№ 213
гр. Смолян, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря С. М. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20225400500093 по описа за 2022 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното:
Производството е по чл.26 ГПК, във вр. с чл.135 ЗЗД.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 975 от 22. 03.2022година,
депозирана от АС. П. АС. и М. ДЖ. М., чрез пълномощника - адвокат Б.К., против Решение №
82/20.12.2021г. постановено по гр.д.№ 31/2021г. по описа на РС-гр.Златоград, с което е обявен на
основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за относително недействителен спрямо ищеца „Чичо Чарли“ ЕООД
с ЕИК *********, договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на
недвижим имот с № № 78, том 2, рег. № 2895, дело № 178/2017 г., по описа на нотариус Мирослава
Кацарова, с № 166 на НК, с район на действие Смолянски районен съд, сключен между АС. П. АС.
и С. З. А.а, от една страна, в качеството им на продавачи и М. ДЖ. М. с ЕГН **********, от друга
страна, в качеството му на купувач, с който е прехвърлено правото на собственост по отношение
на ½ ид.част от страна на АС. П. АС. с ЕГН ********** върху следните имоти - самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 67653.925.172.1.13 по КК и КР на гр. Смолян, одобрени със
Заповед №РД 300-5-66/11.10.2004г. на изпълнителния директор на АГКК - град София, с
административен адрес на имота - гр. Смолян, ул. „Тракия” № 72, ет. 2, находящ се в сграда №1, в
поземлен имот с идентификатор 67653.925.172. , с предназначение на самостоятелния обект -
жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, площ по документ 59,97 кв.м., ниво – 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия стаж - 67653.925.172.1.14. под
обекта: 67653.925.172.1.2. и 67653.925.172.1.7. над обекта: 67653.925.172.1.15;самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 67653.925.172.1.14 по КК и КР на гр. Смолян, одобрени със Заповед №
РД-300-5-66/11.10.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК - град София, с административен
адрес на имота: гр. Смолян, ул. „Тракия“ № 72, ет. 2, находящ се в сграда №1, в поземлен имот с
идентификатор 67653.925.172, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент,
брой нива на обекта 1, площ по документ 70,52 кв.м., ниво -1, при съседни самостоятелни обекти в
сградата с идентификатори: на същия стаж - 67653.925.172.1.13. под обекта: 67653.925.172.1.1.,
над обекта: 67653.925.172.1.16.
1
Със същото решение са осъдени АС. П. АС. и М. ДЖ. М. да заплатят на „Чичо Чарли“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление адрес: с. Бенковски, общ. Марица,
обл. Пловдив, ул. „Георги Бенковски“ № 17 сумата в общ размер от 2 700 лева (две хиляди и
седемстотин лева) направени разноски за производството.
С въззивната жалба се поддържа неправилност на атакувания съдебен акт, поради
неговата незаконосъобразност, като се излагат оплаквания, че решаващият районен съд в
противоречие със закона е приел наличие на „субективната предпоставка - знание за
увреждане и по отношение на ответника-приобретател“, извод обоснован с „веригата от
косвени доказателства събрани по делото, които според съда установяват еднопосочно
наличието на третия елемент от фактическия състав на предявения иск.
Според жалбоподателите по делото няма спор, че ищецът- ответник по настоящата
въззивна жалба - „Чичо Чарли“ ЕООД, с ЕИК ********* има качеството на кредитор на
АС. П. АС. по изпълнителен лист, издаден по ч.т.д.№ 99/2018г. по описа на Окръжен съд-
гр.Смолян, въз основа на който е образувано изп.д.№ 286/2019г. по описа на ЧСИ Соня
Димитрова-№ 917 на КЧСИ, с район на действие-Окръжен съд-гр.Смолян и продажбата на
процесиите недвижими имоти от А. - П. А. би могла да се квалифицира като увреждащо
действие от страна на длъжника по отношение на ищеца- кредитор по смисъла на чл.135,
ал.1 от ЗЗД, като относно спорния въпрос за наличие на знание за увреждане от купувача
М. ДЖ. М., доколкото се касае до възмездна сделка се поддържа оплакване ,че решаващият
районен съд е формирал изцяло незаконосъобразни правни изводи, тъй като в хода на
първоинстанционното производство по никакъв начин ищецът-ответник по настоящата
въззивна жалба с оглед разпределената му доказателствена тежест не установява чрез главно
(пряко или косвено) доказване, че купувача по атакуваната продажба е знаел за
увреждането.
На първо място според жалбоподателите изцяло в противоречие със закона Районен
съд-гр.Златоград е обсъждал връзката между М. ДЖ. М. и трето неучастващо по делото
лице - Я.С.К. - купувач по други две продажби на недвижими имоти от АС. П. АС. и въз
основа на тази връзка е обосновал правни изводи за знание за увреждане, като факта, че М.
ДЖ. М. живее на съпружески начала с една от дъщерите на Я.С.К. не е ясно как обосновава
извод за знание за увреждане на ищеца у купувача по атакуваната сделка. Направено е
оплакване, че такова предположение не може да бъде направено при наличие на свързаност
между две лица-контрагенти на длъжника по две различни сделки, както незаконосъобразно
е приел решаващия съд, както и че не може да се тълкува като „индиция за знание“ и
обстоятелството, че по две самостоятелни сделки - едната от 05.10.2017г., а другата - от
30.05.2018г. АС. П. АС. се е разпоредил с част от притежаваните от него недвижими имоти
в полза именно на лицето Я.С.К., с други сделки - в полза на трети лица. Касае се за
предходни или последващи сделки, които не установяват знание за увреждане към момента
на извършване на атакуваната продажба.
Знанието за увреждането на кредитора, поради отчуждаването на процесния имот, с
което се отнема възможността му да се удовлетвори от стойността на имота, както по
отношение на длъжника, така и на неговия съконтрахент трябва да е налице към момента на
извършване на транслативната сделка“ (така Решение № 635 от 6.10.2008г. на ВКС по т.д.
№ 268/2008г., II о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова), а в хода на
производството не е установено нито едно от фактическите твърдения на ищеца в исковата
му молба, което обстоятелството въобще не е обсъдено от решаващия съд.
На второ място е направено оплакване, че Районен съд-гр.Златоград е ценил
показанията на свидетелка Б.Н.Н., доведена от ищеца, без въобще да се съобрази с нейната
заинтересованост от изхода на делото като търговски представител в „Чичо Чарли“ ЕООД.
Направено е оплакване, че показанията на тази свидетелка съдържат само голословни
твърдения, което не са подкрепени от никое от останалите доказателства по делото и в
2
противоречие със закона са зачетени от решаващият съд. Поддържа също така, че в хода на
съдебното дирене не са събрани доказателства за фиктивност на атакуваната продажба,
каквато се поддържа от ищеца, а тъкмо напротив - установява се, че след продажбата и
повече от половин година преди завеждане на настоящото дело АС. П. АС. и неговото
семейство са променили своите постоянни и настоящи адреси от административният адрес,
на който се намират продадените имоти. Едновременно с това М. ДЖ. М. надлежно е
декларирал тези имоти на свое име в Община Смолян, които факти не са зачетени от съда, в
резултат на която същият е постановил порочно решение.
Твърди се също така, че съгласно константната съдебната практика, доказването на
знанието у приобретателя на недвижимия имот не е необходимо да е пълно и главно, а може
да бъде изведено въз основа на поредица от установени факти, които в своята взаимна
връзка косвено водят до несъмнен извод за наличието му. В този смисъл Решение №
162/01.07.2014г. на ВКС по гр.д.№ 7320/2013г., III г.о., ГК, Решение № 218/11.10.201 Зг. на
ВКС по гр.д.№ 1778/201 Зг., III г.о., г.к. и др. В настоящия случай се поддържа,че е повече
от очевидна липсата на преки доказателства за знанието на М. ДЖ. М. за увреждане на
кредитора, не са установени и такива косвени факти, които в своята взаимна връзка косвено
да водят до несъмнен извод за наличието на знание за увреждане у третото лице, с което
длъжникът е сключил атакуваната сделка. Според жалбоподателите знанието за
увреждането у лицето, с което длъжникът е договарял, следва да се докаже с конкретност
и сигурност, а не общо и по предположение съгласно приетото в Решение №
940/08.01.2010г. на ВКС по гр.д.№ 1618/2008г., III г.о., ГК.
В заключение се твърди, че липсата на знание за увреждане на М. ДЖ. М. - купувач
по атакуваната продажба, води до извод за липса на третия кумулативен елемент на от
фактическия състав на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД, а липсата дори на един от
елементите на фактическия състав на отменителния иск води до извод за неоснователност и
недоказаност на този иск и като е направил обратните на посочените по-горе правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил изцяло незаконосъобразно и необосновано решение,
което се иска окръжният съд да го отмени по реда на настоящата въззивна проверка.
В съдебно заседание редовно и своевременно призовани жалбоподателите не се
явяват и се представляват от адв.Б.К., който поддържа изцяло депозираната въззивна жалба
и писменото становище депозирано в срока по чл.149ал.3 ГПК.
Въззиваемото дружество „Чичо Чарли“ЕООД редовно и своевременно призовано се
представлява от адв.Р.Р. и адв.Т.И. преупълномощени от адв.Е.И., които поддържат
становище за неоснователност на въззивната жалба и предлагат окръжният съд да потвърди
атакуваното съдебно решение, в каквато насока са и изложените съображения в писмения
отговор.
Окръжният съд след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Настоящият съдебен състав намира въззивната жалбата за редовна и допустима –
подадена от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването - ответници
по гр.д.№31/2021година по описа на ЗРС, против подлежащ на обжалване акт, чрез съда,
който го е постановил, в законово установения срок - отговаряща на изискванията на чл.
259, 260, 261 и 262 ГПК.
От извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК съдът констатира, че
съдебното решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването - допустимо, като в хода на
процеса и при постановяването на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила., поради което жалбата следва да се разгледа по същество.
3
След като се запозна с материалите по делото, доводите на страните и мотивите на
първоинстанционния съд, преценени поотделно и в съвкупност, настоящият състав намира
жалбата за неоснователна, а решението на първоинстанционният съд за законосъобразно и
обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Според решаващия състав фактическата обстановка по делото е изяснена обективно и
съдът е изградил обосновани фактически констатации. Правните изводи
относно основателността на предявените искове са правилни и основани на установените
по делото факти, споделя изцяло доводите съдържащи се в мотивите на обжалваното
решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
По наведените в хода на делото оплаквания и за пълнота на съдебното решение
следва да се отбележи, че предявеният конститутивен иск с правно основание чл.135,ал.1
изречение второ ЗЗД се явява основателен и доказан, поради което законосъобразно и
обосновано е уважен.
Уважаването на иска по чл. 135 ал. 1 ЗЗД изисква ищецът да докаже пълно и главно
качеството си на кредитор спрямо прехвърлителя по атакуваната сделка, извършване на
разпоредително действие от страна на длъжника в полза на другия ответник, увреждане
интересите на кредитора с това разпоредително действие, както и наличие на знание у
длъжника, че действието уврежда кредитора, а при възмездно разпореждане такова знание
следва да е налице и у насрещната страна. Кредиторът не следва да доказва наличие на
знание у приобритателя по възмездната сделка, ако той е съпруг, низходящ, възходящ, брат
или сестра на длъжника, тъй като в тези случаи действие намира оборимата презумпция за
знание по чл. 135 ал. 2 ЗЗД. Оборването на въведената презумпция е в тежест на длъжника,
за което същият следва да проведе пълно обратно доказване.
В производството по Павловия иск се приема, че ищецът има качеството на кредитор,
ако съществуването на вземането му произтича от твърдените в исковата молба факти. Не е
необходимо вземането да е установено с влязло в сила съдебно решение, достатъчно е
същото да е действително възникнало. В тази връзка правоотношението, от което произтича
вземането на кредитора не е част от предмета на отменителния иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД,
поради което ищецът не следва да доказва пълно и главно, че вземането му е ликвидно и
изискуемо, в какъвто смисъл е т. 2 от ТР № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк.д. № 2/2017 г.
