Р Е Ш Е Н И Е
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия
АНЕТА ИЛЧЕВА
при участието на секретаря Поля Георгиева, разгледа докладваното от мл.
съдия Илчева въззивно гражданско дело № 4305 по описа за 2017 г. по описа на
СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 24.01.2017 г., постановено по гр. д. № 76270
по описа за 2015 г. на СРС, ГО, 58 състав, „А.“ ООД е осъдено да
заплати на Я.А.Б. обезщетение за вреди от лошо изпълнение на СМР по договор за
изработка от 01.06.2011 г. относно хидроизолация на тераса, находяща се
непосредствено над апартамент 23, ет. 7, в жилищна сграда в гр. София, ул. „********в
размер на 7 000 лева, като претенцията над посочения размер е отхвърлена
до пълния предявен размер от 10 000 лева.
Недоволен от постановеното решение е останал
ответникът „А.“ ООД, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е
подал въззивна жалба, в която излага съображения за необоснованост на решението
и постановяването му при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Обжалва решението в частта, в която предявеният иск е бил уважен за
сумата от 7 000 лева. Въззивникът поддържа, че протокол образец 15 и
приемо-предавателния протокол са подписани от ищеца без забележки, което
обосновава обстоятелството, че всички СМР са изпълнени съгласно одобрените
инвестиционни проекти. Счита, че гаранционната отговорност възниква само за
скритите недостатъци или появилите се в петгодишен период, считано от
подписването протокол образец 16, а по делото няма данни за наличието на скрит
дефект, свързван с липсваща или некачествена хидроизолация. Излага доводи, че
неправилно съдът е направил извод, че по делото липсват доказателства за
полагане на хидроизолация и топлоизолация на терасите, както и че е недопустимо
изводите на съда да се градят на предположения, каквито са тези за наличието на
скрит недостатък. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението
на въззивника за отпадане на гаранционната отговорност. Моли за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част. Претендира разноски пред
двете инстанции.
Ищецът, Я.Б., е подал отговор на
въззивната жалба в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който
твърди, че жалбата е неоснователна. Излага съображения, че не е осъществено
приемане на извършената работа, а е реализирано само предаване на фактическата
власт върху работата, освен това той не е подписвал приемо-предавателния
протокол. Твърди, че ответникът е поемал многократно ангажименти за отстраняване
на недостатъците в срок. Според него от подписването на протокол образец 16,
30.01.2014 г., въззивникът носи гаранционна отговорност за скритите
недостатъци. Счита, че недостатъците са пряка и непосредствена последица от
некачествено извършените ремонти. Твърди, че слънцезащитните конструкции на
терасите не са оказали влияние върху състоянието на настилката на терасите. Според
него по делото не се е доказало, че е поставяна хидро и топло изолация, но тъй
като са налице течове, които представляват скрити дефекти, те следва да бъдат
отстранени от въззивника.
Заедно с отговора е подадена насрещна
въззивна жалба от ищеца Я.Б. срещу постановеното решение в частта, в която
предявеният иск е отхвърлен за сумата над 7 000 лева до сумата от 9 426
лева. В нея се излагат съображения, че хидро и топлоизолации не са поставяни
под гранитогреса или са поставяни некачествено, в резултат на което са се
появили течове и влага. Твърди се, че съдът е допуснал процесуално нарушение и
ограничил правото на защита на страната, като не е допуснал доказателствено
искане за изготвяне на повторна съдебно-техническа експертиза, с помощта на
която да се установи, че СМР не са извършени с необходимото качество, поради
което са се появили недостатъци. Навеждат се доводи и за друго нарушение,
изразяващо се в първоначално допускане до разпит на свидетеля Б.Г., а
впоследствие заличаването му от списъка с лицата за призоваване. Моли за отмяна
на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е постъпил
отговор на насрещната въззивна жалба от ответника „А.“ ООД, който счита жалбата
за неоснователна и изразява съображения за недопускане на направените от ищеца
доказателствени искания.
Решение от 24.01.2017 г., постановено по гр. д. № 76270
по описа за 2015 г. на СРС, ГО, 58 състав в частта, в която е искът е отхвърлен
над сумата от 9 426 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева, е
влязло в сила като необжалвано.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но по същество се явява неоснователна.
Насрещната въззивната жалба е подадена в срока по чл.
287, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество се явява основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени и
императивни материални норми.
СРС, 58 състав, е бил сезиран с иск с правно основание чл. 265 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева,
представляваща разходи, необходими за поправка на дефектите по изработката,
извършена от ответника въз основа на сключен между страните договор за
изработка от 01.06.2011 г.
Между страните не е спорно обстоятелството, че са
сключили договор от 01.06.2011 г. за извършване на СМР по довършване на обекти
на възложителя (подземен гараж № 19, апартамент № 26, апартамент № 27),
находящи се в жилищна сграда в гр. София, ул. „********и въвеждането им в
експлоатация.
Договорът
за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален,
двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него
материално правоотношение за ответника са породени две основни облигаторни
задължения – да извърши уговорената работа съобразно поръчката в срок, без
отклонение от нея и без недостатъци и да я предаде на възложителя, а за ищеца –
да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение
на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, вр. чл. 288 ТЗ.
Законът
задължава поръчващия да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането
като правно действие представлява 1) фактическо получаване на изработеното и 2)
признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е налице,
когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или
мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразена с
договора. Приемане означава одобряване. Именно за да може да се даде на
приемането значението на одобряване, законът предписва на поръчващия да
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно
изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако не направи такива възражения, работата
се счита за приета, т.е. за одобрена, както разпорежда уредената в чл. 264, ал.
3 ЗЗД необорима презумпция.
Спорните по делото въпроси са дали е
налице изпълнение на възложената работа с недостатъци, дали е налице приемане
от страна на ищеца на извършената работа и дали проявилите се недостатъци са
следствие от некачествено извършени от страна на ответника СМР.
Във въззивната инстанция е допусната допълнителна
техническа експертиза, оспорена от процесуалния представител на „А.“ ООД и
приета като компетентно извършена от настоящия съдебен състав. От същата се
установява наличие на влага в слоевете под хидроизолацията, включително и в
топлоизолацията, в резултат на което е възможна появата на течове, като
най-вероятните причини за тях са некачествени строително-монтажни дейности
и/или некачествени материали. В техническата експертиза, приета като
професионално извършена и неоспорена от страните в първата инстанция, топло и
хидроизолацията са определени като скрити дефекти за терасите. Вещото лице е
оценило на 9 426 лева сумата, необходима за отстраняване на появилите се
дефекти.
От свидетелските показания на св. Г., допуснат
до разпит във въззивната инстанция, извършвал ремонтни дейности в ап. 26 и ап.
27, се установява, че след издаването на акт 16 терасите не са ремонтирани.
Свидетелят твърди, че той лично е поставял хидроизолацията, като материалите
съответствали на одобрените проекти. Свидетелят си спомня, че е извършвал
ремонт на тавана под едната тераса.
Св. Павлов свидетелства, че в края на
2013 г. в две от стаите на апартамента, който е оглеждал, е имало големи петна
на тавана. Таваните и на двете стаи представлявали терасата на Я.Б.. Към
24.04.2014 г., когато свидетелят се е нанесъл в апартамента, петна все още е
имало. Свидетелят изтъква, че е забелязал пукнатини межди фугите на плочките на
процесната тераса.
В доказателствена тежест на изпълнителя
по договора за изработка е да установи по безспорен начин чрез пълно и главно
доказване, както предписва нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че му е възложено извършването
на СМР в процесния обект и че работата е изпълнена и приета от ищеца. При
съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, а именно от свидетелските
показания на св. Г. и св. Павлов, както и от съдебно-техническите експертизи,
които съдът на основание чл. 202 ГПК кредитира като компетентно изготвени, се
установява, че ответникът е извършвал СМР по договора за изработка, но същите
са били в недостатъчна степен качествено извършени, в резултат на което са се
проявили скрити недостатъци – течове, които са в пряка причинно-следствена
връзка с некачествената/недобре положената хидроизолация на терасата, находяща
се непосредствено над апартамент 23, ет. 7.
Настоящият състав приема, че с
подписването на Констативен акт образец 15 работата е приета (строежът е
изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти), но не е одобрена, тъй като
за това е необходимо изрично изявление на възложителя. Подписването на
приемо-предавателния протокол също не обосновава приемане, тъй като с него се
приемат/предават описаните в него вещи, без да се правят допълнителни
волеизявления. Дори и работата да е приета без забележки, то това одобряване би
имало значение относно явни дефекти, които биха могли да се забележат при един
обикновен оглед, какъвто изпълнителят е длъжен да направи при приемането. В случая
се касае за скрити недостатъци, които няма как да бъдат забелязани веднага, а
тяхната проява е настъпила в един по-късен момент при реализиране на
обстоятелства, които са провокирали появата им.
Съгласно чл. 160, ал. 4 ЗУТ гаранционните
срокове за изпълнени строителни и монтажни работи не могат да бъдат по-малки от
минималните срокове, определени с Наредба №
2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република
България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни
работи, съоръжения и строителни обекти, които са определени на 5 години за
хидроизолационни и топлоизолационни работи на сгради и съоръжения в неагресивна
среда (чл. 20, ал. 4, т. 3 от наредбата). Съгласно чл. 160, ал. 5 ЗУТ гаранционните срокове текат
от деня на въвеждане на строителния обект в експлоатация, т. е. от подписването
на Протокол 16, което се е случило на 30.01.2014 г. В чл. 21 от договора за
изработка от 01.06.2011 г. е уговорено, че всички дефекти, появили се в
гаранционните срокове, определение в ЗУТ, се отстраняват от изпълнителя, изцяло
за негова сметка в срок от 30 дни, считано от тяхното заявяване. Съдът приема,
че скритите недостатъци са били заявени с нотариалната покана от 13.11.2015 г.,
получена от ответното дружество на 16.11.2015 г., макар че от представената
имейл кореспонденция би могъл да се направи извод, че ответникът е бил наясно,
че са възникнали дефекти в хидроизолацията на терасата, находяща се
непосредствено над ап. 23. Не е налице отпадане на гаранционната отговорност,
тъй като по делото не се установи да са извършвани преустройства по терасата от
страна на ищеца, които да са довели до промени, водещи до появата на процесните
скрити недостатъци.
Поради гореизложеното настоящият съдебен
състав счита, че в резултат и на приетата допълнителна СТЕ в настоящото
производство, както и на изслушаните свидетелски показания, предявеният от Я.Б.
иск е доказан и следва да бъде уважен до сумата от 9 426 лева, до който размер
решението е обжалвано, тъй като са налице предпоставките на чл. 265, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът доказа, че вследствие на лошо извършените строително-монтажни работи са
се появили теч и влага. Ответникът не е оспорил размера на претендираните
вземания, а извършването им и качеството им на изпълнение, поради което съдът
приема, че искът следва да се уважи.
Поради достигане на частично еднакви правни изводи с първата инстанция, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в частта, в която е уважен предявеният иск за сумата над 7 000 лева и отменено в частта, в която искът е отхвърлен за сумата от 7 000 до 9 426 лева, като вместо това се уважи предявеният иск до размер от 9 426 лева.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна и въззивник по насрещната въззивна жалба. Пред въззивната инстанция е представен списък по чл. 80 ГПК, в който се претендират разноски в общ размер на 1 101 лева, от които 49 лева - държавна такса, 452 лева – депозит за вещо лице и 600 лева - адвокатско възнаграждение. За всички разноски са представени доказателства, че са действително сторени, поради което подлежат на присъждане.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от
24.01.2017 г., постановено по гр. д. № 76270 по описа за 2015 г. на СРС, ГО, 58
състав, в частта, в която предявеният иск с правно основание чл. 265 ЗЗД за обезщетение
за вреди от лошо изпълнение на СМР по договор за изработка от 01.06.2011 г.
относно хидроизолация на тераса, находяща се непосредствено над апартамент 23,
ет. 7, в жилищна сграда в гр. София, ул. „********е отхвърлен над сумата
7 000 лева до сумата от 9 426 лева, като вместо това:
ОСЪЖДА
„А.“
ООД, ЕИК ********, да заплати на Я.А.Б., ЕГН **********, обезщетение за вреди
от лошо изпълнение на СМР по договор за изработка от 01.06.2011 г. относно
хидроизолация на тераса, находяща се непосредствено над апартамент 23, ет. 7, в
жилищна сграда в гр. София, ул. „********за сумата над 7 000 лева до сумата
от 9 426 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение от
24.01.2017 г., постановено по гр. д. № 76270 по описа за 2015 г. на СРС, ГО, 58
състав, в частта, в която „А.“ ООД, ЕИК ********, е осъдено да заплати на Я.А.Б.,
ЕГН **********, обезщетение за вреди от лошо изпълнение на СМР по договор за
изработка от 01.06.2011 г. относно хидроизолация на тераса, находяща се
непосредствено над апартамент 23, ет. 7, в жилищна сграда в гр. София, ул. „********в
размер на 7 000 лева.
Решение от 24.01.2017 г., постановено по гр. д. № 76270
по описа за 2015г. на СРС, ГО, 58 състав в частта, в която е предявеният иск е
отхвърлен над сумата от 9 426 лева до пълния предявен размер от
10 000 лева, е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА
„А.“
ООД, ЕИК ********, да заплати на Я.А.Б., ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал. 1, вр. ал. 3 ГПК сумата от 1 101 лева - разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.