Р Е Ш Е Н И Е
25.03.2021 г. Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО, ІІІ
Районен съд – Дупница състав
28 януари 2021
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Светла
Пейчева
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана
Стефанова аа
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 302 2020
дело № по описа за година.
Производството е
по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба от Г.Б.Д., с ЕГН *********,***-0348-000816/12.12.2019г., издадено от
Началник Група към ОДМВР Кюстендил, РУ
гр. Дупница, за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, с което на осн.
чл.174, ал.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000 (две хиляди) лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца. На
основание Наредба № І-з-2539 на МВР са отнети на жалбоподателя 12
контролни точки.
В жалбата се релевират оплаквания за
незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди,
че е издадено при нарушение на чл. чл. 42, т. и чл.
57, ал.1, т.6 ЗАНН, тъй като не е посочено точно правната
квалификация, както и коя от хипотезите
предвидени в закона е нарушена от него, като твърди още, че водача
не е управлявал МПС, нито е употребявал алкохол, не е спиран от
контролните органи. Оспорва се изцяло законосъобразността на АУАН и НП като се
твърди, че са издадени при нарушение на процесуалния закон, които са
съществени. В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява
се от адв.С., редовно упълномощен по делото. Последният поддържа
изцяло жалбата. Моли съдът да отмени изцяло атакуваното НП, като навежда
подробни доводи за това.
Административнонаказващият орган, редовно
призовани не изпращат представител.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано
да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
СЪДЪТ,
за да се произнесе по основателността на депозираната жалба и след като се
запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 27.11.2019г., бил съставен АУАН на
жалбоподателя,затова,че около 22:30 часа, жалбоподателят управлявал в с.
Овчарци, по ул. „Златни брегове“ , в посока ул. „Захари Зограф“ като водач
на лек автомобил ВАЗ 2108, с рег. № КН 0743 АР управлява във видимо нетрезво
състояние, лъха на алкохол и има нечленоразделна реч. Същият, в присъствието на
свидетели, отказва да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7410“ фабр. № 0641, за установяване употреба на алкохол.
Издаден е талон за медицинско изследване № 0059007. Фактическата обстановка е
описана след данни посочени от свидетели. Данните на лицето са снети след
справка в РСОД. Описано е, че нарушена разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Дадената в НП квалификация на нарушенията
напълно съвпада с тази в АУАН. В представените по делото писмени доказателства
е описана горната фактическа обстановка, която се потвърди от показанията на
разпитаните в хода на делото свидетели Й.К. – актосъставител и И.Д.,***
и свидетел на отказа жалбоподателя да подпише и да получи препис от АУАН. Съдът
кредитира показанията на свидетелите като еднопосочни, непротиворечиви и
подкрепящи се от писмените доказателства по делото. Свидетелите сочат,
че по сигнал на ОДЧ били изпратени пред дома
на св. И.А. на посочените в акта дата и час. При пристигането им
заварили там св. А., допуснат от съда в това му качество, тъй като е вписан в
АУАН и неговата съпруга- С.С., която не е разпитана в хода на съдебното
следствие, но е дала писмени обяснения, в които твърди, че е подаден сигнал на
тел. 112, тъй като жалбоподателят правел маневра в опасна близост до нейния
автомобил, пред дома й, с цел да предотврати инцидент. До идването на
служителите на реда лицето не стояло на място. Св. А. лично е добил впечатления
от състоянието на лицето, като твърди, че
едва при извикването му да спре, за да не удари автомобила на съпругата
му жалбоподателят реагирал и не предизвикал пътен инцидент. Слизайки от
автомобила според св. А. лицето било неадекватно. При пристигането на
автопатрул лицето не било на място, след около половин час излязъл от дома си,
тъй като живеел на близо и му бил съставен АУАН. Никой от полицейските
служители,обаче не е бил при констатиране на обстоятелството на управление на
автомобила от жалбоподателя, което обстоятелство изрично е отбелязано в АУАН и
НП.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Настоящото производство е от административнонаказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето,
посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно
- наказващия орган (по аргумент от чл.84 от ЗАНН,
във връзка с чл.83, ал.1 от НПК),
тъй като именно той е субектът на административнонаказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Това произтича и от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН,
който препраща към НПК, а съгласно чл.14, ал.2 от НПК,
обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на
противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият
състав намира за необходимо да очертае разликата между „неправилно” и
„незаконосъобразно” НП. Когато в хода на административно-наказателната
процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и
реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от
некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло,
като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение
(нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество
относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се
отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по
издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на
административнонаказателната отговорност. В случай, че при издаването на
наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е.
има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по
обжалване на НП административнонаказващият орган не успее да докаже
извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде
отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са
процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е
извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в
съответствие с нормата на чл.63 от ЗАНН).
Като
прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта,
на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият
състав на Дупнишкият районен съд установи следното:
При така
изяснената фактическа обстановка, според съда в хода на
производството административно наказващия орган (АНО) е допуснал процесуални
нарушения при установяване на административното нарушение и по-конкретно при
предявяване и връчване на препис от акта за нарушение, които опорочават
издаденото, въз основа на този акт, наказателно постановление. Допуснато е
съществено нарушение на процесуалните правила – чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН.
Според посочените разпоредби актът се предявява на нарушителя, за да се
запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия
орган, когато промени адреса си, както и при подписване на акта на нарушителя
се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на
неговото подписване. Целта на връчването на препис от акта е да запознае лицето
с образуваното спрямо него административно наказателно производство, с
нарушението, в чието извършване е обвинено и да му даде възможност да изложи
своите писмени и гласни възражения и доказателства. Установяването на тези
обстоятелства, както и че акта е бил предявен на нарушителя и му е дадена
възможност да се запознае със съдържанието му, подлежи на доказване с всички
доказателствени средства. В конкретният случай от показанията на свидетел Д.,
разпитан в хода на съдебното следствие се установи, че на нарушителя не е бил
връчен екземпляр от АУАН, и тези обстоятелства не се оборват от показанията на
контролните органи, върху които има тежест на доказване на обстоятелствата по
извършеното нарушение, посочено в акта. Разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗАНН,
предвижда след подписването на акта препис да се връчи на нарушителя срещу
разписка. Правото на нарушителя да не подпише акта, не влече със себе си
санкция за него да не получи един екземпляр от акта, тъй като той има право да
направи възражения в тридневен срок. Дори при наличие на отказ от
жалбоподателят да подпише АУАН не се изключва в никакъв случай
задължението за връчване на препис, тъй като това са две последователни и
самостоятелни действия. След като приключи процедурата по съставяне на акта,
актосъставителят следва да връчи препис на нарушителя, като ако същия откаже да
го получи това следва да се отбележи в разписката. Неслучайно законодателят
изисква към АУАН да е предвидена самостоятелно наличие на разписка, касаеща
връчването на препис от него, която следва да се оформи независимо и без
значение, дали по-горе в акта е положен подписа на нарушителя или отказът на
същия е удостоверен с подпис на свидетел. Ето защо съдът приема, че съществено
е опорочена процедурата по връчване на акта за установяване на административно
нарушение. Отказът да се подпише акта от нарушителя не
освобождава органа от задължението екземпляр от акта да му бъде връчен.
Съществено е нарушено правото на защита на жалбоподателя, който не е могъл в
установения в чл.44, ал.1 от ЗАНН, срок да се възползва от правото си да даде
писмени възражения. Нарушението на това правило е самостоятелно основание за
отмяна на процесното наказателно постановление. В случая допуснатото
нарушение е от категорията на абсолютните, водещи до
незаконосъобразност на акта, които не могат да бъдат санирани и преодолени с
издаването на НП по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. АНО е следвало да констатира
допуснатото процесуално нарушение и да го отстрани, като връчи АУАН
на нарушителя. Като последица от изложеното наказателното постановление, следва
да бъде отменено само на това основание. Тук следва да се посочи критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. В настоящия случай горното
нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като е във връзка с
правото на защита на жалбоподателя. След като има неизпълнение на задължението
на актосъставителя да предяви АУАН на нарушителя, то жалбоподателят Д. е бил лишен от възможността на разбере за
какво точно свое виновно поведение се обвинява с акта, какви нарушения се
твърди, че е извършил, бил е лишен и от възможността да организира адекватно и
в пълен обем защитата си, като направи необходимите за това коректни
възражения, които да се вземат в предвид както от актосъставителя, така и от
наказващия орган. Нещо повече нарушението по чл.43, ал.1 ЗАНН се е
отразило върху цялото производство, като се има предвид, че съгласно чл.36,
ал.1 от ЗАНН административно наказателно производство се образува със съставяне
на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Всички
гореизброени разпоредби на ЗАНН са все процесуални гаранции за осъществяване
правото на защита на наказаното лице и затова нарушаването им винаги се
преценява като съществено нарушение на процесуалните правила и е основание за
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. В този смисъл
съдът не дължи произнасяне по съществото на спора.
Независимо от това обстоятелство следва да бъде изложено
следното. Видно от изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че
не се установи категорично факта, че жалбоподателят при управление на автомобила
е бил в пияно състояние. Свидетелите
полицейски служители не са присъствали и установили лично такова обстоятелство,
а са възприели това от твърденията на свидетелите А. и свидетелката С., но нито в писмените обяснения
от св. С., нито в хода на съдебното следствие от показанията на А. е видно, че
лицето е било във видимо нетрезво състояние и е лъхало на алкохол, и че е имало
нечленоразделна реч. Единственото, което е посочено от св. А. е, че лицето след
като слязло от автомобила бил като неадекватен, както и че е имало опасност при
паркиране на автомобила да удари вече паркирания автомобил на съпругата му.
Така описаните действия не могат да бъдат приети, че лицето е било в нетрезво
състояние. В тази връзка съдът намира за състоятелни възраженията на адв.С.-процесуален
представител на жалбоподателя, че не е доказано управлението на автомобил в
нетрезво състояние от неговия подзащитен, доколкото свидетеля -очевидец е
заявил в хода на съдебното следствие, че лицето е било неадекватно след като
слязло от автомобила. Нито този свидетел, нито актосъставителя и свидетеля на
отказа жалбоподателя да получи препис от АУАН (последните двама са взели данни
от св. А. и св. С.) дават показания относно пияното състояние на водача,
такова каквото е описано в АУАН и НП –нечленоразделна реч и, че е лъхал на
алкохол.
От друга страна няма
данни жалбоподателя да е бил уведомен в колко часа, къде и кога да се яви, за
да изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор и д за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. В хода на
производството, са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
от категорията представляващи абсолютни основания за отмяна. Съдът
макар и да намира че от писмените доказателства по делото и в частност от
гласните такива на св. К. и Д. да се установяват елементите на нарушението на
чл.174, ал.3 от ЗДвП, то основателни са възраженията на защитата за нарушение
на чл. 6 от Наредба досежно връчването, респ. невръчването на талона
за медицинско изследване на жалбоподателя. Пропуск на св. К. е непопълването до
край на талона, макар и такъв да е бил издаден в горепосочения смисъл (стр. 11 от
делото). Видно от самия талон, то е попълнена само първата графа от същия, с
данните на издаващия и на водача и констатацията, че последният отказва да бъде
тестван с техническо средство за употребата на алкохол, за което св. К. е
вписал изрично за резултат – „отказ“, но жалбоподателя не е вписал
собственоръчно и не се е подписал, че отказва да даде кръв. Между впрочем
липсва отбелязване лицето кой метод за изследване на кръв е избрало –чрез
доказателствен анализатор или чрез медицинско и химическо или
химико-токсилогично изследване. Безспорно втората част на талона е останала
непопълнена. Действително посочено е, че лицето е отказало да се подпише на
талона, като отказът е удостоверен с подписа на един свидетел, но не е
отбелязано какво е отказал жалбоподателя –да подпише/получи талон или е отказал
да избере един от двата начина за изследване. В талона не е описано кога (до 60
мин), но не е отбелязано нито дата, нито час, от който текат тези 60 минути да
се яви във ФСМП Дупница, за да се яви да
даде кръв, при все че дори и същото да е вписало, че отказва проба, то това не
означава, че в срока за даването и може да промени това свое разсъждение и да
даде проба и не отпада от друга страна и задължението на К. за попълни талона
съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Така
чл.6 от ал.1 от Наредбата- При съставянето на акт за установяване на
административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на
алкохол над 0,5 на хиляда и при попълването на протокола по чл. 5, ал. 2 за
установяване на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва
и талон за изследване по чл. 4, ал. 3 в три екземпляра, като първият се предоставя
на водача, вторият се прилага към акта, съответно протокола, а третият остава
за отчет. Ал.2 - В акта за установяване на административно нарушение и в
протокола за установяване на наркотични вещества или техни аналози по ал. 1
контролният орган вписва часа и начина на извършване на проверката, вида,
модела, фабричния номер и показанията на техническото средство или резултата от
теста и номера на талона за изследване. Показанията на техническото средство се
вписват в акта за установяване на административното нарушение и в талона за
изследване до втория знак след десетичната запетая включително; ал.3 -В
случаите по ал. 1 лицето собственоръчно вписва в талона за изследване дали
приема показанията на техническото средство, или теста /в случая лицето
въобще е отказало тестване с техническо средство/. Установяване с доказателствен анализатор,
медицинско и химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване не се
извършва, когато лицето приема показанията на техническото средство, а на
лицето не се връчва екземпляр от талона за изследване. Ал.4 В
случай че не приема показанията на техническото средство за установяване
употребата на алкохол, лицето избира дали установяването да се извърши с доказателствен анализатор,
или с медицинско и химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване.
