Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 19.07.2021
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIII
въззивен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА Б.
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕН МИХАЙЛОВ
мл.с. КРИСТИНА
ГЮРОВА
при
секретаря Камелия
Стоянова, като
разгледа докладваното от съдия Б. ВНЧД № 1565 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по жалба от 22.03.2021 г. на
частния тъжител Б.Н.Т., чрез адвокат С.А. *** срещу разпореждане от 03.02.2021 г.
постановено по НЧХД № 9537/2020 г. по описа на СРС, НО, 97 състав, с което е
прекратено наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т.
1, вр. с чл. 24, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК.
С депозираната жалба се моли за отмяна на първоинстанционното разпореждане
и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия. Твърди се, че обжалвания съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен, постановен при съществени процесуални нарушения, защото
първия съд не е обсъдил съществената част от представените доказателства и
сочените в тъжбата доводи. Според жалбоподателят, неправилно е приетото от
първия съд наличие на основание за прекратяване на наказателното производство „
поради това, че описаното в тъжбата не съставлява престъпление“. Твърди се, че
за да стигне до този извод, първият съд е следвало да разгледа делото по
същество, а след като не е направил това, то и изложените в обжалваното
разпореждане мотиви сочат за предубеденост у съда и същият е следвало да се
отведе. Жалбоподателят е анализирал подробно в своята жалба изложените в
атакуваното разпореждане мотиви на първия съд, вследствие на което твърди, че неправилно
е приетото от този съд, че липсва описание в тъжбата на конкретни факти и
обстоятелства, обуславящи обективната и субективна страна на твърдяното като
извършено деяние, защото подобен извод може да се направи едва след разглеждане
на делото по същество. При така изложените съображения заявява, че неправилно и
необосновано първият съд е приел, че изложеното в тъжбата не съставлява
престъпление, поради което моли да бъде отменено атакуваното разпореждане, а
делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане по същество.
С
въззивната жалба не се прави искане за събиране на нови доказателства.
С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не
се налага събиране на нови доказателства, както и провеждане на въззивно
съдебно следствие.
В хода на съдебното производство пред
въззивния съд, процесуалният представител на частния тъжител Т. - адвокат С.А.,
поддържа подадената жалба и моли същата да бъде уважена, а разпореждането на
СРС за прекратяване на производството, като незаконосъобразно да бъде отменено.
Твърди, че всички елементи от състава на престъплението, за което е повдигнато
обвинение с частната тъжба се явяват доказани, възоснова на твърденията на
частния тъжител, така и от представените по делото доказателства. Счита, че
съдът е ограничил предмета на доказване, като не е обсъдил представените по
делото доказателства, които доказвали извършването на противоправно деяние,
както от обективна, така и от субективната
страна. Според повереникът, вън от вниманието на съда е останало
обстоятелството, че подсъдимата е извършвала противоправни действия, съвместно
с трето лице – К., по отношение, на който е било направено искане за разпит в
качеството му на свидетел. Жалбоподателят оспорва изводите на районния съд за
това, че в процесния случай подсъдимата е изразявала своята гражданска позиция,
като намира същите за повърхностни и изведени в противоречие с приложените по
делото публикации, от които заявява, че се установявало обстоятелството, че
подсъдимата в прав текст обвинява тъжителя в извършването на корупционни действия,
а не, че дава просто оценки за дейността на държавните органи. Моли въззивния
съд да отмени атакуваното разпореждане и да върне делото на СРС за неговото
разглеждане по същество.
Защитникът на лицето, срещу което е
подадена тъжбата - адвокат П.Т., намира депозираната жалба за неоснователна и
като такава моли съда да я остави без уважение и потвърди разпореждането на
СРС, като правилно, законосъобразно и обосновано. Споделя изцяло съображенията и
анализа направен от първостепенния съд по отношение на инкриминираните в
тъжбата от частното обвинение изрази, заявявайки, че съдът правилно е приел, че
същите не разкриват признаците на престъпление от частен характер. Според
защитника нито едно от вменените на частния тъжител действия, не е опозоряващо
или унизително за неговата чест и достойнство. Твърди, че изразите в тъжбата
представляват критика на публичната дейност на частния тъжител, изразяване на
мнение по актуален обществен въпрос и в този смисъл не съставляват престъпление
по българския НК. Застъпва становището, че когато става дума за обществена
дейност, то подложените на критика лица, не могат априори да търсят отговорност
за престъпленията „обида“ и „клевета“. Продължава с твърдението, че с третата и
четвъртата група инкриминирани изрази се оспорват плановете и действията на
инвеститора, а не на физическото лице. По отношение на израза „шантажират ни с
проверки“, защитникът намира, че доколкото никой не може да бъде шантажиран
посредством проверка, то и не е възможно неговия адресат да бъде поставен в
негативна или унизителна светлина. Отбелязва, че свободата на словото по
обществено значими въпроси винаги е свързана с определена критика. В тази
връзка счита, че чувствителността на тъжителя към обществената критика не може
да обоснове извод, че е налице съставомерно извършено престъпление от
критикуващия го. По изложените съображения се моли да бъде потвърдено
разпореждането на първоинстанционния съд, с което е
прекратено наказателното производство като правилно и законосъобразно.
Повереникът на жалбоподателя – адв. А.
при упражняване правото си на реплика по чл. 295, ал. 1 НПК, изразява
несъгласие с доводите на защитата. Счита, че написаното от подсъдимата в
социална мрежа било резултат от отказа на частния тъжител да закупи предлагания
му имот от страна на лицето К., което било показателно за умисъла в действията
на подсъдимата. Посочва, че действията на подсъдимата и на лицето К. трябва да
бъдат разглеждани съвкупно, тъй като именно общите им деяния според повереника
имат отношение към доказването на субективното отношение на подсъдимата към
извършеното противоправно деяние. Твърди, че подсъдимата е оклеветила тъжителя
в редица свои изявления и то прикривайки своята самоличност, като е свързала
името му с противоправни действия насочени към общинската администрация и
съдебните органи. Сочи, че в атакуваното разпореждане на СРС не са били
разгледани всички изрази, инкриминирани с тъжбата, а на тези от тях, на които е
отделено внимание, е била дадена неправилна оценка. Изразява несъгласие с
тезата на СРС, който е приел, че изнесеното от страна на подсъдимата е в
рамките на свободата на словото, като подчертава, че районният съд не е обсъдил
въпроса, че в инкриминираните изрази фигурира личността и името на тъжителя, на
който са приписани корупционни действия по отношение на органите на държавно
управление и в този смисъл навежда доводи за наличието на ограничения на
свободата на словото свързано с разпространението на неверни и клеветнически
твърдения.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата на процесуалния представител
на частния тъжител и жалбоподател по делото, представените по делото
доказателства, становищата на страните в хода на въззивното съдебно
производство, и след като провери в съответствие с чл.314 НПК изцяло
правилността на атакуваното разпореждане, констатира, че не са налице основания
за неговото отменяване, поради следните съображения:
Въззивната инстанция намира депозираната жалба
от частния тъжител Б.Н.Т. срещу разпореждането на СРС, НО, 97-ми състав за
процесуално допустима, т.к. изхожда не само от процесуално легитимиран за това
правен субект, но също така е депозирана в законоустановения 15 дневен срок по
чл. 250, ал. 5 НПК.
На 20.07.2020 г. е внесена в СРС частната тъжба
от частния тъжител Б.Н.Т., с която се повдига обвинение на А. Николова С., за
престъпление по чл.147, ал. 1, пр. 1 във вр. чл. 148, ал. 1 т. 2, пр. 2, във
вр. т. 3, пр. 1 НК.
Към частната тъжба са приложени следните писмени
документи – извлечение от социална мрежа – Фейсбук от група Кръстова вада
Изток; извлечение от социална мрежа –
Фейсбук от група Кръстова вада Запад; Определение №17682/23.12.2019 г.
постановено по адв. Дело №13473/2019 г. на Върховен административен съд, второ
отделение; Определение №7631/10.10.2019 г. постановено по адм. Дело №5361/2019
г. на Административен съд, София – град, второ отделение; Скица на поземлен
имот №15-529898-14.06.2019 г. на АССГ; Скица на поземлен имот
№15-579172-27.06.2019 г. на АССГ; Скица на поземлен имот №15-579175-27.06.2019
г. на АССГ; Скица на поземлен имот №15-579180-27.06.2019 г. на АССГ.
Частният тъжител Б.Н.Т. е отправил с частната
тъжба доказателствени искания към първоинстанционния съд, а именно, да бъдат
допуснати до разпит следните свидетели – И.А.П., С.С.С., Р.Д.К., Ц.Б.Б., с
които да докаже твърденията си.
С разпореждане от 03.02.2021 г.
съдията-докладчик по нчхд № 9537/2020 г., по описа на СРС, НО, 97 състав е
прекратил наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1,
т.1, вр. чл. 24, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК. За да прекрати
наказателното производство, съдията-докладчик е приел, че нито един от
инкриминираните изрази не съдържа твърдение за позорни факти, свързани с
личността на тъжителя, нито пък му приписва извършване на престъпление. В този
смисъл, съдията - докладчик при СРС е приел, че в тъжбата не е описано
съставомерно деяние и посочените в нейното съдържание факти не могат да бъдат
субсумирани под състава на престъплението „клевета“.
Преди да изложи правните си аргументи по
отношение правилността на атакуваното разпореждане, настоящият съдебен състав
намира за необходимо да посочи, че счита възражението на частния тъжител за
това, че съдията-докладчик се е произнесъл преждевременно по въпроса за несъставомерност на описаното в тъжбата,
отговорът на който е следвало да даде след обсъждане на доказателствата, за
неоснователно. Настоящият съдебен състав е на становище, че и след измененията
в НПК с ДВ бр. 63/2017 г., е налице правомощие за съдията-докладчик да прекрати
наказателното производство по дела от частен характер, ако прецени, че
описаното в тъжбата не съставлява изначално престъпление от частен характер,
поради липсата на описани съставомерни признаци на деянието. Това е така,
защото преценката за съставомерност на описаното в тъжбата деяние, попада в
обхвата на проверката за редовност на тъжбата по чл. 81, ал. 1 от НПК.
Посочената разпоредба изисква в тъжбата да са изложени обстоятелствата на
престъпление, преследвано по тъжба на пострадалия. В този смисъл,
съдията-докладчик следва да извърши преценка дали описаните в тъжбата
обстоятелства сочат на осъществен състав на престъпление и то на такова,
преследвано по частен ред. Такова съотнасяне на описаните от частния тъжител
факти към материалния закон представлява своеобразна необходима предварителна
оценка на твърденията му, която гарантира, че в съдебно заседание ще се
разгледат само такива обвинения, които обективно могат да ангажират
наказателната отговорност на дадено лице за деяние, което се преследва по
инициатива на пострадалия. Това от своя страна води до оптимизиране на
правораздавателната дейност, каквато именно е целта на правомощието на
съдията-докладчик по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК. При извършване на тази преценка,
съдията - докладчик се ограничава единствено до изложеното в тъжбата, като само
въз основа на него изгражда изводите си, дали описаното деяние съставлява
престъпление или не, без да се занимава с въпроса за неговата доказаност. Или
казано по друг начин - проверката е изцяло правна и се основава единствено и
само на прочита на тъжбата, и въведените в нея твърдения. В този смисъл,
съдията - докладчик в разпоредително си заседание не следва да обсъжда
доказателствата, когато такива са приложени по делото, респ. не изгражда
правните си изводи въз основа на тях, а само въз основа на описаните в тъжбата
факти. Това е така, защото обстоятелствената част на тъжбата очертава предмета
на доказване по дела от частен характер или така, както обвинителният акт
очертава предмета на доказване по дела от общ характер. В случая, както при
делата от общ характер, така и при делата от частен характер е недопустимо в обстоятелствената част на процесуалния
документ иницииращ съответното производство да бъдат изложени в „насипно“
състояние твърдения, без същите да се намират в логична последователност и
взаимовръзка, защото по този начин се ограничава възможността на решаващия съд
да възприеме правилно волята на страната, която ги излага, от една страна, а от
друга страна се ограничава правото на защита на лицето, срещу което същите са
насочени, а именно да разбере, за какви точно действия или бездействия
извършени от него се цели ангажиране на наказателната му отговорност. Липсата
на яснота във волята на обвиняващата страна винаги води до процесуалната
възможност за решаващия съд да упражни правомощията си по прекратяване на
наказателното производство, в противен случай би се стигнало до злоупотреба с
правото, както и до неоснователно ограничаване на правата на лицето, чиято
наказателна отговорност се търси без за това да са изложени в иницииращия
документ конкретни факти и обстоятелства очертаващи негово противоправно
поведние. С оглед на изложеното, възраженията на частния тъжител, са
неоснователни. Когато съдът установи, че описаното в тъжбата не съставлява
престъпление, съдията-докладчик прекратява наказателното производство с
разпореждане, както е постъпила и контролираната инстанция в настоящия случай.
Неоснователни са и доводите на повереникът,
че съдията-докладчик не се е произнесъл по всички посочени в тъжбата, като
засегнали тъжителя, изрази. Напротив, след внимателно и прецизно обследване на
съдържанието на частната тъжба, въззивния съд констатира, че предмет на
подробен анализ от страна на първата инстанция са били всички твърдени от тъжителят
Т. изрази от публикациите в социалната мрежа „Фейсбук“, за които изрази твърди,
че изхождат от лицето, срещу което е насочена тъжбата С. и които твърди, че е възприел като клеветнически. Също
така, възражението на повереника, че поведението на лицето, срещу което е
насочена тъжбата С. и поведението
на лицето Р.К. не са били разгледани съвкупно, за да се установи твърдяното
престъпление, не могат да бъдат споделени. Подобен подход поначало е
недопустим, защото по дефиниция наказателната отговорност е лична и всеки
отговаря за извършените от него лични действия. Следователно, наказателна
отговорност може да се носи, но само за лично изказани от лицето С. думи и
изрази, ако те осъществяват състав на престъпление, но не може да се носи
отговорност за чужди публикации, независимо дали това лице, срещу което е
насочена тъжбата и едно друго лице споделят същите мнения, твърдения и
становища. Доколкото наказателната отговорност е лична, то и в частната тъжба
следва да бъде описано конкретното деяние, с което се твърди да е извършено
престъпление от лицето, срещу което е подадена тъжбата. В конкретния случай, в
частната тъжба са посочени публикации от социалната мрежа „Фейсбук“, чийто
автор се твърди да е лицето Р.К., но независимо от това сам частният тъжител е
преценил да насочи обвинението си единствено към лицето С., поради което не
може да се възприемат като основателни възраженията на жалбоподателя, че
неправилно са били оценени инкриминираните изрази от страна на първия съд с
оглед техния автор, защото е видно, че те не изхождат от лицето срещу което е
насочена тъжбата, а от едно трето лице, какъвто е Р.К..
С тъжбата, лицето, срещу което е подадена
тъжбата С. е обвинена да е извършила престъплението „клевета“ – с конкретни
изрази, употребени според частния тъжител в едни и същи публикации в социалната
мрежа „Фейсбук“, в които според него е и разгласила неистински позорящи
обстоятелства за частния тъжител.
За да бъде осъществен съставът на
престъплението „клевета“, по смисъла на чл. 147, ал. 1 и сл. от НК, е
необходимо, от обективна страна, да бъде установено, че субектът на
престъплението е разгласил неистинско позорно обстоятелство за пострадалото
физическо лице или му е приписал неизвършено от него престъпление.
Първата,
алтернативно предвидена, в диспозицията на чл. 147, ал. 1 НК, форма на
изпълнително деяние на престъплението „клевета“ - разгласяване на позорно
обстоятелство за другиго, се осъществява чрез довеждане до знанието на трети
лица на твърдения за съществуването на определен факт, свързан с личността на
пострадалия - относно неговото минало или настоящо поведение, укоримо от гледна
точка на господстващия морал (вж. решение № 464/1281 г. на ВС, І н. о.) прояви
от личния му живот, негови служебни или обществени изяви или отрицателни
качества, които са, от една страна, неверни, несъответни на обективната
действителност, а от друга - са от естество да накърнят доброто му име в
обществото, тъй като характеризират отрицателно личността на пострадалия.
Втората
възможна форма на изпълнително деяние, инкриминирана в разпоредбата на чл. 147,
ал. 1 НК - приписване другиму на извършено престъпление, се осъществява чрез
довеждане до знанието на трети лица, от страна на престъпния деец, на
твърдения, че пострадалият е извършил конкретно престъпление, което той в
действителност не е извършил (в този смисъл решение № 464/1981 г. на ВС, І н.
о., решение № 80/1998 г. на ВКС, І н. о.).
Престъплението,
уредено в цитирания законов текст, е резултатно, като за довършеността му се
изисква твърденията на дееца в посочения по-горе смисъл да са доведени до
знанието на поне едно трето лице, явяващо се в случая предмет на посегателство.
За съставомерността на деянието от обективна страна не е необходимо деянието да
е извършено присъствено спрямо пострадалия.
От субективна страна, клеветата е
престъпление, което може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален
умисъл. Във всички случаи обаче субектът трябва да съзнава позорния характер на
разгласяваното обстоятелство или престъпният характер на приписваното деяние,
както и неистинността на позорното обстоятелство или това, че пострадалият не е
извършил приписваното му престъпление (решение № 745/1991 г. на ВС, ІІІ н. о.).
При
обективната и субективна съставомерност на дадено деяние по горепосочените
признаци на престъпния състав, за дееца възниква отговорност за осъществен
състав на престъплението „клевета“.
Това
посочване на обективни и субективни признаци от състава на престъплението
„клевета“ се наложи, поради направените от страна на жалбоподателят доводи,
искания и възражения, с които се моли отмяната на обжалваното разпореждане. При
така очертаната по-горе фактология изводима от депозираната от частния тъжител
тъжба срещу лицето С. и при нейната съпоставка с правния анализ на материално
правната норма, очертаваща престъплението „клевета“ по чл. 147 НПК, настоящият съдебен състав, така както е счел
и съдията-докладчик при СРС, намира че инкриминираните с тъжбата изрази, които са категоризирани от тъжителя
като клеветнически, не биха могли да бъдат подведени нито под признака
„разгласяване на позорно обстоятелство за другиго“, нито под този „приписване
на престъпление“. Изложението
на обстоятелствата на престъплението, включени в тъжбата, правилно са били обособени от съдията - докладчик в четири
насоки, като за всяка една същият е изложил правно обосновани изводи за това,
защо не изпълват състава на търсеното като извършено от лицето С. престъпление
„клевета“, които изводи са направени в пълно съответствие с доктрината и
съдебната практика.
Верни са в
този смисъл съжденията на съдията - докладчик при СРС за това, че изразите „Гл.
архитект с нечувана скорост изпрати хора от Общински строителен контрол, които са му пряко подчинени да проверяват
къщата на Р.К. дали била законна, защото документите доказващи законността на
къщата на Р., били „загубени“. Сигналът е пуснат от инвеститора Т.. Явно ще
има голям натиск и ще се използват всякакви инструменти...Но това не е първият случай!“. „ ... Но за съжаление вещото лице не
поиска да отговори на въпросите зададени от адвокатката на Р., доказващи
правния му интерес и така делото го ПРЕКРАТИХА, защото Р.нямал правен
интерес и въобще не се стигна до
разглеждане на нарушенията. Видно беше от самото начало, че и съдийката
беше на тяхна страна.“ „...След
прекратяване на делото, инвеститорите се опитаха да му продадат парцела под
къщата, в която живее и се намира в
непосредствена близост до техния проект, като резултат от присъдените им
разноски за адвокатски хонорари, уж «заплатени» на ръка от собствениците на
част от парцела на адвокатската кантора на съпругата на един от инвеститорите Б.Т.
– С.Л., която е и съсобственик във
въпросния парцел и проект.“.. не представляват конкретни позорящи
личността на частния тъжител факти и обстоятелства или твърдения за конкретно
извършено престъпление. Както
правилно е посочил съдията-докладчик при СРС, заявеното обстоятелство, че
частният тъжител Т. е подал сигнал за незаконна постройка, като израз на
стремежа му да намери съдействие от компетентните органи и разрешение на даден
проблем, не описва действия свързани с морално укоримо поведение на тъжителя, а
отразява предприети от негова страна действия по сигнализиране на общинския
строителен контрол чрез упражняване на законоустановеното си право да подава
жалби и сигнали с цел защита на нарушени права и законни интереси, независимо
от това как същото ще бъде възприето от противната страна в спора. Настоящият
съдебен състав се солидаризира с изводите на съдията-докладчик при първия съд,
че по отношение на инкриминирания израз, касаещ получени адвокатски хонорари от
адвокатската кантора на съпругата на тъжителя Т., „уж «заплатени» на ръка от
собствениците на част от парцела“, отново не навежда към доводи за осъществено
от страна на частния тъжител Т. поведение в противоречие с общоприетите морални
принципи и норми, като не може да се приеме дори, че адресат на инкриминирания
израз е частния тъжител. Направеното от страна на тъжителя тълкуване на
инкриминирания израз, че същият внушавал, че „инвеститорите сме се опитвали да
продадем парцела под къщата, в която живее г-н К., чрез машинация с разноски за
адвокатски хонорари уж заплатени на ръка“, е резултат единствено на неговото
субективно възприятие и предположение. В тази връзка следва да се отбележи,
че субективното тълкуване и възприемане на инкриминираните изрази като позорящи
от страна на частния тъжител, е обстоятелство, което е ирелевантно за
съставомерността на престъплението „клевета“. За да бъде ангажирана наказателна
отговорност за инкриминираното престъпление е необходимо позорните
обстоятелства да се свързват пряко с личността на тъжителя, а не тази връзка да
се извежда чрез тълкуване, предположения или аналогия.
Законосъобразно
съдията-докладчик от първоинстанционния съд е постановил, че не могат да се
приемат за клеветнически по отношение на частния тъжител Т. и следните изрази :
„...нека сега аз да разоблича всяко написано твърдение
от г-н Т.. Лъжа номер 1: Според г-н Т., делото приключи с
решение за законосъобразност на сградата, като в мотивите ясно подробно е
обяснено защо. Истината е, че ДЕЛОТО БЕШЕ ПРЕКРАТЕНО, като въобще не се стигна
до разглеждане на нарушенията при издаването на плана, тъй като вещото лице
извъртя нещата така, че Р.нямал правен интерес да води това дело!“
Лъжа номер 2: Има входирано мотивирано предложение от инвеститора г-н Р.К. за плътно
застрояване на 7 етажна сграда.
...За съжаление Гл. Архитект З. не отговори веднага, а изчака удобно няколко месеца, за
да изгубим делото и на втора инстанция...
да спрем безумния проект на инвеститора.
Лъжа номер 3: Г-н инвеститора твърди «не сме използвали максималните възможности за
застрояване, което ни позволява общия устройствен план, например вместо
възможните 75 м., сме проектирали сграда 50 м. височина и то, само частично в
позволената зона!»
Истината е, че
това твърдение е манипулативно, защото:
1. Г-н
инвеститорът изкарва нещата така, че е съвсем добронамерен в своите намерения,
тъй като не е искал да построи по-висока сграда. Но всъщност той се е
възползвал от скандалния чл.27, ал.3 от ЗУТ, четири месеца преди депутатите да
премахнат този член (след скандала с «Апартаментгейт»
и «Златен век», ...НО Гл. Арх. е
преместил зоната за високо и ниско строителство с 13 метра. ... получаваме
3357,6 незаконно увеличени кв.м. застрояване само от преместване на границата
за високо строителство! ...Преди това сметнахме законно позволената площ, която
беше 19733,6 кв.м.! Разликата е почти двойно увеличение на позволеното
застрояване! Според вас отговаря ли на
истината твърдението на инвеститора г-н Т.?
Лъжа номер 4: Инвеститорът твърди, че е предвидена офис сграда, само, че в Заповедта за
одобряване на планът РА50-625/20.10.2019 пише, че се одобрява само за жилищно
строителство (виж рис. 7 и 8)
Лъжа номер 5: «Ще изградим и дарим прилежащите улици в района (подземна инфраструктура,
асфалтиране, тротоари, дървета в тротоарите и улично осветление с умни улични
лампи». С тази своя Зповед Гл. Арх. На СО, вместо да реши проблема на целия
регулационен кв.105, м.Кръстова вада, лишава
седем съседни имота от възможността изобщо да бъде реализирана някога тази
улица, ...“.
Въззивната инстанция се съгласява с
извода на съдията-докладчик, че така съобщените обстоятелства от лицето, срещу
което е насочена тъжбата – С., по съдържанието си не са нито позорни, нито
приписват на тъжителя престъпление. Настоящият съдебен състав, подобно на
проверявания съд намира, че дори и това лице да е обективирало негативно
оценъчно съждение по отношение на частния тъжител Т., използвайки инкриминираните изрази, то същото представлява
изразено от негова страна мнение в хода
на развил се дебат, отнасящ се до тема с голямо обществено значение, свързана с
презастрояването на кв. „Кръстова вада“, с оглед на което същото не е целяло
соченото от повереника опозоряване на частния тъжител. Това е така, защото
коментираните изявления, за които се твърди, че изхождат от лицето С.
представляват изразено в допустимата от закона форма мнение на автора относно
презастрояването на столичния кв. „Кръстова вада“. В случая несъмнено се касае
за негативна лична оценка за дейността на инвеститора и частен тъжител Т., но
не е налице укоримо от закона неприлично отнасяне към него и неговата личност.
Въззивните съдии се солидаризират с изложеното от съдията-докладчик при СРС, че
при засягане на важен обществен интерес е допустима засилена обществена
критика, именно с оглед на засегнатия изключително важен обществен интерес. В
този смисъл, използваните от лицето С. изрази, в които се оспорват определени
факти и обстоятелства представляват значима за обществото информация, при засягането
на обществено значими въпроси. С нейното разгласяване се е целяло да бъде
информирано обществото по теми представляващи обществено значими въпроси,
именно във връзка с възникналата обществена дискусия, свързана с презастояването
на столичен квартал. В този смисъл не би могло да се приеме, че изразеното
критично становище от страна на лицето С. по отношение на професионалната
дейност на частния тъжител, разгласено в рамките на разгърнала се обществено
значима дискусия по важен за обществото проблем, представлява разгласяване на
позорно обстоятелство или приписване на престъпление по отношение на частния
тъжител. Както вече се каза, лицето С. е
реализирала правото да формира и изразява свободно мнението си като гражданин
на Република България, установено в чл. 39, ал. 1 от Конституцията на
Републиката и чл. 10 § 1 ЕКПЧ. По този въпрос е налице значителна по обем
практика на ЕСПЧ, както и еднопосочна в последните години касационна практика
на ВКС по граждански и наказателни дела. Интерпретацията в решенията на ЕСПЧ
относно предвидените в чл. 10 § 2 Конвенцията ограничения в смисъл, че този
текст не въвежда ограничения за свободата на изразяване при политическото слово
или за дебатите по въпроси от обществен интерес (Morice v France 2015 г.), а на
гражданите се предоставя висока степен на защита на свободата на изразяване при
засягане на въпрос от обществен интерес, е изцяло възприета и от българските
съдебни инстанции. Следователно,
не е противоправно изказването на мнение с негативна оценка, пряко или косвено
засягащо конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във
връзка обществено значим въпрос за неограничен кръг лица от общността, свързан
с неговия пост, дейност или занятие, какъвто именно е настоящият случай. При
това положение се налага изводът, че инкриминираните изявления, за които се
твърди, че изхождат от лицето С., макар остри и будещи нееднозначни реакции, са
насочени да повдигнат въпроси от публичен интерес, поради което не е необходимо
и не следва да бъдат санкционирани в едно демократично общество. Обратното би
довело до необосновани и ненужни ограничения в свободата на всеки гражданин да
формира и изразява мнение по обществено значими въпроси интересуващи значителен
кръг от лица.
Следва да се
отбележи отново, че вложеният от страна на тъжителя Т. смисъл, че с
инкриминиранираните изрази му се приписват „задкулисни нечисти схеми с
общинската администрация и съда“, както и че се внушавало, че е манипулирал
вещото лице и е въздействал на съда, отново е израз единствено на субективното
му възприятие. В така посочените изрази липсва на свой ред и необходимата
конкретика, за да се обосноват и индивидуализират тези изрази като
клеветнически за личността на частния тъжител Т.. Както вече се каза,
асоциациите и интерпретациите, които е породила съобщената информация от страна
на С. у частния тъжител нямат отношение към наказателната ѝ отговорност и
не могат да породят такава, тъй като за съставомерността на деянието е съществена
конкретиката на разгласените
факти и обстоятелства. Те трябва да
бъдат обективно твърдяни, съобщени, а не да се подразбират, да почиват и да изхождат
от индивидуално, от собствено въображение на лицето, което счита, че с тези
изрази се накърнява неговата чест и достойнство. Позорността на тези обстоятелства, в
случая са продукт на субективен прочит от страна на частния тъжител, а за
лицето С. на оценъчни нейни субективни съждения, изводи и определен начин на
мислене, за което не може да се носи наказателна отговорност.
Аналогичен е
случаят по отношение на следващите инкриминирани от частния тъжител изрази:
„ В нито една
друга група, никой не ми е правил подобна забележка, напротив хората оценяват
целия ни труд, а също така и получаваме доста съчувствие от факта, че дори вече ни шантажират с проверки на собствения
дом, който се намира непосредствено до бъдещата сграда. Явно също така не
ви интересува това, че ще останем без улица, достъп и канализация няколко къщи
или че, ще има още по-голямо задръстване, защото всеки квартал е проектиран за
определено количество хора, жилищна площ. В момента няма нито достатъчно улици,
нито пък детски градини, нито училища и проблема ще се задълбочава. Жалко че
смятате така!“
„Явно не
осъзнавате за какъв гигантски проект става въпрос. Един подпис не е достатъчен,
хората трябва да се информират. Квартала все още е с много малко хора, повечето
блокове са празни или живеят чужденци и наематели. Ние няма как да се преборим
ако разчитаме на хора от Младост или Люлин да се застъпят за нашия квартал,
защото и те си имат своите каузи и те се борят за алеи, за въздух, срещу други
небостъргачи. Ние малкото от квартала трябва да сме единни и да помислим искаме
ли в квартала да има безразборно и незаконно строителство и после да се чудим
как да избягаме от него, защото задръстванията са прекалено много и въздуха
прекалено мръсен.“
„Интересно ми е
наистина ли има хора, които искат още 38000 кв.м. застроена площ за жилищно
строителство и задръстване по бул. Черни връх. За жалост З. одобрява всеки
небостъргач, без да му пука, че квартала е предвиден за определено количество
хора и няма как двойно да увеличава площта, защото това ще доведе до огромни
проблеми в бъдеще“
„Това е
въпроса, че инвеститора е получил виза с
куп нарушения. Аз нямам против да се
строи, но имам против удвояването на
площта и височината. Въпроса е принципен и видяхме вече, че когато принципите и
законите се нарушават настъпва пълен хаус. За съжаление София е много
по-зле откакто З. вместо да помисли, как да решава проблеми само ги
задълбочава. Сега си мълчи за Златен век, при условие, че разрешителното за
строеж отдавна е изтекло, въпреки, че сам беше признал в СОС пред 100 човека,
че е изтекло.“
Обосновано
съдията-докладчик от районния съд е заключил, че същите не представляват
твърдение за недопустимо, морално укоримо поведение на частния тъжител, нито му
приписват извършване на престъпление. Те са мисловен израз на лична оценка и
лична позиция в обсега на правото на изразяване на словото, поради което не
представляват клеветнически твърдения. Тук важи в пълна сила казаното по-горе
за правото на лицето С. свободно да изразява мнение, насочено към информиране на обществото за значими явления и създаване на
условия за обществен дебат. И в този случай се касае изразена от страна
на С. негативна критика, като интензивността й е съобразена с добрия тон и не
преминава границата на допустимост за упражняване на правото на свобода на
словото, която е поставена в практиката на съдилищата в България и на ЕСПЧ. Но
по-важното в случая е друго, а именно, че в инкриминираните изрази липсва
изнасяне на конкретни факти, които да се отнасят до личността на частния
тъжител, нито му се приписва определено поведение. Изразите съдържат
разсъждения за възможните проблеми, пред които жителите на столичния квартал
„Кръстова вада“ ще бъдат изправени, в резултат на презастрояването на същия,
като обективират пряко изразена критика към дейността на главния архитект З.,
който „одобрява всеки небостъргач..“ и „вместо да мисли, как да решава проблеми
само ги задълбочава“, като в хода на изказването, С. не изменя субекта на тази
своя критика. В този
смисъл правилен се явява изводът на съдията-докладчик при СРС, че споменаването
на частния тъжител в израза инвеститора е получил виза с
куп нарушения. Аз нямам против да се строи, но имам против удвояването на площта и
височината. Въпроса е принципен и
видяхме вече, че когато принципите и законите се нарушават настъпва пълен
хаус.“, представлява критика към общинските власти, а не лично и персонално
към личността на частния тъжител. Това, че тъжителят прочитайки публикацията на
лицето С. счита, че е накърнено доброто му име в обществото, тъй като смята, че
по този начин се внушава, че именно той е причината за настъпването на „пълен
хаус“ се дължи на собственото, субективно от негова страна тълкуване на думите
на лицето С., но не почива на обективни факти, които да са правно значими за
търсената наказателната отговорност от С..
И според въззивната
съдебна инстанция, инкриминираните от частния тъжител изрази „Скъпи приятели,
Гл. архитект на София, отново с куп
нарушения е одобрил нова дълга и висока сграда, която нарекохме „китайската
стена“. Адресът е в кв. Кръстова вада, като сградата ще се разполага от ъгъла
на бул. Черни връх 89....“. Здравейте, утре се събираме да направим подписка
срещу новия небостъргач – 18 етажен (55 метра височина при разрешено 24 метра)
и дължина 150 метра, това са около 600 апартамента по 2 автомобила = 1200 автомобила
ще се включат в квартала. Бъдещата
сграда е получила виза за строеж с 8 крупни нарушения, без да изброявам
другите. И тъй като бул. Черни връх е
под наклон, отдолу няма да се вижда нищо, освен титаничната сграда, която
ще е дълга колкото китайската стена! Това слага край на елитния ни квартал. Имаме
шанс да спрем тази безумие!“, също са обективно несъставомерни, за да
осъществят състава на престъплението „клевета“. Изнесените твърдения дори не
насочват към конкретно поведение на частния тъжител Т., а още по-малко му
приписват престъпление, до който извод е стигнал в тъжбата частния тъжител,
след свой собствен субективен прочит на процесната публикация, от която частния
тъжител извлича инкриминираните от него изрази в тъжбата срещу С.. Както
уместно е отбелязал съдията-докладчик при първият съд, обект на коментар от
страна на лицето С. и в този случай са действията на главният архитект, към
който пряко е насочена критиката, че е одобрил новата сграда с „куп нарушения“,
като в хода на изказването си С. не изменя тази своя насоченост и не включва
като автор на твърдените от нея обстоятелства други лица, в т.ч. тъжителя Т..
Възраженията, че чрез инкриминираните думи лицето С. внушавала на обществото,
че тъжителят е станал причина за незаконните действия на главния архитект, че
същия бил „заклеймен“ като човекът, който „слага край на елитния ни квартал“,
както и че действията му били обобщени като „безумие“, представляват свободна
интерпретация от страна на тъжителя Т. на текста, написан от лицето С. или
негова лична субективна оценка, но не представляват и обективен критерии за
ангажиране на наказателна отговорност на лицето, което ги е публикувало.
Тъжителят Т.
очевидно се е почувствал оклеветен, но не от конкретен клеветнически израз,
какъвто не се инкриминира в неговата тъжба, независимо от множеството извадени
от контекста на публикациите изрази, а от контекста и внушението, което се е
създало с изявленията на лицето С.. Съгласно константната съдебна практика
обаче, едно лице не може да носи наказателна отговорност за чужди изводи,
разсъждения и предположения, направени въз основа на негови изказвания (решение
№ 80/1997 г. на ВКС, ІІ н. о.).
Предвид до
тук изложеното, настоящата инстанция намира, че нито един от инкриминираните
изрази не съдържа твърдения за конкретно осъществено от тъжителя Т. недостойно,
позорно, морално укоримо поведение, като не може да се приеме, че с тях му е
било приписано и престъпление, поради което и като е приел, че е налице
основание за прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 9537/2020 г.,
съдията - докладчик при СРС не е допуснал нарушение на закона, в какъвто смисъл
са твърденията във въззивната жалба, които СГС намира за неоснователни.
Ето защо въззивният съд намира обжалваното
разпореждане, с което е прекратено наказателното производство, образувано по
тъжба на Б.Н.Т. срещу А. Николова С., поради липса на извършено престъпление,
за правилно и законосъобразно, с оглед на което същото следва да бъде
потвърдено изцяло.
Водим от
горното и на основание чл.334, т.6 НПК Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане от 03.02.2021 г.
постановено по НЧХД № 9537/2020 г. по описа на СРС, НО, 97 състав, с което е
прекратено наказателното производство по делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.