Р
E Ш
Е Н И Е
№ 261932/11.06.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на четиринадесети май две хиляди
двадесет и първа година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието
на секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16401/2020 г.
Производството
е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК от „В. и к. – Варна“ ООД, ЕИК *,
адрес: град Варна, ул. „Прилеп“ № 33 срещу М.К.Ш., ЕГН **********, адрес: *** с
искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 2001,39
лева,
представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода
09.05.2019 г. до 08.01.2020 г. по партида с абонатен № 1532001 на адрес: град
Варна, ул. „Страхил войвода“, бл.5, вх.Б, ап.31, както и сумата от 111,83 лева, представляваща лихва за забава изчислена
върху главницата от 2001,39 лева за периода от 11.07.2019 г. до 07.10.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 14.10.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13083/2020 г. по описа на
Районен съд, град Варна.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения:
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал
заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, срещу
която е депозирано възражение в законоустановения
срок по реда на чл. 414 ГПК, поради което е налице правния интерес от
предявяване на настоящите искове, които се подават в законоустановения
едномесечен срок. Сочи се, че ищецът е доставил на ответника ВиК услуги в посоченото количество за претендирания
период по партида с абонатен номер 1532001 на адрес: *. Твърди, че отчетникът
като ползвател на В и К услуги не е заплатил същите в 30 дневен срок след
датата на фактурирането като и след изтичането на този срок, същият е изпаднал
в забава. Моли за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи.
Претендират се сторените в исковото и заповедното производство разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК е депозиран
отговор от страна на ответника, с който оспорва исковите претенции по основание
и размер. Оспорва да е потребил претендираните
количества вода. Общите условия, на които се позовава ищцовото
дружество са противоконституционни, поради което са нищожни. Моли за отхвърляне
на исковите претенции.
По отношение
на допустимостта на предявените искови претенции:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Видно от
приобщеното ч. гр. д. № 13771/2019 г. по описа на Районен съд, град Варна, е че
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните
искове. Издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника на основание
чл. 47, ал.5 ГПК, поради което съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 415,
ал.1, т.1 ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на претендираните вземания в едномесечен срок от получаване на
разпореждането. При съобразяване на датата на получаване на разпореждането и на
датата на предявяване на исковата молба, следва изводът, че исковите претенции
са заявени в указания срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което се явяват
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съдът като
съобрази събраните по делото доказателства и относимите
правни разпоредби, намира от фактическа и правна страна следното:
По делото като писмено доказателство е приета справка
за недобора на частен абонат – М.К.Ш., ЕГН ********** относно обект на
потребление, намиращ се в *. Установява се, че са издадени фактури за периода
от 11.06.2019 г. до 22.01.2020 г. на обща стойност 2093,27 лева. От същата е
видно, че тези фактури са относно възникнали задължения за периода 09.05.2019
г. до 08.01.2020 г.
Представено е и копие от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор "В. к. – Варна“ ООД, одобрени от ДКЕВР с Решение №
ОУ-018 от 09.06.2006 г. Съгласно общите условия /чл. 31, ал. 2/, основно
задължение на потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране, като при неизпълнение в срок на това
задължение, потребителят дължи на ВиК оператора
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на оператора. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "В. и К. - Варана" ООД, потребители
на ВиК услуги са юридически или физически лица -
собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за
които се предоставят ВиК услуги.
Като писмено доказателство по делото е приета разписка
от 04.07.2019 г., издадена от „Изипей“ АД, от която е
видно, че е заплатена сумата от 510 лева, представляваща стойност на
предоставени ВиК услуги за периода от 05.07.2017 г.
до 07.06.2019 г.
От талон за пломбиране на водомери № 0058187 от
24.01.2020 г. се установява, че на процесния адрес на
потребление – * е извършена подмяна на водомер като старият с номер 69872 е с
показания 3001, а новият с фабричен номер 233056 – 0000. Представеният талон е
подписан от К. Ш.. От това писмено доказателство се установява, че старият
водомер не е бил годен.
Като писмено доказателство е приет карнет по партида
на М. К. с водомер номер * относно обект на потребление – **. От същият е
видно, че са отразени показания за периода от януари до юли 2017 г. и за
периода март, април, май, юли 2019 г., които не са подписани нито от инкасатор,
нито от абоната.
Прието като доказателство по делото е заключение по съдебно-счетоводна
експертиза. От него се установява размерът на всяко едно от месечните
задължения по главницата за ползвани ВиК услуги по
партида с абонатен номер * по посочените фактури в справка за недобора на
частен абонат за периода 11.06.2019 г. до 22.01.2020 г. /видно от таблицата,
приложена към заключението/. За посоченият период същият е в размер на 2001,39
лв. Размерът на лихвата за забава върху всяко едно установените месечни
задължения за ползвани ВиК услуги, считано от
съответния им падеж е 111,83 лева. Вещото лице посочва в депозираното
заключение, че на 29.04.2021 г. е посетила с инкасатора имота и показанията на водомел * са 127. Вещото лице посочва, че по фактурата,
издадена на 11.06.2019 г. има извършено плащане в размер на 91,88 лева като
дължимият остатък е в размер на 7.16 лева. Отразено е, че по останалите фактури
няма извършени плащания.
За безспорен и ненуждаещ се от доказване между
страните е обявен факта, че М.К.Ш. е потребител на ВиК
услуги в обект на потребление – апартамент, находящ
се в * с абонатен номер *. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица– собственици,
ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се
предоставят ВИК услуги. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, то той на първо място
трябва да има качеството на "потребител" на тези услуги, по смисъла
на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор-Варна. Следователно за
възникване на правоотношението по предоставяне на ВиК
услуги, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква
по силата на закона и Общите условия, поради което в случая безспорно се
установява съществуването на облигационна връзка между страните, с оглед
обявения за безспорен между тях факт, че М.К.Ш. е потребител на ВиК услуги в обект на потребление – апартамент, находящ се в * с абонатен номер *. Между страните не се спори и че
имотът е присъединен към водопреносната мрежа.
Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение
на количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни
води е уреден в разпоредбите на Глава III от Общите условия, както и в тези на
Глава VI от Наредба № 4/14.09.2004 г. г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Нормите на чл. 22 и следващите от ОУ отразяват начина
за отчитане на изразходваните количества вода. Съобразно разпоредбата на чл.
23, ал. 4 от ОУ, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя, или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигурен достъп,
отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ОУ,
предвижда задължение на потребителят да осигурява свободен достъп на оператора
за извършване на отчети на индивидуалните водомери. По силата на ал. 3 от
същият текст, при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на
потребителя, или негов представител, потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно време в
срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. Ал. 4 от чл. 24 урежда,
че при отказ на потребителя да осигури достъп и при неосигуряване на достъп
повече от една година, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от
него и от поне един свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора.
От представения карнет за удостоверяване на отчитането
в процесния обект се установява, че подпис на
потребител не е налице. С оглед гореизложеното следва изводът, че ищецът не е
изпълнил вменените му в чл. 23, ал.4 от Общите условия задължения. Поради това
не може да се приеме за доказано наличието на реално потребеното
количество вода за процесния период. Констатираните и
отразени в присъствието на представител на абоната показания на стария водомер
в представения талон за пломбиране не доказват наличието на реално потребени количества вода за процесния
период, още повече че в този талон е посочено, че средството за измерване не е
годно. Талонът за
пломбиране от 24.01.2020 г., макар и подписан от представител на ответника не
може да се приеме, като законова база за начисляване на ВИК услуги, тъй като е
в разрез с процедурата, установено в чл. 22 и следващите от ОУ. Още повече, че в
талона за пломбиране е посочено, че старият водомер не представлява годно
средство за измерване, поради което не може да се приеме за доказано, че
посочените 3001 кубика вода представляват реално доставено и потребено количество вода. Освен това липсва да е налице и
отразяване на горепосочените количества вода в карнета при извършваните
ежемесечни отчети. В последния дори отсъства отразяване на показания след юли
2019 г. С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че не е налице доказване
на наличието на реално доставени, но незаплатени количества вода за процесния период. Липсват и други ангажирани доказателства
за реално изразходеното количество вода, като събраната в хода на производството
ССЕ не може да послужи като доказателства за последното. Изслушаната експертиза
не установява релевантните за спора факти, а сочи единствено липсата на плащане
както и отделните размери на главниците по месеци и начислените лихви за
забавено плащане съобразно ОУ, при това въз основа единствено на справката за
недобора и талона за пломбиране, които нямат доказателствена
стойност относно реалната доставка на потребените
количества вода за процесния период. От съвкупния
анализ на всички събрани по делото доказателства не се установява фактът на
реално доставяне на вода за процесния период.
С оглед гореизложеното главната искова
претенция подлежи на отхвърляне. Предвид отхвърлянето на главната искова
претенция на отхвърляне подлежи и акцесорната такава.
По отношение
на разноските: С оглед изхода на настоящото производство, право на разноски, както за
исковото, така и за заповедното производство, има ответникът. Същият не
претендира заплащането на такива, поради което и такива не му се следват.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове
с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК от „В. к. – Варна“ ООД, ЕИК
*, адрес: * срещу М.К.Ш., ЕГН **********, адрес: *** с искане да се приеме за
установено в отношенията между страните, че М.К.Ш., ЕГН ********** дължи на „В.
и к. – В.“ ООД, ЕИК * сумата от 2001,39
лева,
представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода
09.05.2019 г. до 08.01.2020 г. по партида с абонатен № * на адрес: * ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение - 14.10.2020 г. до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от
111,83 лева, представляваща лихва за забава изчислена върху главницата от
2001,39 лева за периода от 11.07.2019 г. до 07.10.2020 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13083/2020
г. по описа на Районен съд, град Варна
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: