№ 69
гр. К., 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело
******225510101666 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 232, ал. 2, чл. 233 и чл. 86
от ЗЗД. Подадена е искова молба от И. В. Л. с ЕГН ********** от гр. К., чрез
адв. М.С., АК-С.З. против В. Б. Й. с ЕГН ********** от гр. х..
Ищцата, чрез процесуалния си представител сочи, че на ********* год.
в гр. К. между нея и ответника бил сключен Договор за наем на недвижим
имот с нотариална заверка на подписите за срок от една година. Съгласно
клаузите на този договор предоставила на ответника да ползва под наем
недвижим имот: *******, находящ се в гр. К., ж. к. „*****, *********, заедно
със съществуващото обзавеждане, срещу месечна наемна цена от 200 лв.,
дължима до двадесето число на всеки месец. Съгласно договора за наем
ответникът бил длъжен да заплаща разноските за ползване на обекта.
Твърди, че от м. януари 2022 г. ответникът преустановил заплащането
на наемната цена. Не заплатил и разноските за потребената електрическа
енергия за обекта, които към м. май 2022 год. били в размер на 376 лв. и за
вода за целия период на ползване на имота.
Твърди, че след проведен с него разговор по телефона, в който той
посочил адрес, на който да му бъде връчена нотариалната покана за разваляне
на договора за наем, чрез неговата леля Е.И.Й. в гр. К., такава му била
връчена, чрез лелята, която заявила, че знае за уговорката им и ще му я
предаде. Уведомила го, че разваля договора за наем, поради неизпълнението
му, на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. Поканила го да предаде ключовете на
отдаденият му под наем апартамент в кантората на Нотариус К., след като го
освободи от вещите си. Поканен бил да изплати всичките си задължения до
момента на предаване на ключовете, които към момента на връчване на
поканата възлизали на 1000 лв. за наем за периода от м. януари 2022 год. до
м. май 2022 год., вкл., 376 лв. разходи за потребена електроенергия и разходи
за потребената вода в отдаденият под наем имот.
1
Твърди, че ответникът не сторил това. След разваляне на договора,
ответникът й дължал обезщетение за ползите, от които била лишена в
следствие на неосвобождаване на жилището, които възлизали на 1000 лв. /по
200 лв., месечно/, за периода от 27.05.2022 год. до връчване на исковата
молба.
Моли съда след като докажи основателността на обективно
съединените си искове, да постановите решение, с което:
1. Да осъди ответника да освободи и да й предаде държането върху
наетия от него с Договор за наем от ********* год. имот, представляващ
Апартамент *** находящ се в гр. К., ж. к. „*****", *********, заедно със
съществуващото обзавеждане.
2. Да осъди ответника да й заплати сумите, дължими по този
договор, както следва: 1 000 лв., представляваща дължим и неплатен наем за
периода от м. януари 2022 год. до м. май 2022 год., включително; 376 лв.,
представляваща изразходвана и неплатена електроенергия за отдаденият под
наем имот за периода от месец януари 2022 г. до месец май 2022 година; 1000
лв., представляваща обезщетение за ползването на наетия имот, ведно със
съществуващото обзавеждане, след прекратяване на договора за наем, за
периода от 27.05.2022 г. до връчване на исковата молба /по 200 лв., месечно/,
ведно със законните лихви върху главниците, считано от датата на завеждане
на исковата молба.
В случай, че съдът приеме наличие на ненадлежно уведомяване на
ответника за развалянето/ прекратяването на договора за наем и, че
последният следва да се счита за прекратен най-късно с връчването на препис
от настоящата искова молба, то
Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 2 000,00 лв.,
представляваща дължим и неплатен наем за наетия имот ведно със
съществуващото обзавеждане, за периода от м. януари 2022 год. до датата на
връчване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, вместо
предявените по т. 2 от настоящия петитум суми, от 1000 лв. за неплатен наем
и 1000 лв., представляваща обезщетение за ползването на наетия имот, ведно
със съществуващото обзавеждане, след прекратяване на договора за наем за
периода 27.05.2022 г. до връчване на исковата молба.
На основание чл. 214 от ГПК е допуснато изменение на искането в част
от петитума на исковата молба, като моли съда, да осъди ответника да й
заплати сумата от 2 000 лв., представляваща дължим и неплатен наем за
наетият имот ведно със съществуващото обзавеждане, за периода от м.
януари 2022 год. до датата на прекратяване, поради изтичане на срока на
договора за наем -******* год., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, вместо
предявените в т. 2 от петитума суми от 1000 лв. за неплатен наем и 1000 лв.,
представляваща обезщетение за ползването на наетия имот, ведно със
съществуващото обзавеждане, след прекратяване на договора за наем за
периода от 27.05.2022 го. до връчване на исковата молба.
Претендира за разноски по делото.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са
направени доказателствени искания.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
особения представител на ответника - адв. С. П., АК-С.З..На същия са
редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.
Оспорва изцяло предявената искова молба по основание и размер.
Счита исковата претенция за неоснователна и недоказана.
Сочи, че от представените с исковата молба доказателства не се
установявало по безспорен и категоричен начин, че ищцата е собственик на
процесния недвижим имот, за който се претендирало дължимостта на сумите.
Дори и да се приемело, че ищцата е собственик на недвижимия имот и
притежава активна легитимация, липсвали доказателства, че същата реално
предала/предоставила за временно и възмездно ползване недвижимия имот,
предмет на сключения между страните договор за наем, на ответника.
Наемодателят не е изпълнил поетото задължение по договора да предостави
за ползване имота, т.к. недвижимият имот не преминал в държане на
наемателя.
Сочи, че съгласно чл.2 от сключения между страните договор за наем от
******., наемната цена била дължима до двадесето число на всеки месец,
тоест едва след ползване на недвижимия имот, като наемодателят от своя
страна трябвало да престира пръв. В настоящия случай липсвали безспорни
доказателства, че процесният недвижим имот бил предаден от наемодателя на
наемателя, т.к. липсвал съставен приемо-предавателен протокол и/или друг
документ, удостоверяващ получаване на същия от ответника.
Сочи, че дори и да се приемело, че имотът е предаден на ответника, не
било установено, а и от представените с исковата молба документи не се
доказвало по безспорен и несъмнен начин, че ответникът не е върнал на
ищцата държането на недвижимия имот, предмет на договора за наем.
Оспорва изцяло претенцията на ищцовата страна за осъждане на
ответника да заплати сумите, представляващи дължим и неплатен наем по
договор за наем, сключен между страните, като неоснователна и недоказана.
От представените с исковата молба доказателства не се установявало по
категоричен начин, че са налице неплатени задължения на ответника към
ищцата в претендирания размер.
Оспорва твърдението на ищцовата страна, че процесният договор за
наем бил развален с Нотариална покана с per. ********г. по описа на
Нотариус Д. К., с per. №*** на НК, с район на действие -Районен съд град К..
Представената с исковата молба покана била получена на *******г. от лицето
Е.И.Й., която в случая се явявала трето лице, което не било легитимирано
като пълномощник на ответника. Също така адресът на получилото поканата
лице не съвпадало с този на ответника. Предвид това, счита, че
волеизявлението на ищцата не-било достигнало до ответника и същото не е
произвело действие.
Сочи, че дори и да се приемело, че ищцата законосъобразно е
упражнила преобразуващото право да развали договора в хипотезите на чл.
87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, поради наличие на неизпълнение от страна на длъжника-
наемател, счита че същото е неоснователно, тъй като в конкретния случай,
категорично не било налице безполезност на изпълнението, настъпила в
резултат на забава на длъжника-наемател, още повече, че липсвала уговорка
3
между страните за изпълнение в точно определено време. Също така, между
страните липсвала и уговорка, че неизпълнението в посочения срок
автоматично влечало прекратяването на договора, без да е необходимо да
бъде даден подходящ срок за изпълнение на длъжника.
Счита, че в настоящия случай не се касаело за посочената от ищцата
безполезност на изпълнението, настъпило в резултат на евентуалната
виновна забава на длъжника-наемател.
Следвало да се има предвид, че ищцата, в качеството й на страна, която
твърди, че е упражнила правото си да развали без предупреждение договора
за наем, следвало да докаже, че е настъпила невъзможност за изпълнение, за
която длъжникът носи отговорност, или е налице безполезност на
изпълнението, настъпила в резултат на виновна забава на длъжника, или, че
се касаело за т.нар. фикс-сделка. От друга страна, упражняването на
потестативното право за едностранно прекратяване /разваляне/ на
периодичния срочен договор за наем, съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗЗД било
свързано с виновно неизпълнение задълженията на наемателя, съобразно
уговореното между страните. Това било проявление на принципа на реално
изпълнение на договорите, провъзгласен с нормата на чл. 79 от ЗЗД и
прокаран с нормата на чл. 87 от ЗЗД. Едностранното разваляне на договорите
било обусловено само от виновно неизпълнение на задълженията на другата
страна и било недопустимо, когато след определяне на подходящ срок за
изпълнение, кредиторът може и има интерес да получи дължимата престация
/чл. 87, ал. 1 и 2 от ЗЗД/, или когато неизпълнението е незначително с оглед
обективния интерес на кредитора /чл. 87, ал. 4 от ЗЗД/. В настоящия случай
липсвали безспорни доказателства, установяващи виновното неизпълнение на
задълженията на ответника-наемател, произтичащи от сключения между
страните договор за наем. Договорите, с изключение на тези с предмет
прехвърляне на вещни права, се разваляли само с едностранно предизвестие,
отправено от изправния кредитор до длъжника. Намира, че представената с
исковата молба нотариална покана, на първо място, не била достигнала до
знанието на ответника, с оглед липсата на каквито и да било пълномощия на
получилото същата лице. Отделно от това, в същата не бил определен
подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока
ще се смята договора за развален, Кредиторът-наемодател трябвало да даде
последна възможност на длъжника-наемател да изпълни своето договорно
задължение, да осъществи изцяло уговорената престация - макар и при
неточно (забавено) изпълнение. В настоящия случай това не било сторено от
страна на ищцата, като същата незаконосъобразно упражнила правото си да
развали без предупреждение договора, без да обосновава и излага доводи,
респективно представя доказателства, че е налице безполезност на
изпълнението на ответника.
Сочи, че предвид това, че представената от ищцата нотариална покана, не
била връчена на ответника, следвало да се приеме, че предявената искова
молба е изявлението за разваляне, която обаче също не била достигнала до
ответника. В настоящия случай изявлението за разваляне на договора за наем,
инкорпорирано в предявената искова молба, било връчено на назначения
особен представител на ответника-наемател. Същото не пораждало действие,
т.к. особеният представил имал ограничен кръг права за целите на процеса и
същият не можел да приема материалноправни изявления, каквото е
съобщаването за едностранно разваляне на договора. Отделно от това, от
4
страна на ищцата не били изложени доводи и не били представени
доказателства, че е отпаднал интересът от изпълнението на договора за наем.
Счита, че ищцата незаконосъобразно е упражнила потестативното си
право да развали процесния договор за наем и същият не следвало да се счита
за прекратен с едностранно волеизявление от наемодателят до наемателя.
Видно било от представения договор за наем от ******., че страните
уговорили, че същият се сключва за срок от една година и влиза в сила в деня
на подписването му, тоест срокът му на действие бил до *******., като след
тази дата наемното правоотношение се прекратява, предвид което исковите
претенции на ищцата се явявали изцяло неоснователни.
Счита, че в настоящото производство ищцовата страна не ангажирала
достатъчно доказателства, установяващи размера на евентуалното
задължение на ответника. От приложените към исковата молба доказателства
не се установявало по безспорен начин, че претендираните суми са
основателни и че същите не са заплатени, както и че държането на
недвижимия имот не било предадено от наемателя на наемодателя.
Намира исковата претенция за изцяло недоказана по основание и
размер, поради което следва да бъде отхвърлена.
Счита, че предвид неоснователността и недоказаността на предявения
главен иск и предвид акцесорния характер на другите предявени искове,
същите се явявали също неоснователни и следвало да бъдат отхвърлени.
В случай, че е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищцовата страна, заявява изрично, че прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата.
В случай на уважаване на исковата претенция, моли съда на основание
чл.78, ал.5 ГПК, да намали претендираното от ищцата адвокатско
възнаграждение до законоустановения минимум.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявената искова молба като неоснователна и недоказана по основание и
размер.
Така предявените искове се поддържат изцяло от пълномощника на
ищеца в проведеното по делото съдебно заседание, като оспорва изцяло
възраженията и твърденията на особения представител и представя писмени
доказателства.
Моли съда да уважи обективно съединените искове, като доказани и
основателни. Претендира разноските по делото Подробни съображения по
същество излага в представената по делото писмена защита.
Особеният представител, оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното:
Съгласно приетия като доказателство по делото Договорът за наем е с
нотариална заверка на подписите на страните по него, с рег. № ****** год., по
описа на Нотариус П.П., рег. № *** на Нотариалната камара, сключен между
ищцата И. В. Л., в качеството на наемодател и ответника В. Б. Й., в качеството
на наемател, наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно
ползване *******, находящ се в гр. К., ж. к. „*****, *********, заедно със
съществуващото обзавеждане с месечна наемна цена в размер на 200 лв.,
5
която ще се плаща до двадесето число на месеца. В т. 8 от договора страните
уговорили, че „всички разходи за имота и текуща подръжка ... и др. разходи
са за сметка на наемателя.” Договорът е сключен за срок от една година,
считано от ********* год. В т. 9 страните са уговорили, че „наемателят е
длъжен да върне наетият имот след изтичането на уговореният срок ...”.
Имотът е предаден в държане на наемателя, в деня преди подписване на
договора за наем пред нотариус.
По делото е представена Справката за неплатени задължения към „ЕВН
България Електроразоределение” ЕАД за потребена еленергия в периода от
********* год. до ******* год. на адрес: гр. К., ж.к „*****”, б*********, с
която се установи, че са налице незаплатени задължения от страна на
ответника за потребена в процесния имот ел.енергия за претендирания в
исковата молба период, в размер на 389.18 лв. По делото са представени нот.
акт ************** год. по описа на Нотариус Г. и Постановление за отказ да
се образува досъдебно производство на РП – С.З.. От същите се установява,
че ищцата е собственик на отдаденият под наем имот. Ищцата е изпратила до
ответника нотариална покана чрез Нотариус Д. К. с рег. № *** на
Нотариалната камара, с район на действие РС К., с която уведомява
наемателя, че разваля договора за наем поради неизпълнение на договора от
негова страна (неплащане на наем за срок повече от четири месеца), кани
наемателя да предаде ключовете за достъп до имота, предмет на договора за
наем и да заплати дължимите суми за наем и сумата, представляваща
стойността на потребената в наетият имот еленергия – 376 лв. Поканата е
връчена на Е.И. Й.а, която я е получила, като е поела задължение да я предаде
на В. Б. Й.. Ищцата не ангажира доказателства, че нотариалната покана е
достигнала до знанието на ответника, поради което съдът приема, че
нотариалната покана не е била редовно връчена и това възражение на
особения представител на ответника се явява основателно.
Ирелевантни за спора са възраженията на особения представител на
ответника, свързани с допустимостта и условията, при които ищцата може да
прекрати едностранно договора за наем, тъй като съдът следва, на основание
чл. 235, ал. 3 от ГПК, да цени настъпилите факти и обстоятелства след
предявяване на исковата молба. В настоящия случай, в хода на съдебното
производство срокът на процесния договор е изтекъл на ******* год., преди
връчването на исковата молба на особения представител на ответника. Съдът
приема, че с връчването на трето лице на нотариална покана до ответника-
наемател за разваляне на договора за наем, ищцата не е постигнала
развалянето на договора за наем, приема, че същият е прекратен с изтичането
на неговия срок – ******* год. Освен това, тази претенция е отпаднала с
депозираната и приета промяна в петитума на исковата молба по чл. 214 от
ГПК. Съдът приема за неоснователно възражението на особения представител
на ответника, че ищцата е неизправна страна по договора за наем.
По делото са допуснати гласни доказателства.
От показанията на св. Л.В.Л., брат на ищцата се установява, че сестра
му е сключила договор за наем на имота. Сочи, че не е присъствал при
сключването му. Това е станало през м. октомври 2021 г. Сестра му си дошла
специално от Х. за това. Той е дал ключът на наемателя - В. Б., предни деня
на сключването на договора за наем пред нотариуса. Наемателят му дал 400
лева за наем, като му дал ключа. Предал парите на сестра си. След това от
м.януари не е виждал ответника, и една стотинка не е видял. Ответникът му
6
казал по телефона, че е в Г.. Само 400 лева са получили - за два месеца е бил
този наем - по 200 лева на месец. Търсил го, звънял му по телефона, по
Месинджър се чували. Абсолютно нищо не е получавал повече от него. Не го
е виждал, подал жалба в полицията - за това, че не плаща наема и се
укрива.Чрез полицията от роднини на ответника разбрали, че той и другаде е
правил така, наемал квартири и изчезвал. „В момента в апартамента никой не
живее. Даже нямам в момента ключове. Във В. са. Нямаме ключове.”
Св. Ж.И.П., която живее в един вход с ищцата И. Л., сочи че „И. има
апартамент от 20 години. Даде го под наем на В. -казвахме му Вальо, от една
година не е там. Дойде през 2021 г, есента. Там живя В., после дойде и
семейството му - брат чу, жена му. Живяха през декември, януари февруари,
3-4 месеца. После изчезнаха. И. даде правото на брат й да дава апартамента
под наем. Аз съм влизала в тези хора, после видях какво е - вратата беше
счупена, апартаментът беше в мухъл. За наем не знам колко са плащали,
мисля 200 лева на месец. Малко време са плащали, те избягаха, не са платили,
това знам от брата на И.. Багажа не са си взели. Той не е влизал след това.
Наемателите влязоха в много подреден апартамент. Не знам от кога не е
плащал наем, в началото плащаше, после искаха пари на заем, мисля, че не е
плащано. В момента никой не влиза в апартамента. Той е потрошен, вратата и
прозореца са счупени.”
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели. Същите
са логични и безпротиворечиви и допринасят за изясняването на
фактическата обстановка по делото.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Безспорно между страните е съществувало облигационно
правоотношение по силата на писмен договор за наем от ********* год. за
апартамент *** находящ се в гр. К., ж.к „*****”, *****. Договорът е сключен
за срок от една година, считано от ********* г., съгласно т. 9 от договора
наемателят е длъжен да върне наетият имот след изтичането на уговореният
срок. Тъй като договорът не е прекратен с нотариалната покана, договорът за
наем е прекратен, поради изтичане на срока – ******* г.
С прекратяване на договора за наем за ответника възниква задължение
да върне наетия обект, тъй като по своята правна същност връщането е
двустранен акт на наемателя и наемодателя. Връщането на вещта е акт, който
следва да бъде предприет по инициатива на наемателя и се изразява в
предоставяне държането върху вещта от него на наемодателя, като
конкретните обстоятелства относно предаването на веща се определят
съобразно договора, вид на вещта и други факти. В настоящия случай в
договора не е уговорено как да стане връщането на вещта, но
характеристиките й – апартамент в жилищен блок, предполагат изнасяне на
цялото имуществото на наемателя и предаване ключа на наемодателя. От
гласните доказателства се установи, че макар срокът на договора за наем да е
изтекъл и наемното правоотношение да се счита за прекратено, считано от
******* год., наемателят не е изнасял багаж от наетият апартамент, вещите
му се намират в там, не е предал ключовете за него. Искането на ключа от
наетият имот съдържа имплицитно противопоставяне на наемодателя за
ползването на вещта от наемателя. От доказателствата по делото се установи
датата на предаване от страна на наемателя на държането на помещението –
денят преди подписване на договора за наем (св. Лалев и св. Петрова).
7
Предвид доказателствата и установените обстоятелства, отношенията между
страните след прекратяването на договора за наем следва да се уредят при
условията на чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, като наемателят освен обезщетение за
ползване трябва да изпълнява всички други задължения, произтичащи от
прекратения договор за наем. В тази хипотеза между страните възниква
"квазинаемно" правоотношение, по което задължението за плащане на
наемната цена има обезщетителен, а не престационен характер. Заявената от
ищцата претенция за плащане на обезщетение след прекратяване на договора
за наем е в размер на уговорената наемна цена. С оглед на приетото, че
договорът за наем е прекратен с изтичането на срока му, както и направеното
и прието изменение в петитума на исковата молба, съдът следва да се
произнесе по иска за заплащане на наемната цена за срока от м. януари 2022
год. до ******* год. Не е спорно, че уговорения месечния наем за обекта до
прекратяване на договора е бил в размер на 200 лв. Съдът приема, че ищцата е
изправна страна по този договор, тъй като е изпълнила задължението си, като
е предоставила на наемателя-ответник имота за временно ползване.
Ответникът е ползвал процесния имот от сключването на договора и
продължава да го държи и понастоящем, като не го е освободил и не е предал
държането на наемодателя. За неоснователни съдът счита възраженията на
особения представител на ответника, че ищцата е неизправна страна по
договора.
Тъй като договорът за наем е прекратен, е налице задължение на
наемателя да върне вещта на наемодателя. От събраните по делото
доказателства (Договор за наем, св. Лалев и св. Петрова) се установи, че
ответникът е държател на наетият имот от деня преди подписване на договора
за наем и не го е освободил и не е предал държането на ищцата/ наемодател,
въпреки изтеклия срок на договора. Следователно предявеният иск за
освобождаване и предаване държането върху наетият имот, е основателен и
следва да се уважи.
Когато парично задължение е поето с писмен договор, изпълнението му
се доказва само с писмени доказателства. По делото няма твърдение за
наличие на такива, няма и представени документи, удостоверяващи
заплащане на дължимите наеми. От събраните доказателства (св. Лалев) беше
доказано, че ответникът не е заплатил на ищцата нито една наемна вноска по
договора за процесния период. Не е сторил това нито в договорения срок - до
20-то число на съответния месец, нито в хода на производството по делото.
Към момента е настъпил падежът на всички наемни вноски (двадесето число
на месеца), съгласно т. 2 от договора. Касае се за факт, който е от значение за
спорното право и който съдът взема предвид на основание разпоредбата на
чл. 235, ал. 3 от ГПК. Към момента не е заплатена и претендираната сума от
376 лв., представляваща изразходвана и незаплатена електроенергия в
наетият имот.
Както бе посочено и по-горе, ищцата е изправна страна по договора,
поради което има правото да претендира заплащането на наемната цена по
същия, има право да претендира заплащането и на цената на потребената
електроенергия в имота през процесния период, както и законната лихва
върху главниците, от датата на завеждан на исковата молба, до окончатлното
им изплащане.
При тези данни, съдът намира, че ответникът дължи на ищцата
заплащането на договорената наемна цена по договора за наем за процесния
8
период от м. януари 2022 год. до ******* год. Съгласно т. 2 от договора за
наем, месечната наемна цена е в размер на 200.00 лева. За процесния период
от десет месеца наемната цена се равнява на сумата от общо 2 000 лева.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че исковете за заплащането на
дължимата наемна цена по процесния договор за наем за процесния период е
основателен и доказан и следва да се уважи изцяло в претендирания с
исковата молба размер от 2 000 лева. Съдът намира, че искът за заплащане на
стойността на консумираната електрическа енергия в наетият обект е
основателен и доказан и следва да се уважи в претендираният размер от 376
лв..
Вземанията са изискуеми и ответникът следва да бъде осъден да ги
заплати, тъй като не е сторил доброволно това до приключване на съдебното
дирене.
Ответникът дължи на ищцата законната лихва върху главниците,
считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното им
изплащане.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът
възприема следното:
Направено е възражение от особения представител на ответника за
намаляване на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, поради
прекомерност. Възражението е направено своевременно. Съгласно чл. 2, ал. 5
от от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (редакцията в сила към момента на сключване на договора за
правна защита и съдействие – ДВ бр. 68/ 2020 год.): „За процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от
тях поотделно.” В настоящия случай са предявени три обективно съединени
иска и за всеки от тях се дължи поотделно адвокатски хонорар, както следва:
За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес при интерес от 1 000 до 5000 лв. - 300 лв. + 7 % за горницата над 1000
лв. Размерът на минималното адвокатско възнаграждение за предявеният иск
с цена 2 000 лв. се равнява на 370 лева. За процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес при интерес до 1 000 е 300
лв. Размерът на минималното адвокатско възнаграждение за предявеният иск
с цена 376 лв. се равнява на 300 лева. По неоценяемият иск минималният
размер на адвокатското възнаграждение – 600 лв. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Договореното и заплатено от ищцата на пълномощника й адвокатско
възнаграждение в размер на 1 200 лева, съответства на минималния размер,
съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Предвид изхода на делото, ответникът дължи на ищцата сторените
от нея в настоящето производство разноски за държавна такса, за
възнаграждение за особен представител на ответника и адвокатско
възнаграждение в общ размер 1 755.54 лева, съгласно приложените разходни
документи.
По изложените съображения, Районен съд - К.
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Б. Й. с ЕГН **********, адрес: гр. х., ул. „*********** да
освободи и предаде на И. В. Л. с ЕГН **********, адрес: гр. К., ул.
„*********”, ****** държането на недвижим имот, представляващ
Апартамент *** находящ се в гр. К., ж. к. „*****”, *********, заедно със
съществуващото обзавеждане, предоставен му по прекратен договор за наем
от ********* год., на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Б. Й. с ЕГН **********, адрес: гр. х., ул. „*********** да
заплати на И. В. Л. с ЕГН **********, адрес: гр. К., ул. „*********”, ******
сумата 2 000 лв., представляваща неплатен наем за периода от м. януари 2022
год. до ******* год. по Договор за наем от ********* год., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 21.07.2022 год. до окончателното й изплащане, на основание чл. 232,
ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Б. Й. с ЕГН **********, адрес: гр. х., ул. „*********** да
заплати на И. В. Л. с ЕГН **********, адрес: гр. К., ул. „*********”, ******
сумата 376 лв., представляваща изразходвана и незаплатена електроенергия в
отдаденият под наем имот по Договор за наем от ********* год., за периода
от м. януари 2022 год. до м. май 2022 год., вкл., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
21.07.2022 год. до окончателното й изплащане, на основание чл. 232, ал. 2 и
чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Б. Й. с ЕГН**********, адрес: гр. х., ул. „*********** да
заплати на И. В. Л. с ЕГН **********, адрес: гр. К., ул. „*********”, ******
сумата 1 755.54 лв., представляваща направени по делото разноски за
държавна такса, възнаграждение за особен представител на ответника и
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд-С.З. в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
10