При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат
отчетените показания от техническото средство и ал. 5- Контролният
орган отразява в талона за изследване обстоятелствата по чл. 3, ал. 2, т.
1, 3 и 4, а обстоятелството по чл. 3, ал. 2, т. 2 се отразява от лицето.
Съгласно ал.6 на същия член то контролният орган връчва на лицето срещу подпис
талона за изследване, като вписва: 1. мястото, където да се извърши
установяването; 2. срока на явяването – до //минути, когато нарушението е
извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за
установяване с доказателствен анализатор или за извършване на
медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или
химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите
случаи. Ал. 7- Крайният срок за явяване на лицето се определя от
контролния орган в зависимост от отдалечеността на мястото за извършване на
установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване
и вземане на биологични проби за химическо или химико-токсикологично
лабораторно изследване и възможността за ползване на обществен или друг превоз
за отиване до него. И ал. 8- Отказът на лицето да попълни, подпише или да
получи талона за изследване се установява с подписа на един свидетел. В случая
е налице нарушение на императивните правила на този член, като е налице в
частност и нарушение на чл.6, ал.6 от Наредбата, тъй като втората част на
талона, безспорно се установи по делото, че е останала непопълнена, което е
видно и представения – стр. 11 от делото талон. Следователно, идва да се
приеме, че макар и по делото да е безспорно установено, че жалбоподателят е
отказал да бъде тестван с техническо средство за употребата на алкохол по
смисъла на вмененото му нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП, съгласно която ал. 3
(Изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв., то макар и формално да е налице правопораждащия фактически
състав на тази разпоредба, то са допуснати нарушения на императивни правила,
свързани с връчването на талона за медицинско изследване и следователно е било
нарушено правото на защита на жалбоподателя, което е достатъчно основание за
отмяна на атакуваното НП. Така следва отново да се подчертае, че след като не е
попълнена втората част от талона и не му е било обяснено къде и до колко време
би могъл да даде кръвно проба, ако промени своето решение, то безспорно е
налице нарушение на чл.6, ал.6 от Наредбата, а оттам и на правото на защита на
лицето, поради което само на това основание атакуваното НП следва да се отмени
без да се навлиза в обсъждане на допълнителни доводи по същество.
Следва
да се посочи, че нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП не съдържа описание на две
нарушения. Анализът на посочената норма обосновава наличие на алтернативност –за
установяване на употребата на алкохол е достатъчно прилагането на единия от
способите –използването на техническо средство или изследване на кръвта на
водача. По същество в цитираната норма е предвидена административнонаказателна отговорност
за водач, който отказва извършването на проверка за установяване на наличието
на алкохол. Самата проверка може да бъде извършена по два алтернативни начина,
или чрез техническо средство, или чрез медицинско изследване на кръвта. Видно
от представения талон (лист 11 от делото) същият не е бил попълнен в цялата му
втора част- касаеща даването на кръв за изследване. Неспазването на
процедурата е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Това от
своя страна води до незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление поради противоречие с материалния закон. Това само по себе си
води до категорична отмяна на наказателното постановление.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. ІІІ-то от ЗАНН, Дупнишкият районен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-0348-000816/12.12.2019г., издадено
от Началник Група към ОДМВР Кюстендил,
РУ гр. Дупница, с което на Г.Б.Д., с ЕГН *********,***,
са му наложени административни наказания, на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, „глоба“ в
размер на 2000 (две хиляди) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 (двадесет и четири) месеца, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр. Кюстендил, в 14-ет дневен срок от деня на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: