РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. Пловдив, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20215001000533 по описа за 2021 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод подадена въззивна жалба от ЗД Б.И. АД, ЕИК
*********, против постановеното решение №260082 от 01.03.2021 г. по т.д.
№1139/2019 г. по описа на О.С. П. осъдителната му част над сумата от 40 000
лв. до уваженият размер 97 500 лв., представляваща частична претенция за
обезщетение за неимуществени вреди 150 000 лв. от пълния размер 200 000
лв.
В резултат на тази жалба е подадена насрещна въззивна жалба от Н.
ЮС. К.., чрез пълномощника и адвокат П.К., в срока на подаване на отговор в
отхвърлителната част за сумата 32 500 лв. допълнително към присъдените 97
500 лв., или общо 130 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и
относно началния момент, от който започва да тече законна лихва за забава,
като се приеме датата 27.01.2018 г.
С посоченото решение е разгледан иск с основание чл.499, ал.1, във вр.
1
с чл.432,ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като ответникът ЗД Б.
И. АД е осъден за заплати на Н. Ю. К. сумата от 97 500 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от
смъртта на съпруга и Ю. А. К., настъпила при ПТП на 20.01.2018 г.,
причинена виновно от водача на лек автомобил марка Ф.М. с рег.№** ****
**, за който автомобил е сключена задължителна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите със ЗД Б.И. АД, ведно със законната лихва,
считано от 27.11.2018 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата
част - над 97 500 лв. до пълно предявения размер от 150 000 лв. частично от
200 000 лв., както и искането за присъждане на законна лихва за периода от
27.01.2018 г., евентуално от 22.11.2018 г. до 26.11.2018 г. С решението са
присъдени и разноски.
По въззивната жалба жалбоподателят – застрахователното дружество
счита решението в осъдителната му част за разликата над 40 000 лв. до 97
500 лв. за неправилно. На първо място, не е съгласен с размера на
определеното от окръжния съд обезщетение в размер на 130 000 лв., като
счита, че е несправедлив и завишен. На следващо място, не е съгласен с
определеният размер съпричиняване от страна на Ю. А. К. в размер на 25 %
при реално доказан многократно по-висок принос. Изложил е подробни
съображения, свързани с критериите, които следва да бъдат отчетени при
определяне размера на обезщетението по справедливост, и определеното
обезщетение на синовете на починалия по т.д.№1138/2020 г. на ПОС, както и
че при определяне на процент на съпричиняване не е взето предвид, че
пострадалия и загинал наследодател на ищцата е бил под въздействието на
алкохол над 0,05 промила, в резултат на което се е движил по средата на
пътното платно в момента на удара, както и е бил без светлоотразителна
жилетка. Счита, че справедлив размер за съпричиняване е 60%, като
загиналият е допринесъл в по-голяма степен за настъпване на ПТП.
По насрещната въззивна жалба ответникът също счита, че неправилно е
определен размерът на съпричиняване. Счита, че не следва да се отчита
съпричиняване, тъй като е необходимо нарушението на пострадалия да е в
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, той обективно да е
създал предпоставка за настъпване на увреждането с извършването на
конкретни определени действия или въздържане от такива, каквито в случая
не са налице. Ако се приеме, че по някакъв начин е допринесъл за настъпване
2
на деликта и негативните последици за него, тежестта на неговото участие е
не повече от 5-10%. Изложил е съображения и за началния момент, от който
следва да бъде начислявана законна лихва, свързани с поведението на
пострадалия и нормата на чл.161 от ГПК.
Срещу въззивната жалба и срещу насрещната въззивна жалба не са
постъпили отговори.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Решението е връчено на ответника на 18.03.2021 г., а въззивната жалба
срещу него е подадена по пощата на 31.03.2021 г., което е в срока на закона –
чл.259, ал.1 от ГПК. Препис от въззивната жалба е връчен на ищцата на
28.05.20121 г., а насрещната въззивна жалба е постъпила на 09.06.2021 г.,
което също е в срока на закона – чл.263,ал.1 и 2 от ГПК. Същите са от
надлежни страни срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен
акт. Следва да се разгледат по същество съобразно оплакванията, свързани с
приложението на чл.52 от ЗЗД и понятието справедливост, с приложението на
чл.51, ал.2 от ЗЗД относно наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия, както и с началния момент, от който следва да се начислява
законна лихва за забава върху претендираното обезщетение за
неимуществени вреди.
Следва да се има предвид, че ищцата е съпругата на починалия Ю. А. К.,
настъпила при ПТП на 20.01.2018 г., причинена виновно от водача на лек
автомобил марка Ф.М. с рег.№** **** **, за който автомобил е сключена
задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите със
ЗД Б.И. АД. За случая е образувано НОХД №8/2019 по описа на О.С. П.,
приключило с влязла в сила присъда срещу виновния водач на лекия
автомобил А. Б. Ищцата е предявила претенция пред застрахователя за
изплащане на обезщетение с писмо/обратна разписка, получена от
застрахователя на 27.11.2018 г., като е образувана щета №**********, по
която не е изплатено обезщетение.
Ищцата твърди в исковата молба, че е съпруга на починалия в резултат
на ПТП и че преживява неговата смърт изключително тежко. Били сплотено
и задружно семейство, живеели с много обич и разбирателство, грижили се с
3
огромна любов за децата и внуците си. Имали общи планове на бъдещето и не
допускали, че нещо може да ги раздели. Останала без партньор в момент, в
който имала голяма нужда от съпруга си, без опора. Скръб, дълбока депресия
и чувство за безизходица владеят ежедневието и. Силни емоционални
изживявания я тревожат, като моралните страдания от загубата на съпруга и
ще я съпровождат до края на живота и. Претендира обезщетение за
причинените и страдания в размер на 150 000 лв. частично от сумата 200 000
лв., т.е. предявява частична претенция. В настоящото производство поддържа
искането си до 130 000 лв., а застрахователят счита, че следва да получи 40
000 лв., след като се отчете завишен процент /60%/ на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия.
В тази връзка следва да се отчете, че в отговора срещу исковата молба
той е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Пострадалият участвал в ПТП като велосипедист, като не е ползвал
светлоотразителна жилетка при управление извън населени места, през
тъмната част на денонощието и при намалена видимост, не се е движил
възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. Така не е
изпълнил задълженията си, предвидени в чл.5 и чл.80 от ЗДвП. Също така
пострадалият е управлявал велосипеда си с концентрация на алкохол в кръвта
0,66 промила, с което е нарушил чл.5,ал.3,т.1,пр.1 от ЗДвП, който въвежда
забрана на водачите да управляват с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 промила. Тези нарушения са в пряка причинно следствена връзка за
допринасяне на вредоносния резултат по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД.
Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства, разпитани
са свидетели на страната на ищцата, както е изслушана комплексна съдебно
медицинска и автотехническа експертиза за механизма на ПТП и
причинените увреждания.
От констатациите на експертизата се установява, че ПТП е настъпило на
хоризонтален, равен и прав участък от пътя при движение през нощта, при
намалена видимост на изкуствена светлина – автомобилни фарове върху суха
настилка от асфалт. Водачът А. Б.при управление на лек автомобил с марка
Ф.М. по дясната лента на платното за движение на пътя гр.Р. – с.С. в посока
от изток на запад ударил велосипедиста Ю. А. К., който се движил по дясната
лента на платното за движение в същата посока пред лекия автомобил.
4
Основни причини за настъпване на ПТП са, че водачът А. Б. не е реагирал
своевременно на опасността от удар с велосипедиста, както и че
велосипедистът не се е движил възможно най-близко до дясната лента на
платното за движение. Установява се, че към момента на удара
велосипедистът е бил облечен с оранжево яке с жълта платка и това облекло
се забелязва на по-голямо разстояние в сравнение с тъмното облекло, като
към момента на конкретната пътна ситуация и при това облекло водачът на
лекия автомобил е имал техническата възможност да забележи автомобилиста
на около 150-180 м, да намали скоростта или да спре и да избегне удара чрез
безопасно екстрено спиране. Същата възможност е имал и при поставена
светлоотразителна жилетка на велосипедиста. Установява се, че кръвта на
пострадалия е имала съдържание с 0,6 промила алкохол, което се отнася към
лека степен на алкохолно опиянение. Посочени са становища на различни
автори за възможното повлияване на различни физиологични функции в
резултат на алкохола, като въз основа на тях може да се заключи, че
алкохолното опиване на пострадалия има значение за нарушение на различни
нормални физиологични функции, които имат отношение към безопасното
каране през нощта. При обследването пострадалият е ударен отзад, но в
същото време се установява, че не се е движил възможно най близо до
дясната граница на платното за движение.
В съдебно заседание при изслушването на експертизата вещото лице
М. отбелязва, че велосипедистът се е движил в лявата част на дясната лента
на движение, тъй като ударът е настъпил в предната лява част на автомобила,
като това се вижда от изготвените чертежи към експертизата и неразделна
нейна част, както и че ако се е движил в дясната част, автомобилът е щял да
мине покрай него. По отношение на видимостта при поставена
светлоотразителна жилетка на велосипедиста, вещото лице е категорично, че
би се увеличила видимостта на водача на лекия автомобил, но по
обективните данни са за незамърсени светли дрехи на велосипедиста.
Съдът кредитира изводите на експертизата, като компетентни,
изготвени от специалисти и също така неоспорени от страните. Те не
противоречат на показанията на разпитаните като свидетели на страната на
ответника - водачът на лекия автомобил А. Б. както и А. С., пред когото е
станало произшествието, за това, че велосипедистът се е движил по средата
на платното на самата осева линия, че е блъснат отзад от автомобила, който
5
се движил зад него, че велосипедистът нямал светлоотразителна жилетка.
Следва да се възприеме посоченият механизъм на ПТП, а и посочените
причини за настъпване на ПТП – водачът на лекия автомобил не е реагирал
своевременно на опасността от удар с велосипедиста, а велосипедистът не се
е движил възможно най- близко до дясната граница на платното за движение.
Съгласно чл.80,т.2 от ЗДвП, водачът на велосипед е длъжен да се
движи възможно най-близко до дясната граница на платното за движение.
Именно това правило не е спазено в настоящия случай, което води до извод за
съпричиняване от страна на велосипедиста. Допълнително следва да се
посочи, че се установява наличието на алкохол в кръвта на велосипедиста,
като същият е бил в лека форма на алкохолно опиянение. Това оказва влияние
на физиологичните функции, както и на риска от възникване на ПТП при
положение, че има особености при карането през нощта, което следва да бъде
отчетено при вземане предвид поведението на пострадалия при ПТП, който е
нарушил и чл.5,ал.3,т.1,пр.1 от ЗДвП. Именно тези две нарушения са
допринесли за настъпването на вредоносния резултат, поради което следва да
се приеме за основателно възражението на ответника за съпричиняване в тази
му част. Тъй като те са с висока степен на риск и на опасност следва да се
приеме 40 % съпричиняване от страна на велосипедиста.
Разпитани по делото на страната на ищцата са свидетелите З. К. и А.
Л., близки съседи на ищцата и пострадалия. От показанията на първата се
установява, че Н. била потресена от загубата на мъжа си, с когото живеели
повече от 40 години, животът и се преобърнал коренно, загубила добър
другар, с който си споделяли и радости, и мъки, и кавги, и абсолютно всичко.
Преди семейството било весело, усмихнато, поздравявали, а след
произшествието и сега винаги сълзите са в очите на Н., тъжи и изпитва мъка.
Спазва обичаите, като всеки петък ходи на гробищата и раздава мекици.
От показанията на втория свидетел също се установява, че ищцата
тежко приела загубата на съпруга си. Преди това била по-яка, по-весела,
смеела се, ходела на работа. Сега отпаднала, отслабнала, не искала да яде,
отчаяна била и все плачела. Искали да теглят с мъжа и кредит, за да осигурят
единия си син, за да може всеки да си има дом, но съпругът и починал и не
успели.
Така събраните показания от страна на ищеца са непротиворечиви и
6
непосредствени. Не са оборени от ответната страна. Ето защо следва да бъдат
кредитирани от съда при изграждане на изводите му. Въз основа на тях се
установяват отношенията между двамата съпрузи, страданията на ищцата в
резултат от смъртта на съпруга и, техният интензитет, непреодоляването им
към настоящия момент, несдъбването на общите им планове.
В чл.52 от ЗЗД се урежда възмездяването на неимуществените вреди
– по справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. Когато се претендират в резултат на деликт,
при който е причинена смърт, следва да се отчетат конкретните
обстоятелства, при които е настъпила смъртта, как са се възприели от ищеца
и как са се отразили върху психиката и емоциите му. Следва да се имат
предвид отношенията между починалия и ищцата в настоящия случай,
близостта между тях, чувствата в резултат на смъртта и след това,
отражението върху психиката и начина на живот. От значение са и
нормативно определените лимити на застрахователните обезщетения,
социално икономическите и обществени условия в страната, както и всички
обстоятелства, имащи значение в конкретния случай.
Преценявайки обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на
съпруга, отношенията в семейството, общуването между двамата съпрузи,
отражението на смъртта върху съпругата ищца, настъпилата промяна във
външния и вид и емоционалното и състояние, страданията, чувствата, които
изпитва, неотшумяването на настъпилите травми към настоящия момент,
съдът намира, че справедливо обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, се явява сумата от 130 000 лв. След приспадане с 40%
съпричиняване / - 52 000 лв./ се получава сумата от 78 000 лв. Тази сума
следва да бъде заплатена на ищцата, като обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на смъртта на съпруга и при ПТП, представляваща частична
претенция от пълния размер 200 000 лв.
Върху нея се дължи законната лихва на основание разпоредбата на
чл.493,ал.1,т.5 от КЗ, предвиждаща покриване на лихвите от страна на
застрахователя в рамките на застрахователната сума. Началният момент, от
който се дължи, е посочен в чл.429,ал.3 от КЗ. Това е по-ранната измежду
двете дати - датата на уведомяване от застрахования за настъпилото
застрахователно събитие или датата на предявяване на застрахователната
7
претенция от увреденото лице. В случая се съдържат само данни за втората
дата на предявяване на застрахователната претенция от ищцата, която е
27.11.2018 г. съгласно приложеното писмо/обратна разписка и установеното
по ерда на чл.161 от ГПК. Ето защо, законната лихва е дължима, считано от
тази дата.
С оглед гореизложеното, частично основателна се явява въззивната
жалба на жалбоподателя-застраховател, а насрещната въззивна жалба –
неоснователна. Решението в осъдителната му част следва да се отмени за
разликата над 78 000 лв. до присъдените 97 500 лв., частично от 200 000 лв.,
като се отхвърли иска в тази му част , като неоснователен и недоказан, а в
уважителната му част - за разликата над 40 000 лв. до 78 000 лв., частично от
200 000 лв. се потвърди. Решението в отхвърлителната му част за разликата
над 97 500 лв. до 130 000 лв., частично от 200 000 лв., както и за присъждане
на законна лихва за периода 27.01.2018 г., евентуално от 22.11.2018 г. до
26.11.2018 г. следва да се потвърди. Решението в необжалваната му част
уважителна част за 40 000 лв., частично от 200 000 лв. е влязло в сила, както и
в необжалваната му отхвърлителна част над 130 000 до 150 000 лв., частично
от 200 000 лв.
По отношение на разноските -
С оглед резултата по делото на пълномощника на ищцата следва да се
присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Приложени са списък по чл.80 от ГПК, пълномощни и договори за правна
помощ пред първата и въззивната инстанция, от които се установява, че е
уговорено безплатно възнаграждение на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв. Ето
защо, както и съгласно чл.7,ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, и съразмерно уважената част следва да се
присъди адвокатското възнаграждение по 2 870 лв. за двете инстанции, или
общо 5 740 лв.
Ответникът е направил разноски съгласно приложени списъци по
чл.80 – 2000 лв. пред първата инстанция и 3 550 лв. пред въззивната
инстанция. Съразмерно отхвърлената част му дължат разноски в размер на 2
664 лв. за двете инстанции.
Водим от гореизложеното, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260082 от 01.03.2021
г. по т.д.№1139/2019 г. по описа на О.С. П. осъдителната му част над сумата
от 40 000 лв. до уважения размер 78 000 лв., представляваща частична
претенция за обезщетение за неимуществени вреди от пълния размер 200 000
лв., която сума ЗД Б. И. АД е осъден за заплати на Н. ЮС. КЮЧ. и
представлява обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, в
резултат от смъртта на съпруга и Ю. А. К., настъпила при ПТП на 20.01.2018
г., причинена виновно от водача на лек автомобил марка Ф.М. с рег.№** ****
**, за който автомобил е сключена задължителна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите със ЗД Б.И. АД, при отчитане на
съпричиняване на вредоносния резултат, ведно със законната лихва, считано
от 27.11.2018 г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ постановеното решение №260082 от 01.03.2021 г. по т.д.
№1139/2019 г. по описа на О.С. П. осъдителната му част над сумата от 78 000
лв. до уваженият размер 97 500 лв., представляваща частична претенция за
обезщетение за неимуществени вреди от пълния размер 200 000 лв., както и в
частта му за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н. ЮС. КЮЧ., чрез пълномощника и
адвокат П.К., срещу ЗД Б. ИНС АД за заплащане на сумата над 78 000 лв. до
97 500 лв., представляваща частична претенция от пълния размер 200 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от
смъртта на съпруга и Ю. А. К., настъпила при ПТП на 20.01.2018 г.,
причинена виновно от водача на лек автомобил марка Ф.М. с рег.№** ****
**, за който автомобил е сключена задължителна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите със ЗД Б.И. АД.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260082 от 01.03.2021
г. по т.д.№1139/2019 г. по описа на О.С. П. отхвърлителната му част за над
сумата от 97 500 лв. до 150 000 лв., представляваща частична претенция за
обезщетение за неимуществени вреди от пълния размер 200 000 лв., както и
за искането за присъждане на законна лихва за периода от 27.01.2018 г.,
евентуално 22.11.2018 г. до 26.11.2018 г.
ОСЪЖДА ЗД Б.И. АД да заплати на адвокат П.К. адвокатско
9
възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. в размер на 5 740 лв.
ОСЪЖДА да заплати на ЗД Б.И. АД направените разноски по
съразмерност в размер на 2 664 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10