Определение по дело №397/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 324

 

гр. Пазарджик, 28.06.2019 г.

 

Пазарджишкият  окръжен  съд,  гражданска  колегия,  в  закрито

заседание на двадесет и осми юни…....……………………………

през две хиляди и деветнадесета година........................ в  състав:

 

                                Председател: МИНА ТРЪНДЖИЕВА

                                       Членове: АЛБЕНА ПАЛОВА

                                                     ВЕНЦИСЛАВ МАРАТИЛОВ

 

при секретаря………………........…......…… .и в присъствието на

прокурор……………….........……. като разгледа докладваното от

окръжен съдия Албена Палова..…..….в. гр. дело № 397 по описа

за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Съдът е сезиран с въззивна жалба от И.Н.Ш., ЕГН **********,*** против отказ на ЧСИ М.А., рег. № 884 и район на действие Окръжен съд Пазарджик да го конституира като взискател на основание чл.429, ал.1 от ГПК на мястото на удовлетворения взискател по делото Национална агенция по приходите. В жалбата се твърди, че тъй като жалбоподателят погасил изцяло задълженията на длъжника, имал право на основание чл.429, ал.1 от ГПК да бъде конституиран като взискател на мястото на удовлетворения такъв. Нямало значение, че производството по делото било приключено, тъй като това не означавало, че то е прекратено, защото не били налице основанията на чл.433 от ГПК. Искането е обжалваното изпълнително действие да бъде отменено.

         В законния срок е постъпило писмено становище на ЧСИА. с искане жалбата да бъде оставена без уважение.

         Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, намира жалбата за недопустима по следните съображения:

          Правото на обжалване на определено действие на съдебния изпълнител може да възникне само в онези случаи, в които законът изрично е предвидил възможността за обжалване като последица от това действие. Ако подобна възможност не е предвидена в закона, следва да се приеме, че действието е от категорията на необжалваемите и не подлежи на контрол по пътя на инстанционното производство. В разпоредбата на чл. 435, ал. 1-5 от ГПК законодателят изрично е посочил подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, както и условията, при които тези действия могат да бъдат обжалвани. Изброяването в чл. 435 от ГПК на подлежащите на обжалване действия е изчерпателно и поради това онези от тях, които не са изрично посочени, не подлежат на съдебен контрол по пътя на обжалването. Касае се за императивна правна норма, която не може да бъде тълкувана разширително, а само в смисъла, който е вложен в нея. /В този смисъл – решение № 301/24.02.2011 г. на САС по ч.гр.д. № 332/2011 г./.

         Съгласно чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. Съгласно ал.3 на същия чл.435 пък постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.  

Извън така посочените изпълнителни действия други действия на СИ не могат да бъдат обжалвани от длъжника. Суброгацията в изпълнителния процес е уредена в чл.429 от ГПК и там не е предвидена изрична възможност отказ на ЧСИ да конституира като взискател трето лице, което желае да се суброгира в правата на удовлетворения взискател. В настоящия случай жалбоподателет е ипотекарен длъжник и за целите на изпълнителното производство той се приравнява на длъжник, а правото на обжалване действията на съдебния изпълнител за длъжника е уредено в чл.435, ал.2 и 3 от ГПК, както и в изрично посочените от закона случаи, но процесният не е измежду тях.

На настоящия съдебен състав е известна практиката на Пловдивския апелативен съд, формирана с Определение № 549/18.12.2018 г. по ч.гр.д. № 654/2018 г., в която се приема, че твърденията на едно лице, че има качеството на взискател по отношение на длъжника обосновават и неговата процесуална легитимация на взискател, „…а дали той в действителност притежава такова качество е въпрос по същество досежно основателността на жалбата при преценката дали договора за цесия, на който се позовава, сочи наличие на основание да бъде конституиран като взискател“. 

         По този въпрос обаче е налице и формирана практика в противоположния смисъл – напр. Определение № 411 от 20.06.2019 г. на ВнАС по в. ч. гр. д. № 309/2019 г., в което се приема, че с нормата на чл. 429 от ГПК са уредени хипотезите на разширяване на субективните предели на изпълнителния лист спрямо субектите, които изрично са посочени в същия като носители на субективните материални права и задължения. В ал. 1 на посочения текст от ГПК са уредени хипотезите на разпростиране действието на изпълнителния лист спрямо наследниците и частните правоприемници на взискателя. С изр. 2 на ал. 1 от чл. 429 от ГПК законодателят е предоставил в правомощията на СИ да преценява приемството в хода на изпълнителния процес въз основа на писмени доказателства /формална проверка от външна страна/. Възникнал спор в тази насока обаче /който се състои в това кой от претендиращите е носител на субективните материални права и задължения поради настъпило правоприемство/ винаги се разрешава от съда, а в настоящия случай такова разрешение липсва.

         Настоящият съдебен състав възприема изцяло становището, изразено в цитираното  Определение № 411 от 20.06.2019 г. на ВнАС по в. ч. гр. д. № 309/2019 г., поради което намира подадената жалба за недопустима и счита, че следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея гражданско дело следва да бъде прекратено.

         Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

         ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Н.Ш., ЕГН **********,*** против отказ на ЧСИ М.А., рег. № 884 и район на действие Окръжен съд Пазарджик да го конституира като взискател на основание чл.429, ал.1 от ГПК на мястото на удовлетворения взискател по изп.д. № 20168840401230 по описа на ЧСИ М.А. и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 397/2019 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.

         Определението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: