Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 10.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година,
в следния състав
СЪДИЯ : М.
БОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 309 по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 694, ал. 1, т. 1 от
ТЗ.
В исковата молба ищецът Сдружение “Б.К.С.”, ЕИК********, твърди, че с Определение № 784/07.02.2019 г.,
постановено по търговско дело № 1520/2018 г. по описа на СГС, ТО, VI-3 състав, по направено от ищеца възражение са
изключени от списъка на приетите вземания вземанията на ответника Сдружение “Р.С.К.ПО К.”, ЕИК ********,
за сумите от 11 700 лева – главница по фактура № **********/01.12.2011 г.
и от 19 100 лева – главница по фактура № **********/02.09.2013 г., които
не са предмет на настоящото дело. Твърди, че направеното от него възражение е
оставено без уважение в останалата част срещу приемането на останалите
предявени от настоящия ответник вземания. Твърди, че претенцията на ответника
за вземанията по процесните пет фактури №№ **********/25.06.2018 г., **********/ 28.06.2018
г., **********/09.07.2018 г., **********/09.07.2018 г. и **********/ 09.07.2018
г., издадени от ответника доставчик Сдружение “Р.С.К.ПО
К.” на ищеца получател Сдружение “Б.К.С.”, е
неоснователна, тъй като фактурите не са подписани от Е.Д.- Председател на
Управителния съвет представлялащия Сдружение “Б.К.С.”, нито от упълномощено от него лице. Твърди също, че
в случая не следва да се прилага правилото на чл. 301 от ТЗ, тъй като от
момента на узнаването Сдружение “Б.К.С.” се е противопоставило на основателността и
дължимостта на претендираното вземане.
Ищецът твърди, че в процесните фактури е
посочено като основание: “обезпечаване на
колоездачно състезание”, но не е
описано какво точно се извършва, няма разбивка на дейностите. Твърди, че
липсват двустранно подписани констативни протоколи, удостоверяващи извършените
от ответника дейности по всяка от издадените фактури. Твърди, че процесните
фактури не са признати от ищцовото сдружение, не са осчетоводени, не са
отчетени в годишния отчет пред Министерството на младежта и спорта по Договор №
РСВП 36-00-1310/11.06.2018 г. между Министерството и Сдружение “Б.К.С.” за финансиране
дейността на БКС през 2018 г. по “Програма за
развитие на спорта за високи постижения за 2018 г.”,
поради което ищцовото сдружение не дължало плащане по фактурите.
Ищецът претендира да бъде установено несъществуването
на вземането на ответника спрямо ищеца в общ размер на 3 157 лева по
фактури №№ **********/ 25.06.2018 г., **********/28.06.2018 г.,
**********/09.07.2018 г., **********/ 09.07.2018 г. и **********/09.07.2018 г.,
включени в списъка на приетите от синдика вземания, обявен в Търговския
регистър на 12.12.2018 г. по партидата на длъжника и Сдружение “Б.К.С.” и одобрен с Определение
№ 784/07.02.2019 г. по търговско дело № 1520/2018 г. по описа на СГС, ТО, VI-3 състав.
В дадения срок ответникът Сдружение “Р.С.К.ПО К.” не е депозирал
отговор на исковата молба.
В дадения срок синдикът на Сдружение “Б.К.С.” представя
становище, че искът е допустим, основателен и доказан. Сочи, че вземанията по
процесните фактури нито са възникнали, нито са изискуеми. Сочи, че за
извършването на услугите, за които са издадени процесните фактури, ответникът
не е представил достатъчно доказателства. Сочи, че вземането не е осчетоводено.
Сочи, че в случая не е приложимо правилото на чл. 301 от ТЗ, доколкото веднага
след узнаването Сдружение “Б.К.С.” се е противопоставило относно основателността и
дължимостта на вземането, депозирайки възражение на основание чл. 690 от ТЗ
срещу предявеното от настоящия ответник в производството по несъстоятелност
вземане.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото не се спори и се установява от събраните
доказателства, че вземанията на ответника Сдружение “Р.С.К.ПО
К.” са предявени в
производството по несъстоятелност на Сдружение “Б.К.С.” с молба с вх. № 156793/29.11.2018 г.
Видно от служебно извършена справка в Търговския
регистър, в списъка на приетите вземания на кредиторите на Сдружение “Б.К.С.”, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, под т. 3 са включени процесните
вземания по
фактури №№ **********/25.06.2018 г., **********/28.06.2018 г.,
**********/09.07.2018 г., **********/09.07.2018 г. и **********/09.07.2018 г.,
обезпечение – няма. Съставеният от синдика списък на приетите вземания е обявен в Търговския регистър на 12.12.2018 г.
Срещу списъка на приетите вземания в частта, в която процесните
вземания на Сдружение
“Р.С.К.ПО К.” са приети, е
подадено от длъжника Сдружение “Б.К.С.” възражение с вх. №
167058/19.12.2018 г., което е оставено без уважение в тази част с Определение №
784/07.02.2019 г., постановено по търговско дело № 1520/2018 г. по описа на СГС, ТО, VІ-3 състав, обявено в Търговския регистър на 07.02.2019
г.
По настоящото дело са представени от ищеца фактури №№
**********/ 25.06.2018 г., **********/28.06.2018 г., **********/09.07.2018 г.,
**********/ 09.07.2018 г. и **********/09.07.2018 г., издадени от ответника доставчик
Сдружение “Р.С.К.ПО К.” на ищеца получател
Сдружение “Б.К.С.”, с наименование
на стоката (услугата) – обезпечаване на колоездачно състезание, с посечени дата
и място на провеждане.
Представено е от ищеца писмо до Министъра на младежта
и спорта с вх. № 09-00-4630/23 от 31.01.2019 г. в изпълнение на Договор № РСВП
36-00-1310/11.06.2018 г. по “Програма за
развитие на спорта за високи постижения за 2018 г.”, ведно с приложени отчети.
Съдът не кредитира представеното от ищеца заключение
на съдебна финансово-икономическа експертиза по друго търговско дело, тъй като
заключението не е събрано в настоящото производство по предвидения в ГПК ред.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 от
ТЗ от длъжника в производството по несъстоятелност за установяване
несъществуването на прието вземане на кредитор, срещу което е направил
възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, оставено без уважение от съда.
Производството
по чл. 694 от ТЗ има характер на съпътстващо производството по несъстоятелност.
Установителните искове, предявени на посоченото основание, се разглеждат от
друг състав на съда по несъстоятелност при наличието на специфични процесуално
правни предпоставки и преклузивен срок. Специалният закон регламентира още
особени изисквания във връзка с внасянето на държавните такси, вкл. и относно
субективните предели на силата на пресъдено нещо на постановените решения.
Извън горепосочените особености, производството по чл. 694 от ТЗ съставлява
общо, състезателно, исково производство.
Съдът намира, че
искът е предявен в преклузивния 14-дневен срок от датата на обявяване в
търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 от ТЗ, с което е
изпълнено изискването на чл. 694, ал. 6 от ТЗ.
По делото не се
оспорва и се установява от събраните доказателства и справка в Търговския регистър
по партидата на длъжника Сдружение “Б.К.С.”, че е налице процесуална легитимация на страните по
предявения отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Ответникът Сдружение “Р.С.К.ПО К.” е кредитор,
предявил в производството по несъстоятелност вземанията си, произтичащи от обективирани
в процесните фактури договори за услуга, като разновидност на договора за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД.
Процесните
вземания по фактури №№ **********/25.06.2018 г., **********/ 28.06.2018 г.,
**********/09.07.2018 г., **********/09.07.2018 г. и **********/ 09.07.2018 г.,
издадени от ответника на ищеца, са приети от синдика и включени в списъка на
приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ. Срещу списъка в
частта, в която процесните вземания по горецитираните фактури са приети от
синдика, е подадено възражение от длъжника Сдружение “Б.К.С.”, като същото е оставено без уважение от съда с
определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ и съдът е одобрил съставения от синдика
списък на приетите вземания.
Поради
изложеното съдът намира, че в случая са налице предвидените от закона
процесуални предпоставки и предявеният иск е допустим.
В
случая, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, по предявения отрицателен
установителен иск на ответника е указано, че следва да докаже, при условията на
пълно и главно доказване, валидно възникнало облигационно правоотношение между
него и ищеца, във връзка с което са издадени процесните фактури (съответната
фактура), извършването (изпълнението) на услугите, за които са издадени
процесните фактури, както и размера на вземанията по всяка от фактурите към
датата на предявяването на вземанията в производството по несъстоятелност.
Ответникът,
който носи доказателствената тежест за това при предявения отрицателен
установителен иск, не доказа валидно възникнало облигационно правоотношение
между него и ищеца, доколкото представените фактури не се установява да носят
подпис на представител на ищцовото сдружение.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че дори да се приеме, че между страните е налице
валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за услуга, изпълнението на възложената работа и нейното предаване на
възложителя обуславят правото на кредитора да претендира съответното договорено възнаграждение съгласно чл.
266, ал. 1 от ЗЗД, която норма предвижда, че поръчващият трябва да заплати
възнаграждение на изпълнителя за приетата работа. В случая ответникът не доказа
и не сочи доказателства да е изпълнил услугите, за които са издадени процесните
фактури, което би породило правото му да претендира заплащане на същите с оглед
приетата работа на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
Не се установява
и размера на процесните вземания.
По
изложените съображения съдът намира, че предявеният от длъжника отрицателен
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 694, ал. 7
от ТЗ, ответникът Сдружение
“Р.С.К.ПО К.” следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 50 лева.
Ищецът не претендира разноски по делото и не представя доказателства за
извършването на такива, поради което не му се присъждат разноски в настоящото
производство.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по иск с правно основание чл. 694,
ал. 1, т. 1 от ТЗ, предявен от Сдружение “Б.К.С.”, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, Столична община, район “Средец”, бул. “*********,
против Сдружение “Р.С.К.ПО К.”, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район “Кремиковци”, ж.к. “Враждебна”, ул. “***********,
че ищецът Сдружение “Б.К.С.” не дължи на
ответника Сдружение “Р.С.К.ПО К.” вземания в общ размер на 3 157 лева (три
хиляди сто петдесет и седем лева) по фактури №№ **********/25.06.2018 г.,
**********/ 28.06.2018 г., **********/09.07.2018 г., **********/09.07.2018 г. и
**********/ 09.07.2018 г., издадени от ответника доставчик Сдружение “Р.С.К.ПО К.” на ищеца
получател Сдружение “Б.К.С.”.
ОСЪЖДА на
основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ Сдружение
“Р.С.К.ПО К.”, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район “Кремиковци”, ж.к. “Враждебна”, ул. “***********, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 50 лева (петдесет лева).
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на синдика на Сдружение
“Б.К.С.” – М.Ш., на основание чл. 694, ал.4, изр. първо от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ :