РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Благоевград, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора Х. Янк. Г.
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241200600599 по описа за 2024 година
Образувано е от подадена от служебния защитник – адв. Г. Б.
въззивна жалба срещу осъдителната присъда по н.о.х.д. № 494/2023 г. по
описа на РС – Сандански. Жалбата на защитника, след допълването и
конкретизацията й чрез личното й подписване, е с искане за намаляване
размера на общото наказание лишаване от свобода от три на две години.
При пледирането си отправя и искане за намаляване на размера на
гражданския иск, поради това че подсъдимият като не работи , няма трудови
доходи.
Представителят на ОП-Благоевград аргументира неоснователност
на искането за намаляване размерите на отделните наказания, респ. на общото
за съвкупността от престъпленията, тъй като балансът между смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства, определя като справедливото отмерването им,
именно около средните им размери. Няма основание и за поисканото
намаляване размера на гражданския иск.
Законовият представител на гражданския ищец също се
противопоставя на основателността на искането за изменението с аргумента,
че подсъдимият не се очаква да се поправи.
Подсъдимият определя поисканото намаляване на наказанието
реално с 5-6 месеца като оправдано, защото вече се е поправил и се
отвращава от това, което е направил.
Благоевградският окръжен съд, след като извърши цялостна
проверка на атакуваната присъда, съобразно правомощията си, намери
1
следното:
Тя e постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила по смисъла на 348, ал. 3, т.1 и т.2 от НПК и следва да бъда отменена,
като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. Основанията за това са следните:
С диспозитива на присъдата подс. В. е признат за виновен в
извършването на продължавано престъпление по чл.159, ал.6 от НК, както и
за четири отделни престъпления по чл.155а, ал.2 от НК, макар че обвинението
е за съвкупност от 2 отделни престъпления по чл.155а, ал.1 и две по ал.2.
Очевидно не се касае само до техническа грешка в диспозитива на присъдата
при произнасянето по въпроса на чл. 301, ал.1, т.2 от НПК относно правната
квалификация на две от деянията, защото в мотивите към присъдата се
аргументира наличието на изпълнителното деяние по чл.155а, ал.1 от НК -
събирането на ** – А.-М. Д. и П. И., както и наличието на изпълнителното
деяние по ал.2 - * Д. Т. и А. И. и едновременно с това се сочи, че се
определят отделни наказания „За престъпленията по чл.155а, ал.2 вр. с ал.1
от НК / ред. ДВ бр.74 от 2015 год./, които са четири отделни деяния с
различни пострадали лица..“, т.е в противоречие с правните изводи от
мотивите за обективна и субективна съставомерност като съвкупност от две
престъпления по ал.2 и две по ал.1 на чл.155а от НК, пък се сочи, че
отделните наказанията са за престъпленията, посочени в диспозитива на
присъдата – т.е само за такава по ал.2. Произнасянето за различната правна
квалификация за две от престъпленията от обвинението е в нарушение на
едно от основните права на подсъдимия - правото да разбере в какво точно е
обвинен, което принципно е остранимо при въззивната проверка, но в случая
има и противоречие между двете части на присъдата, както и противоречие в
самите мотиви, относно съществения въпрос, което води до лисата на
мотиви, която вече може бъде отстранена само при ново разглеждане на
делото.
Освен това, в протокола за проведеното съдебно заседание от
районния съд на 31.10.2023 г., в което съдебно заседание е постановена
атакуваната присъда е посочено започване на същото в 11,15 часа, като след
изслушване на последната дума на подс. К. В., в протокола е отразено, че в
11,50 часа съдът е счел делото за изяснено и се е оттеглил на тайно
съвещание за постановяване на присъдата, съвещанието е приключило в 12,45
часа, като съдът бил постановил присъдата си, след което в протокола е
отразено, че съдебното заседание е приключило в 12,50 часа. Видно от
приложената след протокола за с. з. присъда на хартиен носител, подписана
саморъчно от съдебния състав, който я е постановил, същата представлява
свален на хартиен носител електронно подписан документ на присъдата,
намиращ се и част от електронната папка на делото, като от отразяването в
същата и от информацията в електронната папка на делото, се установява, че
макар и присъдата да е с № 30 от 31.10.2023 г., електронното подписване на
същата е станало от съдията на същата дата но в 15,48 часа, а от вторият
съдебен заседател на 15,53 часа, т.е близо три часа след откритото с. з., в
което съгласно хартиения носител на делото е постановена присъдата.
В конкретния случай са допуснати от районния съд съществени нарушения на
разпоредби от р. 6 на Глава 20 от НПК „Постановяване на присъдата".
Съгласно разпоредбата на чл.311, ал.1,т.7 от НПК в протокола за съдебното
заседание се вписва обявяването на присъдата по съответния ред, като преди
това в чл.310 е посочено, че след оттегляне на съда на тайно съвещание съдът
постановява присъдата, която изготвя в ЕИСС и я обявява незабавно след
като е подписана с КЕП от всички членове на състава на съда. Приложената
2
по делото на районния съд присъда в хартиения й вариант е подписана от
съдията и съдебните заседатели, участвали в нейното постановяване, но този
хартиен вариант не може да се приеме, че е постановеният при съвещанието,
защото приложеният документ на хартия е копие на електронно подписания
документ на присъдата, но електронното подписване на присъдата е часове
след заседанието.
Поради горното от документите в хартиения носител и в
електронната папка на делото следва да се приеме, че преди постановяването
и неотразеното в протокола обявяване на присъдата на страните по делото в
откритото с. з. присъдата по делото не е била подписана с КЕП от съдебния
състав, защото това е станало след това и същата присъда не е била подписана
със саморъчния подпис на съдията на хартиения носител, приложен по
делото.
С оглед изложените по-горе съображения според въззивната
инстанция при постановяване и подписване на присъдата са допуснати
нарушения на императивни разпоредби – чл.310, ал.1 от НПК, като в случая
макар и да е отразено в протокола за с. з., че съдът се е оттеглил на тайно
съвещание, следва да се приеме, че присъдата не е постановена и подписана
при това тайно съвещание преди неотразеното й обявяване на страните по
делото в откритото с. з., тъй като няма по делото подписан хартиен вариант
на присъдата на тази дата, а електронното подписване е часове след с. з., в
което е посочено, че е постановена, поради което от начина и времето на
подписване на присъдата може да се направи извод, че липсват подписи на
присъдата, както изисква задължително законът, заради които съществени
процесуални нарушения според въззивната инстанция следва да се приеме
нарушение на правилото при постановяване на присъдата същата да е
подписана от съдебния състав и обявяването на страните да следва незабавно
подписването на присъдата, което по смисъла на чл.348, ал.3,т.1 от НПК е
абсолютно основание за отменяване на присъдата, защото е ограничило
правата на подсъдимия и на прокурора с приключване на делото в с. з. с
неподписана присъда. Посоченото процесуално нарушение при
постановяване и обявяване на присъдата не може да бъде отстранено от
въззивната инстанция, тъй като същото засяга извършени действия
/постановяване и обявяване на присъда/, които не могат да бъдат повторно
извършени от въззивната инстанция без да се засегнат съществено правата на
всички страни, участвали в делото пред първоинстанционния съд.
Констатираното нарушение не може да се третира като формално, а е от
категорията на особено съществените, защото рефлектира върху редовността
на съдебния акт, като го опорочава. Всички отклонения от правилата за
поредността на съдебни действия по чл.300, чл.301 и чл.310, ал.1 от НПК за
постановяването на присъдата всякога обоснова съществено процесуално
нарушение от категорията на абсолютните, защото те имат фундаментално
значение за гарантиране процесуалните права на страните. Установеният в
НПК задължителен ред за формирането на действителната воля на решаващия
орган е гаранция за законността на решенията на съда и за осигуряване
разкриването на обективната истина. След като процесуалният закон
предвижда специални изисквания при обективирането на окончателното
съдийско решение, нарушаването им неизбежно резултира в незаконност на
присъдата, без да е налице необходимост да се изследва до какви конкретни
отрицателни последици за страните се е стигнало и дали, в крайна сметка,
наказателноправното положение на подсъдимия би се подобрило на практика,
ако бяха спазени съответните разпоредби на чл.310 от НПК.
Мотивиран по този начин и на основание член 335, ал.2, в случая
3
на чл. 348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 30/31.10.2023 год., по н.о.х.д. № 494/2023
год. по описа на Районен съд–Сандански.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Сандански за ново разглеждане
от друг състав от стадия предаване на съд и подготвителни действия за
разглеждане на делото в съдебно заседание.
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4