№ 16651
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110106615 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД - за признаване за установени
задълженията на ответника за потребена топлоенергия /ТЕ/ по издадена заповед за
изпълнение в заповедно производство за главница и лихви, както и присъждане на
разноски по настоящото дело
Ответникът оспорва предявените искове с твърдения за погасяване на
задълженията по давност. Претендира разноски.
Третото лице помагач не взема становище по предявените искове.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК въз основа на подадено на 30.08.2022г.
заявление срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за
негови задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/ за периода м.05.2018г. до
м.04.2020г.
По делото не е спорно, че през процесния период ответникът е имал
качеството „потребител на ТЕ”, че в имота с абонатен № ... е доставена топлинна
енергия, както и правилното начисляване, отчитане и фактуриране на
1
задълженията, които не са платени. Спорът се свежда до дължимостта на сумата
141.60 лева главница - остатъкът от незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2018г. до м.04.2019г. за имот с аб.№ ..., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК пред СРС до окончателното й изплащане, по отношение на която е
релевирано възражение за погасяването й по давност.
С оглед задължителната практика на ВКС /ТР 3 от 2012г. по т.д.№ 3/2011г.
ОСГК/, задълженията се погасяват с тригодишна давност. Погасени по давност са
вземанията за доставена топлинна енергия – главница и лихви, които са станали
изискуеми три години преди датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, т.е
станалите изискуеми преди 30.08.2019г. В настоящия процес се претендира
установяване на вземания, чиято изискуемост е настъпила преди тази дата – в
периода м.05.2018г. до м.04.2019г., същите са погасени по давност и са
недължими от ответника.
Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК страните
имат право на разноски.
На ищеца следва да се присъдят част от разноските в заповедното
производство, съответна на признатите от ответника суми. Разноски в исковото
производство не му се дължат, предвид изхода на делото.
Ответникът е представляван в производствата /заповедно и исково/ при
условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което на основание чл.38, ал.2 от ЗА
ищецът дължи плащане на адвокатско възнаграждение на адвоката, осъществил
безплатна правна помощ.
Съдът приема, че възнаграждението по чл.38, ал.2 от ЗА на процесуалния
представител на остветника за оказана безплатна правна помощ, следва да бъде
определено с оглед извършената работа.
Въпросът с минималното адвокатско възнаграждение е разгледан от Съда на
ЕС по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 СЕС, като с Решение от 23.11.2017г.
той се е произнесъл по преюдициално запитване и е приел, че национална правна
уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат /под
страх от дисциплинарно производство срещу адвоката/ да договорят
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от
друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-
2
нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Предвид това и с
оглед разяснението, че съдилищата във всеки конкретен случай следва да
преценяват приложимостта на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при определянето му, настоящият състав приема, че
в случая адвокатското възнаграждение, следва да се определи с оглед извършената
работа, не при условията на Наредбата.
В заповедното производство пълномощникът на ответника е извършил едно
процесуално действие - подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, което налага
извода, че за процесуалното действие по подаване на възражение по чл. 414 от
ГПК на пълномощника на длъжника се дължи възнаграждение в размер от 50 лева,
определено по чл.6, т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията й към датата на подаване на възражението.
В настоящото производство пълномощникът на ответника е извършил
няколко процесуални действия - подаване на отговор на ИМ, становища,
представителство в о.с.з и депозиране на писмени бележки, което ведно с това, че
делото не е с фактическа и правна сложност, налага извода, че на пълномощника
на ответника следва да се определи възнаграждение в минималния размер по чл.7,
ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатски не възнаграждения
от 400 лв., които се присъждат изцяло и при съобразяване извършеното частично
прекратяване на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., с адрес ..., срещу Х. Д. Д. с ЕГН:
********** и адрес: ..., искове с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ – за признаване за установени задълженията
на ответника за сумата 141.60 лева главница - остатъкът от незаплатена цена на
доставена топлинна енергия за периода м.05.2018г. до м.04.2019г. за имот с аб.№
..., ведно със законната лихва върху тази сума, 30.08.2022г. до окончателното й
изплащане., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 46938/2022г. на СРС, 138 състав.
ОСЪЖДА Х. Д. Д. с ЕГН: ********** и адрес: ..., да заплати на ..., ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: ..., сумата от 33.49 лева – разноски в
заповедното производство.
3
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати
на адв.Н. И. И., ЕГН **********, сумата от 450 лева – адвокатско възнаграждение
по чл.38, ал.2 от ЗА /50 лева за заповедното и 400 лева –за исковото
производства/.
Решението е постановено с участието на ... като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4