Р Е Ш Е Н И Е
№ 79
гр.Хасково, 21.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА - ИВАНОВА
АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при
секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова от ОП -
Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело № 58 по описа на
съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по реда на
чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по касационна жалба от М.Д.М.,
подадена чрез пълномощник адв. А.Г., с посочен съдебен адрес:г***, срещу
Решение № 260031/24.11.2020г., постановено по НАХД №123 по описа на Харманлийския
районен съд за 2020 година, с което е потвърдено Наказателно постановление
№19-0271-001891 от 28.11.2019г., издадено от ВПД Началник на РУ-Харманли при ОД
на МВР – Хасково.
Касационният жалбоподател претендира отмяна
на оспореното решение като неправилно и необосновано, досежно направените от
съда констатации за виновността на дееца и наличието на материалноправните
предпоставки за реализиране на административно наказателната му отговорност. Сочи,
че от приетите по делото писмени доказателства и от събраните гласни
доказателства не можело да се направи обоснован извод за това кой е автора на
извършеното на 06.11.2019г. нарушение. Счита, че не следвало да се кредитират с
доверие показанията на полицейските служители, тъй като били нелогични и
некореспондиращи с останалия материал по делото. И тримата служители заявили,
че видели, че автомобилът се управлявал от оспорващия, но в същото време
извършили справка за това чия собственост е автомобила. Полицейските органи не
пристъпили веднага към издирване на нарушителя и предприемане на действия по
съставяне на АУАН, а снели обяснения от оспорващия и трето лице - Десислав
Валентинов Марков и след колебания съставили АУАН срещу оспорващия. Посоченото
лице било разпитано в качеството си на свидетел и същият логично и
последователно обяснил, че на процесната дата и място автомобилът бил в негово
владение, като това обстоятелство безспорно било установено от полицейските
органи, които в показанията си пред съда не го споменали. Затова касаторът
счита, че показанията на свидетеля Марков са достоверни и следвало да се стигне
до извода за авторство на извършеното нарушение в негово лице. На следващо
място се сочи, че при разглеждане на делото от съда било пренебрегнато
наличието на допуснати съществени нарушения в хода на
административно-наказателното производство, които опорочавали крайния акт и са
достатъчно основание за неговата отмяна като незаконосъобразен. В случая по
делото се установило, че въпреки явяването на жалбоподателя в районното
управление, АУАН бил съставен в негово отсъствие и в нарушение на чл.43 от ЗАНН.
Същият не му бил предявен като оспорващият не бил запознат със съдържанието му.
Това според касатора съставлявало нарушение на процесуалните правила водещо до
нарушаване правото му на защита. В заключение се моли за отмяна на атакуваното
решение и отмяна на обжалваното наказателно постановление. Претендират се
разноски.
Ответникът по касационната жалба – Районно
управление Харманли към ОДМВР – Хасково, редовно призован не се явява и не
изпраща представител.
Становището на Окръжна прокуратура – Хасково
е за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението на районния съд
като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка
на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.
218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното Решение №260031/24.11.2020 г.,
постановено по НАХД №123/2020г. по описа на Районен съд - Харманли е потвърдено
Наказателно постановление №19-0271-001891 от 28.11.2019г., издадено от ВПД Началник
на РУ-Харманли при ОД на МВР Хасково, с което на М.Д.М. ***, за нарушение на
чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а именно за това, че на 06.11.2019г., в
21.35 часа в гр. Харманли на бул. *** до кръстовището образувано с ул*** в посока центъра на града, е управлявал
собствения си лек автомобил Мерцедес Е320 ЦДИ с рег. № ***, като при подаден сигнал за спиране
със стоп палка С-8 от контролните органи, водачът не е спрял, а е продължил
движението си по ул***, с
което е осуетил извършване на полицейска проверка. Така посоченото нарушение
било установено от полицейските служители М. Д., Ж. К.и П. Д., като за
създалата се ситуация от мл. инспектор М. Д. на 06.11.2019г. е изготвена
Докладна записка „Осуетяване на полицейска проверка“ до Началника на
РУ-Харманли, в която е описана фактическа обстановка изцяло препокриваща се с
тази в АУАН и НП и сочеща като извършител лицето М.Д.М..
За да потвърди процесното наказателно
постановление районният съд е
установил описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото
гласни доказателства и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива.
Съдът е посочил, че НП е издадено от компетентен орган и в хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на
доказателствения материал, е приел за безспорно установено, че санкционираното
с обжалваното НП деяние съставлява административно нарушение по приложения от
наказващия орган административно-наказателен състав, което е извършено виновно
от лицето, подведено под предвидената в него отговорност. Приел е също, че
наложените наказания, са определени при съблюдаване изискванията на чл.27 от ЗАНН. Така мотивиран, съдът е потвърдил наказателното постановление, като
законосъобразно.
Касационният състав на Административен съд -
Хасково намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е
законосъобразно и не страда от наведените в жалбата пороци, съставляващи
касационни основания за отмяна.
За да постанови решението
си, Районен съд Харманли е събрал и приобщил към делото по надлежния
процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени
съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство,
което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата,
изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с
допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от
фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду
си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да
установи дали е извършено нарушение (което в хода на съдебното производство се
е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е осъществено.
Правилно съдът е приел, че от най-голямо значение за изясняване на фактическата
обстановка са показанията на полицейските служители, които непосредствено са
възприели действията на нарушителя. Кредитирайки с доверие техните свидетелски
показания, съдът е взел предвид всички фактори, от които зависи достоверността
на същите. Въз основа на всички доказателства по делото - събрани, проверени и
анализирани по надлежния ред, съдът е обосновал правилен извод за авторството
на деянието за правната му квалификация, както и за индивидуализацията на наложените
наказания.
Съгласно чл.103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране
от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
Разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач,
който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението.
В случая безспорно е
налице съответствие между фактическата обстановка, констатирана от контролните
органи и правната квалификация, дадена от административно-наказващия орган. От събраните по делото доказателства
се установява по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил описаното в
АУАН и НП нарушение. По делото пред районен съд, както бе посочено по-горе е
представена Докладна записка, наименована „Осуетяване на полицейска проверка“,
изготвена на 06.11.2019г. от мл. инспектор М. Д. до Началника на РУ-Харманли. В
същата много ясно е посочено, че на 06.11.2019г., около 21.35 часа на бул. *** при изпълнение на служебните си задължения мл.
инспектор М. Д. и колегите му Ж. К.и Пламен Данчев забелязали да се движи в
посока центъра на града лек автомобил Мерцедес с рег. № ***, като приближавайки
ги в осветен участък на пътя и след като Д. осветил купето на автомобила с прожектор
ясно видели, че автомобилът се управлява от М.Д.М., познат им от полицейската
практика, като неправоспособен водач и криминално проявен за съхранение и
употреба на НУВ. Служителят Д. подал сигнал на водача за спиране със стоп
палка, но същият не спрял, а ускорил скоростта на управлявания от него
автомобил и продължил движението си в поска ул***. В докладната записка е записано, че след справка в
системата на МВР е установено, че автомобилът управляван от М. е негова
собственост. След като в случая на жалбоподателя е бил подаден ясен сигнал
за спиране от контролните органи и същият не е спрял, които обстоятелства са
установени несъмнено по делото, то безспорно от М. е извършено описаното в АУАН
и НП нарушение.
Несъмнено, с оглед цитираните
разпоредби на чл.103 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, водачът на ППС е
този, чиято отговорност следва да се ангажира в случая, поради което правилно
АУАН е бил съставен на М.. В тази връзка правилно от районния съд не е дадена
вяра на свидетелските показания дадени от Десислав Марков, целящи да оборят
констатацията, че на 06.11.2019г. в 21.35 часа на бул. *** до кръстовището образувано с ул*** М.М. не е
управлявал собствения си лек автомобил Мерцедес с рег. № ***. Както правилно е посочил въззивния съд същите са
противоречащи, още повече, че в даденото от същия Сведение в хода на
административно-наказателното производство пред контролните органи изрично е
заявил, че е управлявал автомобила на М. на дата 06.11.2019г., но не в 21.35
часа, а в 22.30 часа, което е почти един час, след извършеното от М. нарушение.
При тези факти, следва да
се заключи, че по същество извършеното от касатора деяние е безспорно доказано.
Неоснователни са наведените от касатора възражения, че
при съставяне на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, които
опорочават цялото административно –наказателно производство и водят до
самостоятелна отмяна на издаденото в производството НП.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване
на нарушението, като в чл.40, ал.2 от ЗАНН е посочено, че когато нарушителят е
известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на
акта, актът се съставя и в негово отсъствие, т.е. - приложимите към процедурата
разпоредби на ЗАНН, коментирани в касационната жалба, поставят като изискване
актът за установяване на административно нарушение да бъде съставен в
присъствие на лицето, сочено като нарушител и въвеждат изключенията от този
принцип.
Самото техническо изготвяне на акта с предварително
подготвяне на неговото съдържание, често пъти изисква повече усилия, предвид
обема на информация и понякога е неоправдано, а дори и практически невъзможно
нарушителят да присъства през цялото необходимо за това време. Решаващо обаче
от гледна точка гарантиране на правото му на защита е да се обезпечи
изискването за предоставяне възможност на нарушителя да се запознае със
съставения АУАН, т.е. да му се предяви, за да може засегнатото лице да упражни
правото си да даде обяснения, представи документи или формулира възраженията си
по него. Тази възможност в случая няма спор, че е осигурена в производството по
съставяне на АУАН на жалбоподателя, реално на същия е осигурена възможност да
се запознае лично със съдържанието на съставения против него АУАН за извършено
нарушение по ЗДвП, като видно от свидетелските показания на разпитаните пред РС
свидетели актът му е надлежно предявен на 21.11.2019г., подписан е от него на
същата дата, поради което правото му на защита е надлежно гарантирано. Според
настоящия състав на съда, техническото изготвяне на акта с предварително
подготвяне на неговото съдържание, което е извършено преди датата на
предявяването му, не следва да се квалифицира като съществено процесуално
нарушение, щом се установява по безспорен начин, че на 21.11.2019г. на
нарушителя е извършено предявяване на АУАН с изписано вече съдържание, като на
същата дата му е връчен и преписа от акта. При това положение и доколкото се
установява спазване на изискването на чл.40 от ЗАНН, то доводът изложен в
касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение се явява неоснователен.
В заключение по отношение на наложената санкция следва
да бъде посочено, че след извършената преценка относно размера на
наложената „глоба“ и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“,
районният съд правилно е приел, че същите са определени правилно.
Предвид гореизложеното като е приел, че нарушението е
безспорно доказано, районният съд правилно е приложил материалния закон. Пред
касационната инстанция не бяха представени нови писмени доказателства, които да
налагат правни изводи, различни от тези на районния съд.
С оглед горното, настоящата инстанция
счита, че оспореното решение е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, поради което следва да се остави в сила. При този
изход на делото разноски в полза на жалбоподателя не се следват.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК,
Административен съд – Хасково,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №260031/24.11.2020г., постановено по НАХД № 123
по описа за 2020 година на Районен съд – Харманли .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.