на ОСГТК, на ВКС и константната практика на ВКС.
В случая безспорно се установи по делото, че към момента на транслативната сделка
– 26.09.2017 година, обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот
№78,том ІІ,рег.№2895, дело 178/2017година по описа на нотариус Мирослава Кацарова,
доколкото на 06.06.2017година е образувано арбитражно дело №6/2017година по описа на
Арбитражен съд София при БСК, както и установено, че съконтрахента „Чичо
Чарли“ЕООД едностранно прекратява договора за дистрибуция с нотариална покана от
01.10.2016година е достатъчно за да се приеме за доказано в производството по Павловия
иск, че ищецът има формалното качество на кредитор по отношение на първия ответник.
Нещо повече от събраните в хода на делото доказателства е установено, че „Чичо Чарли“
ЕООД има качеството на кредитор на ЕТ „А.А. “, въз основа на издаден изпълнителен лист
на основание разпореждане № 982/24.11.2018 г., постановено по ч.т.д. № 99/ 2018 г. по
описа на Окръжен съд-Смолян, въз основа на който е образувано изпълнително дело
№286/2019година по описа на ЧСИ Соня Димитрова с №917 КСЧИ и район на действие
Смолянски окръжен съд.
В настоящото производство, освен качеството си на кредитор ищецът безспорно
доказва и извършването на увреждащо разпоредително действие от страна на длъжника.
Съгласно трайната практика на ВКС обективирана в Решение № 320/05.11.2013г. по гр.д. №
1379/2012г., Решение № 261/25.06.2015г. по гр.д. № 5981/2014г., Решение №
201/31.10.2018г. по гр.д. № 1036/2018г., всички на IV г.о. и много други всяко
4
разпореждане, с което отделен имуществен обект се изважда от патримониума на длъжника
или се намалява неговата цена, урежда интереса на кредитора да се удовлетвори от
имуществото на длъжника си. Без значение за наличието на увреждане е дали при
разпореждането в патримониума на длъжника постъпва друго имуществено благо, както е
при възмездните отчуждителни сделки, тъй като цялото имущество на длъжника служи за
удовлетворение на кредиторите му и всеки от тях решава от цената на кой имуществен обект
да се удовлетвори. В тази връзка сключения между ответниците договор за покупко –
продажба от 26.09.2017година, с който А.А. е прехвърлил правото на собственост на
ответника М.Д. М. по отношение своята ½ идеална част от придобитите в режим на СИО
две жилища, апартаменти подробно описани в нотариален в нотариален акт №78,томІІ,рег.
№2895,дело №178/2017година по описа на нотариус Мирослава Кацарова, безспорно
уврежда ищеца – кредитор. Вследствие на извършеното транслиране на правото на
собственост се намалява имуществото на длъжника, като по този начин се затруднява
удовлетворяването на ищеца. Макар и да се касае за възмездна сделка, същата безспорно
създава пречки за удовлетворяването на кредитора, тъй като насрещната престация по
договора за продажба е парична сума, която може и да не е налице в имуществената сфера
на длъжника, при насочване на принудително изпълнение спрямо нея. Следователно
разпоредителната сделка следва да се квалифицира като увреждащо действие кредитора
от страна на длъжника по смисъла на чл.135ал.1 ЗЗД, а твърдяното от кредитора увреждащо
го действие е извършено след образуване арбитражно дело на 06.06.2017година.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява и наличието на
субективния елемент от фактическия състав на чл. 135 ал. 1 ЗЗД, който следва да е налице и
у двете страни по процесната сделка, с оглед на възмездния й характер. Знанието на
длъжника за увреждане е налице винаги когато същият знае, че има кредитор и че с
извършеното разпореждане ще го затрудни при удовлетворяване на вземането му, в какъвто
смисъл има практика на ВКС обективирана в Решение № 45/01.06.2011г. по гр.д. №
450/2010г. III г.о., ВКС, Решение № 93 от 28.07.2017 г. по т. д. № 638/2016 г. на ВКС, ТК, II
т. о. В настоящия случай към датата на продажбата – 06.06.2017година е безспорно,
че първият ответник има дълг към ищеца, възникнал в предходен момент, с едностранното
прекратяване договора за дистрибуция от страна на ищцовото дружество и образуваното
арбитражно дело. Следователно към посочения момент у него е формирана представа, че
има кредитор и че действието му го уврежда, което знание всякога е налице, когато
разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане.
По отношение на купувача по атакуваната сделка във връзка направеното оплакване с
въззивната жалба, че материалноправната предпоставка по чл.135 ал.1 изр.2 ЗЗД, знание за
увреждането у ответника приобретател на продажбата, доколкото се касае до възмездна
сделка и се поддържа, че в хода на производството, в съответствие с разпределената му
доказателствена тежест ищецът не доказва, чрез главно (пряко или косвено) знание за
увреждането от приобретателя по сделката следва да бъде отбелязано, че знанието за
увреждане е елемент от фактическия състав на потестативното право да бъде обявен за
недействителен разпоредителен акт на длъжника по отношение кредитора, когато актът е
извършен след възникване на вземането (моментът на настъпването на изискуемостта и на
установяването на вземането по съдебен ред са без значение). Това знание е налице у
длъжника, когато патримониумът му се променя чрез негов акт. Знанието на длъжника е
достатъчно, когато актът на разпореждане е безвъзмезден, а ако актът е възмезден
необходимо е знание и у лицето, с което длъжникът е договарял, като знанието се
предполага, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. За
да е налице знание, не е необходимо третото лице да знае всичко за дълга, достатъчно е то да
e знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат задължението. Ако извършената от
длъжника правна сделка е двустранна – договор, се налага правото на кредиторите да искат
отменянето на увреждащите ги договори на длъжника да бъде съчетано с интересите на
5
третите лица, които добросъвестно са сключили тези договори с длъжника и са придобили
права от тях. Елементите на тази предпоставка са в зависимост от това дали действието е
било възмездно или безвъзмездно. В случай че действието е било безвъзмездно, правото да
иска отмяна възниква, щом длъжникът е знаел за увреждането, като без значение е
субективното психическо отношение на лицето, което е получило престацията от длъжника.
В случай че действието е било възмездно, възникването на преобразуващото право по чл.
135 ЗЗД изисква не само длъжникът, но и лицето, с което той е договарял, да са знаели за
увреждането. Чл. 135, ал. 2 ЗЗД установява една оборима презумпция за знание за
увреждането – знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, в който случай кредиторът се
освобождава от нуждата да доказва, че длъжникът и контрахентите му знаят, че
извършената сделка между тях уврежда кредитора. Обърната е тежестта на доказването –
ответниците трябва да доказват незнанието си (обратно доказване). За кредитора остава да
докаже, че има вземане, че то предхожда сделката, че тази сделка го уврежда и
презумпционната предпоставка – че тя е сключена между лица, намиращи се в посочените
родствени отношения. ВКС приема, че презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД за
увреждащия характер на сделката, обхващаща близък кръг роднини на длъжника-
отчуждител, не следва да се прилага разширително. Недобросъвестнността не се предполага,
освен в хипотезата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД съгласно практиката на ВКС обективирана в
Решение № 345 от 30.05.1999 г. по гр. д. № 36/99 г. на ВКС, II г. о., Решение 825 от
27.07.2000 по гр. д. № 79/2000 г. на ВКС.
Юридическото лице „знае“ за увреждането, ако физическите лица от състава на
неговите органи са знаели за увреждането. В Решение № 120 от 02.02.2000 г. по гр. д. №
704/1999 г. на ВКС, V г. о. приема, че оборимата презумпция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД се
прилага и по отношение на ЮЛ. Всяко ЮЛ се управлява от определени органи. Чрез тях то
участва в гражданския оборот. Органите винаги се състоят от ФЛ, които са носители на
волеизявление. Орган на ЮЛ е този необходим състав от лица или едно лице, които по
силата на закона образуват и изразяват волята на ЮЛ и валидно го обвръзват. Законът
определя за воля на ЮЛ да се счита изявената воля на определени ФЛ. В Решение № 13 от
19.02.2015 г. по гр. д. № 4606/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о. е посочено, че е възможно
съответните лица от състава на органите да знаят за увреждането, но упълномощеният
представител на страната да не знае – добросъвестността на пълномощника не санира
сделката. Също както при измамата обаче, ако упълномощеният представител знае за
увреждането и действа от името на упълномощителя, не е необходимо да се доказва, че и
упълномощителят знае. В Решение № 163 от 27.07.2011 г. по гр. д. № 672/2010 г. на
ВКС, III г. о. се приема, че оборимата презумпция за знание за увреждането, установена с чл.
135, ал. 2 ЗЗД, намира приложение и по отношение на юридически лица, чиито собственици
и управители са от кръга на лицата по чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
Според практиката на ВКС обективирана в Решение № 60 от 20.04.2017 г. по гр. д. №
3094/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. се приема, че е налице знание у приобретателя по смисъла
на чл. 135, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, достатъчно е да знае, че продавачът му има дългове и че с
продажбата на недвижимия имот той прави невъзможно удовлетворяването на кредиторите
си или го затруднява, без да е необходимо да са му известни личността на кредитора и
съдържанието на неговото вземане. Съшия въпрос ВКС разглежда и в Решение № 13 от
19.02.2015 г. по т. д. № 4606/2014 г., ГК, IV г. о., в което се приема, че за да е налице знание
за увреждане е достатъчно на третото лице да са известни обстоятелствата, от които
произтича вземането на кредитора. Съгласно цитираната съдебна практика наличието на
съответна фактическа степен на близост в отношенията може да залегне в основата на
фактически извод за наличието на знание, като естеството на фактическата близост определя
естеството на узнатите обстоятелства. Като пример са посочени лицата, които живеят
съвместно на съпружески начала или в общо домакинство, отношения между заварени и
6
доведени деца, отношения между свързани лица по смисъла на § 1 ДР ТЗ. В този смисъл в
чл. 216, ал. 3 от ДОПК е уредена възможността за предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД от
публичния взискател или публичния изпълнител в производството по принудително
изпълнение за събиране на публични вземания, изрично е уредена оборима презумпция за
знание за увреждането от страна лицето, с което длъжникът е договарял, ако третото лице и
длъжникът са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 ДР ДОПК.
С Решение № 139 от 06.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2508/2017 г., IV г. о., се
обсъждат въпросите за доказването на знанието за увреждане, по-конретно за
доказателствените средства, с които може да бъде извършвано то. ВКС е посочил, че
знанието по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД подлежи на установяване и е в тежест на ищеца, с
всички предвидени в закона доказателствени средства, които освен преки, може да бъдат и
косвени.
С оглед обстоятелството, че знанието има субективен характер в редки случаи
ищецът би разполагал с доказателства, пряко установяващи знанието на приобретателя, че
сключеният от него договор уврежда трето лице, което е кредитор на съконтрахента му.
Поради това в повечето случаи доказването може да бъде осъществено чрез косвени
доказателства, установяващи странични обстоятелства, които преценени в съвкупност да
създават сигурно убеждение у съда относно съществуването или несъществуването на
твърдения факт. Дали представените доказателства са косвени и дали те в съвкупност са
достатъчни за установяване на факта, се преценява във всеки отделен случай с оглед
неговата конкретика.
В настоящата хипотеза направеният краен извод от районен съд за основателност на
отменителния иск е основан на преценката на събрани косвени доказателства, които в
своята съвкупност са достатъчни за установяването на главния доказателствен факт, който в
случая е знанието за увреждане по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, който извод съдът извършва по
свое вътрешно убеждение, предвид конкретиката на отделния случай. В този смисъл е и
практиката на ВКС обективирана в постановеното по чл.290 ГПК решение № 61 от
1.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4578/2015 г., IV г. о., ГК, съгласно което за да се постигне
чрез косвени доказателствени средства пълно доказване е необходима такава система от
доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът индициран чрез съвкупността
на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил. В подобен смисъл е и
приетото в решение № 841/19.01.2010 г. по гр. дело № 3530/2008 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.
В конкретния случай от данните по делото безспорно е установено и не се спори, че
М.М. живее на семейни начала с М.Я.К., дъщеря на Я.С.К.,(последният не е страна по
делото). В същото време е установено,че М.М. е управител на клон“Омелия“ЕООД, чийто
едноличен собственик на капитала е отново Я.К..
При тези данни в съответствие с цитираната по-горе практика на ВКС и
позоваването на дружеството жалбоподател практика на ВКС, обективирана в решение
№181 от 04.11.2016година, постановено по т.д.№2372/2015година по описа на ВКС, ІІ т.о. се
налага извода, направен и от районен съд, че знание от страна на приобретателя на двата
недвижими имота е налице по смисъла на чл. 135, ал. 1, предл. второ ЗЗД за увреждане на
кредитора на отчуждителя по възмездната разпоредителна сделка като предпоставка за
основателността на Павловия иск, както и отговора на този по - общ въпрос е даден в
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение на ВКС, IV г. о. на ГК № 13/19.02.2015 г. по
т. д. № 4606/14 по описа на същия съд, с което съставът на ВКС приема, че презумпцията за
знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД за увреждащия характер на сделката, обхващаща близък кръг
роднини на длъжника-отчуждител, не следва да се прилага разширително. От друга страна
се приема, че естеството на фактическа близост между страните по такава сделка определя и
естеството на узнатите обстоятелства, като за пример се сочи връзката на свързани лица по
смисъла на § 1 ДР ТЗ и близките отношения между физически лица от състава на органите
7
на ЮЛ( съответно търговски дружества). Достатъчно е това знание да обхваща като
предмет правопораждащите факти на съответното задължение на отчуждителя към третото
лице, чиито интереси се увреждат.
По делото е установена правна връзка между страните ( свързани лица по смисъла
на § 1 ДР ТЗ), въз основа на която би могло да се направи обосновано заключение, че М.М.
като управител на клон „Омелия“ООД, чийто едноличен собственик на капитала е Я.К.,
предвид неоспореното съжителство на последния на семейни начала с дъщерята на Я.К.,
поради което и извода, че последният знае за договора сключен между ищеца и първия
ответник, налице е и фактическа такава (предвид личната близост между физическите лица-
управителя на едноличното дружество,чийто собственик е бащата на М.Я.К., която пък
съжителства с М. М.ов).
Освен това във връзка с направеното оплакване следва да бъде отбелязано, че
районен съд е ценил по реда на чл.172 ГПК показанията на свидетелката Б.Н., търговски
представител на ищцовото дружество, която установява, че при осъществен от нея
контакт с ответника А., след инициираното производство спрямо него, последният й
заявил, че ще прехвърли притежаваните от него имоти и те няма да получат нищо, както и че
има близък приятел Я.К., на когото може да разчита за подкрепа. Тези показания се
подкрепят от приетите писмени доказателства по делото, обективиращи разпоредителни
сделки от 21.09.2017година, видно от нотариални актове №66,томІІ,рег.№2833,дело
167/2017година и нотариален акт №67,том ІІ,рег.№28334,дело №168/2017година, както и
нот.акт №78,томІІ,рег.№2895,дело 168/2017 година от 26.09.2017година, нот.акт
№95,томІІ,рег.№3015, дело 192/2017година от 05.10.2017година, всички по описа на
нотариус Мирослава Кацарова, както и нот.акт за дарение земеделски земи
№181,томVІІ,рег.№5083,дело №1038/2017 година от 06.10.2017година по описа на
нотариус Димитър Джонов и нот.акт №1,томІІ,рег.№3170,дело 190/2017г. 30.05.2018година
по описа на нотариус Жанена Нанева, съгласно които голяма част от описаните в тях
недвижимите имоти са преминали в патримониума на лицето Я.К.. Не без значение са и
констатациите на вещото лице изготвило допълнителната СТЕ, което в съдебно заседание
установява, че при посещение на място констатирала, че апартамента се обитава от
майката на ответника А.А..
При тези фактически данни законосъобразно и обосновано с атакуваното съдебно
решение се приема, че ответниците А. и М. са свързани лица по смисъла на параграф1,ал.2
от ДР на ТЗ, която връзка е налице обективно, независимо, че е опосредена от трето
неучастващо по делото лице - Я.К..
В тази връзка неоснователно е позоваването в писмената защита на жалбоподателя на
решение №635/06.10.2008година постановено по т.д.№268/2008 година ІІ т.о., тъй като
преценката на събраните гласни доказателства е осъществена в рамките на решаващата
правораздавателна дейност на съда при съобразяване евентуалната заинтересованост на
свидетелката Б.Н..
Според решаващия съд чрез ангажираните по делото от ищеца косвени
доказателствени средства, от събраните доказателствени факти е създадена сигурност, че
фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е
осъществил, в какъвто смисъл са и мотивите в решение № 841/19.01.2010 г. по гр. дело №
3530/2008 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. В случая достатъчно е на третото лице да са известни
обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора, които обстоятелства винаги са
известни на по-тесен или по-широк кръг лица от обкръжението на длъжника, но само по
отношение на ограничен близък кръг важи оборимата презумция на чл. 135, ал.2 ЗЗД. Вярно
е, че тази презумция не може да се прилага разширително, но наличието на фактически
близки отношения имат значение за доказване наличието на известност за обстоятелствата,
от които произтича знанието на кредитора.
8
Следователно за втория ответник се установи по безспорен начин от събраните по
делото писмени и гласни косвени доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, че е знаел
за материалните задължения на първия ответник, които в тяхната взаимна връзка водят до
несъмнен извод за наличие на знание за увреждане на кредитора.
Като краен извод следва, че са налице всички предпоставки и предявеният иск по
чл. 135, ал. 1 изречение второ ЗЗД е основателен и доказан – ищецът се явява кредитор на
прехвърлителя А.А. по атакуваната от него възмездна сделка, която го уврежда, тъй като
намалява имуществото му, за което страните по разпоредителните сделки са знаели.
По изложените съображения и поради съвпадане изводите на двете
инстанции,настоящият състав намира, че по делото се установи по категоричен и несъмнен
начин наличието на всеки един от елементите от обективната и субективната страна на
фактическия състав на отменителния иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД ,поради което законосъобразно
и обосновано е уважен предявеният от ищеца Павлов иск, като липсва основание за отмяна
на постановеното решение, което следва да бъде потвърдено, като законосъобразно
постановено.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК ще следва да бъдат осъдени
АС. П. АС. и М.Д. М. да заплатят в полза на „Чичо Чарли „ЕООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление адрес: с. Бенковски, общ. Марица, обл. Пловдив, ул.
„Георги Бенковски“ № 17 разноски за въззивната инстанция по представен списък по чл.80
ГПК ,в размер на 2000 лева.
Мотивиран от гореизложеното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №82/20.12.2021г. по гр.д. №31/2021г. по описа на
районен съд –Златоград , като законосъобразно и обосновано постановено.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК АС. П. АС., ЕГН**********, с адрес: гр.
Смолян, обл. Смолян, ул. „Тракия“ № 72 и М.Д. М., ЕГН 7**********, с адрес: гр. Мадан,
ул. „Яновска“ № 30, да заплатят в полза на „Чичо Чарли“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление адрес: с. Бенковски, общ. Марица, обл. Пловдив, ул.
„Георги Бенковски“ № 17,представлявано и управлявано от Димитър Запрянов Начев
направените разноски за ползвана адвокатска помощ пред въззивната инстанция в размер
на 2000 (две хиляди)лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС, при наличие
на основанията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9