№ 116
гр. Свиленград, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20235620200159 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от Г. Т. К. с ЕГН ********** от гр.*******, ул.
„*******” № 7, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 6902007 на
ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.
21, ал. 2 вр с ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер 50 лв.
С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно
издаване на ЕФ – като се твърди,че същият е издаден в противоречие с
материалния закон,както и че имало допуснати нарушения на процесуалният
закон. Твърди се още,че обстоятелствата изложени в обжалвания ЕФ не били
верни.Били нарушени разпоредбите на ЗДвП и Наредбата за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата и др. ,като деянието не било
съставомерно по посочените разпоредби,а квалификацията била непълна и
вярна и т.н.,поради което моли съда да отмени обжалвания ЕФ.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Г. Т. К., не се явява
. От пълномощника й адв.А. е постъпило становище ,с което поддържа
жалбата по изложените в нея доводи. Излага допълнителни доводи в
подкрепа на подадената жалба. Претендира присъждане на разноски на
основание чл.38 от ЗАДв.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. В
1
съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград,/преди РП
Свиленград/ редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 05.01.2023г. в 16,50 часа, било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство TFR 1-М 656 представляващо мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е
регистрирано и заснето движение на лек автомобил марка „Тойота авенсис
1,8", с регистрационен номер Х **** КА , собственост на жалбоподателя Г.
Т. К. на път II -88,км 1+500 посока на движение към ГКПП Капитан Петко
войвода,което се движело със скорост от 75км./ч. – над разрешената за
движение въведено с пътен знак ограничение от 60 км/ч. , съответно
превишена стойност на скоростта 15 км/ч ,респективно наказуема 12км./ч.
след приспадане на допустимата грешка - нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково
е издаден процесният ЕФ на името на жалбоподателя в качеството му на
собственик на превозното средство, видно от Справка за собствеността на
автомобила към датата на деянието.
ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з -172/29.02.2016г. на
Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея.
В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за
установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно
вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2 във вр с ал.1 от ЗДвП за така
констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182,
ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 50 лв.
Фишът е връчен на лицето на дата 27.02.2023 година (видно от
Справката за нарушител), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-
дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с
данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му
за управление на МПС.
В указания срок, жалбоподателят не е представил в ОДМВР - Хасково
Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не отправил възражения в срока по чл. 189,
ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното технич.устройство-TFR 1-М
656 на процесната дата - 05.01.2023год., когато е установено нарушението на
жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, издадена от Министъра на
вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като
2
доказателство по делото.
От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на
използването на АТСС - 05.01.2023год., времето (13.45 часа до 17.00 часа) и
точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана
системата – път II -88,км 1+500 посока на движение към ГКПП Капитан
Петко войвода, за ограничението на скоростта въведено с пътен знак В26 - 60
км/ч разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, номера на
служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените
нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца.
ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по
ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 5броя
снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се
установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен № Х **** КА в
процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при
измерена скорост на движение 75 км/ч, съответно наказуема установена
скорост – 15 км/ч. и разрешена такава от 60 км.ч., като превишението е 12
км/ч. (след приспадане на допустимата грешка).
Наличен е и Протокол №01/23 за констатирани нарушения по ЗДвП за
месец 01. 2023 с процесното техническо средство,както и преглед на фиш и
снимка към ЕФ.
От представения Протокол № 4-53-22/10.05.2022 година, издаден от
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния регистър на Български институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след
извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен
тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (приложено в кориците на
делото) №10.02.4835.
Налично е и писмо на Зам.директор към МВР,съгласно което одобрените
средства за измерване за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
по ЗДвП,за които изтича на 24.02.2020г. ,съгласно чл.30,ал.5 от Закона за
измерванията,когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване,които отговарят на
одобрения тип,се считат за одобрен тип,като съответно следва да са
преминали последваща метрологична проверка,съгласно чл.43 от Закона за
измерванията.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд -
3
Свиленград.
Налична е и снимка на разположението на полицейският автомобил
заснел процесното нарушение.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № 8121з -
172/29.02.2016г.на Министъра на Вътрешните работи е утвърдил образци на
електронни фишове/приложен екземпляр от него по преписката/.
Изложената фактическа обстановка, се установява по категоричен начин
от писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът
изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в
Административно-наказателната преписка (АНП), както и допълнително
представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от
ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от
страните в процеса, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи.
При така установените фактическа обстановка съдът намира от
следното правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на
връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач/ на
27.02.2023г., а жалбата е входирана на 06.03.2023г.поради което е
процесуално допустима.
Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна
по следните съображения:
Според настоящата инстанция, електронният фиш не се ползва с
доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения,
с оглед на което в тежест на издателя му е да установи по несъмнен начин
както всички обективни и субективни признаци на административното
нарушение, така и спазване на процедурата по санкционирането на
извършителя, което в процесния случай не е сторено по делото.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, от Министъра на вътрешните работи
е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (Наредбата), с която се уреждат
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата.
Съгласно чл.10, ал.1 от Наредбата, за всяко използване на мобилно АТСС
за контрол се попълва протокол съгласно приложението. В чл.10, ал.2 от
Наредбата е предвидено, че протоколът по ал.1 се попълва при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с
мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък.
По делото е представен Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система с рег. №351р-683 от 09.01.2023г., за дата на
4
използване 05.01.2023г. В същия е отразено, че автоматизираното техническо
средство/система, вид е TFR 1-М 656, мястото на контрол е път II -88,км
1+500 посока на движение към ГКПП Капитан Петко войвода, като е вписано,
че се касае за ограничение на скоростта от 60км/ч , въведено с пътен знак от
90 км/ч. В така представения протокол е записано начало на работа – 13:45ч.
и край на работа 17:00 ч., а като № на първо статично
изображение/видеозапис е посочено 20955, съответно № на последно
статично изображение/видеозапис – 2096,като последната цифра е корегирана
и респективно не става ясно коя е дали е 0, 5 или 6. Такава корекция е налице
и в броя на установените от Автоматизираното техническо средство или
система нарушение, като не става ясно дал са 10 или 12 Броя,доколкото
отново има поправка в последната цифра.
При така записаното в протокола, при посочени начало и край на работа
13:45ч. – 17:0 ч. и № на първо и последно статично изображение/видеозапис
и броя на установените нарушения, безспорно се установява, че липсва
съответствие на първоначално вписаните в Протокола номера на изображения
с номера, посочен в приложената снимка, послужила за издаването на
конкретния електронен фиш - №20964,още повече ,че от конкретния клип не
може да се изведе номера на заснетото МПС ,тъй като ДКН е неразчетим.
Действително е приложена снимка,от която може да се установи номера на
автомобила,но от същата не става ясно ,на коя дата е заснето МПС, каква е
скоростта му,нарушението което е извършило и неговото местоизвършване.
Това несъответствие поражда съмнение, относно относимостта на
представения по делото Протокол към твърдяното нарушение, предвид което
по делото липсват доказателства установяващи по безспорен начин, че
процесното АТСС действително е било поставено на посоченото в
електронния фиш и протокола място и дата, както и че изображението на
моторното превозно средство, приложено по делото, е заснето със същото
АТСС именно на датата и мястото, посочени в ЕФ и протокола.
При наличните разминавания в писмените доказателства, изготвени по
административнонаказателната преписка, не може категорично да се приеме,
че вмененото на жалбоподателя административно нарушение е безспорно
установено и доказано.В този смисъл е и Решение №10 от 10.01.2021 година
по КАНД № 1064/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Росица Чиркалева.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар ,съобразно
5
представения Договор за правна защита и съдействие и поисканото
присъждане на основание чл.38 от ЗА,а от страна на АНО не се претендира
такива.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144
от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен
Договор за правна защита и съдействие, видно от които е жалбоподателят е
представляван безплатно в настоящото производство на основание чл.38,
ал.1,т.3 от ЗА и в тази връзка е отправено искане за присъждане на разноски
от страна на адв.А..
Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат
право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или
на друг юрист. В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да
доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на
договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна
помощ и дали лицето е материално затруднено или не ,се извършва от самия
адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и
ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство
насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно
решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/. При осъществяване на посочените
предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на
оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да
го заплати. При негативно решение за страната, представлявана от съответния
адвокат, адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради
което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова.
От изложеното следва, че в полза на пълномощника на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т.1 и т.2 вр с ал.2,т.1
вр. с ал.1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система , Серия К
№6902007 издаден от ОД на МВР – Хасково , с който на Г. Т. К.- П. с ЕГН
6
********** от гр.*******, ул.„*******” № 7, на основание чл. 189, ал. 4,
вр.чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание – "Глоба" в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл. 21,
ал. 2 вр с ал.1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на адв.Д. Г. А. от АК Хасково, сумата в размер на 400 лв. ,
представляваща адвокатско възнаграждение за представителство по АНД
№159/2023г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
7