№ 17
гр. Ямбол, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500342 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "Агрозем-АВ" ООД с ЕИК *********, подадена
чрез пълномощника адв.С.Т. от ЯАК против Решение №260361/14.10.2021 г., постановено
по гр.д.№610/2021 г. по описа на ЯРС, с което дружеството е осъдено да заплати на Д.Д.Д.
от *, с ЕГН **********, сумата от 565,13 лв., представляваща дължимото арендно плащане по
Договор за аренда на земеделска земя от 19.05.2009 г. между страните, с нотариална заверка на
подписите, рег.№2838 на нотариус Д.Л., рег.№322 на НК, за стопанската 2018/2019 г., както и
мораторна лихва в размер на 75,51 лв. за периода 01.11.2019 г. - 23.02.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 24.02.2021 г. до окончателното плащане и направените по делото
разноски в размер на 259,48 лв., а искът за арендно плащане за разликата до 2683,80 лв. и искът за
мораторна лихва за разликата до 357 лв., като неоснователни, са отхвърлени. С решението Д. Д. Д.
е осъдена да заплати на "Агрозем-АВ" ООД разноски в размер на 789,32 лв.
С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува в осъдителната част, с твърдения
за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. В жалбата са изложени
съображения по същество на направените оплаквания, въз основа на които се иска отмяна на
решението на ЯРС и постановяване на ново, с което предявеният в производството иск бъде
отхвърлен изцяло. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от Д. Д. Д., чрез пълномощника
адв.М.Д. от ЯАК, в който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба,
съответно за правилност и законосъобразност на решението, в атакуваната част. Иска се
потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото разноски.
В о.с.з. въззивника "Агрозем-АВ" ООД, редовно и своевременно призован, се
представлява от адв.С.Т. от ЯАК, който подържа жалбата и моли за уважаването й по
изложените в нея съображения. Поддържа и претенция за присъждане на сторените по
1
делото разноски.
В о.с.з. въззиваемата Д. Д. Д., редовно и своевременно призована, не се явява, но се
представлява от адв.М.Д. от ЯАК, който подържа заявеното в отговора на въззивната жалба
становище за неоснователност на същата и моли за оставянето й без уважение, съответно -
за потвърждаване на решението в атакуваните части. Поддържа и претенция за присъждане
на сторените пред въззивната инстанция разноски.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа
страна:
Фактическа обстановка по делото е правилно установената от първостепенния
съд, не е спорна между страните и е следната:
Не е спорно между страните, че същите са сключили процесния Договор за аренда
от 19.05.2009 г. , с нотариална заверка на подписите на нотариус Д.Л., рег.№322, надлежно
вписан в СВп-Ямбол, по силата на който ищцата в качеството на арендодател, е отдала за
временно и възмездно ползване на ответника в качеството му на арендатор описаните в
договора земеделски земи в размер общо на 63,899 дка. Договорът е сключен за срок от 10
години като е договорено, че арендаторът заплаща годишна арендна цена за всеки декар земя по
20% от средния добив на декар от засетите през стопанската година култури в срок до 31.10. на
текущата стопанска година, а по желание на арендодателя арендната вноска може да бъде платена
в пари по пазарните цени към момента на издължаване.
Не е спорно, че ищцата е собственик на арендуваните земи.
Не е спорно и че за процесиите имоти ответникът е изплатил на ищцата сумата от 1456,90
лв., видно и от Потвърждение за плащане от 25.09.2019 г. на „Прокредит банк" ЕАД (за сумата от
1499,76 лв. - дължима рента освен за процесните земи и за друга земя или общо за 65,779 дка по
22,80 лв./дка). По делото е представен Протокол от общо събрание на съдружниците в „Агрозем-
АВ" ООД от 20.07.2019 г. за взети решения за изплащане на рента за стопанската година по 80 кг
пшеница на декар или парична равностойност от 22,80 лв./дка, изчислена при среден добив от 400
кг/дка пшеница и изкупна цена от 285 лв./т.
От заключението на вещите лица по комбинираната счетоводно-аграрна експертиза се
установява, че за стопанската 2018-2019 г. липсват данни в ОД „Земеделие" - Ямбол относно
средните добиви на култури от декар по землища и отделни производители, вкл. за района на
с.Скалица. Процесните земи са били засети с различни култури - пшеница, ечемик, рапица,
слънчоглед. На база предоставените от ОД „Земеделие" данни за средните добиви в Община
„Тунджа" по култури, както и на средните пазарни цени, обявени от НСИ (по Инфостат) вещите
лица са изчислили дължимата на ищцата рента - 2022,03 лв. по формулата, съдържаща се в
договора за аренда (за всеки декар земя по 20% от средния добив на декар от засетите през
стопанската година култури). Ответникът е предоставил на вещите лица счетоводни данни за
своите средни добиви, които са по-ниски от посочените от областната дирекция, като дължимата
на ищцата рента въз основа на средния добив на декар на ответника по негови данни е 1647,61 лв.
В трети вариант - въз основа на средното рентно плащане, определено от ОД „Земеделие"-Ямбол,
вещите лица са посочили дължима на ищцата рента в размер на 1853,07 лв. - при средно рентно
плащане за с.Скалица от 29 лв./дка.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от
ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната
жалба е неоснователна.
В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта
на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.
2
Преценено по същество, атакуваното решение е правилно.
Предявеният иск е с правно основание чл.8, ал.1 от Закона за арендата в земеделието
– за присъждане на неплатено арендно плащане. Такава е правната квалификация на иска,
дадена и от ЯРС. Иска е допустим, а при преценка по същество, извършена въз основа на
събраните по делото доказателства – иска е частично основателен. По този начин правилно
се е произнесъл и първостепенния съд. При постановяване на решението си, ЯРС е
извършил пълен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, като изложените
мотиви се споделят изцяло и на основание чл.272 от ГПК въззивния съд препраща към тях.
Съгласно чл.8, ал.1 от ЗАЗ арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в
уговорения вид и срокове. Както е изложил ЯРС, между страните липсва спор, че процесния
договор за аренда е валидно сключен - в съответствие с изискванията на чл.3, ал.1 ЗАЗ е
спазена предвидената в нормата форма за действителност - писмена с нотариална заверка на
подписите, поради което е годен да породи следващите се правни последици - задължението
на арендодателя да предаде недвижимите имоти и да осигури спокойното и
безпрепятственото им ползване, както и съответното на него задължение на арендатора за
арендни плащания.
Основния спорен по делото въпрос, от който зависи и основателността на иска по
чл.8, ал.1 ЗАЗ е относно дължимият размер на арендното плащане за процесната 2018/2019
стопанска година.
Правилен е и изцяло се споделя извода на ЯРС, че претенцията на ищцата дължимото й
арендно плащане да се определи въз основа на взетото от ответника решение да изплаща на част
от арендодателите си с оглед продължаването на изтичащи договори за аренда по 40 лв./дка е
неоснователна, тъй като за правоотношението между страните е релевантно уговореното в
договора за аренда, а не едностранните решения на арендатора. Арендното плащане на ищцата не
следва да се определи и по критерия "средно рентно плащане за региона", т.к. не такава е
уговорката на страните в договора.
ЯОС изцяло споделя извода на първостепенния съд, че извършеното от ответника
плащане не погасява изцяло задължението към ищцата, тъй като не е определено съобразно
договора, доколкото релевантният договорен критерий е „размерът на средния добив от декар от
засетите през стопанската година култури". И това е така, защото при извършеното плащане
ответника е изчислил задължението си само въз основа на добивите си от пшеница, а по делото е
установено, че зем.земи на ищцата са били засети и с други култури, които съобразно уговореното
в договора също следва да бъдат взети предвид. От заключението на вещите лица, което не е
оспорено от страните и е прието от съда, се установява както вида на засетите култури върху всеки
от арендуваните имоти, така и размера на средния добив от тях от декар. Както бе посочено
вещите лица при отговора на въпроса относно размера на дължимата на ищцата рента са дали
заключение в три варианта. Настоящия съд счита, така както е приел и първостепенния съд, че
следва да бъде възприет варианта, при който вещите лица са изчислили дължимата на ищцата
рента на сумата от 2022,03 лв., използвайки за база предоставените от ОД „Земеделие" данни за
средните добиви в Община „Тунджа" по култури, както и на средните пазарни цени, обявени от
НСИ (по Инфостат), по формулата, съдържаща се в договора за аренда (за всеки декар земя по 20%
от средния добив на декар от засетите през стопанската година култури). Действително, вещите
лица не са успели да се сдобият с данни за добивите точно в землището на с.Скалица, но правилно
ЯРС не е приел за обективни предоставените на експертизата счетоводни данни (по електронен
път) от самия ответник, доколкото съдържат изгодни за него факти - посочени са по-ниски добиви,
въз основа на които дължимата на ищцата рента е изчислена на сумата 1647,61 лв.
В тази връзка за неоснователно се възприе от въззивния съд оплакването във въззивната
жалба, че неправилно първостепенния съд не е взел предвид данните от предоставените от
ответника счетоводни справки и протокол от ОС на съдружниците на дружеството.
Съгласно чл.182 ГПК вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според
тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото и могат да служат като
3
доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите. Константна е
съдебната практика по въпроса за доказателствената сила на счетоводните книги. Така в
Решение №88/11.06.2015 г. на ВКС по гр.д.№4559/2014 г., IV г.о. е разяснено, че
счетоводните книги не се ползват с материалната доказателствена сила на официалните
документи за съдържащата се в тях информация, което налага доказателствената им сила да
се преценява с оглед на всички релевантни за спора данни по делото, включително и за
тяхната редовност. Тъй като те представляват вторични счетоводни документи съобразно
класификацията по чл.6 ЗСч, защото са носител на преобразувана информация за стопанска
операция или за факт, получена от първичен счетоводен документ, който ги удостоверява,
редовността им е обусловена от съставянето им въз основа на такъв документ. В това се
изразява едно от основните изисквания, при съобразяване на които се осъществява
счетоводството на предприятията - за документалната обоснованост на стопанските
операции и факти. Несъставената съобразно действащите правила счетоводна книга, няма
доказателствена сила за вписаната в нея стопанска операция, поради което осъществяването
й се установява само с други допустими за това доказателства. Тежестта за установяване
както на редовността на счетоводните книги, така и на осъществяването на възпроизведени
в счетоводните записи факти, е на страната, позоваваща се на тях. В същия смисъл е и
Решение №2/20.01.2011 г. на ВКС по гр.д.№478/2010 г., III г. о., в което също е посочено, че
доказателствената сила на счетоводните книги не е равнозначна на материалната
доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи. Счетоводните книги са
частни свидетелстващи документи, чиято формална доказателствена сила се отнася
единствено до факта на писменото изявление и неговото авторство, но не обхваща други
данни, за които документът свидетелства. Ето защо доказателствената сила на счетоводните
книги следва да се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички
обстоятелства по делото - чл.182 ГПК.
Съобразявайки нормата на чл.182 ГПК и цитираната съдебна практика, настоящия съд
изцяло възприе извода на ЯРС, че счетоводните документи на ответника не могат да се кредитират
при определяне на размера на средния добив. И това е така, т.к. както се посочи отразените от
ответника добиви са по-ниски от тези по предоставените от ОД „Земеделие" данни, а той чиято е
доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства нито за установяване редовността на
счетоводните книги, от които се опитва да черпи изгодни за себе си последици, нито
първични документи за установяване осъществяването на възпроизведени в счетоводните
записи факти - в частност такива за установяване на собствените си средни добиви от
засетите култури.
При изложеното до тук, настоящия съд прие, че размера на дължимото арендно плащане
на ищцата е този, изчислен от вещите лица - 2022,03 лв. при използване за база предоставените от
ОД „Земеделие" данни за средните добиви в Община „Тунджа" по култури, средните пазарни цени,
обявени от НСИ (по Инфостат) и по формулата, съдържаща се в договора за аренда (за всеки декар
земя по 20% от средния добив на декар от засетите през стопанската година култури). От тази
дължима сума следва да се приспадне платената извънсъдебно от ответника сума от 1456,90 лв.,
при което остава дължима сумата от 565,13 лв., за която искът по чл.8, ал.1 ЗАЗ е основателен и
следва да бъде уважен, а за разликата до претендирания размер от 2683,80 лв. - да бъде отхвърлен.
Така законосъобразно и правилно се е произнесъл и първоинстанционния съд,
поради което решението му, в обжалваната част, не страда от пороци и следва да бъде
потвърдено. Оплакванията във въззивната жалба се прецениха от въззивния съд за
неоснователни и се оставиха без уважение.
При този изход на делото въззиваемата страна има право да й се присъдят разноски
за въззивната инстанция в размер на 600 лв. за заплатено адв.възнаграждение, предвид
наличието на надлежно искане и на доказателства за направени разноски в посочения
размер.
4
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260361/14.10.2021 г., постановено по гр.д.№610/2021
г. по описа на ЯРС, в частта с която „Агрозем-АВ" ООД - с.Скалица, обл.Ямбол, с ЕИК
********* е осъдено да заплати на Д.Д.Д. от *, с ЕГН **********, сумата от 565,13 лв.,
представляваща дължимото арендно плащане по Договор за аренда на земеделска земя от
19.05.2009 г. за стопанската 2018/2019 г., както и мораторна лихва в размер на 75,51 лв. за периода
01.11.2019 г. - 23.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.02.2021 г. до
окончателното плащане, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Агрозем-АВ" ООД - с.Скалица, обл.Ямбол, с ЕИК ********* да заплати на
Д.Д.Д. от *, с ЕГН ********** направените пред въззивната инстанция разноски в размер на
600 лв.
Решението, на осн.чл.280, ал.3, т.1 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5