна.
За констатираното на 13.12.2019г. бил съставен АУАН за
нарушение по чл. 62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1
от КТ, който бил надлежно предявен и
връчен на представител на дружеството-жалбоподател на 13.12.2019г.
Въз основа на този АУАН впоследствие на 18.12.2019. било
издадено и процесното наказателно постановление,
предмет на разглеждане по делото.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка
писмени доказателства, както и гласните такива-показанията на св.Е., които съдът
кредитира изцяло като обективни и последователни и на следващо място
съответстващи изцяло на представените по делото писмени доказателства.
При така установената фактология съдът
формулира правно убеждение в следния смисъл:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, поради което е допустима за разглеждане по същество.
Обжалваното НП е издадено от компетентен
орган – Директора на Д „ИТ”-Варна, съобразно разпоредбата на чл. 416 ал. 5 от
КТ.
Противно на заявеното в жалбата АУАН и НП са формално
редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и от двата
са връчени на нарушителя, като му е дадена възможност да организира адекватна
защита.
Мястото на извършване на нарушението е достатъчно ясно и
конкретно формулирано, поради което за съда не възникват съмнения относно
посоченото обстоятелство. Що се отнася до твърденията, че АУАН не бил съставен
в присъствието на свидетели, посоченото обстоятелство категорично се
опровергава от съдържанието на самия акт, предявен на нарушителя, в който са
вписани имената на двама свидетели.
Нормата на чл.62 ал.1 от КТ регламентира формата, в която се сключва трудов договор – писмена, а тази на
чл.61 ал.1 от КТ – времето, преди постъпването на работа. В настоящия
случай лицето Я. А.Р. е бил установен да работи в обект, където
жалбоподателят е извършвал дейност по продажба на коледни елхи, като трудовият
договор с него е сключен цели два дни след проверката.
Освен това
безспорно се установи наличието
на характеристики и елементи на трудово
правоотношение, доколкото видно от събраните доказателства Я. е извършвал фактическа дейност, свързана с престиране на работна сила, свързана с осъществяването на
конкретна трудова функция, в случая тази на продажба на стоки и то към дата
05.12.2019г. – преди да е бил нает по трудово правоотношение.
Съдът категорично не възприе доводите на представителя на
въззивното дружество, че Я. е помагал на баща си, а не е имал намерение да
работи, тъй като същите се опровергаха както от показанията на актосъставителя,
че лицето е било само на обекта и обективно не е имало възможност да помага на
никого, така и от сключения и представен по делото трудов договор от
07.12.2019г.
За това съдът прие, че въззивното дружество като работодател е нарушило
императивната разпоредба на чл. 62 ал.1 от КТ и не е налице основание за отмяна на НП, поради материална незаконосъобразност.
В случая обаче
административно наказващия орган не е индивидуализирал санкцията по реда на
чл.27 от ЗАНН.
Следва да се има предвид, че констатираното нарушение на трудовото
законодателство от въззивното дружество е извършено
за първи път или поне по преписката АНО не е ангажирал доказателства за
противното и налагането на санкция над минималния размер се явява прекомерна.
За това съдът редуцира „Имуществената санкция” до
минималния размер предвиден в чл.414 ал.3
от КТ, а именно - 1500 лева.
Съдът на свой ред счита,
че в случая се касае за поведение, несъобразено с основен принцип на трудовото
законодателство на Република България, защитаващ трудовите и социалните права
на работниците и служителите, които са по уязвимата страна в трудовите
правоотношения.
В този смисъл настоящият казус не показва занижена степен
на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, поради не
може да бъде квалифицирано като „маловажно“.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.
63, ал.3 от ЗАНН на ДИТ следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение
в размер определен в чл.37 от Закона за
правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
В
случая за защита по дела
по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120лева.
Производството
по делото протече в едно съдебно заседание, в рамките на което юрисконсултът се е явил, не се отличава с фактическа или правна сложност поради което следва
да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Съобразно редукцията на наложената санкция до законоустановения
минимум съдът намира, че следва да присъди пропорционална част от полагаемото
се възнаграждение, съобразно реално дължимия размер на наложената санкция,
което в случая се равнява на сумата от 24 лева.
По изложените съображения
съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
03-012279/18.12.2019год. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Варна, с което на „З.2“ ЕООД е наложено административно наказание на
основание чл.414, ал.3 от КТ „Имуществена санкция” в размер на 5000 лв. за
административно нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2
и чл.61 ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на Имуществената
санкция от 5000 лева на 1500 лева.
ОСЪЖДА „З.2“ ЕООД да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Варна сумата от 24 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето
му пред Административен съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: